Публикувана: 1 март 2012, 22:25 ч.
Последно мнение: 25 март 2012, 23:47 ч.

Защо една жена иска да ражда?

15 018
227
1

Отговори

1
...
3
4
5
...
16
Всички

# 45 2 март 2012, 11:58 ч.

Kопенхаген
Мнения: 659

Цитат на: $hantalche в пт, 02 мар 2012, 10:22

Цитат на: labby в чт, 01 мар 2012, 23:16

Инстинкт, както при всички други живи същества.
Това, че сме разумни, води по-скоро до планиране - кога, с кого и колко, вместо до безразборно размножаване (не, че няма и такива случаи Grinning

)

Инстинкт и его Peace

$hantalche, двете неща са абсолютно несъвместими в случая. Инстинкт проявяват всички жени, които написаха тук защо са искали да родят. А егоистично е да не желаеш да нарушаваш душевния и физическия си комфорт с бременност и разждане.

# 46 2 март 2012, 12:02 ч.

Бургас
Мнения: 6 580

Защото е най-нормалното и естествено нещо за една жена, която обича...

# 47 2 март 2012, 12:04 ч.

Мнения: 7 947

Еми аз не съм искала дете като цел - свързана с планове или определения мъж, до момента- в който не забременях, тогава седнах да мисля.

# 48 2 март 2012, 12:08 ч.

Kопенхаген
Мнения: 659

Цитат на: usmihni_mi_se в чт, 01 мар 2012, 23:50

Цитат на: Мадам Дьо Помпадур в чт, 01 мар 2012, 23:31

Цитат на: usmihni_mi_se в чт, 01 мар 2012, 23:08

Цитат на: Мадам Дьо Помпадур в чт, 01 мар 2012, 22:44

Когато си осиновиш, в отговор на Снежа63
Иначе по темата, генетично сме кодирани да се репродуктираме и идва момент, в който ти звъни биологичния часовник и ти подсказва, че трябва да прминеш през този етап.
А това с нежеланието да се разжда е криворазбрана философия особено когато почива на абсурдните доводи на авторката:
,, да минем през месеци драйфане, психическо и физическо натоварване, необратими увреждания на какво ли не, за ужаса на самото раждане даже да не споменавам
,,

Защо абсурдни?! Решавайки да заченеш, ти знаеш, че ще преминеш през това. Какво ни кара да го желаем?
Генетично кодирани - добре, но все пак сме и разумни същества. Ако живеехме в общество, където си има жени - родилки и нормалното обществено поведение е да отидеш и си вземеш дете от тях, би ли се подчинила на нагона?

Това е утопия... Бремеността не е професия, а нагонът е друго, той няма нищо общо със зачеването на едно дете. Има институции, в които дечица чакат да бъдат обгърнати с родителска любов. Ако желанието ти е да се възползваш от сурогатното майчинство, дерзай предполагам, че вече са го узаконили.

Ооо, късно ми е да се възползвам от каквото и да е майчинство, на бабинство съм се настроила вече.
Иначе, да, утопия е. Но, ако все пак, бременността беше общоутвърдена професия, дали т.н. от теб код за репродуктиране щеше да раззвънка биологичния ни часовник?
И, всъщност, аз не станах майка насила, харесвам децата и исках да имам дете, но нямах никакво желание да го раждам. Laughing

Не исках да минавам през всичко това, така и не почувствах с годините готовност, явно инстинкта така и не ми се е развил.

usmihni_mi_se, на колко си години? Не толкова до инстинкта ти, колкото обзелата те натрапчивата мисъл, че раждането е ужасен акт. Според мен това ти е попречило да разбереш смисъла на майчинството. Дори и раждането да беше утвърдено като професия пак щеше да има нещо, което да ти напомни, че ти е време да продължиш човешкия род.

