Публикувана: 10 март 2012, 20:19 ч.
Последно мнение: 9 фев. 2014, 16:34 ч.

Обичате ли стихове? - 9

112 218
752
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кои са основните теми в дискусията?
Какви са основните емоции и настроения, изразени в стиховете и коментарите?
Какви са основните теми, обсъждани в стихотворенията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кои са основните теми в дискусията?
  
  Основните теми в дискусията включват поезия, любов, стихотворения, емоции, молитви за чудо, взаимоотношения между половете и търсене на вдъхновение за писане на стихове.
- Какви са основните емоции и настроения, изразени в стиховете и коментарите?
  
  В стиховете и коментарите се изразяват емоции като любов, тъга, мъка, надежда, разочарование, съмнение, търсене на истинска любов, усмивка към живота, търсене на вдъхновение и изразяване на вътрешни борби.
- Какви са основните теми, обсъждани в стихотворенията?
  
  Темите на някои стихове включват любов, тъга, търсене на смисъл, изразяване на вътрешни борби, молба за чудо, взаимоотношения между половете, смущения и размисли за живота. Основните теми в стихотворенията са любов, тъга, благодарност, вътрешни борби и личностно израстване. Стиховете изразяват сложни емоции и лични преживявания.
- Какви са някои от изразените желания в стиховете и коментарите?
- Какво представляват публикациите за стихове и поезия и какви са темите на стихотворенията и поезията?

# 75 20 апр. 2012, 14:28 ч.

Мнения: 2

Цитат на: ellyst в ср, 21 мар 2012, 17:36

Да убиеш вълчица

Луната- пълна. Вълчи час. По вените ми тръгва мракът.
Първичен, неподправен бяс във челюстите ми протраква.
Потрепва мускул. Кехлибар и кръв е погледът ми мътен.
Не съм човек. Не съм и звяр. Сега съм просто гняв безпътен.
Висят изхлузени до мен различните ми вълчи кожи.
Извивам шия и студен викът ми мрака разтревожи.
Без дъх да взема, ще крещя. Дано от тоя бяс олекна.
Не ме долюбва мен нощта... Поне сълзите ми да текнат!

Да скъсам грапавата злост в трахеята ми загнояла -
недооглозганата кост на съвестта ми застояла.
Ни да преглътна, ни да мра. Вината като бич се мята.
И всеки спомен е дамга, и всяка мисъл е разплата.
Така и трябва- да боли. Чистилище ми се полага.
Щом кехлибарът се стопи и взорът заблести от влага,
ще знам, че Бог ми е простил и всичките ми вълчи кожи
с една човешка е сменил. По образ и прилика Божия.

WOW Невероятно Simple Smile

# 76 20 апр. 2012, 14:35 ч.

Мнения: 2

Ето и мойто най-любимо Simple Smile

Фьодор Тютчев

О, как убийствено обича,
как в слепотата на страстта
човек на явна смърт обрича
най-милото си на света!

Ти победи и горд отмина,
че беше вече твоя тя...
Но не измина и година -
и виж какво я сполетя!

Къде са блясъкът в очите,
смехът, цъфтящите страни?
Уви, сланата на сълзите
без време всичко ослани.

Мигът на първата ви среща
дали е в тебе още жив?
И звънката и реч гореща,
и детския и смях игрив?

Очарованието свято
къде е? Сън ли е било?
Ах, като северното лято
угасна то, едва дошло!

Като присъда на съдбата
тя твоята любов прие
и ти и отреди - в отплата -
опозорено битие!

Живот-затвор, живот-страдание!
В душевните и глъбини
живя едно възпоменание...
Ала и то и измени.

И страшно изведнъж и стана
без истина, без красота...
Тълпата стъпка - разюздана -
разцъфналата и мечта.

И тя от дългото мъчение
какво за себе си спаси?
Отчаяно ожесточение
и болка - болка без сълзи!

О, как убийствено обича,
как в слепотата на страстта
човек на явна смърт обрича
най-милото си на света!

# 77 20 апр. 2012, 18:12 ч.

Мнения: 2

Ще побликувам още едно невероятно стихотворение, надявам се нямате против Embarassed

ПРИКАЗКА

Дамян Дамянов

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

# 78 20 апр. 2012, 18:21 ч.

Мнения: 742

Сто години блажена самота**

Вие, самонадеяни,
глупави, арогантни,
принцове и бохеми,
неоценени таланти,
мускулести, наперчени,
квазиинтелигентни,
в тестостерон облечени,
в чувствата си инертни,
развели гордо камшици
от женски коси и нерви,
скъпящи се на триците
и пазещи си резерви,
смели на дребно, весели
само на фотографии,
като медал провесили
заучените си лафове,
със татуиран на егото
девиз Primae noctis*,
вий, алфата и омегата
на куп безсънни нощи,
опиянени от себе си,
перчещо-гръмогласни,
елементарни ребуси,
с подсъзнание тясно,
от суета задъхани,
лакоми, късогледи,
срещу света настръхнали,
с въображение бледо:

имате много поздрави
от мен, обикновената.
Търси се: не много грозен,
умен и без претенции.

