МНОГОДЕТНИ МАМИ

Еми, едни прегръдки и от мен! Успех на Зори - нека учи каквото иска, има много потенциал и талант.

Нашият седмокласник се е класирал за желаното училище, но не за желана специалност.
Ще се пробва на второ класиране за специалността, която иска и после ще му мислим.

Аз не съм писала отдавна, ама моите двама по-големи вече не ходят на градина и са си вкъщи. Тези от вас, дето са с малки деца знаят каква лудница е.  Преди две седмици заведох най-големия син на зъболекар, ей така на профилактичен преглед и се оказа, че има четири кариеса, два от които на шестите зъби и един пулпит. Та сега два, три пъти седмично ходим да му правят зъбите.

Стискам палци на мамите със седмокласници, второто класиране да ги зарадва 

neonkaa, аз съм майка само на момчета и мога да ти кажа, че когато решихме да имаме трето дете, аз тръгнах с нагласата да е момиче. Пак като тебе гледах календари, смятах години и какви ли не "магии" за момиче... Но на триндесетата седмица, моят доктор категорично заяви - момче е. Е, не ми стана много приятно, но пък се зарадвах, защото имам голям опит с отглеждането на момчета, пък и явно моята мисия тук на земята е да бъда мъжка мама 
От тук на сетне има две неща неща, които имат значение - лека бременност и раждането на здраво бебе. Пжелавам ти го от сърце 

Емили А., стискам палци и ти изпращам цялата си позитивна енергия. Аз вярвам, че постепенно нещата при вас ще се наредят. 

Хубав ден момичета    Скромен поздрав за вас цък

Еми, и аз те прегръщам. Важното е Айси да се оправи от по-тежките проблеми, а за останалото - в тази област медицината напредва просто светкавично. Вярвам, че ще се намери решение, когато му дойде времето.  Дано по-скоро дойде денят, в който всички тези тревоги ще бъдат в миналото и ще се радваш на една жизнена и весела Айси. 

Неонка, при нас нещата са смесени, имам две момчета и едно момиче. По характер изобщо не си приличат. Често ни умиляват, още по-често ни ядосват.  Но никога не съм ги делила на "добри" и "лоши", на "обичани" и "не толкова обичани", на "детето на мама" и"детето на тати"... Това е изключително погрешно и дори опасно, казвам го от личен опит. Родителите на първия ми съпруг подхождаха по описания от теб начин. Имаха двама сина и винаги по-големият беше по-обичан, по-подкрепян, вечно предпочитан и даван за пример на по-малкия (за кого се омъжих аз). В резултат той беше израснал в сянката на брат си, никога не можа да постигне точно неговите успехи и омаловажаваше своите... Беше умен, интелигентен и уважаван човек, но така и не можа да се отърси от тази психическа травма и накрая завърши с пропиване и самоубийство.... 
С мъжа ти не сте малки, вече сте родители и носите отговорност за съдбите на децата си. Ако отсега им насадите подобни комплекси, рискувате един ден да носите вина за нечия трагедия. Нямам право да ви давам съвети, но ви приканвам да дойдете на себе си и да тръгнете в правилната посока. Сега си бременна и може да се извиняваш с хормоните си, но доколкото разбирам, отношението ти към дъщеря ти е било същото и преди да забременееш за трети път. Не си права, повярвай ми. Много е възможно тя да се държи умишлено лошо - просто за да привлече вниманието ви, което е насочено само към сина ви. Сигурна съм, че той е прекрасно дете, но тя е точно толкова ваша, колкото и той! Длъжни сте да се отнасяте еднакво към двамата, независимо от предпочитанията ви. Сега носиш в себе си нов живот. Ще бъде момиченце. Това няма значение. Важното е да е живо и здраво, а вие да намерите правилния път към всичките си деца. Пък - кой знае?! - може точно това дете най-неочаквано да донесе липсващия баланс в дома ви. 

Много Благодаря за толкова голяма подкрепа и такива силни думи които изписахте към мен!  
Ние двама с мъжа ми сме овени и тъй като -само коча има рога на моя мъж му трябва време да свикне -вчера само подметна, че хитруша ще излезне тая наша беба -в смисъл че изобщо не сме мислили за момиче -а то его изненада.
Днес съм по спокойна -щерката май най се радва -мини замини -пита как е сестричката и, а синът ми вика че ще прави бойна беба!
Успокоих се при мисълта, че след като сме се разочаровали от пола на детето не сме лоши родители, че много преди нас е имало и ще има за на пред!
Много благодаря пак мами, аз си ви надничам от време на време -с много деца хич не е скучно, а живот и здраве ще пиша повече зимата -когато и моето семейство стане многодетно!
Благодаря и на Думите на Пролетната Фея - разплакаха ме, особено последното изречение, дай боже!