# 49 2 март 2012, 12:10 ч.

Мнения: 7 947

Като се зачетох - със сигурност мога да кажа, че не съм родила, за да продължа рода или защото съм искала, независимо от всичко - дете. Беше смесица от желания и обстоятелства, основно свързани с чувствата ми в момента към половинката.

# 50 2 март 2012, 12:16 ч.

Мнения: 6 343

Цитат на: $hantalche в пт, 02 мар 2012, 11:41

Цитат на: Fortune в пт, 02 мар 2012, 10:59

Никой не иска да чувства болка, нормално е... но физиология пък и медицината предлага доста добри анестезии , които да смекчат болката.[/i]

Да ти кажа, някои искат. Невероятно но факт. Чувала съм от жени, че искат да чувстват болката, да чувстват раждането със всичките му болки, разкъсвания и т.н и не искат болкоуспокояващи. Имам мого близка, която изпадна в страхотна детресия и самобичуване, защото не успя да роди нормално и се наложи сецио, при което не усетила това, което искала да усети.
Мазохистична е женската природа, мазохистична Tired

Може да се каже, че аз съм от тези жени, именно заради огромно любопитство какво пък толкова му има на раждането. Бих казала, че с правилната настройка може да се направят някои изводи, защото плътта има своя мъдрост и усещането за контракция може да те научи на някои неща за живота, вселената и всичко останало. Но същият успех може да бъде постигнат с бънджи скок, щанги, маратонско бягане или медитация.

Но според някои жени раждането е единственият начин за достигане на трансцендентност и боготворят самия процес. Влез в Алтернативния, там се роят. Култ към матката и влагалището, екзистенциалната ценност на контракциите. Че после ядат и плацентата.

Иначе искам да знам кой точно химикал се отделя между контракциите. Няма такова надрусване. Ако го бутилирам и продавам, ще съм най-търсения дилър на най-мощния наркотик.

Но в края на краищата раждането като физически акт не се оказа нищо повече от екстремно физическо усилие и остър стрес и ако някой е пропуснал какво е това контракция, може да се пробва в скалното катерене. Миксът от болезнено напрягане на мускулите, съчетано с див ужас и усещане неизбежност, ще ги накара да усетят какво са пропуснали, ако им е толкова зор. Даже след това се трепери по същия начин от адреналина, особено ако ти е за пръв път.

# 51 2 март 2012, 12:27 ч.

Колибите
Мнения: 378

Цитат на: Mamacita Bandida в пт, 02 мар 2012, 12:16

.... Бих казала, че с правилната настройка може да се направят някои изводи, защото плътта има своя мъдрост и усещането за контракция може да те научи на някои неща за живота, вселената и всичко останало. Но същият успех може да бъде постигнат с бънджи скок, щанги, маратонско бягане или медитация.
......

Иначе искам да знам кой точно химикал се отделя между контракциите. Няма такова надрусване. Ако го бутилирам и продавам, ще съм най-търсения дилър на най-мощния наркотик.

Но в края на краищата раждането като физически акт не се оказа нищо повече от екстремно физическо усилие и остър стрес и ако някой е пропуснал какво е това контракция, може да се пробва в скалното катерене. Миксът от болезнено напрягане на мускулите, съчетано с див ужас и усещане неизбежност, ще ги накара да усетят какво са пропуснали, ако им е толкова зор. Даже след това се трепери по същия начин от адреналина, особено ако ти е за пръв път.

А защо всичките ми родили приятелки и познати, говореха за болка, за болка, за болка, за ужасна болка Sad

?

Скалното катерене съм го пробвала...Но много за малко, не бях пригодна физически Sad

, само с най-елементарни турове успях да се справя...Но адреналинът си го биваше Simple Smile

.

От твоя постинг разбирам, че съм изтървала най-върховното надрусване. Жалко Sad

# 52 2 март 2012, 12:31 ч.

Мнения: 7 947

За мен споменатите причини да родиш са направо извратени Tired

# 53 2 март 2012, 12:32 ч.

Мнения: 3 657

Цитат на: Deni-meni в пт, 02 мар 2012, 11:31

23На мен пък ми се струва, че авторката просто търси съмишленици, които също като нея не са искали да забременяват и раждат иса го направили заради

По този повод смятям, че е неправилно да родиш дете, само защото другите го правят. Глупаво е. В този случай подкрепям дори и сурогатното майчинство, убийте ме, ама по-добре дете родено от друга, отколкото непрекъснато натякване на детето колко много е измъчило майка си, докато се роди и го отгледа.

Не знам защо във всяка тема тук се опитваме да правим цялостен психологически анализ, въз основа само на откъслечни характеристики?!
Отговарям: Не, не си търся съмишленици. Напротив, искам да разбера кое е водещото при тези, дето искат да родят. Най-добронамерено и любознателно.
Хич не ми стана ясно, защо реши, че натяквам на детето колко съм се измъчила? И къде изобщо казвам дали ми е било мъчително?! Всичко, което коментирам, е как съм се чувствала ПРЕДИ да реша да забременея и основанията, поради които съм го направила.
Детето ми е вече 20 годишно и ИСКА да има бебе, та явно, не съм пренесла собствените си чувства по въпроса върху нея. Това за успокоение на притесняващите се за психиката му. Laughing

# 54 2 март 2012, 12:33 ч.

Мнения: 2 510

Не съм чула раждане без болка, но има и други неща които причиняват болка.
Доколкото ми е известно жените са по- издръжливи на болка.
Като изключим крайните случаи, то природата трябва да се е погрижила и за жените. Най- малкото отглеждат деца и живота им не свършва с раждането.

# 55 2 март 2012, 12:37 ч.

Майничка
Мнения: 14 044

Е, има и шубелийки, за които идеята за временна загуба на контрол над тялото и усещанията са ни по-страшни от потенциалната болка. Mr. Green

А на въпроса на темата - къде на майтап, къде наистина, от дете си мечтая да бъда баба и раждането ми се видя най-мързеливия, енерго- и финансово икономичен начин да си реализирам мечтата. Повтарянето му беше за допълнителна застраховка. Wink

# 56 2 март 2012, 12:38 ч.

Мнения: 2 510

Цитат на: usmihni_mi_se в пт, 02 мар 2012, 12:32

Отговарям: Не, не си търся съмишленици. Напротив, искам да разбера кое е водещото при тези, дето искат да родят. Най-добронамерено и любознателно.

Защо не отговаряш, дали знаеш друг начин да имаш биологично дете.

# 57 2 март 2012, 12:40 ч.

Мнения: 2 510

Цитат на: gargamela в пт, 02 мар 2012, 12:37

Аз само майка и вечно млада.

# 58 2 март 2012, 12:41 ч.

Мнения: 6 343

Ми главно щото това с болката е реално в много голяма част от случаите. Дори елитни спортистки припадат.

Така е направено, че има болка. Именно затова тялото или мозъкът почват да произвеждат химикали, с които се надрусваш. Не че не те боли, но някак се дисоциираш, не ти пука и после забравяш. Интересното е, че не забравяш "исторически", тоест наясно си, че раждането боли, но тялото по-бързо забравя усещането. Е, с изключение на състоянието на сън, тогава ми се случи да сънувам кошмар, в който мозъкът ми възпроизведе едно към едно болката от най-силната контракция.

Но това са само екстри за моето любопитство и обект на бъдещи изследвания, ако реша да ровя още човешкото съзнание и мозък. Наистина би било перверзно, ако това са основните ми причини да родя. Не са причини- следствия са, вкл. и на нестандартния ми поглед. Раждането беше едно от най-интересните преживявания от първо лице, но не бих го търсила само по себе си.

Просто се виждах като майка на младо, енергично, ново и готино същество.

И аз съм непригодна за катерене, което го направи още по-болезнено към онзи момент.