*правото на господаря на първата брачна нощ
**
уточнение Simple Smile

Не съм лирическата. Това последното е ясно, понеже съм необикновена, а и не много грозният и умен, макар и с претенции, съм го намерила Simple Smile

# 79 20 апр. 2012, 22:32 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Цитат

Къде си, МарИ?! Липсваш ми! Hug

Понякога в живота мрачен
като змия се лошо влачи.
Препъва те и после падаш.
След време пак ще се изправиш.
Така и с мене днес се случи.
Така при мене се получи... Rolling Eyes

Но радвам се, че теб те има.
Ти си приятелче за трима.
Щом днеска аз ти липсвам.
Не мога да не го премислям.
Това е помощта голяма.
За мен, за него и за двама.
Благодаря ти, мила моя.
За добрината нежна твоя... Hug

Последна редакция: пт, 20 апр 2012, 22:38 от Марѝ

# 80 21 апр. 2012, 08:58 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

Марѝ ,

Снощи се зачетох в стиховете на Ивайло Балабанов. Много ми допадат. Срамувам се, че не съм открила този страхотен автор досега. Ще потърся пак същия сайт и ще пусна нещо, което много ме е впечатлило. /то кое ли не ме впечатли/.

Много са съдържателни стиховете, посветени на жената. Толкова са нестандартни и истински. И във всички се усеща лекият укор към мъжа, който не цени жената до себе си.
Ще потърся негови стихосбирки и непременно ще си купя.

Скрит текст:

А снощи четох, четох и забравих, че не сме вечеряли. Дъщеря ми плахо ме подсети по едно време.
Тя също хареса стиховете. Радвам се, че умее да оцени красивата поезия.

ЕЛЕН В ЗООПАРКА

От никого не ща назаем

сентенция за свобода.

Тя е отнета, всички знаем,

във зоопарка край града.

И всички знаеме къде са

сърната и еленът тук.

Навярно мислите, че те са

като съпруга и съпруг.

Не, точно във това грешите.

Те нямат брачен свой олтар.

Загледахте ли се в очите

на влюбения лопатар.

В сълзата му е отразена

далечна някаква гора,

Там е душата на елена,

там е любимата сърна.

Затвориха го в тази клетка,

не чуха гневният му зов,

че не желае брак по сметка,

че иска своята любов.

Сега ви казвам с думи груби

къде е нашата вина:

принудихме го да се люби

със необичана сърна.

Последна редакция: сб, 21 апр 2012, 09:08 от neli mar4

# 81 21 апр. 2012, 11:29 ч.

Мнения: 2

neli mar4 наистина е много добро това стихотворение Simple Smile

и аз ще се разровя да почета негови Grinning

отново се запалих покрай вас , бях забравила какво е олекващо на душата да седнеш да почетеш стихове Simple Smile

да не говорим пък от кога не съм писала Grinning

# 82 21 апр. 2012, 11:33 ч.

Кърджали
Мнения: 11 131

Стиховете на Ивайло Балабанов и аз ги открих покрай вас. Много ми харесаха.
Нека споделя и някои мои любими стихотворения.

ЗАГАДКА

Има нещо, което
ще гадая до гроба -
как човекът превръща
любовта си във злоба?

Как настава в сърцето
тази тъжна промяна -
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана?

Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?

Има нещо в простора,
непонятно за мене...
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени -

как сърцето обича
само няколко мига?...
Злоба има за всички.
Любовта не достига.

Г.Константинов

Много ми е любимо. Често си го прочитам.

А следващото го прочетох преди два дена. Много "мое" го усетих, човек си казва "Аз да го бях написал"...

Обич

Ако си тръгнеш някога от мен,
върни се пак, върни се без тревога.
И не мисли, че идваш победен
аз също знам - без теб не мога.

Ако си тръгнеш в някой тъжен час,
върни се пак, и знай - не си бездомен.
За гордост няма място между нас
и няма никога виновен.

Ако си тръгнеш в някой тъжен ден
и пътят без посока те отвежда
спомни си как оставал си при мен
и си живял с една надежда.

Ако си тръгнеш някога от мен,
върни се пак, върни се без тревога.
Не казвай, че се връщаш победен -
аз също знам - без теб не мога.

А. Ошанов

# 83 21 апр. 2012, 12:33 ч.

Мнения: 2

Е нямам думи какви поети имаме !!!! Simple Smile

Последна редакция: сб, 21 апр 2012, 13:57 от ve_si_to

# 84 22 апр. 2012, 00:21 ч.

Мнения: 72

Каква прекрасна тема, аз чак сега я откривам Embarassed

Ще нахлуя с нещо, за което ще се радвам да чуя коментари

Като стон ме обгръщаш
Като залез ме париш
Като буря ме връщаш
Към забравени, стари

