"От утре няма да си на работа"

Аз пък съм учудена по какви критерии наемат тези хора ,които зареждат в супермаркетите. Ще разкажа само 2 случки :

1. В Кауфланд - избирам нещо от почистващите препарати, една служителка странично ме блъсна с една метална стълба, като почти не ме събори. Нито  я бях видяла, нито тя каза някаква дума с която да се преместя, направо ме удари със стълбата. Аз се отместих, като помислих, че иска да мине нанякъде. Но не - тя я постави точно пред мен . Аз и казах, че избирам нещо и така не мога да видя и взема нищо. При което получих отговор, че тя трябвало да си свърши работата и нямала време да ме чака   Аз и отвърнах ,че приоритет на магазина би трябвало клиентът да напазарува и да си остави парите в него, откъдето би дошла и нейната заплата. Получих злобен поглед и нещо от рода да си гледам работата, но стълбата не беше преместена. Съответно не купих нищо от този сектор.

2. В Карфур , един младеж едва не ме събори, влачейки един пълен палет с бира / срагат ги върху някакви метални колички и ги влачат / . Като чух шума, успях само да се обърна и той се блъсна в мен. Аз трябвало бързо да се отместя   Бях с превръзка на единият крак , заради разтегнато сухожилие, едвам вървях ! Намя извинявайте, няма нищо А сигурно в целия магазин имаше не повече от 10 човека, беше рано сутрин и единственото свободно място от което да мине беше през мен  

Това са най-драстичните случки. Имам и други. Като в магазин за дрехи, когато посегнах да разгледам някаква дреха и тази ,която подрежда почти я издърпа от ръцете ми за да я сгъне , бях единственият клиент в магазина и всичко друго беше подредено вече. Нямаше търпение и аз да си тръгва вероятно.
Или много обичам като пазарувам, да мине чистачката точно под моите крака, защото това е единственият момент в който може да го стори. И винаги получавам отговора - ами аз си върша работата. Ами върши си а, но защо трябва да гониш клиентите не ми е ясно. Изобщо съм с мног олошо впечатление от обслужващия персонал. Искам да кажа ,че съм дълбоко неконфликтен човек и по всякакъв начин се опитвам да избягвам разправии, но имам чувството ,че много от тези хора го правят нарочно, защото не си харесват работата и се чудят как да дразнят пазаруващите.


За мен това изречение изчерпва темата. Ако смяташ клиентите на супермаркета ви за дебили, то тази работа наистина не е за теб  

Който не е работил с клиенти, той не е бил уволняван от тях. Имахме един такъв екземпляр, който всеки ден пишеше жалби до шефовете и дори караше колежките да си пишат молбите за напускане
По напред в темата някой написа за провеждането на лични разговори пред клиенти. Съгласна съм с това. При нас бяха забранени. И не за друго, а за да не се получи точно такова недоразумение. Дори един се беше оплакал, че колежките се смеели на него.А те - момичетата, си говорели нещо съвсем друго. Сигурно имам професионална деформация 

Като почнете така клиентите, та клиентите ви виновни.
Мъча се да се сетя, мъча се, ама как за 20 години един клиент не ми каза крива дума... Пък поне 5-6 години съм била обикновен служител, поне в половината ситуации влизам в разговора без въобще да ме знаят коя съм.
Вече от позицията си на управител влизам в разговор с клиенти когато някой ги е изнервил до крайна степен, влизала съм в разговор когато са крещяли, обиждали, абе какви ли не изцепки съм виждала.
Единствено не съм могла да се оправя с пияни и дрогирани. Всички други като им говориш човешки, колкото и да са прости, те разбират.
Все ми е било чудно, как така аз за 20 години не изнервих и ядосах един човек, пък съм най-обикновено момиче...

Освен това, клиентите, като по-често лъгани или срещащи наистина често и нагло поведение, все почестичко и не вярват на извинения.Случката ми не е в магазин, а на улицата , но все пак е сходна-карам си по тясна уличка до нас, спирам вдясно да изчакам насрещната кола, защото има спрели коли от моята страна и не можем да се разминем.Когато наближи отсрещната кола, аз погледнах към шофьора-обикновено си даваме знаци в стил-благодаря, че ме изчака.Какво бе учудването ми, когато от там се показа мъжко ице, изплези ми се, направи физиономия и показа среден пръст. .Той паркира, аз продължих, паркирах пред нас и се върнах.Мъжът беше излезнал отвън, пуши и чака/има учиище и чака детето си явно/Попитах го-пронлем ли има, че реагира по този начин, ако има и не съм разбрала-да ми каже.Той мълчи.Питам го, почти по детски-ама...защо ми се изплезихте?А той....ъъъъъ, тик ми е, вика....Смях.Попитах го и средния му пръст ли е тик.Риторично.Та, ако след това влезна в магазина, и някой от персонала докато минавам ми подхвърли реплика, която дори не е за мен-ми няма да повярвам просто.Хората по-често са неискренни и лъжат.
Вярвам ти в случая, че не си насочила репликата към клиента, но пък и клиента кой знае колко пъти е попадал в подобни ситуации, та е решил и той да отвърне.

