"От утре няма да си на работа"

Да, човек ако си няма друга работа и е особено тънкообиден и мнителен, точно така би разбрал репликата. Съгласна съм.

ич даже не е тънкообидност, елементарно наблюдения врху персонала
Възпитаните ще ме разберат.
С чистачките на мъжа ми си говорим на Вие... но те са бивши преподавателки по литература, дали ще ме разберете?...
Когато си говорите нещо привидно семпло на ниво - чистачка-продавачка, просто имайте предвид, че ви слушат и клиенти. И т.н.

Бих искала да споделя мнение, базирано на наблюдения не само клиент/персонал, но и в различни държави. Докато бях в България работих като сервитьорка на няколко различни места. Колегите, с които работех почти през вечер си сравняваха бакшишите и винаги се чудеха как така винаги имах повече бакшиши от тях. "Тайната" не е тайна - по възможност искрена усмивка на лицето, любезно отношение и внимание към клиента. Имала съм и мили клиенти и пълни дебили. Много често дори и дебилите се усмихват и "очовечават" след като видят нормално отношение. Не за друго, но пък и те могат да си мислят "кой пореден дебил ще ме обслужва днес". Знам как би трябвало една сервитьорка да се отнася към клиентите и в това отношение се научих да стимулирам добрите сервитьори не само със съответния "бакшиш", но и с мили думи от рода на "благодаря за снимателното обслужване". Обаче често се е случвало да попадам на киселите физиономии, тип "изяла съм ти закуската", когато и отношението е било меко казано "ти няма ли да се махаш" и тогава съм оставяла парите за сметката до последната стотинка с репликата, другия път да си остави лошото настроение, пред вратата на рестотанта.
Последното обаче важи не само за сервитьорите, но и за обслужващия персонал.
Имам късмета да посетя доста европейски държави и да се "насладя" на различно отношение. Мога с чисто сърце да кажа, че до сега Германия и Австрия (с малки изключения) печелят по критерий качество на обслужването. Персоналът не само в ресторантите, но и в обикновените магазини винаги, наистина ВИНАГИ е усмихнат и готов да услужи на клиента. Чувала съм рядко и лични разговори, но в момента, в който се приближи клиент те прекъсват.
Говорим, че България е туристическа дестинация, но се оплакваме, че чужденците не оставят достатъчно пари или се държат с нас като с хора втора ръка. Но докато не се научим, не как да им вземем парите, а как да ги предразположим те да ни ги дадат, винаги ще има оплаквания.

Смешна, не го приемайте лично. Разбирам положението "без вина виновен", но пък се поставете в положението на клиентката. Сигурна съм, че и Вие сте попадали в подобни ситуации, когато си мислите, че вие сте обектът на разговор на персонала. Просто сте мила и сте си го сложили на сърцето вместо и Вие да постъпите така, както са постъпили с вас.

Но както каза някой преди мен,  може да послужи като "обица на ухото".

Желая ви лек ден и успех на новото място в централата.

Била съм и обслужващ персонал,и клиент.Културния човек си остава културен от която и да е страна да стои.Много често на персонала не му се работи,а клиентите пък са изнервени и не е рядкост да се заядат с обслужващите го.В случая просто е станало недоразумение.А клиентката наистина е била много тънкообидна.Когато  някой не е работил с клиенти,никога не може да се постави на мястото на персонала.

Toва не е общовалидно, пурко.Аз съм била обслужващ персонал също.Но в описаната ситуация, предвид, че съм попадала на хора, които откровено лъжат, че думите не са били отправени към мен, разбираш ли и са ме правили на маймуна, че нещо си въобразявам, вече не бих била сигурна в обясненията на репликиращия.Не съм длъжна да вярвам, защото съм била в ситуации, когато първо са обиждали директно, после, като видят реакция от моя страна са започвали с думи от сорта:ооо, ама извинявайте, оооо, ама не сме те разбрали, оооо, ма моля виииии и т.н.Последно се случи в магазин за чорапи.Тъй като наистина не знаех какво точно търся, но имах пари и ми се харчеха исках да си купя фигурални чорапогащници.За целта поогледах повечко това, което е изложено, нямам понятие много, защото не нося поли до сега и заразпитвах продавачката, която си говореше с колежка от друг техен магазин.На 3 ми въпрос очевидно и дотегнах, започна да сумти и шушукайки да ме обсъждат колко съм досадна.Замълчах и не и задавах повече въпроси.Когато имах късмета да влезне собственика, мъж, и да ми обясни за чорапогащниците повече от продавачката и да ми продаде.Не пропуснах да му кажа, че съм се почувствала нежелан клиент и описах ситуацията.Ясно чух в шушукането обидни думи.То шушукане, шушукане, ама на един метър от теб-пак се чува..Разбира се, продавачката отрече. Ами ако след това влезна в Кауфланд , например и друга продавачка ми прати реплика от сорта на описаната в темата-дали вече да и вярвам.Покрай сухото гори и мокрото.

Да ,при описаната от теб ситуация е вярно,че покрай сухото гори и мокрото.Но се и съгласи,че има хора,които просто се хащат за най-малкото нещо понякога.Аз никога не съм чувала подмятания по мой адрес от персонала(ама и аз съм си перде и последна забелязвам какво става покрай мен ).Един познат се ядосва,че има големи сметки за ток.И все едно касиерката му е виновна ,решава да плати 186 лв на стотинки по 1,2,и 5  Познайте,жената брои,опашката псува или гледа доволно сеир,а нашия пич ликува,че е направил гадно"на тез гадини от Чез"

Има, да.Затова Трябва да си Мериш Приказките, когато си на работа.То и в колектив е така.Събрали сме се да Работим, не да се Разбираме или да се Караме.

Да , с това съм съгласна

Тая от аптеката защо ми се цупи че съм питала това шампоан ли е, а не съм го купила. Балсам беше.

За нас българите е нормално да се отнасяме с пренебрежение към чистачи, обслужващ персонал, цигани и към всички за които смятаме, че са под нивото ни. В езика ни има официална форма за обръщение към непознати, но когато са от горните катгории не шчитаме за нужно да я използваме.
А относно репликата на жената към колежката и за измития под, ами нищо лошо. Аз пък на нейно място съвсем умишлено бих я казала, за да се досетят такива като клиентката. Нещо като "Казвам ти дъще, сещай се снахо". Мисля, че е по-учтиво забележките да се правят тактично и по заобиколен начин  Вярно е, че клиента винаги има право, но значи ли пък, че всичко му е позволено! Въпрос на възпитание.

Като им заведат дела за падане на измит под, големите вериги ще се сетят как процедират в другите държави. Ще започнат да слагат табелки „хлъзгав под“ и клиентките с чувствителни уши няма да долавят реплики. Сега друг е въпроса, колко ще спазват предупрежденията, при условие, че съм виждала как някои хора се опитват да минат през затворена каса. Ама затворена, с червена светлина, бариера със знак стоп, и не работеща лента. Че и нахокаха касиерката, защо си седи на нейната каса, а не дойде на тази, която са избрали, тъй или иначе при нея нямаше хора.

както и към всички, от които смятаме, че няма да имаме далавера или да изкараме кинти.

 Персонал да се владее пред клиенти - голяма мъка. Ако зависеше от мен, бих отправила тази реплика към всичките лели от пощенския клон (за тях се сетих първо), с надеждата и на тях да им се случи повишение, та да не им гледам мързеливите мутри. Едни коментират  измитото, други - манджите. И те са хора, кво.

Аз,с цел да ме изядете с парцалите (ама днес имам свободно време и чета теми  ), ще кажа следното--много мразя като съм в магазин и да чувам закачки на персонала един с друг, обсъждане на клиенти и прочие--примерно какво щели да ядат довечера, кой клиент какъв бил...

Няколко пъти съм попадала на такива разговори и винаги съм подавала оплакване. Не да се заям, а защото наистина клиента в България не се цени. То са подвиквания, то е чудо....

И не само се отнасяме пренебрежително към по-нискоквалифицираните, а те също си позволяват да се отнасят зле към клиентите.

Винаги съм се отнасяла с уважение към всички и ми е тъпо като влезя в някои магазин, да ме гледат като клошарка, само щото съм неглиже в събота вечер примерно и не изглеждам като човек, който ще си купи нещо скъпо. Едното ми оплакване всъщност беше точно в ден, когато отидох да си купя лаптоп. Не ми обърнаха внимание около половин час, но си говореха какво щели да вечерят....Е,как да не се оплачеш.
Сега декември с приятеля ми  отиваме за ЛСД телевизор--минаваме покрай двамца дето ни го опаковат и единия казва на другия--"абе още ли има хора да си купуват от тея телевизори".....

Или гледам едни монитори и питам дали има един какъв си изход и консултантът--Е, за 500 лева какво искате......

И ей такива, все интересни неща ми се случват.

Чудих се дали да пиша в тази тема, че по нея фермани и за двете страни май мога да напиша.
Накрая реших само едно мъничко обобщение - нямаме за съжаление и култура на обслужване и култура на обслужени. Не е нормално като клиент да не кажеш - Добър ден/утро/вечер, да говориш на ти с персонала, да дъвчиш дъвка и да си поръчваш нещо насреща и да се чудиш защо не са те разбрали. Не е нормално от клиент да чуеш думи като - ще те изхвърля през прозорец, малоумен и т.н. Наистина още много мога да пиша за примери от двете страни.
 А на авторката мога само да кажа горе главата усмихвай се дори да ти е гадно, знаеш че няма да е първата и последната, но понякога с твоето поведение можеш да промениш и тяхното отношение. Не винаги, но понякога и това е факт.