Симптомите, които сме пропуснали :-(

Е това наистина не трябва да се пропуска като симптом. Много малко хора се радват на чуждите успехи. Това си е доста трудно.

ЕГО-центризмът.

Срам не срам, ще го напиша. Първата година от връзката ни беше малко дистанционна, защото живеехме в различни градове. Аз си скъсвах гъза да пътувам всяка събота и неделя, ама дет се казва си давах последните пари за автобус, а той за една година да е дошъл веднъж-два пъти. Все обещаваше, че другата седмица ще дойде той, пък все нещо ставаше, та не можеше... И аз тъпата пак хуквах. Приятелите ми много се дразнеха и се опитваха да ми отворят очите, ама не успяха. И другото, на което сигурно ще се смеете - винаги на срещите ни идваше част от родата му. Давам пример: изведнъж една събота решавам да помоля един приятел да ме закара с колата до неговия град, та хем да се разходим, хем да пием кафе и да се видим. Кара ме той, обаждам му се къде сме седнали и изведнъж пристигат той, сестра му, майка му и баща му - всички в комплект. Това се случваше почти всеки път - дори да сме сами те изникваха в определен момент. Така и идваха с него, когато няколко пъти се случи пък той да ме посети. Уж искали до някой магазин да отидат, уж имали и те уговорка, та да ползват транспорта, ама никога не се отделяха от него. Патица съм, знам  Ама си виках, че така както е загрижен за семейството си, така ще се грижи и за мен и детето. Нищо подобно, той пак си виси до задниците им.

Имало е много симптоми, но ние сме си затваряли очите.  Просто в началото тези неща не ги разбираш правилно и намираш оправдания за поведението. Много е важно отношението му към семейството. Още дали проявява злоба към приятели.Дали намира време за приятели, за близки. Все неща за които се намира оправдание за съжаление. Всяко нещо е важно.

Да, важно е. Като ми говореше майка ми, аз не я слушах, а е била права жената. Ето още нещо - не ме е запознал с почти нито един приятел, всъщност запознанствата са били инцидентни и май само два пъти сме излизали с негови приятели, и то единият път беше за да вземе нещо от едните. Не съм го чула да казва, че излиза с приятели на по бира или кафе. Не съм чула да е пътувал с приятели някъде, да е ходил на почивка по този начин. Хубаво е, че не пие, но пък да няма нужда да се види с хора, различни от семейството си... Сега вече виждам, че е странно. На сватбата ни от негова страта бяха дошли само техни роднини и приятели на родителите му. Нито един съученик или колега от университета, нито пък приятел.
Относно работата ми - нито веднъж не ме е похвалил за нещо, даже постоянно плюе колегите ми без ясна причина, както и фирмата. Към майка си, баща си и сестра си не е така - те винаги получават похвали, разговаря се на тази тема постоянно - колко са добри в професията, как трябва да се усъвършенстват. А всички работим горе-долу в една и съща област.

Маминка, има го и другият вариант - дълго време ревниво бях укривана и незапознавана с неговите приятели, въпреки, че живеехме вече заедно. След това при покана за сватба от негови приятели, той се измъкна, че не е ходил..после разбирал, че е ходил, но го скри от мен..въпреки, че бях поканена...Ей, такива дреболии и аз сега се сещам, ама навремето кой да ти мисли...
Ама аз се радвам, че всичко това е останало мноооого отдавна в миналото!

А, и аз разбирах понякога странни неща. За едно коледно парти се оказа, че било минало в тяхната фирма, пък аз не съм разбрала. Питах го защо не е ходил, а той ми изтресе "е ходих, ма трябва ли пък всичко да ти казвам и да ти давам обяснения". Тъй де, аз тъпата на кафе да отида му казвах, пък той така тихомълком на коледно парти ходил и не съм разбрала, щото съм била по това време готова за раждане.
Аз затова на моите неомъжени и необвързани приятелки им казвам много да внимават, като се оплакват от сега за техните половинки, дето имат намерение да живеят с тях. Всеки детайл има значение и не бива да се пренебрегва.

загубена работа е това. Което го има, то не изчезва с времето, даже става много по-зле. Ама трябва човек да го изпита на гърба си, че да го осъзнае. Други и да тиго казват, няма да повярваш.
   

Това беше и моята най-голяма грешка! не става въпрос за съпруг, обаче

http://www.youtube.com/watch?v=hrY362ZWBEM това мога да кажа

Много симптоми имаше и по-лошото е, че от самото начало ги виждах съвсем ясно, но просто си затварях очите 
1. безумна, неоснователна ревност от ВСИЧКИ - мъжете-приятели - не е нормално да имам такива ; жените-приятелки - само ме настройват срещу него и ми пълнят главата с щуротии ; колегите - скучни, досадни ; роднините - недостатъчно добри. Дори от общите ни приятели ме ревнуваше и правеше скандали. Изпращаше хора да ме следят в редките случаи, когато съм излизала без него (но с негово знание къде и с кой).
2. агресия - най-често я отключваше неоснователната ревност, а другото нещо, което най-много го вбесяваше и ми го е казвал дори, че не може да приеме да му противореча.    Съответно се започват крясъци, обиди, чупене на разни предмети... Абееее... пълен екшън. Беше готов да пребие всеки, да се сбие с всеки един, дори човекът хал-хабер да си няма за какво става дума.
3. странните разбирания за "семейство" - навсякъде заедно, 24/7 да сме залепени един до друг, хората приказвали ако аз излизам сама, какво остава с някой познат-мъж. Не ми се мисли какво щеше да е ако работех с мъже (тъй като работя само с жени), сигурно щеше да виси пред вратата на работата ми от сутрин до вечер. Уж бил самостоятелен и редовно се подиграваше на "мамините синчета", а при всяка наша караница, търчеше при мама и тати да се оплаква от мен.
4. Навика да обвинява мен за всичко - той е виновен, проблемът очевидно е при него, но така завърта нещата, че да ме накара да се чувствам виновна. Той си загаси цигарата в мен и после имаше наглостта да каже - "За какво ти беше да ходиш в полицията и в съда и да ме злепоставяш пред познатите ни като им разказваш какво съм направил", "Ех, малко те изгорих, какво толкова е станало" и т.н. Агресията се омаловажаваше, даже ако слушам внимателно започвам да се замислям дали не е плод на въображението ми.
5. Носи голям нож под седалката на автомобила - "В случай, че престорени полицаи ме нападнат на пътя"... Да, бе, да... То най-редовно това се случва по пътищата ни. В такъв случай дай всички да ходим въоръжени до зъби.
6. За кажи-речи година ме е запознал само с 3-4 свои приятели и то инцидентно - не че криеше връзката ни, напротив - навсякъде я изтъкваше, но поради някаква причина така и не се запознах с хора, които да са му истински приятели. Само с няколко комшии от неговия квартал, с които чат-пат си пие кафето.
7. Пълна липса на интереси, какво остава общи такива - не съм познавала друг такъв човек като него, който да няма поне едно хоби... Не гледа футбол, не се интересува от спорт, не обича да чете, не обича да гледа телевизия, не е фен на гледането на филми... Абе, въобще... Освен за битовизми и клюки - какво става в града (за това всички подробности знае иначе), за нищо не съм можела да говоря с него... Ако седна да чета някоя книга - започваше да се цупи и да пръхти около мен, че скучае...
8. Не може да поема отговорност за действията си и тотално е лишен от воля да постига целите си - когато е виновен - лъже и прехвърля вината на други, за бебето, което чакам само на приказки много го искаше и обичаше. Последно ми каза да гледам ДЕТЕТО СИ сама, както си реша. И особено много се дразни, че за мен това не е нещо, което да ме уплаши, дори ми е като манна небесна, че той няма да ни тормози с присъствието си.

Оф, мога да изброявам още много. Но и така си е доста колоритно 

Аз симптомите ги виждах от самото начало и не съм си мислела, че има голям шанс да остана с него завинаги, но пък  и ни най-малко не бях планувала дете. След дълга връзка с друг, който много обичах, но нямахме бъдеще, БНД сигурно ме е грабнал с това, че ми говореше от самото начало за създаване на семейство и деца, въпреки че аз упорито му повтарях, че е рано да обсъждаме такива неща, но все пак ми е харесвала идеята, че има възможност за такива, след като в предишната ми връзка нямаше. Но тъй като никога не съм била била чак толкова сериозно влюбена в него, не съм, се замисляла, той е от Латинска Америка, а повече хора, които познавам от там бързо-бързо се влюбват и мислех, че на това се дължи настояването за сериозни неща, и през ум не ми е минало, че човека има къде-къде по-практични цели или че, извинете за образността, ще тръгне да свършва в мен, когато въпреки желанието му за дете, аз съм казала, че е много рано дори да коментираме. Трябвало е сигурно да обърна внимание и на това, че отсъства доста често от вкъщи, доста често и вечер, уж че ходи да работи(а той паралелно е поддържал връзка с друга), но не обичам да се ровя в това къде, с кого и защо ходи гаджето ми, още повече, че ми харесваше да имам свободно време за себе си и да не сме всяка възможна секунда заедно. Та общо взето аз не съм възлагала никакви очаквания на тази връзка, симптомите, че няма да останем заедно, ако не друго подсъзнателно съм ги усещала, но по-скоро не бях се замисляла над това, че можа да забременея от него, ето тези симптоми ги проспах. 

То е или едното, или другото. При теб явно е второто.

Момичета, като ви чета, чак не знам защо съм прекратила връзките си.
Никога не съм имала мъж:
-ревнивец
-агресивен - без значение физич.или психически
-мързелив
-зависим от приятели и/или родители
-зависим от алкохол
-изневеряващ ми, лъжещ ме
-стиснат

Напротив всичките бяха и са отговорни хора, с мн. добри професии, от добри семейства, грижовни, "нормални" бих казала.
Но просто не са били моите мъже, т.е. в едни момент нещо се къса и осъзнаваш, че с този човек нямате бъдеще - без скандали, караници и т.н. Или пък любовта се е свършила.
Просто нещата при мен винаги са се свеждали до "несходство в характерите"  

А това, че даден мъж в живота ти не те запознава с приятелите си, е голяма червена лампа. Не съм го изпитала, но е така. Или няма такива /а човек, който няма поне 1-2 близки приятели, за мен е мн. странно и тъжно/, или просто не иска да афишира връзката. И в двата случая е лошо.

fam, може би свестните мъже са ти скучни и имаш нужда от ревнивец, агресивен и т.н., за да ти държи тръпка.
 

Да, бе, то и аз едно време се тръшках за "лошо момче", а добрите и кротките ми бяха скучни, ама след тоя последния трябва да съм луда за още един такъв