Затваряне на домовете за изоставени деца до края на 2012

Мила,гледай когато ходиш там да имаш свидетел и ако искаш напиши жалби до всички,става толкова лесно и бързо,ако незнаеш ще ти кажа няма проблем и следващия път им намекни уж случайно ,че чакаш отговори на жалбата.

Не си мислете, че съм си мълчала. Писах жалби, молби и какво ли не още. Отсреща имаше срещи с всичките приемни, със приемното дете насаме, със моите деца насаме, със мен. Всички тия срещи бяха манипулативни. Френския кралски двор марули да пасе в сравнение с тукашните (Видин) социални. Във игрите бяха замесени целия ОЗД начело със началник отдела плюс многоуважаемата г-жа директорка на социално подпомагане. Ефект положителен нямаше и съответно събрах копия от всички документи с които разполагах у дома и изпратих по един комплект до изпълнителния директор на АСП и отдел "Контрол по правата на детето" в ДАЗД. Когато от ДАЗД получиха отговор тук на местно ниво смениха тона но не и отношението си.
Свдетели ми бяха другите служители от отдела, но те са навързни един за друг като в змийско гнездо.

Питах за майки от Сливен, защото исках да разбера как е там? Дали и при тях социалните са също като при нас? Или все пак някъде има социални работници, които влагат сърце и душа в работата си?
(Имам някакви засега несигурни планове за Сливен.)

Ох, приемни майки! Като ви чета, сърцето ми се изпълва с огромна мъка за вас. Вашата кауза наистина е много благородна и много трудна, защото е неразбрана от повечето хора, които са свикнали да търсят само своята изгода. И признавам, аз не бих могла да я върша, поне не в този вид, каквато я виждам в Б-я.
Към radiididi :
Вярвам, че ти правиш всичко по силите си за своето дете. Но независимо дали детето ви възприема като чичо и леля, вие сте първите хора за него, които са му показали обич, първите хора, към които то се е привързало(бъдете сигурни в това). И дори и след това(колко не се знае), да се появят неговите мама и тати, те за дълго ще останат за него(колкото е по-голямо детето, толкова проблема се задълбочава) чужди хора, а вие  най-близките за него същества - ще сте го оставили и някак си предали, защото ще се пита не може ли да бъде с вас както преди, ще му липсвате много. И ще мине доста време докато заздравее детската душа от тази рана и още доста време докато стане в състояние да разбере защо се случва точно това.
Такъв проблем може да се получи и при други деца, които са отглеждани от баба и дядо, например(такъв е случаят с една моя приятелка), когато родителите са далече или нямат възможност в момента да се грижат за тях.
И пак стигам до моя въпрос, който ме вълнува: Ако приемното семейство реши, че има възможност да отгледа това дете като свое, защо да не може и защо това да не е най-добрият вариант за детето?

Ако семейството е гледало детето 12 и повече месеца може да го осинови. Условието и двете страни да са вписани в регистрите - детето в тези за деца за осиновяване, приемните родители в регистрите за осиновители.

Малко сме извън темата, но...

Защото това са моделите на поведение, които са научили от семействата си... Да не преписваме отговорността върху децата. Те рядко се интересуват от нещо различно от ДНЕС и родителите са тези, които трябва да дадат посоката... Ако твоите деца ги мързи да учат, ще ги мотивираш някак си, освен това ще им покажеш ясно, че друг път няма!...

Много е лесно да се каже, че някой не работи, защото го мързи. Но проблемът у нас е много по-дълбок. Имам позната млада жена (наскоро завършила средно образование), чиито родители са починали... Тя има леля в чужбина и ми е било изключително неприятноот това, че тази леля не само не смята, че би могла да помогне, ами и редовно тема на разговор с приятелките и е, че племенницата я мързяло да работи и само се оплаквала... Ами да отиде в България и да се запознае със ситуацията на пазара на труда...

По темата мисля, че независимо от икономическото състояние и лошите социални условия много деца няма да бъдат изоставяни, ако не съществуват домовете...

Чандра, подкрепям напълно мнението ти. Децата копират до голяма степен модела на родителите си и семейната среда, в която живеят и ако родителите не ги подкрепят и не зададат добрата посока, проблемите ще продължат. Личното ми мнение е, че преди да се затворят домовете, трябва да се вземат мерки  за намаляване на изоставените деца изобщо. И в тази връзка мисля, че би било добре да се инвестира повече в ограмотяването на рисковите групи и то по-специално на циганската общност, защото на всички е ясно, че болшинството изоставени деца са такива. Децата в домовете ще намалеят, ако намалеят нежеланите бременности, а един от начините е образованието. То няма да стане веднага, но бавно и напоително, ако се наложи и с наказателни методи, може да се постигне напредък.
А относно затварянето на домовете мисля, че на този етап по-добри са SOS селищата или подобна форма. Както всички сте коментирали приемната грижа е много добро пожелание, но в България тя е изначално сбъркана или поне в по-голямата си част.