Всички писали в темата сте уволнени! 

Явно комплексарката е намерила начин да се почувства велика. Някои дребни душички си мислят, че "Обслужващ персонал" е мръсна дума и не пропускат шанса да се упражнят чувството на власт при първа възможност. Аз на твое място просто бих й отговорила, че си имам началник и само той може да реши, ще съм ли или няма да съм утре на работа. Да върви да пасе, овцата...

Слава на Бог, че не си лабилна! 

Според мен с Ерин не разбирате значението на думата фамилиарничене.
Нищо лично,ама проверете какво значат думите, преди да ги употребявате.

http://rechnik.chitanka.info/w/фамилиарен


Аз също не виждам какво толкова  е разбило психиката на клиентката, аз ако видя, че някой е измил се извинявам винаги, че се налага да премина, ако се налага. Ако не се налага винаги гледам къде е заобиколен път, защото уважавам хората и труда им. Не си газя с ботушите там, където току що някой е измил, защото съм клиент и имам право .... Изобщо, извинявам се, но аз по-ненормална връзка клиент-персонал, от тази у нас никъде не съм виждала, хем съм попътувала и на Изток, и на Запад. То превземки, то чудо.

Всички я утешавате и и казвате, че "Няма нищо". А всъщност не е така. Колежката е получила един урок и е добре да го запомни. На работа трябва да си мериш приказките, защото никога не знаеш кое как ще се изтълкува, особено извадено от контекста.

Това да ти е като обица и следващия път внимавай, най-добре не коментирай подобни неща, когато си сред клиенти.
И на мен не би ми било приятно да чуя подобно изказване, макар да не е лично към мен. Изказването ти е било общо и по принцип, че мразиш някой да ти стъпва върху измитото. Клиентката може наистина да е минала през измито и затова да го е приела лично. Не я защитавам, репликата й е абсурдна, но и твоят коментар, независимо, че е към колежка, също е недопустим. Просто казваш извинявай, без да коментираш какво мразиш.

А какви други коментари съм чувала от персонал..., това пък аз много мразя.

Зависи от много неща.
Това, което авторката разбира като "без вина - виновна", често е съвсем различно в очите на другата страна.
На нейно място незабавно бих уведомила прекия началник - ако клиентът подаде оплакване, така или иначе ще стигне до него и е въпрос на време шефът да бъде потърсен за мнение относно работника.
Лек пример - снощи се оказах с няколко колеги в квартална кръчма. В началото бяхме две маси, после дойдоха още хора и неква лелка с въздишка на всеослушание трябваше да запали камината. Нали разбирате - от нейна гледна точка това е несправедливо, от моя - ебати тъпото поведение.
Та зависи от гледната точка.

Утешават я, защото е изпреварила клиентката в пускането на темата. 

Тя и мен една ме убеждаваше, че не е нарекла майка ми "дебела, дърта идиотка", а после стана ясно, че ако е знаела, че съм й дъщеря щяла да каже нещо по-меко в мое присъствие, коментирайки постъпката й. И не че майка ми не постъпи като "дебела, дърта идиотка", но човек е редно да има някакви задръжки и да мисли преди да споделя на всеослушание.

Работата в хипермаркет си е висш пилотаж.
Има една мисъл, която много ме кефи: Ако продавача пред вас  изглежда идиот, не забравяйте че пред себе си той вижда тълпа от идиоти!

И темата отново се хързулна в правилната посока, а именно да поплюем 'обслужващия персонал" класика 

А въпросът не е как е от нечия гледна точка, а кое е правилното и разумното поведение и реакция.
Клиентът често чул-недочул тръгва да се прави на важен.
Същото важи и за продавачките - плащат им за нещо, ама мързелът е по-силен.
Въобще не е нормална реакцията на клиента в случая. Даже бих казала, от къде на къде ще слуша разговорите на продавачите, когато не се обръщат пряко към него, че ще ходи и да нищи допълнително.
Имаше преди време тема за обслужващия персонал, където ферман мога да напиша за некадърници и непрофесионално отношение.
Но да не се лъжем - продавачката в супермаркета/служителката в банката/управителката на заведението/шефът на завода/фирмата е също клиент някъде си, нали така?!
Невъзпитани и елементарни хора има навсякъде.