Публикувана: 10 март 2012, 20:19 ч.
Последно мнение: 9 фев. 2014, 16:34 ч.

Обичате ли стихове? - 9

112 222
752
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кои са основните теми в дискусията?
Какви са основните емоции и настроения, изразени в стиховете и коментарите?
Какви са основните теми, обсъждани в стихотворенията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кои са основните теми в дискусията?
  
  Основните теми в дискусията включват поезия, любов, стихотворения, емоции, молитви за чудо, взаимоотношения между половете и търсене на вдъхновение за писане на стихове.
- Какви са основните емоции и настроения, изразени в стиховете и коментарите?
  
  В стиховете и коментарите се изразяват емоции като любов, тъга, мъка, надежда, разочарование, съмнение, търсене на истинска любов, усмивка към живота, търсене на вдъхновение и изразяване на вътрешни борби.
- Какви са основните теми, обсъждани в стихотворенията?
  
  Темите на някои стихове включват любов, тъга, търсене на смисъл, изразяване на вътрешни борби, молба за чудо, взаимоотношения между половете, смущения и размисли за живота. Основните теми в стихотворенията са любов, тъга, благодарност, вътрешни борби и личностно израстване. Стиховете изразяват сложни емоции и лични преживявания.
- Какви са някои от изразените желания в стиховете и коментарите?
- Какво представляват публикациите за стихове и поезия и какви са темите на стихотворенията и поезията?

# 90 22 апр. 2012, 17:32 ч.

Мнения: 2 039

Благодарение на тази тема и на вас открих стиховете на Ивайло Балабанов и Камелия Кондова.Невероятни! Благодаря ви ,момичета! bouquet

# 91 23 апр. 2012, 22:47 ч.

Пловдив
Мнения: 1 158

Цитат на: Влад@ в нд, 22 апр 2012, 17:32

http://www.peticiq.com/balabanov

петиция за стиховете на Ивайло Балабанов

# 92 23 апр. 2012, 23:36 ч.

Кърджали
Мнения: 11 131

РЪКА
На жена ми

Това не става за романи.
Не се описва даже в стих.
Аз на танго не те поканих,
ни чаша вино с теб изпих.
Не съм шептял със устни меки,
че ти си моят идеал
и в разни тъмни дискотеки
ръката ти не съм държал.
Тогава в мокрите тютюни
ни сбра един дъждовен час.
И звън от две съзвучни струни
премина плахо между нас.
А пръстите ни катранливи
се слепнаха в една ръка.
И тъй: нещастни и щастливи
живеем с тебе досега.

Ивайло Балабанов

Детски дом

На Иван Шекеров

Със "М" започва думичката "мама".
Не знам дали е жива или не.
Чета в буквара думичката "мама".
Да беше ме погледнала поне
как моята ръчица протестира,
но пише върху черната дъска,
сълзите ми как мокрят тебешира,
а думата остава все така
неписана, неказана в устата:
как във училищния календар
зачеркват с химикал онази дата,
която осма е поред през март.
Но аз научих и ако е жива,
да дойде само - всичко бих простил...
Във двора под бодливата коприва
съм скрил за нея розов карамфил.

Ивайло Балабанов

Запазвам мълчание.

# 93 24 апр. 2012, 09:10 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

Александра, страхотни стихове на Ивайло. И аз мислех да ги пусна, но щях да стана досадна...

Вчера потърсих стихосбирка на И. Балабанов в една книжарница, но нямаха. Исках да си я подаря за деня на книгата. Ще намеря в друга книжарница, сигурна съм. Или от нета ще си поръчам. Simple Smile

# 94 24 апр. 2012, 14:37 ч.

Кърджали
Мнения: 11 131

Наистина има много добри стихове. Мисля, че преди това бях попадала само на "Обществено мнение". Но сега като попрочетох и другите... Ще влезе в графата любими.

Обожавам Дамян Дамянов. Не преувеличавам, използвайки думата "обожавам".Неговите стихове са ми били най - истиски до мен, най - докосващи.

На сбогуване

Та значи тъй, реши и си отиваш!....
На добър час! Аз няма да те спра!
Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра!
И мене ако някога ме стопли
усмивката на някой друг човек,
той ще изпие старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек?
Ще охладнее ли горещата жарава,
която под клепачите гори?
О, знам, не ще съм съшият тогава-
очите ще останат без искри;
сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка пепелта;
и то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър
ще носи прах от твоите нозе...

Та значи тъй, реши и тръгваш вече!
Но първо поседни като пред път,
за да погледам в таз последна вечер
чертите ти и топлата ти гръд,
за да запомня в тебе всичко свято,
което си отива с вечерта,
и после в песента си недопята
отново да го върна на света.

