Какво ни кара неистово да се стремим да минем през месеци драйфане, психическо и физическо натоварване, необратими увреждания на какво ли не, за ужаса на самото раждане даже да не споменавам?!
Въпрос на гледна точка. Наистина има патологични бременности и тежки неразположения, но не е нито норма, нито е задължително да се стремиш наистово към това.
Просто исках да имам деца, а бременността и раждането не ме интересуваха, важното е после. И с двете бременности имах неприятни ситуации, но не може и дума да става за драйфане, необратими увреждания и какво ли не. Единствено съм гледала добруването на бебетата, а аз, колкото и нескромно да звучи, мога да изтърпя всичко. Именно заради здравето и живота на бебетата родих секцио и двата пъти. Не ме е страх от раждането като преживяване, но в случая се доверих преценката на лекарите.
