Публикувана: 10 март 2012, 20:19 ч.
Последно мнение: 9 фев. 2014, 16:34 ч.

Обичате ли стихове? - 9

112 756
752
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кои са основните теми в дискусията?
Какви са основните емоции и настроения, изразени в стиховете и коментарите?
Какви са основните теми, обсъждани в стихотворенията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кои са основните теми в дискусията?
  
  Основните теми в дискусията включват поезия, любов, стихотворения, емоции, молитви за чудо, взаимоотношения между половете и търсене на вдъхновение за писане на стихове.
- Какви са основните емоции и настроения, изразени в стиховете и коментарите?
  
  В стиховете и коментарите се изразяват емоции като любов, тъга, мъка, надежда, разочарование, съмнение, търсене на истинска любов, усмивка към живота, търсене на вдъхновение и изразяване на вътрешни борби.
- Какви са основните теми, обсъждани в стихотворенията?
  
  Темите на някои стихове включват любов, тъга, търсене на смисъл, изразяване на вътрешни борби, молба за чудо, взаимоотношения между половете, смущения и размисли за живота. Основните теми в стихотворенията са любов, тъга, благодарност, вътрешни борби и личностно израстване. Стиховете изразяват сложни емоции и лични преживявания.
- Какви са някои от изразените желания в стиховете и коментарите?
- Какво представляват публикациите за стихове и поезия и какви са темите на стихотворенията и поезията?

# 105 26 апр. 2012, 13:50 ч.

Мнения: 4 552

Българско стихотворение

Момчета, знам, че вече ви дотегна
и хлябът сух, и голата ракия,
и тежкото небе над тази бедна
страна,в която няма прокопсия…
Великите и царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна, съвестта-пияна,
а ореолите-алъш-веришни
и луд е, който плаче с Дебелянов
по някакви си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е Свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци, дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши…
Защо е с тях? Защо не е с народа?
Момчета, знам, че е нахалост туй, че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем, дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне както в турско време
„Къде си,вярна ти,любов народна?”

Ивайло Балабанов

# 106 26 апр. 2012, 13:55 ч.

Мнения: 37

Разлиствам се. Разцъфвам. Несериозна съм.
И адски нереална съм. Почти.
Събличам и последната си сложност,
а ти с целувки днес ме облечи...
Косите си разпускам. Самодивски са.
Така е през Април. И ми харесва.
Зелена съм. И розова. Измислям се.
Откривай се във птичите ми песни...
В ръцете ти – събуждам се, заспивам...
Във изгреви и залези живея.
И някак си мечтите ми се сливат
със стихове, които ще изпея,
докрая, до последния си час.
Но още съм Април. Сега започвам.
Разлиствам се. Разцъфвам. И съм аз.
Сериозно нереална. И безсрочна.

Мира Дойчинова

# 107 26 апр. 2012, 14:33 ч.

Мнения: 4

Можеш да избягаш от една любов,
можеш да излъжеш приятел,
можеш да не вдигнеш слушалката
когато телефонът настойчиво те вика.

Можеш да направиш сто хиляди
позволени и непозволени неща -
едно не можеш: Да измамиш себе си.

П. Станчева

# 108 26 апр. 2012, 14:36 ч.

Мнения: 4

Ако чакаш награда за добрината си-
няма никога да бъдеш добър.
Ако чакаш награда за доблеста си-
няма никога да бъдеш доблестен.
Наградата не се издига на пътя ти
като триумфална арка за победител.
Тя се ражда в самия тебе-
малко преди могъщия импулс
на добрината,
малко преди
доблеста.

# 109 26 апр. 2012, 14:45 ч.

Мнения: 24

Princess Zvezdichka, , благодаря ти за споделените стихове на Гергана Иванова. Не е позната за мен, но стилът й ми харесва! Hug

Стихотворението й "Само тук и сега" е много истинско, а и не само то...

Хубав ден на всички! bouquet

# 110 26 апр. 2012, 17:59 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Толкова добре ме описва това стихотворение... ooooh!

Презареждане

Ще драпам, ще късам, ще удрям, ще хапя...
Без край ще се боря с теб, шибан живот!
На никого повече гъба не клатя.
"По кОням!"... До сетния жив епизод...

Какво ми се хилиш? Не вярваш, че мога?
Да. Мравка съм, ама утрепвам и слон.
Отворко, ще видиш, че страшна съм фога,
а ти за финала тренирай - поклон...

Защо ли? Защото съм в буря родена.
Откърми ме болка и влачи порой.
Стоманата става стомана с горене,
в прегръдки на огън - N пъти на брой...

Изчанчена, луда, скандална и дива,
наточила нокти, с озъбен сурат...
Тогава съм себе си! И ми отива...
Със кръв извоювала всеки комат...

Дори да те лъжат, че вече ме няма...
Че стълб на Енергото тихо крася...
Недей да се връзваш на тази измама...
Във отпуск съм, просто... Да... презаредя...

Гергана Иванова

# 111 26 апр. 2012, 18:45 ч.

Мнения: 37

Isabell, радвам се, че ти е харесал стила и. Simple Smile

А като стана дума за стихове, които ни описват, аз съм тук ( и шапчицата и "вълкът"):

ПОКАЗАНИЯ НА КУМЧО ВЪЛЧО от Камелия Кондова

Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв - а не вина.
За шапката ли питате? - не помня...
Щом казвате, червена е била...
Запомних й очите! Мили боже,
каква ти шапка, нейните очи
танцуваха по вълчата ми кожа.
А после много дълго се мълчи...
Продумахме, едва когато здрачът
узря във сламената й коса.
Тя беше нежна, да ми бе палача,
да бях умрял от нейната ръка!
Но не умрях. Строих си вълчи кули:
тя ще остане в моята гора,
лицето на луната ще затулим -
а след това ще ми роди деца...
И тъкмо бях пронизан от човечност,
когато стана да се облече.
Отиваше си! Чух я как изрече:
"Да знаеш, че си готино вълче!"
Настигнах я. Способен бях на всичко.
Дори на смърт, за да остане тук.

Изядох я, защото я обичах.
Не можех да я поделя със друг.

Хубава вечер! Grinning

# 112 27 апр. 2012, 09:52 ч.

Варна
Мнения: 1 888

Мари, всичко наред ли е? Hug

**************************

Някой стъпва на пръсти през заспалия град
без обувки, с палто от незнайна епоха
и сред тъжния умислено-сребърен сняг
безразсъдно чертае път и посока.
Ето тук ще изгрее дъждът без съмнение,
а пък там ще валят сто златисти слънца.
Пет камиона със радост и пет - вдъхновение
и милиард и едно разтуптени сърца.
Няма как да започне денят без калинки -
просто времето спира на всеки завой,
и застива градът - като приказна снимка,
после хуква отново - безконечен порой.
Необмислено бели разцъфват кокичета
и подскачат край тях любопитни врабчета.
Ураган от въздишки - сто засмени момичета
със очи съживяват сто смутени момчета.
Синеок е светът и сякаш събрал е
всичко в твойта усмивка, мое малко дете.
И градът се събужда, но дали пък разбрал е -
някой стъпва на пръсти...Пролетта ли дойде?

irini

# 113 27 апр. 2012, 11:09 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Писах на лични. Rolling Eyes

Грях ли е?

Грях ли е да те обичам,както искам,
нощ недосънувана в очакване,
тръпнеща в зората ми пречистена,
сгушена в мечтание изплакано.

Грях ли е в любов да бъдем себе си,
в мигове от страст опиянени,
вкусили от близостта на времето,
в огън от екстаз опожарени.

Грях ли е до болка да се впиваме,
вкопчени от плътската наслада,
слети във единност да заспиваме,
грях ли е, за мен да бъдеш клада?

Грях ли е в нощта ми да си крепост,
бранеща съдбата ми горчива,
песен недопята за сърцето,
грях ли е... със мен да си щастлива.

Петко Илиев

Последна редакция: пт, 27 апр 2012, 15:11 от Марѝ

# 114 27 апр. 2012, 12:54 ч.

Мнения: 19

Мечтите се сбъдват

Желанията не умират,
блестят със вечната искра,
във дълбините на душата се намират,
подхранвани от младостта.

Терзания и страх изчезват,
щом радостта те сполети,
омайни блянове ще те преследват,
подхранвани от съкровените мечти.

Животът става цветен,
когато сбъдват се мечти,
през зимата и в зноя летен,
не спирай да мечтаеш ти.

# 115 27 апр. 2012, 12:55 ч.

Мнения: 19

Какво е нужно

Какво е нужно за да полетим във небесата,
самотни като птици да се реем?
Невъзможно ли е да разсеем мракът и мъглата,
със глас пречистен да запеем?

Какво е нужно да погледнем светло,
усмивките безбройни?
Хиляди лица – кое от тях ще бъде ярко,
навяващо ни блянове омайни?

Какво е нужно да почувстваш радост,
неподправен миг на свобода?
Кому е нужна мнима и горчива сладост,
натежала и коварна тегоба?

Какво е нужно в огледалото да се погледнем,
да се докоснем във душата?
Дали е чуждо пак към себе си да се протегнем,
и да проникнем под кората?
***
Кога ще можем пак от дупката да изпълзим,
кръвясалите нокти да забием?
Крещи душата ни – кога мечтата си ще покорим,
и неуспеха ще убием?

Засъхнали и побелели в леглото ще скърбим,
потънали във спомени тъй смътни.
Дали от неуспеха и провала смъртно ще кървим,
отпуснати, издъхващи и тъмни.

Какво лекува ни от сънищата мрачни,
тревожни и тъй трайни?
Убиваме ли бавно желанията алчни,
или таим ги скрити в тайни?

# 116 27 апр. 2012, 14:47 ч.

Мнения: 24

В сградата с олющена фасада,
в онази, с многото съдби,
изглежда днес всичко е замряло,
защото липсват големите мечти.
Мечтите на онези, за които
животът бе жажда, светлина.
Къде са те - мечтите ви, къде са,
нима в сърцата я липсва любовта?
Не, любовта я има,
но сега се е настанила тишина,
тишина, която като вечер тъмна
превръща ни в сенки без душа.
Стремежът ви къде е,
онзи, големият стремеж,
да се изправяте и след острите завои
и пак да продължавате напред.

В сградата с олющена фасада
сега царува само тишина,
опитва се да се промъкне мрака,
но все пак я има, нея - любовта.
Има го копнежът и мечтите
за бъдеще с много светлина,
за топъл порив на душите
и за прекрасна утринна роса.

Лично творчество

# 117 27 апр. 2012, 18:14 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

.... .... .... .... ....
Самотница съм.
Тъй ще си замина.
На никой не показах моят свят.
Самотница. Болезнено ранима.
В живот един на стихове богат.

Лично творчество/МарИ Г./ bowuu