Дамян Дамянов

* * *

Видяхте ме най-сетне унижен,
предаден и разпънат, и напуснат...
И всички се отрекохте от мен,
припомняйки ми притчата с Исуса.
Вися сега на кръста и със жал
от него гледам вашта паплач мръсна.
И с устни питам: кой ме е предал,
не вярвайки, че утре ще възкръсна?
И с поглед питам: кой чрез мойта смърт
на Юда с ореола чер ще свети?
Трийсте зли сребърника с гняв лъщят
на всекиго един от вас в ръцете.
И всички, недочакали дори
и първите петли да се обадят,
сте ме посочили: "Върви и мри!"
...От вас разпънат, днес за вас пак страдам.
Измъчва ме ужасният въпрос:
зли, грешни, ваяни от мрака люде,
дали си заслужавате Христос,
след като спи у всичките ви Юда?
Простени да сте! Мога да заспя
спокоен над мътилката ви гъста.
На този свят е нужна и тълпа,
върху която да израсне кръста.

Дамян Дамянов

И още едно, което много харесвам.Не знам дали някой го е споделял тук.

Материя

На чувствата в отчаяния лов,
догдето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов.
Макар че от любов не се лекува.

И винаги изправена на съд
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да и простят.
Макар че от любов не се прощава.

В света, от реализъм опростен,
единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден.
Макар че от любов не се умира.

Калин Донков.

# 95 24 апр. 2012, 22:16 ч.

Пловдив
Мнения: 1 158

Цитат на: Aлекcандрa в вт, 24 апр 2012, 14:37

И още едно, което много харесвам.Не знам дали някой го е споделял тук.

Материя

На чувствата в отчаяния лов,
догдето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов.
Макар че от любов не се лекува.

И винаги изправена на съд
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да и простят.
Макар че от любов не се прощава.

В света, от реализъм опростен,
единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден.
Макар че от любов не се умира.

Калин Донков.

# 96 25 апр. 2012, 01:06 ч.

Мнения: 0

Ето един от моите стихове:

Често чудим се на ум или на глас
"Защо това се случва с нас?!"
Не може ли препятствието да прескочим
и към удоволствието директно ний да се насочим?
Но как ще порастем,
ако една и съща храна ядем всеки ден?
Как ще се учим на нови чудеса,
ако с едни и същи хора ни среща Света?
Как по пътища нови ще вървим,
ако не се спънем и посоката не променим?
Какво решавам да направя? -
Ще си изтупам колената
и ще продължа до върха на Планината! Simple Smile

Деница Ябълкарова

# 97 25 апр. 2012, 10:35 ч.

Кърджали
Мнения: 11 131

Тия дни пак се съм се върнала на вълна поезия.

Шепа пръст
Над мъртвец разбрах, че се мълчи.
Думите излишни са, ненужни.
Вдигнем ли един към друг очи —
студенеят празни, вече чужди.

Може би това е то смъртта?
Може би и в нас се тя засели?
Някаква невидима черта
вече безпощадно ни разделя.

Но не е черта, а страшен ров —
за мъртвеца изкопана яма.
Тъй наречената ни любов
в дъното й ще положим двама.

Вместо шепата последна пръст
своето проклятие ще спуснем.
Накипялата в сърцата мъст
ще напука сухите ни устни.

Над мъртвеца като знамена
изрусените коси се свеждат.
И помръква всяка светлина,
всяка болка, всеки вик, надежда.

От цигарата ми синкав дим
се извива — нямаме кандило.
Ти мълчиш — и двамата мълчим.
Нищо на света не ни е мило.

Зная, че протегна ли ръка —
твоята на нея ще поставиш
Никой над пресъхнала река
мост не е и мислил да направи!

Автор: Климент Цачев

Винаги изтръпвам като го чета...

НЕ, ТОЙ НЕ РЕВНУВА

Днеска съм с музика много зает,
дано никой другар не ме дири.
Все тъй весела двайсет пъти подред
единствената ми плоча свири.

А ти сигур трепериш, че аз със бръснача
ще те издебна в гъстия мрак
и насечена, в куфар, с дни ще те влача
от хотел на хотел и от влак на влак.

Но аз съм зает с грамофонни игли.
Аз ги сменям редовно и вещо.
Както виждаш, нищо не ме боли...
Или, съвсем мъничко нещо...

Долу продават, уви, лимонади,
а нямам вече конячен запас.
Но ти не ми каза откъде го извади
този пътуващ контрабас.

Със свойте мустачки и своя поклон
той е неотразим, трябва да признаем.
А плата на този зелен панталон
от кой билярд го е взел назаем?

А какви нови триетажни подметки!
Моите почитания. Те струват пари.
И, знаеш ли, въпреки тези качества редки,
аз не го презирам дори.

Но ти се излагаш, мой ангел красив,
само за твоя вкус ми е жалко.
Иначе, не бих имал нищо против...
Или може би съвсем малко...

Кажи ми шест думи- Това бе техника
за нашия водопровод. -
Аз не ще се усъмня в тех никак
чак до края на своя живот.

Но ти не казваш тези думи, нали?
Аз слушам на старото си место
и мисля, че тез грамофонни игли
няма нужда да се сменят тъй често.

Фабрикантите лъжат. Няма никаква нужда.
Няма нужда и жени да сечем.
И въобще ревността ми е съвсем чужда...
Или почти съвсем.