Спокойна бременност ти желая.Днес звучеш много по-добре!
За реакциите на децата не се притеснявай,после няма да се отлепят от нея.Не ме питай как се изправих пред моя кандидат-абитуриент да му кажа,че ще имаме бебе.
Ей,какво щастие ви чака!!!Пази се и не се ядосвай,накрая всичко се нарежда както трябва!

Емили А, , напълни ми пощата, няма проблем. Колкото мога, ще ти бъда полезна. За Айси ти стискам палци и ти изпращам позитивна енергия - наистина медицината се развива главоломно напоследък. А стихотворенията са прекрасни - толкова свежи и искрени  . Пожелавам на авторката им много щастие и да струят все такива прекрасни чувства от стиховете   .

Да, наистина. Неонка, днес звучиш много по-добре. Мисля, че ти дължа извинение за по-резкия тон, но не съм искала да те засегна. Всичко ще си дойде на мястото. Ти само се старай да не се тревожиш излишно, за да може бебка да расте и се развива спокойно. Я, познай кой най-много ще й се радва, когато се роди! Да, точно така - този, който сега показва най-малко ентусиазъм.   Пази се и вярвай в щастливото развитие на нещата.


Еми, Зори е невероятен талант. Въпреки че съм затрупана с работа, изчетох нещата й на един дъх. Просто не можах да се откъсна от магията им. Страхотни творби, завършени, многопластови, въздействащи.... А тя е само на 18 години! Представяш ли си колко още ще се развива в бъдеще! Искрено й пожелавам успех и съм абсолютно сигурна, че ще го постигне. И при това положение се чудя защо те притеснява журналистиката. Ами че момичето само е прозряло къде му е силата и къде го влече сърцето. Пожелай й попътен вятър, тя пътя вече го е поела.  


Славче, а твоят син накъде пое, че нещо изпуснах нещата?

Неонка, радвам се, че приемаш позитивно нашите мнения и съвети! Остави настрана предубежденията и предварителните очаквания и се наслаждавай на лятото и предстоящата радост!

карамелена, Ванче, успех на децата на второ класиране!

Бяхме в 18-то СОУ и подадохме заявление за второ класиране. Още с влизането в двора синът ми беше "нападнат" от едни много симпатични момичета от по-горните класове, които явно седяха там в очакване на "зайци" . Поразочаровахме ги, че засега няма да се записва. След това посрещане Косьо реши, че в края на краищата и там да си остане, няма да е чак толкова лошо.

Еми, пропуснах да пиша вчера, че много ми харесаха стиховете на Зори! С право се гордееш с нея! Особено ме развълнува стихотворението, което е посветено на теб!

Прекрасни стихове! Браво на Зори!

Както вече казах по друго време - стискам палци на всички кандидати! Догодина ще ме тресе същото, затова чета и набирам енергия!

Неонка, не разбирам защо полът на бебето да е толкова важен - нали това е акт на любовта ви, венец на усилията ви, плод на синхрона на два индивида? Знаеш ли колко бебета са останали неродени поради липсата на горните? Ти имаш щастието да съчетаваш и трите и се оплакваш, че желанието ти е неудовлетворено?! Може да погледнеш в "Искам бебе" или "Родители преживели загуба", така само да прецениш размера на трагедията си. Колкото за дъщеря ти "лъвицата", ще ме прощаваш, но подходът ти е мнооого погрешен. Лъвовете имат нужда от любов, себеизява, доверие и много нежност, те са щедри, доверчиви, много верни и благородни. Брях, какви хубави качества съм имала като се замисля Всъщност не вярвам на зодии - всичко опира до средата, възпитанието и родителите. Пожелавам ти успех, дано рожбата ти се роди жива и здрава - другото са бели кахъри!