Мои лудости, срещи
Мои грешки, лъжи
Мои тайни надежди
Мои скрити сълзи

Отброяваш минутите
Тъжна става нощта
Кой ли луд ще почука
По душата-стена

Не боли тишината
Но самотно горчи
Няма помен от вятър
Няма намек дори

Разпилява се някога,
Никога и преди
Разлюляват се мислите
Полудяват почти

Нямам дъх, нямам воля
Нямам сили и брод
Имам само умора
Имам само живот

Отшумяват пороите
И след тях самота
Безнадеждни са моите
Закъснели слова

Как обратно да върна
Грешна дума и жест
Водопад да обърна
И да скрия протест

След пороя разруха
След лъжата - кошмар
Време няма за друго
И с нарастващ товар

Нямам спомен и болка
Имам само тъга
Нямам вечност да мога
Повече да греша

И поемам по пътя
Слива се твоя глас
С вятър, стон и затихващ
Отшумяващ екстаз

Пак заникъде тръгвам
Пари ме самота
Колко мога да върна
И не мога да спра

# 85 22 апр. 2012, 06:59 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Sheepy, не го приемай като заяждане или обида, но в цялото ти стихотворение няма нито една точка... Peace

Иначе е хубаво, но без този знак не е същото.

# 86 22 апр. 2012, 10:30 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

Здравейте!

Аз отново съм тук със стих на Ивайло Балабанов.

ЗАЩО НЕ ХОДЯ НА ЦЪРКВА

Ходих веднъж и това ме потресе:

в уличката пред храма

спираха тежките мерцедеси

с бодигардове и охрана.

Бавно пристъпваха в Храма Божи

градските наркопласьори,

ВИП християни и ВИП велможи,

мутри и рекетьори...

Бяха облечени в златно и ново,

с празнични дрехи, обаче

сякаш не бе Рождество Христово,

а модно ревю на Версаче...

Гледах потресен, тъжен и слисан

тази църковна драма,

защото видях как в буквалния смисъл

търговците влизат в храма.

# 87 22 апр. 2012, 10:32 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

ПРИКАЗКА ЗА ГЛОБУСА

В душите ни тогава тя вървеше като нестинарка…

Тя беше толкова красива, че във неделя в зоопарка

сърните завистно я гледаха, а подлуделите елени

я следваха с очи широко отворени и нажалени…

Омъжи се. Мъжът й после отнесе мъжката ни злоба.

Той беше като нас, но имаше в дома си географски глобус.

Той с този глобус я излъга… И нощем те като туристи

вървяха през полукълбата по мокри самолетни писти,

през снежни степи и савани и през горещи паралели,

препускаха със руска тройка, живяха в хубави хотели;

видяха чудеса световни. Гудбай, бонжур, зи дойче шпрехен -

светът бе малък пъстър глобус, светът тогава беше техен…

Те даже нейде в океана свой остров мъничък откриха.

Животът беше път и вятър… О, Боже, как се промениха!

Сега си имат дом, градина, но сватбеният пръстен драска

като парченце лед онази мечта и първа тяхна ласка

и любовта им се нарича студена кухня и заплата.

Тя носи имена на вещи, тя е ключето за колата…

А в гардероба с тъмен мирис на нафталин, в самия ъгъл

стои прашасал оня глобус, със който беше я излъгал…

# 88 22 апр. 2012, 10:33 ч.

Кърджали
Мнения: 11 131

Хм...след този стих на Ивайло Баланов иди и добави нещо...

Нека

Камелия Кондова

Запратих те вдън всичките сърца,
с които те обичах преди време.
Сега, от самотата по –сама,
не искам даже дявол да ме вземе.

Ще стане и от себе си по-лош,
щом капка от гнева си му прелея.
Не ми е ден. И нека ми е нощ.
И нека свикна да не те живея.

И нека се превърна в планина,
в която никой няма да припари.
И нека съм по-грозна от смъртта.
И нека съм от майка си по-стара.

И нека този дъжд се извали.
И нека Ной добре да е подготвен.
Последните светулки да спаси.
Насред потопа да не пуска котва.

Все още ми е нужна светлина -
преди във прошката да се удавя.
И нека най-красивата жена
от спомена за мен да те избави.

# 89 22 апр. 2012, 10:38 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

Александра, Hug

!

Аз се включвам с още нещо негово, поразително и истинско. И вече няма да се намесвам.

ОЧИ
на Ваня

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,

във който живее жената със белия шал,

те питам защо красотата й, Господи, бяла,

на човека със малката, черна душа си дал?

Защо бяла чайка и гарван в любов съешаваш?

Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?

Когато жената със белия шал минава,

край нея, в декември, мирише на цъфнали ябълки.

А той до цъфтежа й нежен върви начумерен,

със слепи очи сякаш крачи, улисан и сам

и топли стотинките в джоба си дяволът черен,

наместо да стопли ръката й бялата там.

Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?

Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,

че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,

когато върви през света със белия шал.

Не пожелавам жената на ближния – тъй подобава.

Нека той си е брачен стопанин, аз – любовен ратай,

но когато жената със белия шал минава,

извади ми очите, Господи, и му ги дай…

***

Препоръчани теми

Бебето спря да гука след прегряване. Възможно ли е?

Кое беше най-полезното нещо в първите месеци?

Запек при бебе на 2 месеца

Слуз в акото на бебе

Причина:

Причина: