Две основни нейни реплики в този епизод/18/...конкретни, но излизащи и извън конкретиката и
събиращи в себе си всичко през което преминаваше тя в момента...
Ако можехте да видите малко от това, което изпитвам и аз...
На кого ще се доверя вече?
Тя, така или иначе вече усещаше дистанцията на махалата, от която бе излязла, това което й каза Насрин за Кобра и сестра й, направо направи оставането й там за невъзможно към онзи момент...
Имаше мнения, че към Мурат се е отнесла, прекалено остро, по повод на това, че е знаел за Саиме, за разлика от отношението й към сестра й, която също знаеше...
Да, наистина, така изглежда, но причината бе, че вече нямаше сили дори да се ядоса...
Просто сложи няколко дрехи в чантата и замина...
Тази й реакция, това й поведение бе не по-малко красноречиво...това бе мълчаливият отговор на това, което се бе случило...И той бе не по-малко силен...
Така, че не виждам/поне за себе си/ разлика в отношението към всички, които по един или друг начин са знаели за Саиме и са премълчали това.
И това момиче, толкова само в усещането си, толкова неразбрано не остана в позиция да обвинява другите за това...
Опита се, да продължи...разбира се, съвсем друг е въпроса, дали това бе пътя...
Много ми хареса още тогава идеята на екипа за Махир...
Наистина, нямаше го вече Джихан, който в такива случаи не само разбираше и се съгласяваше с Хасрет...а, Джихан, който бе винаги до нея, и тя можеше да усети подкрепата му...
Кларитета му, който я караше да е щастлива, независимо от всичко около нея, сега бе кларинета на Махир...
Музиката, отново й подаде ръка, даде й надежда и сили...да се опита да намери път, път за себе си...
И тя опита...и няма значение, че посоката не бе нейната, онази, която заслкужаваше...за мен важното е, че се опита, че предприе все пак нещо, а не остана в състояние на самосъжаление...
Хасрет, вече не бе само онази Хасрет, която искаше само и единствено да пее...
Независимо от успеха си и в бара, от предложението на Махир да им стане солистка...тя не прие веднага, макар и да не отказа веднага...
Това вече означаваше, даде ми гаранции/поне на мен/ че Хасрет е научила не просто нотите за тези 6 месеца с Мурат, видяла е, усетила е истинската сила и стойност на музиката...
Наистина жалко, че никой не разбираше и не виждаше тази промяна с Хасрет...което пък от своя страна наистина я правеше чужда за всички...
Обаче, евала, това не я отказа, обезвери нито за миг пред нищо и никого...ей, това бе и моята Хасрет, ей за това толкова много я харесвам...
Хасрет, може и да не знаеше къде е, ама знаеше, че иска да разбере, и не само това...
Имаше един колаж, как Хасрет се вижда в онази витрина на магазина...ама, не го открих...
Много ми е показателен, за това, което все още не знаеше Хасрет, но искаше да разбере...
Открих ето този на Ринка/май... /...и той ми пасва идеално по темата в поста, че е и тематичен...
п.п. Ама и аз съм една...
Ами, колажа вече съм го постнала/ в първия си пост от днес... /
Наистина, като влезна в сериала...и се загубвам за действителността, макар и виртуална...