Баба Марта бързала, на СЕПТЕМВРИЙЧЕ мартеничка вързала!

И аз мисля,че още са малки да разбират съвсем кое е добро и кое лошо. А недаването на своите играчки не го определям като лошо. Такъв си му е характера на детето.

А Йоана най-вероятно си е играела с детето, и не е разбрала, че го боли. Но още малко да порастнат и ще започнат да разбират (надявам се )
Аз все си мисля, че сега в топлото, като играят повече навън с други деца ще станат по-добрички, и гледам да стоим колкото може по-дълго на площадката.

Набързо и аз да се включа.

Моята малката е същтата, не си дава играчките, триколката, даже не дава да я гледат, камо ли да я пипат. Като се започне с едно пищене "Не,не,не" и си го брани и пищи и хапе и посяга да удря. И на другите прибира играчките и се тръшка ако не я вземе...

Каката беше точно обратното,всичко даваше, не се защитаваше и само ревеше неутешимо,че някой я е ударил.

И да, неудобно ми е, и майките ме гледат странно, че не правя нищо и не и се карам. Затова напоследък избягвам площадки на които има децата на нейната възраст, ходя на такива, където са по-големи, тя има повече респект, заиграва се с каките и изобщо не тормози никои.

Що се отнася до отношението да си брани нещата и да посяга...ами честно казано, предпочитам това, отколкото онази прекалена "доброта" на кака й, която само й вреди.

Пробвам и пак не "схваща" ,като се разплача и почва да се киска неудържимо  ,когато тя плаче Никой не й се смее(между другото от съвсем малка се забавлява така на чужд гръб).Хубаво е да се защитава ,ама тя е тази ,която напада  .Вече в чудо се виждам и виждам особенно една от комшийките как никак не й е приятно ,че нашето бута тяхното и му взима нещата.Усещам и как се опитва да страни от нас.А детето си има нужда от компания и не мога да го изолирам  .

Гери, по площадките тези дни попадеме на деца, които правят същото. И си мислех, че майката, като знае, че детето и реагира така, просто трябва да стои до него и да не го оставя да напада и да намесва при свършен факт. Аз поне си мисля, че така бих постъпвала. И малко по малко според ще свикне, че не се реагира така. Деца са, различно реагират, но определено родителят според мен не трябва да го оставя. Иначе имам познати, които не се намесваха, не бяха чули и видяли и децата им вече по-големи, продължават така. Но когато някой посяга на тяхното дете, вече не е нормално. И някои хора наистина странят от тях.
По принцип казвам - нищо лошо за теб. Ти явно виждаш и реагираш.
Не правя драми от недаването на играчки и кой кого бутнал. Нито се намесвам, като видя, че  някое дете и сина ми си замахват като котета. Докато няма някой набит и блъснат наистина.
За недаването на вещи - техни са си, не си ги дават, не карам никой да си дава нещо, което се иска. За босбиването вече е друго.

Момичета, колко има още да се червите заради децата.  :е: Аз проблем с Ема нямам, нооо с брат й... Такова диване друго нямаше. В общи линии почнах строго да се отнасям с него, когато не разбираше съм го дръпвала и сме си тръгвали от площадката. Според мен трябва още от сега да им се обяснява и то сериозно кое е редно/хубаво и кое не.
 Гири, все повече неразбиране ще получаваш от майките, на никого не му е приятно да му бият детето, независимо дали Йоана го прави с лошо или не, или от това дали й се караш или не. Обяснението си му е майката.

Абсолютно съм съгласна с целия ти пост brawn.Понякога обаче нещата се случват за секунда и родителят няма време да реагира и да попречи на детето си да удари другото детенце.

Така е, да, както и за секунди детето може да падне и да се удари лошо, нищо че родителят е бил до него и го е гледал.

За падането минали я ден ще я храня и слагам на колелото, но не я вързвам защото отварям купичката и по едно време чувам бам поглеждам Хриси паднала и забила носа на плочките. Вдигам я и гледам носа има кръв, но мъничко. Успокоих я и почвам да храня и гледам челото и то жулнато.
Пак казвам аз стоях до нея. Така че ако има да става става и това си е.
Относно защитаването моето чудо като е с кака си / братовчедка/ се бие, хапе и т.н. Като идем на площадка взимат и играчките децата, бутат я и тя си стои и ги гледа. Много се ядосвам.

И от ръцете на Рая дърпат и тя нищо- стои, гледа, мига на парцали, а на мен ми идва да тупна някое нахално и биещо се дете, а за майките им да не говорим стоят, хихикат се и нищо....крак връз крак- оправяй се кат може
моля никой да не се разпознава и да не се обижда от написаното!