здравейте щастливи мами,
днес съм вече по-добре и реших и аз да ви пиша , а и заради милите думи на много от вас, които ми помагахте. Момичета, сърцето ми е все още свито, но такъв е животът, вече така взех да си казвам.Незнам дали си спомнята, но ние решихме да оставим бебето, бях много щастлива, бях започнала да ви чета темата от началото, за да съм по-подготвена за това, което ме чака, но уви..Един ден получих много силни болки докато приспивах моята малка принцеса- точно 3 дни след като навърши първата си годинка, около кръщенето и многото гости вкъщи си се носихме на ръце и всичко останало. До по-късно през нощта болките бяха много прорязващи и тогава прокървих, то си беше като силно кръвотечение, изплаших се, че става нещо, а няколко дни по-рано бяхме на гинеколог, бяха ми изписали вече фолиевата киселина и щяхме да пускаме кръвни изследвания и всичко останало, обадих се на лекаря, той ми каза да се успокоя и че ако продължат болките ще ми отвори кабинета, тогава му казах за кръвотечението, изчезнахме от вкъщи и той ни чакаше пред частния си кабинет, е ,момичета, явно ние го чакахме бебето, но то нямаше да се появи. Бях го изгубила, бях в шок, лекаря взе да ме успокоява, че има време за още деца и прочие, съпруга ми не каза почти нищо, беше в шок явно и той, пих лекарства, направихме на следващия ден кюртажа, не мога да ви обесня какво ми беше преди да отида, а и как се чувствах, когато взех да излизам от упойката, нямах никакво желание да стоя там и съпруга ми ме взе залитаща още, в колата ми се гадеше, спряхме колата и повръщах преди да се прибера, майка ми беше дошла да пази децата, голямата не разбра, само питаше какво става с мама, сега окло седмица по-късно вече съм добре психически, но бях "паднала" рязко, утре съм на преглед , за да видим дали всичко е наред с матката и дали се е прибрала в нормалния си размер.Толкова плаках, но все пак имам две прекрасни деца, които да обичам и които имат нужда от мен, на следващия ден не исках никой около мен освен тях. Вчера за първи път излязох с майка ми, поговорихме си, успокоих се .Явно не му е било сега времето, не е трябвало толкова аз да го мисля, а да оставя всичко в ръцете на господ, както и стана.Незнам дали ще се реша пак на това скоро, ако въобще стане дума вкъщи, но трябва да сме благодарни на това, което имаме, така си мисля.Пожелавам на всички многодетни мами да сте добре, за да отгледате едни красиви и щастливи, здрави деца.

girlsmum,  Шокът и болката са много големи, но се преодоляват. Не ви било писано сега да имате това бебче, но ако решите, след не много дълго време ще може да опитате пак и този път всичко ще бъде наред. Пък ако не се решите на такава стъпка, оставете нещата да следват естествения си ход. Сега най-важното е ти да се възстановиш физически и психически. Имаш две прекрасни момиченца, които имат нужда от здрава, спокойна и усмихната мама. А ти можеш да бъде такава за  тях, нали? 

girlsmum, много съжалявам! Първата ми бременност завърши със спонтанен аборт и много добре те разбирам как се чувстваш. Бъдете здрави, всичко останало ще се нареди с времето!

Вчера забравих да ви почерпя- имахме годишнина от сватбата (19 години) .

girlsmum,съжалявам за болката ти!

Здравейте момичета  
Нахлувам в темичката ви с молба за малко помощ. Реших, че ще сте по-полезни от здравословният форум в момента. Събрани сте мами на мноооогог дечица на едно място и всяка е минала през болестите.
Момиченцето ми е с 5та поредна ангина за 4 месеца. В момента пак е на 2 антибиотика едновремнно, а с тях станаха общо 8 АБ. Имунна система вече няма никаква и дори здрав да кихне срещу нея се разболява Дайте идеи за повишаване на имунитета. Лекарите изписаха течни витамини, коластра и зелена енергия, но точно 18 дни след последният АБ тя отново направи ангина    Вече не знам какво да правя - говорих с лекари, с приятели, с познати, но реших и до вас да се допитам, с надеждата поне 1 нещо да сработи и да спре този порочен кръг   Може и на ЛС направо да ми пишете, за да не ви оспамвам темичката.
Благодаря ви предварително

Все си мечтая някой ден да се включа към вас с още едно слънчице, но все не намираме подходящият момент. Май ще си остана само с мечтата и гушкането на приятелски бебета

mishelin, преди 21 години, абсолютно аналогично дъщеря ми правеше гнойни ангини, поне една месечно,  на 6тата подред аз не идържах и я закарах директнов ИСУЛ, оттам само по цвета на гърлото казаха : Не сте за нас, това е на алергична основа и оттам в Алергологията на МА при д-р Мустаков. И спряха ангините...Бягай в ИСУЛ, там разбират какво гледат.