На всичко ли реагира така /с плач/? Забележка от госпожата, другарче му взело нещо и го дразни т.е. различни провокации за него.
- Публикувана: 29 фев. 2012, 11:34 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2012, 22:04 ч.
Възпитаване на емоциите при децата
На всичко ли реагира така /с плач/? Забележка от госпожата, другарче му взело нещо и го дразни т.е. различни провокации за него.
Детето ми е 1 клас, добродушен, кротък, неагресивен, с училището се справя нормално, но е свръхчувствителен и лесно се разстройва.
Моят син има подобно поведение. Не плаче, но вътрешно преживява големи драми, за невероятни неща ...
Ще следя темата с интерес.
На въпроса - говорим, много и за всичко... Понякога обаче само това не е достатъчно явно... или пък аз не го правя достатъчно добре...
Големият ми син е малко особняк.Не иска да играе с други деца.Как ли не се опитвахме да му помогнем да реодолее това, но не .И се отказахме.Много е важно да не насилваш нещата.
Аз плача като идиот и сега на дърти години .И за добри и за лошо.Кагато бях ученичка мразех да ходя на кино защото накрая винаги плачех -какъвто и да е края.После пораснах и спря да ми пука .Просто си плача.Като магарица.
Всъщност това е вид гордост, която е наранена.С времето ще се научи да се справя.
Сега като питам сина ми той не си спомна тези трудни моменти...
Аз плача като идиот и сега на дърти години .И за добри и за лошо.Кагато бях ученичка мразех да ходя на кино защото накрая винаги плачех -какъвто и да е края.После пораснах и спря да ми пука .Просто си плача.Като магарица.
Всъщност това е вид гордост, която е наранена.С времето ще се научи да се справя.
Сега като питам сина ми той не си спомна тези трудни моменти...
Единственото, за което се сещам е да му се спестяват /когато е възможно/ неща, които го разстройват и да поддържаш по-тесен контакт с учителката. Мисля, че тук грешиш: Госпожата трябва да е наясно с тревогите на родителя, за да съдейства адекватно, да се намеси при нужда и да помогне. Става въпрос за дете в първи клас, което още не е обръгнало и все още се адаптира към училищна среда, новите изисквания, новия режим...
Деца като твоето - съвестни и чувствителни, се срещат все по-рядко.
госпожата няма да седне да се занимава с персоналното успокоение на всяко дете.
Деца като твоето - съвестни и чувствителни, се срещат все по-рядко.
Госпожата трябва да е наясно с тревогите на родителя, за да съдейства адекватно, да се намеси при нужда и да помогне. Става въпрос за дете в първи клас, което още не е обръгнало и все още се адаптира към училищна среда, новите изисквания, новия режим...
Деца като твоето - съвестни и чувствителни, се срещат все по-рядко.
Деца като твоето - съвестни и чувствителни, се срещат все по-рядко.
Безкрайно си права...
Но знаеш ли колко малко учители са такива ... по една или друга причина.
Благодаря за съветите и книгата.
Не, че имам оплаквания от госпожата, но просто съм реалист, че няма как да очаквам тя да смогва с индивидуалните особености на всяко дете, все пак 25 са и на главата. Пък и съм наясно, че ако се държи персонално по мило с него вероятността останалите деца да се дразнят е голяма.
Понеже такива по чувствителни деца са по често момичета ( или поне аз такива съм виждала ) , а моето е момче, на мен самата ми е малко трудно да решавам какви са правилните тактики. Бъди мъж,мъжете не плачат - на мен ми е трудно да му говоря така.
Не, че имам оплаквания от госпожата, но просто съм реалист, че няма как да очаквам тя да смогва с индивидуалните особености на всяко дете, все пак 25 са и на главата. Пък и съм наясно, че ако се държи персонално по мило с него вероятността останалите деца да се дразнят е голяма.
Понеже такива по чувствителни деца са по често момичета ( или поне аз такива съм виждала ) , а моето е момче, на мен самата ми е малко трудно да решавам какви са правилните тактики. Бъди мъж,мъжете не плачат - на мен ми е трудно да му говоря така.
"Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент - Лорънс Шапиро" - това е книга, която може да свалиш от нета /копирай в кавичките в търсачката/. Има доста неща, които биха могли да бъдат от полза на всеки родител.
Това онзи, същият Шапиро ли е, психологът?
Е, все пак не можем да избягаме от очакванията момчетата да са по-твърди, та се налага да възпитаваме и това у тях. Поне запред хора да се показват твърди, пък вкъщи да се тръшкат от рев, ако искат. И да се научат да се харесват също е добра стратегия. То е като в живота - винаги печелиш, ако си в добри отношения с началника.
Би било добре да му помогнете да разбере,че:
- безгрешни хора няма. Всички грешим /майки, бащи, учители и т.н./
- грешките са дори нужни, за да можем да се научим
- нищо, което човек прави за първи път не се получава идеално. Колкото повече грешим и повтаряме опитите, толкова по-добре става.
- да анализира определената ситуация / какво се случи, защо, какви реални последици има, как следващия път да я избегна, какво означава за мен/. Самият анализ е важен, защото той постепенно изолира емоцията, а включва по-скоро мисловна дейност. Тя помага да се дистанцира и успокои. Дава шанс да погледне в перспектива, а да не задълбава прекалено в конкретния момент. Това естествено в подходяща за възрастта форма, а не като доклад на професор.
- обичате го винаги, без значение дали и колко пъти греши
Някой спомена спорт като извънучилищно занимание, аз пък бих ви предложила изкуство, дори да не стане добър художник, артист, музикант. То дава чудесно поле за изява на емоции.
- безгрешни хора няма. Всички грешим /майки, бащи, учители и т.н./
- грешките са дори нужни, за да можем да се научим
- нищо, което човек прави за първи път не се получава идеално. Колкото повече грешим и повтаряме опитите, толкова по-добре става.
- да анализира определената ситуация / какво се случи, защо, какви реални последици има, как следващия път да я избегна, какво означава за мен/. Самият анализ е важен, защото той постепенно изолира емоцията, а включва по-скоро мисловна дейност. Тя помага да се дистанцира и успокои. Дава шанс да погледне в перспектива, а да не задълбава прекалено в конкретния момент. Това естествено в подходяща за възрастта форма, а не като доклад на професор.
- обичате го винаги, без значение дали и колко пъти греши
Някой спомена спорт като извънучилищно занимание, аз пък бих ви предложила изкуство, дори да не стане добър художник, артист, музикант. То дава чудесно поле за изява на емоции.
Да, като го спомена, аз също съм за изкуството. Направо си е като терапия, разтоварват се емоциите, по-скоро се натоварват в продукта на изкуството, също се развиват умения като постоянство и дисциплина, преодолява се страхът от сцената (ако е сценично изкуство), дететоо забравя външния свят и се потопява в съвсем друго измерение. Виждам го по моите колко благотворно се отразява. Някак облагородява душата и тялото. Никой от двамата не се вижда като професионалист в изкуствата, но вече 6-7 години се занимават и дума не обелват да се отказват. И децата от групите са много свестни,някак са си лика-прилика, дори най-лудите и бесните от тях.
дъщеря ми също е прекалено чувствителна и докачлива. Това, което най-много й помага, е спортът. Поставям я нарочно в екстремни ситуации - да преплува много дълго разстояние, да пусне стръмна писта, да покори връх, за да добие повече самочувствие, че може да се справя. Според мен в повечето случаи става въпрос за вродена нервна система и темперамент, защото от малка се опитвам да й внуша, че не трябва да обръща внимание на дреболии, че не трябва да приема всичко лично, никога не съм изисквала от нея да бъде идеална, постоянно й повтарям, че не ме интересуват оценките й и най-важното е да бъде спокойна и щастлива, но резултат няма. Продължава да се тръшка и за най-дребни грешки. За капак класната пише щедро двойки за "невнимание". Моето мнение е, че в училище проблемът се задълбочава, тъй като по-чувствителните деца приемат много навътре грубите казармени методи на дисциплина и назидателните двойки. Затова приветствам идеята оценките до трети клас да отпаднат.