Записвате по нощите, отказвате излизания с приятели, смятате рождените дни 
Че за какво живеете, това са елементарни неща, бе хора...
Че за какво живеете, това са елементарни неща, бе хора...
- Публикувана: 9 март 2012, 09:22 ч.
- Последно мнение: 9 авг. 2012, 12:32 ч.
общ семеен бюджет
Тефтерче има само на което следя датите за сметките, ток, вода, наем ит.н. за да не изпуснем срока...за всичко останало не водя толкова точни сметки. Но тук знам точно колко ни е наема, тока, водата, кансел таксата и всичко останало...много по лесно е.. 
При взимане на заплатата (седмично) знам колко трябва да се отделят за сметки и храна и всичко останало се заделя на определено место.
Често се случва да взема някоя глупост, но напоследък и често си задавам въпроса:
Трябва ли ми? ....ами разбира се , че не, и е оставям
преди да съм отишла с нея на касата
Да водя точни сметки за абсолютно всичко няма да мога..мисля, че би ме натоварило много..
П.П. от развлечения не се лишаваме.
При взимане на заплатата (седмично) знам колко трябва да се отделят за сметки и храна и всичко останало се заделя на определено место.
Често се случва да взема някоя глупост, но напоследък и често си задавам въпроса:
Трябва ли ми? ....ами разбира се , че не, и е оставям
преди да съм отишла с нея на касата Да водя точни сметки за абсолютно всичко няма да мога..мисля, че би ме натоварило много..
П.П. от развлечения не се лишаваме.
И аз така - засичам на няколко дни - обикновено на седмица. Около 4-5 пъти в месеца.
Как намирам време ли - оставала съм по нощите да си смятам.
Ама аз съм луда, кеф ми е!
Как намирам време ли - оставала съм по нощите да си смятам.
Ама аз съм луда, кеф ми е!
Всеки момент са ми някакви сметки и изисления кое е платено, какво има да се харчи.. Ама то моето си е изкривяване 
В магазина като пазаруваме без да искам смятам и на касата сметката е до +/- 1-2 лв.. не си го поставям за цел, просто така ми се получава..
Та и с финансите вкъщи тъй - всеки момент знам колко имам в протмонето, "под дюшека" и в сметките
И да искам да не го правя не мога
А за платени неща, на които съм видяла касовите бележки или ако съм пускала платежно по нета - ги помня дори с години.. Имам някаква смотана зиртелна памет, която помни супер простоии без да искам
Та само ме затормозява за какво по-напред да мисля.. 
От тук пишещите едва ли има някой, дето да не си ги знае...
Във времената когато приходи и разходи ми се изравняваха нямаше пак нужда от сметки от този род.Плащаш сметките, купуваш храната и обикновено си до там.Въобще не търсех по-евтино еди- си- какво, защото въобще не стигах до него, като вещ/услуга...
Във времената когато приходи и разходи ми се изравняваха нямаше пак нужда от сметки от този род.Плащаш сметките, купуваш храната и обикновено си до там.Въобще не търсех по-евтино еди- си- какво, защото въобще не стигах до него, като вещ/услуга...
Вкъщи аз водя сметките. Нямам екселски таблици, нито тефтери. Като дойде заветната дата сядам и пиша- за парно, за вода, за кредит, за училището, за балет.....всичко. Събирам и ми излиза сумата Х. Още на другия ден плащам всичко и това , което остава, се разпределя долу горе по седмици. Естественно не може с точност да се определи кога колко пари ще ми трябват, но като сложиш примерно 200лв за харчове през идната седмица и ти излизат сметките. Лошото е когато нещо съвсем непредвидено изникне, затова по тая графа винаги трябва нещо настрани заделено да има, ако е възможно, естественно.
С мъжа ми процедираме така: аз плащам всички сметки и наема, после той ми дава половината пари. Може да не е присъщо за повечето от вас, но нито един от двамата не може да си представи, че в даден момент ще трябва да поиска пари от другия, дори и за едно кафе да е! Затова и сме се научили да си правим сметка, и двамата винаги обмисляме какво да купим (особено той ), дали наистина ни е необходимо. Гледаме да не се лишаваме и от развлечения, и от глезотийки, но всичко да е с мярка. Не записваме колко и къде сме похарчили - ще се побъркам в противен случай.
Най - обичам някой като ме попита "колко ми излиза детето на месец"?!?!
), дали наистина ни е необходимо. Гледаме да не се лишаваме и от развлечения, и от глезотийки, но всичко да е с мярка. Не записваме колко и къде сме похарчили - ще се побъркам в противен случай. Най - обичам някой като ме попита "колко ми излиза детето на месец"?!?!
