Много сте мили! Да ви кажа, чак за аутизъм не се бях сещала
, просто се притеснявам да не пропусна момента, когато може да се навакса дадено умение и после да е много по-трудно. Да, някои деца наистина проговарят на 3 години като големи, но други пък не - и когато започнат да посещават едва тогава логопед, става така, че на 5-6 години детето още не може да говори добре! Ей такива неща ме притесняват. Иначе Теди ме разбира като му говоря, също се втурва да прави разни неща. За спокойствието - никак не е спокоен, по-скоро дори е много енергичен и агресивен - той не знае какво е да погали, да помилва (ако му кажем специално го прави, но дори и ласките му приличат повече на шамари) - той удря, скубе коси, рита, хапе...vesy_evi , ще ми бъде интересно да ми дадеш на лични повече инфо за това, което каза за детските психолози.
И един метър няма да мръдне, без да ме помоли и без да попита. Освен това от бебе говори много добре, разсъждава страхотно и какво ли не, но до 5 годишна възраст не говореше с НИКАКВИ хора извън семейството. Колко пъти ми се е случвало да се червя, защото не иска да си каже нито името, нито нищо. На 4 години беше единствената в групата в ДГ, която не си каза стихчето, а дечицата с говорни проблеми се представяха чудесно. Учителките не ми вярваха, че детето говори, накарах я насила да им каже 2 изречения и те занемяха от почуда. Бяха убедени жените, че ги лъжа, след като 3 месеца не бяха й чули гласа... Водила съм я на психолог, човека каза, че си е наследствено - и баща й е бил същия като малък. Посъветва ме да не обръщам внимание на проблема, понеже е много умна и скоро ще поиска сама да се изяви. Така и стана. Сега вече детето контактува свободно с всички, но е на 6 и половина, явно и възрастта си каза думата при нея.
Пак сме на преглед, вече не знам как да изкараме поне месец да ми е здравичък
, но после ще ви доразкажа за тях ,че домакинството ме чака.