Щъркелче с добро сърце МАРТенички ще ни донесе! - 11

stefi 84 ама наистина защо си отишла толкова рано и как така са те приели 10 дни преди термин има някакъв проблем ли?Ми то може и да преносиш колко ще стоиш там....

Ето една мама,която не е родила още:)Датата ми за секцио е 19 март.Много съм притеснена...
Честито на всички мами!

iv_marinova стиснати палчета тогава за понеделник и ще чакаме новинки от теб    

  на теб също!

Здравей rosinka_k,

Прекрасно е, че се изцеждаш, така поддържаш лактацията, за да можеш да посрещнеш нуждите на Иван! Добре е стимулацията на гърдите да е толкова често, колкото би сукал той или поне 8 пъти за денонощие.

Както ти е писала и sivanovaa, през кърмата преминават антитела до бебето и по този начин му се помага по-лесно да се пребори с болестта. Обикновено още преди да забележим симптомите на простуда и грип, като течащ нос, кихане, кашляне, температура тялото ни е започнало да произвежда антитела. Бебетата са с незряла имунна система и би било прекрасно да му бъде помогнато да я подсили с помощта на антителата и имуноглобулините, преминаващи през майчиното мляко. Тя спомага също така за развитието на имунната система на бебето. Лекуващите лекари какво мислят по въпроса, предполагам те са тези, с които си говорила? Някои лекари може да нямат достатъчно опит с кърмени бебета. Ако прецениш би могла да потърсиш второ мнение от специалист за това да даваш кърма на Иван, докато е в болницата.
Може би е добра идея да се говори с лекуващите лекари. Обичайно те казват какво е нужно, за да бъдат майката и бебето заедно и то да получава майчино мляко.

Все пак, ако можеш да кърмиш или да предлагаш прясно изцедена кърма е за предпочитане. Обикновено майката има право да бъде настанена в болницата заедно с бебето. Може би е добра идея да се провери как е възможно да се случи и при вас с Иван. Кърмата се мени постоянно според нуждите на бебето, така че при възможност е добре то да получава произведената в момента кърма, а замразената да се ползва при нужда от дохранване или при въвеждането на твърдата храна.

Замразяването на кърмата е препоръчително да става на малки порции по около 60 мл. Затова, за да не се изхвърля е добре да е на по-малки разфасовки, така че да може да бъде изядена от бебето. Към замразена кърма може да се прибавя прясно изцедена, като бъде охладена преди това и ако добавеното количество е по-малко от предварително замразеното в съда.

Желая ви бързо оздравяване!

Хехех, и аз съм още тук. Чакам си, разхождам се с детето... И аз не знам какво искам, да се ражда ли вече, да изчака ли още малко. За късмет, моята докторка ще ходи на семинар в края на следващата седмица и утре като се видим трябва да реша какво предпочитам - да ми препоръча някой лекар, който да я замести, ако раждането тръгне точно тогава или да отида на общи основания и да разчитам, че ще имам късмет с дежурния екип.

stefi84, миличка, съчувствам ти много за престоя в болницата. Поне си спокойна, че няма да родиш някъде по път в колата. Аз, ако мога да го избегна този път, никога не бих си го причинила престоя в патологията. В случай, че се наложи направо ще говоря с докторката да го предизвикваме.
delqna, току виж ти ни изненадаш с ново бебе днес, стискам палци.
iv_marinova, не се притеснявай, ще мине и ще замине. После само за бебето ще мислиш.

Здравейте, терминът ми е днес, но раждане не се очаква ... утре за първи път ще ми правят запис на тонове ... и така, явно ще съм от преносващите мамета. А снощи си направих кола маска, да съм готова, току виж пак пораснали. Ииии нещо много неприятно, цяла нощ ме боля един мъдрец, дето трябва да го вадя след раждането. Тази сутрин не издържах и отидох на др. зъболекар, че оня предния ми каза, че не трябвало сега да го пипа. Та новият зъболекар ми сложи лекарство и малко ме поуспокои болката. Уф, че гадно, остава си и със зъбобол да тръгна да раждам. Изпих през нощта няколко парацетамола, но почти не усетих облекчение.

Делянче, тука сме, тука, ама си чакаме и освен само да мрънкаме колко ни тежи, то друго не остана. Всички сме нагласили багажите, оправили къщите, за бебчовците всичко е готово и то друго не остана. Хем ми се иска по-скоро да е, хем пък като знам, че повече няма да бъда бременна,/ едва ли ще се навия за трето някога, пък и ЕГНто вече си казва думата/, та не ми се разделя с шаващото коремче.

От утре мисля да си разнообразя ежедневието с ходене на лекции, че ми почва втория семестър. В събота сина ми става на три годинки, е ще се размине с много гости и посрещане на РД по няколко пъти, но пък поръчахме торта и ще си спретнем малко семейно празнуване, стига да съм на линия, че да не си празнуват само с таткото. Ще ме извиняват този път роднините, но не ми стигат силите вече за гости и трапези.

Аз пак да си питам-ще пускате ли по-големите дечица на ясли и градини като се родят бебенцата, голяма дилема ми е. Май повечето имате баби и ще са при тях сигурно, но нашите са далечко и не мисля да си пращам детето. Май ще си ми е пръв помощник в къщи.

Хубав ден и успех на тръгналите към родилното. Мира, ти уж последна трябваше да си, пък доста мами ще изпревариш, бъди спокойна, повече кураж и тръгвай с мисълта за сладкия бебок, който ще гушнеш, от нас-много положителни мисли и стиснати палчета!

  Здравейте мамчета, моля за извинение, но аз съм от май- ските мами и имам въпрос към вече родилите тук.

  За сега бебо е седалищно разположен, ако не се обърне предполагам,че е 100% за секцио. Има ли родили мами,  на които бебо е бил седалищни и как са родили. Ако трябва да е секцио---в родилният ли дом преценяват и режат или предварите,но да си избера АГ (ПЛАТЕН  ИЗБОР НА ЕКИП). Мисля да раждам в МД,ако е нормално без избор на АГ, но ако не се обърне  .

БЛАГОДАРЯ ВИ   

Хей мамчетата нищо не казахте по въпроса за хапчето. Все още съм в чуденка. Бебето е много ниско, имам контракции(нерегулярни), паднала тапа от две седмици и никакво разкритие до вчера. Имаме уговорка с доки в петък да ми сложи такова хапче и да раждам че то не се издържа да се влача с тези болки, а и по цял ден съм с малкото диване и ми е доста тежичко. ММ не е много съгласен с това хапче, но аз събирам мнения. Изчетох доста из форумите и все още се чудя. Нямам много време до утре освен ако не получа разкритие от самосебеси за което се моля
 ЧЕСТИТО НА НОВИТЕ МАМЧЕТА  

    Ами  влизане в болница 9 дни преди термина се наложи  не само за  да не родя до пътя до болницата (около 2:30), но и предвид рязко спадащия хемоглобин, аз съм с бета таласамия , осен консултациите с анестезиолог, интернист сега имам и насрочена консултация с хематолог.
   ще пиша пак... по-бързо минава времето...

Честито на всички нови майчета
Моето секцио беше предвидено за 7 часа сутринта на 12 март, но се случи 3 часа и половина по-рано по спешност. Благодаря от цялото си сърце на доктор Константин Ташков и екипът му, благодарение на които аз и Андрей сме живи и в чудесно състояние, след като аз от собствената си глупост се докарах до руптура на матката. Анди се роди 3050 грама, 49 сантиметра
Много съм доволна от отношението на всички от персонала на болницата, с които имам контакт.

Anita_79, дано не те тормози повече зъба.
ilki, моята щерка не е записана на ясла и ще си ги гледам и двете, след като се роди бебето, поне до септември. Бабите са работещи, а и аз по принцип съм против някой друг да ми гледа детето. Ако много ми дойде нанагорно мислим за вариант полудневна градина или обучителен център, но във всички случаи предпочитам да бъде поне няколко месеца след раждането, заради вирусите, които си разменят децата непрекъснато. Няма да е веднага.
I.T., първото ми раждане е предизвикано с хапче под езика (точно 3 на брой се наложи да изпия). Не знам дали и твоя лекар предлага такова, но като цяло не съм имала сериозни проблеми. Раждането ми не беше много тежко, с изключение на около два часа, които прекарах с много болезнени контракции без почивка, докато направя разкритие за упойката. Ако имаш доверие в лекаря си и смяташ, че на бебчето му е време да излиза - действай. Лично аз бих изчакала да мине термина, но ти и лекаря ти знаете най-добре какво е положението. Бебето вече си е напълно доносено и малък ритник да излиза няма да му навреди.

LemonDesi може ли да пишеш как точно стана въпросната руптура?Ако не тък на лични ми пиши,че много се притеснявам за това. 

Здравейте майчета, ще ви помоля някой да ме махне от първа страничка. Аз влизам с една лоша новина – вече не съм една от вас. Много се надявах нашата темичка да няма ангелски мами, но уви не можяхме да се разминем и ето аз изтеглих късата клечка. Искрено се надявам и се моля да съм единствена. Много трудно събрах сили да ви пиша, минаха повече от две седмици, а още нямам сили да призная пред себе си, че това не е лош сън, а е реалност. Всичко започна на 23.02.2012 – от два дни усещах много слабо движенята на моето момче и реших, че нещо не е наред и отидох до спешното, където ме прегледаха и ми казаха всичко е ок. Прибрах се и вечерта като си легнах усетих как бебчо хълца – последното което усетих от бебчето ми. На следващия ден бях на последната ми редовна консултация, но тя приключи твърде бързо ... още като доктора погледна ехографа ... вече беше ясно ... страшната истина която никоя майка не заслужава да чуе, че сърчицето на бебчо вече беше спряло... то не тупкаше. Повече никога нямаше да усетя как ме ритка с маките си крачета, как се върти и премества от едната страна на корема ми на другата. Веднага ме приеха в болницата, трябваше да родя моето вече отишло си детенце. Предизвикаха ми раждането и на следващия ден 25.02 в 12:50 на обед се роди моето бебче, което нямаше шанса да проплаче. Съвсем голямо и здраво бебче 49см и 2450г. Без късмет да вдиша въздуха, без шанс да чуя гласа му, без възможност да го прегърна – никога. Да лошото се беше случило имаше двукратно увита пъпна връв и истински възел, който явно се бе затегнал за да прекъсне един живот, кото не можа да започне. После трябваше да стоя няколко дни в родилното, но по страшното за мен беше да слушам как плачат бебчетата от съседните стаи, а моята беше празна, в моята стая плачеше само моето сърце, на което още не мога да обясня как след трепетни девет месеца и голяма надежда не трябва да чака, защото няма какво. Моето дете си отиде преди да е дошло.
Това е моята история. Благодарна съм, че бях част от вас и макар да не пишех много редовно ви следях. Сега ми остава да успея да превъзмогна мъката си и тайно ще надничам за да се радвам с вас на малките ви подаръци.