Който свари общо взето. Веднъж той, веднъж аз, понякога двамата. След това не си делим сметката, естествено (вече минахме през този период 
). Просто с времето сме си изготвили някакъв режим, ако мога така да го нарека, и даже и не обръщаме внимание на пазаруването. Може би, защото всеки ден сме в магазина, нямаме навика като повечето хора да пазаруваме веднъж в седмицата, например. 
). Просто с времето сме си изготвили някакъв режим, ако мога така да го нарека, и даже и не обръщаме внимание на пазаруването. Може би, защото всеки ден сме в магазина, нямаме навика като повечето хора да пазаруваме веднъж в седмицата, например.
Странно ми е да делите сметките, но не и храната. Днес ако се ядат пържоли, а утре тиквички – сумата е много различна и съответно дори редуването – кой ще купи днес вечерята – не гарантира дори приблизително равни неща. А също така – еднакъв доход явно имате, щом делите сметките. Защото не си представям аз да взимам 500, той 1000 – и де делим...
Да, да, дохода ни е почти еднакъв! Забравих да го спомена... Но дори и когато единия взимаше 300 лв повече процедирахме така. 
За пазаруването не се редуваме, кой когато свари. Да кажем, че аз съм по-близо до магазина днес, а утре той. Днес може на мен да ми се ядат пържоли и той да купи, утре обратното и така.
Предполагам, че ако разликата в доходите е фрапантна ще се променят нещата. Няма как иначе да оцелее човека с по-малките доходи. Но за момента така сме избрали да живеем, важното е на всеки да му е удобно!
Но дори и когато единия взимаше 300 лв повече процедирахме така. За пазаруването не се редуваме, кой когато свари. Да кажем, че аз съм по-близо до магазина днес, а утре той. Днес може на мен да ми се ядат пържоли и той да купи, утре обратното и така. Предполагам, че ако разликата в доходите е фрапантна ще се променят нещата. Няма как иначе да оцелее човека с по-малките доходи. Но за момента така сме избрали да живеем, важното е на всеки да му е удобно!
На мен ми е някак симпатичен тоя начин, защото реално и двамата разполагате с някаква лична сума, която може да изхарчите за каквото ви е кеф /стига да остава накрая на месеца де/. Е, не е точно мой стил, но.. Само организационно не ми е много ясно, затова питах.
Аз съм малко серт и ако ще делим - бих делила наистина както си трябва.
Аз съм малко серт и ако ще делим - бих делила наистина както си трябва.
И аз съм така. Като заживяхме заедно сме имали не един и два спора на тема пари и оттогава тази тема е табу за нас! Всичко деляхме до стотинка! Което мен пък много ме изнервяше, имах чувството, че реално не сме двойка, а съквартиранти. Та, накрая стигнахме до този консенсус - всеки да разполага с неговите си пари. Покрай майчинството ми мъжът ми не знае всеки месец каква сума с точност взимам, аз пък не знам той всеки месец колко взима (при него има отклонения, когато има нощен труд и пр.) Важното е да покриваме основните си нужди, всеки да може да се поглези без да дава отчет на другия и да заделим някаква сума.
Което мен пък много ме изнервяше, имах чувството, че реално не сме двойка, а съквартиранти. Та, накрая стигнахме до този консенсус - всеки да разполага с неговите си пари. Покрай майчинството ми мъжът ми не знае всеки месец каква сума с точност взимам, аз пък не знам той всеки месец колко взима (при него има отклонения, когато има нощен труд и пр.) Важното е да покриваме основните си нужди, всеки да може да се поглези без да дава отчет на другия и да заделим някаква сума.
И аз съм така. Като заживяхме заедно сме имали не един и два спора на тема пари и оттогава тази тема е табу за нас! Всичко деляхме до стотинка! Което мен пък много ме изнервяше, имах чувството, че реално не сме двойка, а съквартиранти. Та, накрая стигнахме до този консенсус - всеки да разполага с неговите си пари. Покрай майчинството ми мъжът ми не знае всеки месец каква сума с точност взимам, аз пък не знам той всеки месец колко взима (при него има отклонения, когато има нощен труд и пр.) Важното е да покриваме основните си нужди, всеки да може да се поглези без да дава отчет на другия и да заделим някаква сума.
Което мен пък много ме изнервяше, имах чувството, че реално не сме двойка, а съквартиранти. Та, накрая стигнахме до този консенсус - всеки да разполага с неговите си пари. Покрай майчинството ми мъжът ми не знае всеки месец каква сума с точност взимам, аз пък не знам той всеки месец колко взима (при него има отклонения, когато има нощен труд и пр.) Важното е да покриваме основните си нужди, всеки да може да се поглези без да дава отчет на другия и да заделим някаква сума.От колко време сте заедно?