Валери Петров

А това пък винаги ме усмихва.
Както не бях писала дълго време в тази тема, така сега почнах непрекъснато В къщи имам две тетрадки, пълин с любими стихове, отделно съм започнала да си ги записвам в компютъра. Така че за споделяне има доста. Но пък и винаги съм казвала - поезията е в кръвта ми.

Последна редакция: ср, 25 апр 2012, 10:54 от Aлекcандрa

# 98 25 апр. 2012, 14:57 ч.

Мнения: 37

"Харесвам непрозрачните мъже.
Ония, дето трудно се предвиждат.
Мъжете със стоманено лице.
Със сърце, което девет порти крият.

Мъжете - войни, с поглед на орли.
С черти сурови, в битки закалени.
И на самотен остров със сто жени,
на сърцето си през зъби, да са верни.

По-грубите, по-дивите мъже.
Не фини, нежни с обноски светски.
А тия, що брадата им боде.
С ръце - въжета плели, а не плетки.

Харесвам непрозрачните мъже.
С характер на приспани урагани.
Такъв ми трябва, да ме отнесе
... от обич... та за друг да не остане."

# 99 25 апр. 2012, 15:53 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

# 100 25 апр. 2012, 15:55 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Цитат на: Princess Zvezdichka в ср, 25 апр 2012, 14:57

Много ми допадна. Благодаря ти за споделеното удоволствие... bouquet

Стих за истинските мъже... Hug

# 101 25 апр. 2012, 16:16 ч.

Мнения: 37

Да, нали?

Истински, груби, НЕ гладко избръснати и неклиширани. Simple Smile

# 102 25 апр. 2012, 20:58 ч.

Мнения: 4 560

Принцес Звездичка, на кой е това стихотворение?
Много е хубаво. И моя е такъв - див и непокорен. Heart Eyes

# 103 26 апр. 2012, 00:18 ч.

Кърджали
Мнения: 11 131

ОПИСАНИЕ

Ако ти се описваш със стих
би бил недовършен, почти съвършен.
Ако ти се описваш със сън
би бил нещо почти като кошмар.

Ако ти се описваш с мечта,
би било мечтата за Ада,
към който тръгвах без подкана
щом тъй залъгвах се за любовта.

Ако ти се описваш със чувство
не бих те нарекла любов, а лъжа.
Но ти вярвах, наивно, по детски,
и всичко разруши, и разпиля.

Ако ти се описваш със гледка,
би бил хищник - зъл и свиреп.
Уж се предадох, уж те отрекох
но ето те пак в стиха, в мисълта.

25. ІV. 2012г.
Мое си

# 104 26 апр. 2012, 12:12 ч.

Мнения: 37

Цитат на: Естел в ср, 25 апр 2012, 20:58

Принцес Звездичка, на кой е това стихотворение?

На Гергана Иванова е. Нямам идея до колко е известна. Ето още нейни стихове:

Обичай ме сега

Обичай ме сега! Не го отлагай
за някога, когато имаш нужда...
Сега съм твоя. С мене разполагай...
Не някога, когато ще съм чужда...

Обичай ме сега! Не в сън, НА ЖИВО!
В ръцете ти да паря ме накарай...
Бъди животно, гладно, хищно, диво...
Безпаметно до кръв ме обладавай...

Бъди жесток. Мръсник. Без дъх целувай...
Излей си бесовете вътре в мене...
Като поток след буря в мен нахлувай,
с размътен поглед карай ме да стена...

Не искай да съм нежна ученичка -
да суча, да въртя, да шикалкавя.
Обичай ме сега! Това е всичко,
което с теб умирам да направя...

Само тук и сега

Има толкоз неканена болка...
Има толкоз нечакана смърт...
Всеки миг е подарък... (До колко?)
Всеки миг е посока за път...

Непрежалени пият съня ми...
Непрежалени жадни ще сме
някой ден, щом застине дъхът ни...
Някой ден - под земята/ небе...

Само тук и сега има смисъл...
Само тук и сега - аз и ти...
Съблечи ме и нищо не питай...
Съблечи ме... Люби... Забрави...

Липсата - Михаил Цветански

Въздишки, спомени съня ни гонят,
играчки са красиви на душата,
а времето дете е със балони
и всеки пукнат хвърля на съдбата...

Не вярвахме на дланите си слети,
от минало и бъдно вихме храм,
човек във любовта си гасне, свети –
маяк насред житейски океан...

Сега със мислите си шием рани
и всеки миг е бод върху вини,
чернее бавно с дните гологана -
късметчето на сбъднатите дни...

И утрото със вятърната мелница
брашно отсява в нашия живот,
пече се хлябът от безкрайни делници,
а любовта е гладен Дон Кихот...

Препоръчани теми

"Завръщане"/Sila/-С участието на Джансу Дере и Мехмет А.Алакурт~Тема 30

БУРАК ОЗЧИВИТ В KURULUŞ OSMAN/БУРАК И ФАХРИЕ-ЛЮБОВТА,ТОВА СА ТЕ!-ТЕМА 77

VIP Brother Bulgaria 2013 - 9

Звездни компромати - 280 част

Причина:

Причина: