Баба Марта бързала, на СЕПТЕМВРИЙЧЕ мартеничка вързала!

aissa80, честит рожден ден и  от мен! Да си жива и здрава, много обичана и обгрижвана!
Момичета, мисля че глезене от обгрижване е едно, глезене, водено само от желанията на малчо е друго и даже си вреди. Та нали не всички от неговите искания са здравословни и в негов интерес При нас положението с родителите на любимия е почти същото както при веси-еви. Уважавам ги, но радвам, че не са наблизо. А духовно и по мироглед сме дори още по- далеч, не че намирам нещо лошо в това - просто приемам този факт и се надявам да не се налага те да участват във възпитанието на малкия. Сигурно звучи крайно, но ще премълча обстоятелствата, които ме карат да мисля така
 Нашия момък също е много общителен, постоянно му се възхищават по градинките. Не знам дали това е добре, но отива и прегръща децата и той..  и много се радва на бебенца в колички!

Влизам набързо да ви попитам според вас мога ли да давам на сина ми да пие отвара от пшенични трици?  Разбира се добре прецедена. Нали се оплаках, че има кожен проблем. На мен тази отвара ми е помага при такива проблеми.

 
Пожелавам ти много здраве, късмет и обич! Постигай всичко с лекота и се радвай на живота!

brawn, не виждам никакъв проблем да даваш, аз давам постоянно всякакви такива неща пшеничен зародиш, трици-мрици, всякакви такива храни за кокошки 
bubolechence, не е крайно, не е, аз много добре разбирам какво имаш предвид  А иначе си мисля, че глезене водено от детето не е точно глезене, а човешка тъпотия, ако се има предвид, че детето например иска да се съблече голо посред зима и му се позволява....ама все пак ставаше въпрос просто за глезене - за това какво се прави, докато се храни, какво му се дава от забранените предмети и т.н. все пак повечето забранени предмети са такива, защото са опасни за ползване без надзор, но ако има някоя търпелива и усложлива баба до детето каква по-голяма радост, но както и да е...всеки има право да иска и да си възпитава детето както си намери за добре и останалите трябва да следват правилата му, в това спор няма!

Здравейте,

Най-накрая ви изчетох, не бях влизала доста време и доста бях пропуснала.
Малко болести, после хубавото време, и така вече се прибираме само Влади да спи и да хапне и излизаме пак. Вечер нямам сила да седна пред компютъра.

За отказването от бибата, да споделя, бях пробвала няколко пъти но не се получи. След като избиха предкътниците тогава я спряхме окончателно и не беше никак трудно, не е имало ревове за биба. Докато преди това като започнат болките по зъбоникненето и само това беше спасението. И през деня и при заспиване.

За глезенето от баби - повече се радвам, като се занимават с него. Понякога се ядосвам на майка ми като започне да дава на Влади неща, които знае че не разрешавам,всякакви детски десертчета, каквото види и да му даде да опита  . Като разбера се чудя да се смея ли или да плача. Веднъж му дала дъвка, бил видял някаква жена да дъвче и после я имитирал. Много му било харесало   .  Това ми е единственото притеснение когато го оставям на майка ми да го гледа. При свекърва ми обаче е другата крайност, тя няма да даде нищо да яде, като питам защо не му е дала закуска до 10-11ч, ми казва че нямал признаци. И в момента в които ме види и се сеща че е гладен и почва мрън и рев не мога да приготвя храна толкова бързо. При родителите на мъжът ми ходим 2-3 пъти годишно, защото са ни доста далече и не са свикнали, но все пак като знаят кога и какво закусва да му предложат. Да ама не, чакат да им каже, чудя се какво точно искат да чуят, при положение че последният път беше малко след годинка и не казваше почти нищо.

За храненето - хапва си, но трябва да му се отвлича вниманието, иначе не може да си седи и да не прави нищо. Винаги трябва нещо да прави и да е зает с нещо.

Спирам вече че стана много дълго.

Само искам да ви питам, мъжът ми иска да вземем, кола с акумулатор за Влади, обаче преди да я купим искаме да я видим. Можете ли да ми кажете за София къде може да се отиде и да се види на място, някъде където има повече модели?

aissa80, Честит рожден ден и приятно изкарване в Сандански!

