- Публикувана: 5 март 2012, 11:29 ч.
- Последно мнение: 15 март 2012, 17:01 ч.
А как определяте количеството храна, което сервирате?
А ние всяка вечер "правим сбора" както се изразяваше покойният ми баща.Ядем бавно, приказваме си и така неусетно аз/ другите -не/ май поглъщам повече от желаното и от необходимото.Вечерята ни продължава поне два часа.
И ние сме така
.Гласувах със "според традиции и навици от детството".
Супи и готвено в малки купички/чинии, като количеството е както в приказката за мечетата-малка,средна и голяма-за детето,за мен и за татко-мечок 
. Салата винаги в голяма купа и всеки си сервира, таратор-също. Десерт не предлагам, който иска се обслужва сам със сладолед или плод.
Когато имаме гости-винаги в съдове за сервиране и на масата, всеки хапва каквото и колкото предпочита.
. Салата винаги в голяма купа и всеки си сервира, таратор-също. Десерт не предлагам, който иска се обслужва сам със сладолед или плод.Когато имаме гости-винаги в съдове за сервиране и на масата, всеки хапва каквото и колкото предпочита.
за да няма този останал гладен, защото ми били малки порциите, онзи преял, защото много му дошло - сервирам ястията на масата и всеки си слага каквото и колкото иска.
това, ако имаме гости.
когато сме си двамата - салатата е нарязана в купа, сосът е отделно. всеки си слага малко салата и сос отгоре. ако остане салата я прибирам в кутия за другия ден, като няма сос си се запазва
когато имам салата, месо и гарнитура ядем в големи чинии и всеки си слага салата, гарнитура и месо. така лесно се дояждат разни изостанали неща под формата на гарнитура
ако имам яхния - сипвам в малки чинии и който е гладен си досипва.
супа ядем в купички. големи са, но често ядем само супа, няма друго. ама ние ядем все крем супи
по принцип е трудно да се каже колко ядене сервирам
то едно е мръвка със сметанов сос, друго е постно зеле да кажем...
едното може да е малко и да засища, другото да е много, пък след половин час пак си гладен
това, ако имаме гости.
когато сме си двамата - салатата е нарязана в купа, сосът е отделно. всеки си слага малко салата и сос отгоре. ако остане салата я прибирам в кутия за другия ден, като няма сос си се запазва
когато имам салата, месо и гарнитура ядем в големи чинии и всеки си слага салата, гарнитура и месо. така лесно се дояждат разни изостанали неща под формата на гарнитура
ако имам яхния - сипвам в малки чинии и който е гладен си досипва.
супа ядем в купички. големи са, но често ядем само супа, няма друго. ама ние ядем все крем супи
по принцип е трудно да се каже колко ядене сервирам
то едно е мръвка със сметанов сос, друго е постно зеле да кажем...
едното може да е малко и да засища, другото да е много, пък след половин час пак си гладен
За мен и мъжa ми е лесно - пълня чиниите до горе. Май сме на ламята Спаска роднини
За децата ми е по-трудно да преценя. Там определено ми е проблемно. Понякога си опразват чиниите, друг път не ги докосват и аз никога не мога да предвидя как ще е. Затова им сипвам на око, в малки чинийки, пък те да ядат колкото искат и ако искат. Ако остане нещо, баща им "почиства" след тях - не му личи, хората все си мислят, че гладен го държа.
Когато правим салати са винаги огромни - рядко остава нещо. Плодовете също се режат в големи чинии.
За децата ми е по-трудно да преценя. Там определено ми е проблемно. Понякога си опразват чиниите, друг път не ги докосват и аз никога не мога да предвидя как ще е. Затова им сипвам на око, в малки чинийки, пък те да ядат колкото искат и ако искат. Ако остане нещо, баща им "почиства" след тях - не му личи, хората все си мислят, че гладен го държа.
Когато правим салати са винаги огромни - рядко остава нещо. Плодовете също се режат в големи чинии.
В много от темите се говори за вида храна, хранителни вкусове, предпочитения.
Винаги ми е било интересно как всеки се ориентира какво количество храна да предложи.
За мен отправна точка е не семейството ми, /това от което произлизам/, защото в детството ми все ми се струваше, че сервираното е в повече.Ориентирам се горе долу по познатите "порциони"- количеството храна, което се предлага в столове, почивни домове.В ресторанти- не, защото там също има невъобразимо големи порции , както и притеснително скромни.
Струва ми се, че детето яде малко храна.Струва ми се, че аз ям много.Струва ми се,че на мъжа ми трябва да предлагам по-голямо количество отколкото на мен, най-малко защото е по-едър, а и защото не дебелее така бързо, както аз.Но той никога не се съгласява да има различно количество в чиниите и ако аз си сипя по-малко се сърди.
П.С.Предварително искам да кажа, че съм се сблъсквала с огромни разминавания по един такъв уж елементарен въпрос
Винаги ми е било интересно как всеки се ориентира какво количество храна да предложи.
За мен отправна точка е не семейството ми, /това от което произлизам/, защото в детството ми все ми се струваше, че сервираното е в повече.Ориентирам се горе долу по познатите "порциони"- количеството храна, което се предлага в столове, почивни домове.В ресторанти- не, защото там също има невъобразимо големи порции , както и притеснително скромни.
Струва ми се, че детето яде малко храна.Струва ми се, че аз ям много.Струва ми се,че на мъжа ми трябва да предлагам по-голямо количество отколкото на мен, най-малко защото е по-едър, а и защото не дебелее така бързо, както аз.Но той никога не се съгласява да има различно количество в чиниите и ако аз си сипя по-малко се сърди.
П.С.Предварително искам да кажа, че съм се сблъсквала с огромни разминавания по един такъв уж елементарен въпрос
Не съм се замисляла, дали порциите отговарят на тези в стол, почивна станция или ресторант. В общи линии, всеки яде толкова, колкото му е сладко. Някой път си досипва(ме), друг път не го дояждаме и кучетата намазват от това. Има ли голямо значение?