Да гадничко си е

Аз извън темата ,която обсъждате , но да питам мамите на момчета какво става с пишорките ви ,какво казват  ЛЛ ?Нашия беше казал да го питам след 1та годинка ,ама така и нищо не съм правила по въпроса,на една приятелка  на 8мес. беше детето когато му отвориха пишорката....На Браян не съм му я барала изобщо казвам на татко му ,но ние страх честно казано да му я бараме много много и хич не му е отворена. 

Мили, мами! Аз пък се притеснвам за обратното. Прекалено е добричък моят Ники. Взимат му играчките, той усеща като се зададе дете с таква цел и хуква в обратна посока, а като му я вземат от ръцете, нищо не прави, просто си търси друга играчка. Много е тънка линията между агресията и покорността. Как да намеря златната среда!? Ще видим като тръгне на ясла, дали ще е пак такъв добричък. На мен ми е добре така, спокойно дете, кротичко, грижи никакви покрай него нямам. Играем си заедно, играе си сам, с бабите, изобщо много е добричък- дете мечта. Това е добре в къщи, но навън.... трябва да го науча да отстоява своето, не говоря точно за играчките. Е, това ще дойде на по-късен етап.
Гери, племенницата ми е същата. От играчка става плачка. Почват да си играят с Ники и в следващия момент тя го щипе, хапе, добре че няма как да го скубе. Мисля, че опитват да се наложат, пробват се един вид. Бебешки му работи. Но това не е страшно, по-страшно щеше да е ако ти не предприемаше нищо в подобни ситуации, защото съм свидетел на доста такива майки, всъщност повече баби съм срещала, което е още по-абсурдно.  
sniiskio, при нас стана малко по-грубо и то съвсем скоро, дали има месец. Педиатърката каза да оголвам колкото да се измие и да не насилвам, но аз без да искам дръпнах по-рязко. Боля го 3-4 дни и това беше. Но не бих го направила пак. Щях да продължа както в началото и да отварям колкото позволява. Но така се получи при нас, с моя "помощ".
Уффффф и друго исках да пиша, но пилешкия ми мозък отказва понякога  

Момичета, дечицата може да са прекалено малки, за да знаят кое е грубост и кое игра, но нали ние сме възрастните и е наше задължение да им покажем и научим. Съгласна съм с поста на Машонка. Задължително съм "за" намесата при загрубяване на играта, както и бих поощрила споделянето на играчки, ако при нас беше обратното. Моят е мил и любвеобилен на площадката, дава си играчките; любопитен е и пипа тези на другите, но предпазливо. Ако го направи невъздържано и агресивно, му казвам, че така не бива и трябва да помоли. Ако някое дете прояви грубост към него седи и мига милото, чак после се сеща да ме погледне. В такъв момент му обяснявам на моето, че другарчето е постъпило неправилно. И хич не ме интересува какво ще си помисли майката на другото дете, може и за луда да ме вземе, че му се обяснявам на толкова малко детенце, но аз пък съм сигурна, че то ме разбира. За съжаление е пълно с майки, които подминават ей така агресивното поведение на децата си - дали не им пука или просто не знаят как да реагират на момента не знам, но според мен не е нормално това. Гери, изобщо не визирам теб . Сигурна съм, че намериш път към нея и начин да се справиш с положението.
Велизарка, моя приятелка скоро ми сподели, че по принцип кротката ѝ дъщеричка, още на втория ден в яслата се самозащитила посредством ноктите си И аз мисля много за деня, в който няма да съм до малкия и ще се налага сам да се оправя (в ДГ).

Не се притеснявайте колко отсега за характера на децата си толкова. Имам познати, които вече като възрастни изглеждат такива добрички и много отстъпчиви. Но са по-оправни от много хора и са съвсем добре си уреждат всичко.

За пишката - тук не препоръчват да се прави нищо до годинка. После се повдига и измива докъдето може без натиск. До някоя годинка, не помня точно коя, трябва да се приключи с това. Ние започнахме след годинката, помолихме един-два пъти педиатърката да погледне дали всичко е наред. И вече сме готови. Не е имало болка и възпаление.

И имам един въпрос - от каква възраст може да се дава рибено масло? Мисля си и за ленено семе. Нали синът ми има кожен проблем и затова ме интересува. За лененото семе не съм много убедена за деца   

brawn, цяла зима давам рибено масло Ескимо Кидс и на двамата. В листовката пише, че е за деца над 1 год. Давам по 1 с. л. на ден по време на хранене. Ленено семе бях започнала да слагам в домашния хляб, но прочетох, че не трябва да се дава на деца и спрях.