vesy_evi, донякъде изглежда логично наистина намесата да е неизбежна, както казваш, когато друг гледа детето, но в нашия случай не съм много съгласна - за някои неща бих се съгласила, ако примерно си бяхме в Б-я и взимаха чат-пат детето събота и неделя, или нещо такова. Но свекър ми е тук за 6 месеца (както беше и миналата година), той е повече време с нея през будните й часове от мен. Това означава, че всичко, което той прави или казва и т.н., ще й повлиява. Както казва майка ми: който идва да ви помага, той трябва да се впише във вашия начин на гледане и възпитание. Нали и тя беше тук за два месеца - ами определено не си е пристъпила това мнение - на два-три пъти си каза мнението за нещо, аз й обясних моето виждане, тя повече нищо не е казвала - може да се е съгласила, може и да не е, но не ни се е бъркала.
Момичета, обаче вие сте големи скици ... една след друга взехте да се извинявате ... ама за какво?! Вашите мнения си бяха съвсем безобидни . Аз се извиних за всеки случай, че ми беше по-остро мнението, и се надявах да не съм обидила някой. А иначе съвсем не съм искала да превръщаме темата в плюене против свекъри, просто исках малко да си излея душичката . Те и моите изобщо не са лоши хора, напротив! Свекървата особено е доста търпелив и разбран като цяло човек (въпреки че и тя успява доста да ни дразни с разни наставления по скайпа ). А свекър ми пък е много деен, доста помага, обичлив е към детето. Нооо... живееш ли вече с някой, там става различно . Гледането на детето де факто се явява конфликт на интереси вече. То както мен ме ядоса свекър ми, така съм сигурна, че и аз съм го ядосала . Щото като ги "хванах" онзи ден да се хранят така и го попитах защо, той на своя страна заяви, че "детето трябва да яде"... и после ходи навъсен тука цял ден . А на мен това ми е много неприятно - заради такива неща да е такава обстановката вкъщи. А и се натрупват вече някои неща - и миналата година имахме сериозни конфликти. Да не говорим, че той си знае неговото и си мърмори под носа нещо като го притеснява, че не сме си гледали детето . И пак казвам - готова съм да обяснявям на дълго и на широко защо правя това или онова. Преди седмица разбрах, че той продължава да си я храни с лъжичка, при положение, че тя отдавна вече се научи сама (само й помагаме все още в загребването), той сам си ми каза. Предположих, че е защото тя се храни бавно (естествено!), а той бърза да излизат на разходка в парка, и така. Да, ама аз съм на мнение, че дори и тези първоначални опити за самостоятелност трябва да се поощряват, защото това си е естествения прогрес при децата. И освен това съм сигурна, че колкото и странно да ни се вижда, самостоятелността (както и много други качества) се възпитават и от сега. Някой може да отрече като каже: какво общо може да има храненето с лъжица (когато детето вече може само разбира се!) и колко самостоятелен човек ще е като възрастен. За мен връзката е ясна - вярвам в клишето "първите 7 години" + личния характер на детето естествено. Понеже аз се смятам за несамостоятелна за много неща (нямам представа дали и до колко се дължи на възпитание), искам Дара да е много по-оправна от мен.

Ние пък преди няколко дни ходихме спешно до нашата педиатърка, защото Дара се събуди от следобедния си сън обрината по крачетата и около дупето като от коприва. Докторката, след дълго разпитване дали не сме й давали нова храна, мазали с нещо ново и т.н., каза, че е или алергична реакция към нещо или било обрив след прекарано нещо вирусно. Като се поровичках после в разни снимки из нета, почти сигурно разбрах, че е уртикария . Пъпките/петната изглеждат точно по същия начин. Често се срещало при деца, най-често минавало за няколко дни, рядко ставало хронично. Думата "хронично" ме притесни, защото по форумите ми излязоха теми на притеснени хора, които страдат от много време и лошото е, че много рядко се установявало какво точно е предизвикало болестта. Понеже при Дара не беше много силен обрива, дори на третия и четвъртия ден имаше само по една-две пъпчици, така и не й дадохме противоалергичното, тъй като разбрах, че то просто облекчава сърбежа, а не лекува. Та днес, вече пети ден, няма нищо, т.е. нещата се развиват както се очакваха. Дано да е било нещо случайно и да няма повече такива истории.
brawn, на вас успех с лечението! Поне до колкото може да се направи в неговия случай, понеже ти каза, че не се лекува .
За отварата от пшенични трици - не виждам защо да не я даваш - поне няма да навреди - това си е част от пшеничното зърно. И трици само да даваш, не виждам проблем.
Хаа! Сега виждам, че и vesy_evy е писала почти същото . И ние сме така - зародиши, семена - все фураж за добитъка наистина .

