169 Немска: Малък Сечко, свъсен, кихна и замина си далече.Баба Марта се усмихна.

Да, Дана, след 2-3-4 години голямото ти дете ще ходи вече няколко години на училище тук, тогава съвсем няма да ти е лесно да кажеш "вдигаме гълъбите към Китай" или някъде другаде , а по-скоро ще си мислиш- тъкмо свикнаха милите тук, как да ги помъкна пак нанякъде

И аз докато нямах дете много обичах да се местя- и към Германия се преместих с мерак, после вътрешно сменихме 3 местожителства и всеки път с голям кеф се местех- ново място, нови емоции, разнообразие...обаче сега тръпки ме побиват даже като си помисля, че може да сменя квартала, а какво остава града или провинцията (за страната пък хептен ) и това всичко заради детето, иначе аз с удоволствие бих вдигнала гълъбите нанякъде, стига да говоря тамошния език де, щото не ми се ще да се боря вече с нов език- пусти мързел

Номадството е веселба и с деца, стига да си настроен позитивно и да приемаш съпътстващите трудности като предизвикателства и приключение, а не като проблеми.
Правихме това упражнение 3 пъти и то с деца, сменихме 3 страни, с Бг стават 4. Възможно е, справихме се и то с минимални сътресения. Не казвам, че е лесно, но е възможно и в много отношения такова нещо обогатява и дава много.
Обаче - с деца в училищна възраст проблема е сериозен и подобна стъпка трябва да се обмисли от всички страни. Има решения, разбира се. В по-големите градове в Европа, където има струпване на международни корпорации, има т.нар.Европейски училища - средни училища с няколко секции по основните епропейски езици.  Обикновено са с репутация на елитни, дават качествено образование. Скъпи са за простосмъртни, но при преместване от една страна в друга обикновено големите корпорации поемат таксите за децата на служителите си.
Смяната на страната е стрес, огромен, за цялото семейство. Обикновено малките деца го приемат най-спокойно, в училищна възраст обаче си е драма. Преживява се, разбира се. Преместването обаче и обогатява - дава например още един език научен  в естествената му среда, нови хоризонти, нови перспективи.

Живота е шарен, всичко е възможно.

Ето линк към местното евр.училище, ако на някой му е интересно:
http://www.eskar.org/home.html?L=1


Въпреки, че май вече си намерихме мястото тук, почти се окопахме така да се каже: децата са щастливи, съседите сладури, селото супер, климата го бива и езика вече не е страшен, копитата напоследък взеха да ме сърбят. Аз съм изключително сбъркан Рак, ще се наложи да призная.

привет народе!
жабата съм! не съм се затрила, само време нямам и жабешката парола нещо обърках и сега не мога да се логна
 
САмо 2 неща ще напиша. Сбъдваща - и на мен ми се лу4и! В момента в който постигнах няколкото по-големи цели , които бях поставила и се поуспокоиха нещата и ме хванаха бесните! Според мен, ако си постигнала целите и сега тръгва гладко - поставяй нови цели! И то не дребни4ки , ами да има поне една , голяма и събирателна! Тогава ще те отсърбят ръцете  

Дана - желая ви лек път! Тук има много свестни хора от България , с много разли4ни интереси и с доста натрупан опит. Има и доста нашенски де4ица. ще ви хареса! Ве4е сума народ ме пита за вас   Добре ще сте дошли и ще ви е интересно   

И аз ги чувствам така нещата    Точно и заради това искахме да предприемем това преместване, докато децата ни са в градинска възраст...........

Много ми хареса написаното, подейства ми позитивно

Много се радвам да те видя отново във форума    Благодаря за окуражителните слова - винаги успяваш с малко думи да кажеш много неща   

Искам специално да благодаря на Жабата, Ирката и Зайо, които последните месеци ми бяха много полезни с актуална информация на местно ниво      и на всички други мили момичета тук

Точно за това говорех и аз..и все пак прекалените неща никога не са добър вариант...1 път местене да, но на всеки 3-4 години местене - аз съм твърдо НЕ...
Децата също имат нужда от сигурност, аз също не искам винаги да съм с куфарите, макар че би ми било интересно.
Спомням си американските филми, където родителите често се местеха заради работа по различни градове и нито в 1 филм не видях щастливо дете от това - говорим за големи деца...вярно филми са, но и в тях има истини...

И аз съм така с целите  Иначе нещо ми доскучава    Последната цел беше да подкарам колата..успях. Сега имам друга, която доста време ще стои на план   

 
Гери, да така е - децата имат нужда от сигурност, но пък пример ми е дъщерята на Роската, която в гимназиална възраст, без грам немски се адаптира,проговори и намери приятели. Момченцето му пък, покрай футбола е намерил приятелчета. Мисля, че една такава промяна се отразява добре и прави от децата адаптивни възрастни

Наистина е много по-сложно, когато става дума за деца

Няма абсолютна истина и еднозначно мнение, като става въпрос за деца. Аз на моите не бих им причинила още едно местене, освен при наистина сериозни обстоятелства. Достатъчно им е, че са между Бг и Де, макар и да се опитваме да вземем най-доброто от двете култури. Децата имат нужда от стабилност и сигурност, това е много вярно.
Но и едно местене не е катастрофа, въпрос на настройки и повечко организация. Медала има 2 страни, плюсове и минуси, това имах предвид.

За 1 казах по-горе съм съгласна. Но ако сега Роската се вдигне другаде...не знам децата как биха се почувствали. Детето има нужда да изгради здрави приятелства. Приятелствата оформят характера, носят отговорности. Ако детето мести постянно средата, не съм сигурна като какъв точно човек би се изградил. същото е със семеството и работата. Ако сменяш работата си постоянно, какви отговорности може да имаш - казваш си..дреме ми...като имам трудности и проблеми, няма да ги решавам отивам другаде, и без това всичко е временно, защо да се мъча. Или пък..защо изобщо да се опитваш да изградиш и запазиш семейство...може да си сменяш мъжа/жената честичко за разнообразие и адаптивност...
Вярно не са съвсем равностойни примерите, но пак казвам, човек се изгражда от постоянството, става по-отговорен. И много по-уравновесен си мисля аз..ама това си е мое мнение. Аз лично не бих причинила на децата си няколко местения във възраст, в която вече помнят, преживяват и са разумни и имат отговорности. Освен това на малката й трябваха почти 2 години в градината, за намери ПРИЯТЕЛКАТА...при всяко дете промяната се отразява различно..мисля, че когато порастат ще имат достатъчно време да сменят и обикалят и да се научат да бъдат адаптивни...искам сега да им осигуря спокойствие и сигурност.
П.П. Ей, надявам се не ми се връзваш на приказките и не се сърдиш..просто си разсъждавам 

Зайо, разбрах те.
Моите деца са сравнително адаптивни, без особени сътресения понасяха местенията. Най-трудно беше миналата година, когато Борис се наложи да смени училището заради местене в съседното градче. А той е най-адаптивния от тримата, преживял е най-много местения и промени без никакъв проблем. Но вече в училищна възраст нещата стават по-сериозни и по-сложни. В градинска възраст не е така - колкото лесно помнят, толкова лесно и забравят. Правят приятелства и контакти бързо и лесно и по-малко страдат за загубени такива. Но да смениш класа, изграден вече колектив, със своите правила и установени връзки е по-сложна работа.
Но децата са различни, не е редно да обобщаваме така.
Досадихме на аудиторията мисля, ще приключвам с темата.

набързо пиша за местенето и децата какво мисля:

Мисля има разлика от къде - къде ги местиш и с каква тяхна нагласа тръгвате да се местите. Ако децата тръгват въодушевени и с положителна нагласа и не ги отделяш силово от среда, която харесват . В  слу4ая с децата в гимназията например:  знаем настроението в Б-лгария по отношение на стандарта и живота в Грмания и със сигурност за един тиинейджър е много куул да се премести ... Със сигурност ще се адаптират с желабие и ще търсят сами адаптация.  
Ако след 3-4 години си харесват живота, стандарта и приятелите и им кажеш айде сега в Китай ... то може да не заподка4ат от радост. И тогава може и да не се адаптират така леко в Китай. Защото процеса е двустранен. Така , 4е не гледайте много 4уждия пример, всяко дете и ситуация е индивидуална.


Не съм много сигурна, 4е силовата промяна и изобщо 4е самата промяна прави това  
По-скоро самостоятелната борба на детето да постигне нещо, което иска . Също така и трудности, но може би по-скоро поднесени като - ние родителите трябва да го направим и ти ще се справиш, отколкото - ние го правим , заради теб ... Правя един паралел, не знам дали ще се разбере правилно , нямам нищо негативно в предвид, но едно проу4ване показва, 4е мом4енца възпитавани много строго и "мъжки", "като истински мъже" стават по-4есто гейове .

т.е. може да се полу4и обратен ефект, защото детето в крайна сметка се противи вътрешно на налагани му ограни4ения.

Другото е корените. Аз не съм психолог и не мога да кажа каква роля играят подобни местения за дете, но аз например имам корени и те са в България ... за мен това е изто4ник на носталгия, но ако ги нямах как ли щях да се 4увствам ??

според мен възрастните по-трудно се адаптират, защото оставят детството и спомените си назад и нямат родители до тях ... т.е. понякога носталгията е просто желание да се върнеш в детството , където някой друг се орпавя с проблемите в крайна сметка и някой друг е отговорен за решенията. Т.е иска8 по4ивка.

Но пък възрастните извън България пазят пове4е традициите от тези в България. Аз например преди да дойда тук не знаех как се прави баница или мусака с патладжан ... а тук ги въртя вси4ки бг. манджи и даже се о4удвам какво ги е прихванало в България като ида и ме хранят с бутер бани4ки от  ЛИДЛ ...  
нещо като екзеплярите на из4езващи видове, които биват пазени в зоопарка. Ей , моми4ета ... някой ден може а потярвбаме обартно , за да показваме как се прави баница
Лек ден на вси4ки!

И аз приключвам  

Искам да задам и друг въпрос, макар че знам, че здравната каса ще ми даде отговор, но ако има преминали или с опит в това ще са ми много полезни  
Какво и колко би ми струвал един пенсионер тук, ако искам да го осигурявам здравно за известно време, докато примерно е на немска земя?

Един здравно осигурен в Бг пенсионер може да си изкара Европейска здравна карта. Тя покрива спешни ситуации и мисля, че за няколко месечен престой в немско е ОК.
Ние така сме си внасяли баба тук

Не, че имам деца, но съм дете на родители, които са пътували/живели в чужбина доста. И да си призная честно много по-гадно ми е било, че съм разделена с тях, отколкото би ми било, ако съм сменяла мястото/държавата често. Работата на баща ми е била такава, че е нямало как да откаже местене, например, по онова време и аз и брат ми сме оставали в Бг, точно, за да не бъдем откъсвани от средата си. Не е същото, разбира се, вие не говорите за раздяла с тинейджъри, но понеже съм била поставяна пред такъв избор - новата държава винаги ми е изглеждала много привлекателен вариант . От друга страна, аз не съм човек, който обича да пуска корени, да се обвързва с жилища и притежания, да се интегрира в дадена среда - не, че не ми харесва, но не ми е и цел и смятам, че така се живее по-лесно в 21 век, когато светът е едно голямо село и всеки може да иде навсякъде. Защо да се ограничаваме само с едно място, с един град, с един хоризонт и една гледна точка през целия си живот? Децата се адаптират лесно към хубавото, а обикновено такива промени се правят за хубаво.