Защо една жена иска да ражда?

  • 15 046
  • 227
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 4 068
Да бе, мъжка рожба и род! Фамилното име е човешка конструкция и може за месец да го смените, и то по много начини.

Виж митохондрийната ДНК- тя си е по женска линия и може да се проследи до най-старите ни прародителки, което не може да се каже за У-хромозомата.


Не смятам, че "аз давам живот"- тялото ми го дава, но само тривиално, тоест с тялото си участвам в играта на природата. Но моята идентичност и аз не са обвързани с действието на тялото ми. Да, интересно е, че девет месеца помагам на едно човече да се дели и расте, но това не съм "аз", тъй като процесът не е съзнателен. Природата дава живот чрез мен. Съответно бих обичала деца еднакво, независимо дали са се хранили от моето или от чуждо кръвообращение. Но не всяка жена е способна да разграничи бременността от идентичността си.

Човешка конструкция или не, то е факт, че такава е нашата конструкция и ние живеем с нея вече много години. История, традиции и обичаи му се вика на това. Хич не ми изглежда чак толкова модерно да се стремим да отричаме всичко. Защо и кому е необходимо? Напоследък е тенденция, която според мен не е градивна, а напротив. Отричаме брака, отричаме родствените връзки, имената, фамилиите и всичко, което ти дойде на ум. Не виждам да сме по-щастливи от този факт честно.

# 211
  • Варна
  • Мнения: 801
Не знам за другите, но аз бих искала да износя и родя плода на нашата любов със съпругът ми да създадем дете в което да виждаме по частица от себе си, мечтая да усетя живота в себе си и честно казано мечтая да изпитам дори неразположенията на бременноста. Защото нищо друго няма да има значение когато гушна нашето бебче.
Но моята гледна точка е по различна защото това което е даденост за повечето жени за мен е борба за мечтата ми.

# 212
  • Мнения: 3 179
Не знам за другите, но аз бих искала да износя и родя плода на нашата любов със съпругът ми да създадем дете в което да виждаме по частица от себе си, мечтая да усетя живота в себе си и честно казано мечтая да изпитам дори неразположенията на бременноста. Защото нищо друго няма да има значение когато гушна нашето бебче.

Peace
Не съм имала никакви проблеми и неразположения по време на бременността.......... дори и да имах,  едва ли някога ще разбера,  защо някои жени характеризират въпросният период, като трагедия и мъченичество.
Бих родила още две деца, с удоволствие ще ги отгледам и възпитам....но разни хора, разни идеали.

# 213
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229

Не съм имала никакви проблеми и неразположения по време на бременността.......... дори и да имах,  едва ли някога ще разбера,  защо някои жени характеризират въпросният период, като трагедия и мъченичество.
Бих родила още две деца, с удоволствие ще ги отгледам и възпитам....но разни хора, разни идеали.
Ами дано никога не разбереш...какво да ти кажа. Дано не разбереш какво е да лежиш месеци наред и да се довличаш до тоалетната със страх какво ли ще видиш на тоалетната хартия. Не трагедия и мъченичество, кошмар си беше Sick.

# 214
  • Мнения: 3 657
Не знам за другите, но аз бих искала да износя и родя плода на нашата любов със съпругът ми да създадем дете в което да виждаме по частица от себе си, мечтая да усетя живота в себе си и честно казано мечтая да изпитам дори неразположенията на бременноста. Защото нищо друго няма да има значение когато гушна нашето бебче.
Но моята гледна точка е по различна защото това което е даденост за повечето жени за мен е борба за мечтата ми.

Успех ти пожелавам!  Hug

# 215
  • Мнения: 510
Защото ни е в женската природа. А щом почти всички жени го правят, а някои и по 2 и 3 пъти значи не е непосилна задача. Това другото, което ще приемаш за свое нали пак някоя будала трябва да го роди....

# 216
  • Мнения: 2 906
Защото това е най-нормалното нещо в живота.

# 217
  • Мнения: 5 710
Аз съм безразлична към забременяване, раждане и винаги съм била.
Но не съм безразлична да стана майка. Дали естествено, или осиновяване за мен няма значение.

# 218
  • Мнения: 10 547
Аз съм безразлична към забременяване, раждане и винаги съм била.
Но не съм безразлична да стана майка. Дали естествено, или осиновяване за мен няма значение.

Всъщност фокусът върху забременяването и раждането изиграва лоша шега на много двойки.

# 219
  • Мнения: 2 457
Аз съм безразлична към забременяване, раждане и винаги съм била.
Но не съм безразлична да стана майка. Дали естествено, или осиновяване за мен няма значение.

Всъщност фокусът върху забременяването и раждането изиграва лоша шега на много двойки.

Какво имаш предвид?

# 220
  • Мнения: 10 547
Буквално това, което съм написала. Когато фокусът е центриран изцяло върху самото забременяване, бременността и раждането, а не върху ролята на майка, тогава става сложно да приемеш, че можеш да бъдеш родител и без акта на първите изброени.

Родител е състояние на духа, както казва Октопод с рокля.

# 221
  • София
  • Мнения: 62 595
фокусът върху забременяването е естествен, в обичайния случай детето се появява чрез лична бременност. Какво странно има? Много хора пъво експлоатират всички налични възможности да настъпи бременност, и чак след това може да се замислят за осиновяване или за сурогатство.

Аз не съм искала "просто" да бъда майка, искала съм да забременея и родя децата си.

# 222
  • Мнения: 10 547
Аз пиша за "чак след това".

# 223
  • Мнения: 3 066
Аз съм безразлична към забременяване, раждане и винаги съм била.
Но не съм безразлична да стана майка. Дали естествено, или осиновяване за мен няма значение.
+1
  bouquet

# 224
  • Мнения: 481
природата го е измислила много добре с бременността. Това е време, в което жената се подготвя психически и физически да стане майка

Общи условия

Активация на акаунт