За говоренето пак и аз да кажа - Дара е от най-големите тук във форумната група, и до преди един месец имаше само 4-5 думи в репертоара. Не съм сигурна дали го казвах това - на консултацията за 18 месеца педито на два пъти повтори да сме й чели книжки (като че ли не й четем и показваме от няколко месечна!) - та си е до дете. Но пък като че ли веднага след консултацията взе да се отприщва и сега май има едно трийсетина поне думи вече. Повечето тук отдавна се вълнуваха от проговарянето, а на нас сега ни е супер интересна и забавна.
Тонинце, вярно, че ти спомена, че има и други неща, които те притесняват, освен говоренето - какво казва вашата педиатърка по този въпрос? Вписва ли се детето в общоприетите норми? Като питам това, съм напълно наясно, че няма как всички деца да се впишат в тях, и все пак всичко е наред с децата в крайна сметка.

Dana, тази голяма разлика в общителността при Дани и при големите ти деца май има нещо общо със зодията, нали ? Девите са си интровертни отвсякъде, пък за Лъвовете думите са излишни .

Благодаря ви, не е болка за умиране, но не е и приятно. За много кожни проблеми се казва, че не се лекуват, но се поддържат прилично с правилните кремчета.

Здравейте! Набързо само да отговоря на Люлячето за говоренето и като цяло за притесненията ми за моето дете. Според педиатърката ни има цялостно изоставане, но за момента не правим нищо. Освен че почти няма думи в реперторара си, някак не усвоява нищо, макар и повтаряно с месеци. Например преди годинката казваше как прави котето, после спря и до момента не може да каже "мяу". А да не говорим за истински думи. Също така не може да целува, на гърнето дори не иска да седне, ако го накарам да постои все пак не прави абсолютно нищо вътре. Не проявява интерес към самостоятелно хранене, обличане, събличане и т.н. Иначе ме разбира като му кажа нещо, но ..

Еее, като почнат да класифицират децата и да им търсят средната аритметична, много ми става гадно! Много често когато детето не говори, не осъзнаваме колко много то разбира всъщност. После пък тези дечица, които са се развивали по-бавно, после скокообразно дръпват за дни!

Тонинце, аз имам същите притеснения!
За говоренето - казва само айде и мам-мам. Преди казваше маме, баба, дядя, тата, няня (вода), а сега само това. Също не целува. Поне от гърнето не плаче. Може и 1 час да седи. Иначе играем на криеница."Къде е мама?" и ми маха ръцете от лицето. Пея "Хей ръчички" и той мие лицето, после пляска за браво като свърши песничката. Дава "пет", милва ме по лицето с подкана ""о-о-о-о" и такива неща, но да имитира живони или да говори - НЕ! Иначе проявява интерес да се храни без мое участие, да се облича или съблича сам... по-скоро не, но може да се каже че помага.
Четох много на аутизма. Според мен нямам място за притенения. Има очен контакт, смее се на шеги, когато съм тъжна и той се натъжава и такива неща, които са неприсъщи за тези деца.
Въпреки това постоянно се оглеждам за такива симптоми, защото знам че се проявяват около 2- годиша възраст.
Но и Джада е права. Не можем да ги класифицираме. Всяко дете е уникално!
То говоренето не ме притеснявя толкова, колкото апатичното му поведение понякога. Много е отпуснат, лежерен, общо казано, не е буен като другите момченца. Това ме озадачава, а не че не казва думички. Много деца са мълчали и на 2 годинки изведнъж са проговорили. Пак казвам - пример са ми двамата племенници- момичето на 2 годинки, а момчето на почти 3 проговориха. А сега......постоянно блещят и то сложни изречения.

Просто е по-спокойно дете си мисля
Моя пък не обича да стои мирен - може да се заиграе с нещо, но за кратко. И обикновено се катери по диваните и леглата. Днес за ужас на баба си, се е качил и на пейката в кухнята и така стига лаптопа на масата, както и стъклената купа с плодове.
А каката като си е в нас - тичат и се гонят ... Добре, че съседите отдолу стоят повечето време на вилата. Колкото и да ме уверяват, че няма проблеми, все си мисля че малко от малко се чува и определено не е приятно да ти се тропа на главата.

Говоренето е - мама, баба, тата, папа и едно тка-тка - което май тр. да е кака. Разбира се, 'ъъъ' и сочене с пръст е включено постоянно.

Щица, понеже писа за коментарите относно разликата на децата - да, ще е трудно в началото, но пък после ще са си компания.
Моите сега доста се дракат, бият и дърпат,  но се усеща че Сами пораства и почва да вдява за какво иде реч.
И между другото, на мен пък не ми вярват, че малкият е бил планиран - пък при нас даже разликата е повече от 2г.

Велизарче, те девите по принцип са си кротички и ако го има и наследствено някой от вас да е по-спокоен, пък съвсем    Освен това девите сме малко перфекционисти и едно нещо или го правим както трябва или изобщо не го правим
А пък за говоренето и Елито не казва много думи, да не кажа почти никакви(които да приличат на истински такива), но пък за сметка на това е много общителна, разбира абсолютно всичко и веднага има адекватна реакция на това, което съм казала. Затова и не се притеснявам за проговарянето й. Отскоро както казах иска да се храни сама, и то ей така изведнъж реших да и дам лъжицата да я пробвам и тя готова. Вече като види, че някой влиза във ВЦто, почва и тя да си смъква гащите (като имате  предвид, че изобщо не съм я учила на гърне до момента , но още малко да се постопли и си мисля, че ще усвоим бързо и това занимание). Като и пея песнички ми пляска(без да съм я карала) или ако я похваля за нещо си пляска сама, а също като и се скарам и прави показалеца като за каране. Като дойдат бабите на гости, веднага вади чехлите от шкафа и им ги дава и всякакви такива неща, които ми показват, че всичко е наред с развитието й, просто не е дошъл момента да проговори.
Изреждам тези неща, не за да се хваля, а за да сравните малко или много. Защото понякога човек се притеснява излишно, но понякога може и да има някакви основания(не дай си Боже ) И аз съм чувала такива случаи за деца с аутизъм, които са можели да правят някои неща и да говорят, а в последствие загубват уменията си. Но пък и без това заболяване си мисля, че е нормално в различните етапи от развитието си да се вълнуват от различни неща, и съответно овладяването на новите умения да измества за известно време старите.
Надявам се всичко да е наред с дечицата ни, да ни са здравички и да им се радваме 

Момичета, един приятелски съвет от мен, НЕ СЛУШАЙТЕ ПЕДИАТРИТЕ, когато се опитват да характеризират децата ви!!! Сега за мамите, които се притесняват от изоставяне, аутизъм и т.н., най-доброто, което можете да направите за вас и детето си е да го заведете на ЧИТАВ психолог, подчертавам читав и психолог, не кой да е и не психиатър, имам основания да го казвам, ако някои се интересува може повече обяснения на лични. Но така или иначе, ако наистина се притеснявате, заведете ги, сега ние тук и да ви казваме не се притеснявайте, те са различни и т.н. в крайна сметка няма как да знаем със сигурност, не сме го и виждали детето.
Иначе да, девите са си по интровертни, перфекционисти са и може и да са склонни към спокоен нрав, ако имат такива родители, защото при нас случая изобщо не е такъв, Мая е сприхава, избухлива, капризна, ината и ръбата 
Иначе най-общо казано, пак без да се обвързвам с нещо конкретно за конкретно дете, но по принцип си е съвсем в реда на нещата детето да прави нещо, после да спре да го прави...и след време да се върне пак към нещото
И накрая да ви кажа, че една добра майка, каквито са всички тук, най-малкото, защото щом сме тук, значи децата са доста важна част от живота ни, та една добра майка има достатъчно добра интуиция и до сега би усетила със сигурност дали му има нещо сериозно на детето, ако става въпрос само за нормалните страхове и въпроси, които всеки от нас понякога си задава ок, но ако истински усещате със сърцето си, че детето ви е различно, че нещо не върви както трябва, то вземете мерки!

velizarka, като слушам малчо e просто едно спокойно дете. И синът ми е по-спокоен, обича и да си поспива. Но мъжът ми е такъв, така че си прилича на него.

Тонинце и от други родители съм чувала, че дечицата им, които са научили някои неща, после освен че известно време не са научили други, се държат все едно са забравили и старите. С тези деца всичко си е наред. Познавам деца, започнали изобщо да повтярат думи за първи път на 3, а едно даже и по-късно. Сега си говорят нормално.
За гърнето, според мен няма защо да се посочва като причина, че детето изостава. Без да искам изобщо да кажа кое е правилно и кое не - нашата педиатърка и повечето тук си препоръчват да се започне на година и половина, когато детето е сравнително по-осъзнато. Имам познати, започнали на две и казват, че децата им са се научили за дни. Пак казвам, че не коментирам кое е правилното, въпрос на избор е всичко.
За храненето - синът ми по едно време изявяваше желание и успяваше донякъде, после се отказа. Според мен си го мързи и презпочита аз да го храня.
За обличането пък - изобщо не се е сетил да се облича сам.
Иначе започна да повтаря думи, не много от тях са осъзнати. Започна и на място да казва думи, но малко засега. Разбира, но когато иска май. Иначе се прави, че не е чул доста пъти.
И последно да кажа, че за разни неща съм се опитвала да го науча и не се е получавало. Но са били въпрос на време и когато и бил готов, ги правел и научавал после много бързо.
С поста на vesy_evi съм съвсем съгласна. 

Сами се държи точно като госпожицата на iv4i_79
И аз затова си мисля, че просто е от хлапетата дето по-късничко ще проговорят