Чандра, никой не критикува децата   Те копират средата си на живот, родителите си и това е абсолютно нормално. Говоря за възрастните. Те се оплакват, че нямат работа, но нищо не правят по въпроса да завършат поне основно образование. В момента вървят няколко програми и проекта за ограмотяване на възрастни и за продължаване на образованието им по ключови компетентности и за това ще им заплащат определена сума. Нали това е целта - да бъдат грамотни, да имат образование и да си хванат занаят,  НО не искаат. Не искат да се учат, не искат да се предпазват, а искат държавата да ги издържа. Еми не съм съгласна. Да ти кажа може да си намери работа човек, стига да иска. Вярно, че няма да е заплатена добре, но може. Щом аз си намерих на две места за ваканцията, значи може.
Относно това, че ако няма домове ще спре изоставянето...ами то съществува от векове и едва ли ще бъде пресечено по този начин, но може драстично да спре даването за отглеждане в домовете, което стана традиция близките 40 години.

Това имах предвид. Неточно се бях изразила...

Стандарт - информационна агенция  БългарияКримиБизнесСвятМненияСпортЛюбопитноЗдравеСтандАРТНашата мисияГалерияТехнологииПолитикаОбществоРегиониИнтервютаКоментарБлогъриПриказки за телевизията
БГ футболСветовен футболОще от Спорт
МистерииКлюкиШоуЛюбопитно
Пловдив  9/23 °EUR 1.95583ОбществоНазад 16-годишни живи скелети ужасиха здравната министърка
18:0006.04.2012от Евгени ГорановПрочетена 2674 пъти
Коментари 1Харесва ми!
 
Децата с увреждания в Плевен нямат 10 кг, гледат ги в мизерия и мръсотия

Още снимки от новината Снимка: Емона Цончева

Плевен. "Видях 16-годишни деца, които тежаха едва 16 кг., други са на 10 г., а тежат 5-6 кг. Това е нечовешко". Тези гледки от дома за медикосоциални грижи за деца до 3 г. потресоха здравния министър Десислава Атанасова, която лично извърши внезапна проверка там. Плевенският дом е включен в програмата, по която ще се финансира извеждането на децата от дома, за да да им се осигури друга среда за живот. Този не е достоен за никой човек, каза Атанасова.

„Цялата сграда мирише на урина. Децата бяха в чисти дрехи и върху чисти чаршафи, но останах с впечатление, че това е  така заради моето пристигане”, сподели министър Атанасова. Тя разкри, че получила  сигнал за драстични нарушения в дома от неправителствена организация, но още предишния ден изтекла информация за идването й. 

Видях нещо много странно – кашони с дарени играчки, за които главният счетоводител не знаеше какво има вътре и от кого са. Явно тук влизат най-различни дарения и не се завеждат, смята тя.
Здравната министърка възложи на своята заместничка Десислава Димитрова и на инспектората на министерството да направят втора проверка на плевенския дом. Там вече е правена инспекция през март.

Според доклада специализираното заведение има персонал от 174 човека, който обгрижват 152 деца. Той е достатъчен за по-адекватни грижи, сочат констатациите. Домът се управлява временно от Анелия Цанкова. Миналата година бе уволнена за подобни нарушения предишната шефка Ирина Костова. „Очевидно нещата не се променят. Мерките ще бъдат незабавни и дисциплинарни. Влючително уволнения”, закани се Атанасова.

Министърката заварила децата с памперси, но смята, че това е показно и временно. Проверили пералното отделение, а там открили куп напикани чаршафи. В складовете има огромни количества памперси. Пилета се съхранявали в хладилници, а не във фризери в противоречие с правилата за съхранение на храна. Децата ядат максимум по 5 минути, сочат сигнали. Смесвали храната в стъклени шишета и им я давали с биберони, независимо от възрастта.

Не всичките деца са с аномалии, има и здрави. За тях също не се полагат необходимите грижи. Деца на 3 г. например не могат да ходят самостоятелно до тоалетната. Не говорят и почти не вървят, сподели недоумението си министър Атанасова.




Момичета ,отново ви пращам тъжна тема но това е деествителноста и то не само в този дом,дано по бързо го осъзнаят управляващите защото е жалко за децата.

Сега разбирам защо детенцето, което взеха съседите от Плевен беше с диагноза "забавено умствено развитие" и на 2г. 3 м. тежеше 6кг.800гр. Само пищеше и гледаше като животинче извадено от клетка. Изпадаше в ужас, когато го къпят и когато го завиват. Беше кошмар!
Не ядеше твърда храна и не пиеше вода.  Мислех си обаче, че това е частен случай, защото там е един от най-големите домове в България.
Днес това дете говори, яде всичко, кара колело и изобщо няма нищо общо с диагнозата, с която дойде.

Това е линк от друг източник на информация относно състоятнието на ДМСГД Плевен след проверка:
”Могилино”-2 в Плевен потресе здравния министър

Гади ми се, най-вече от факта, че не знам какво трябва да се направи  наистина не знам.

Маймуна според мен има само два варианто за тези деца и това са SOS селищата и приемни семейства докато се реши съдбата им/ осиновяване или връщане при БР/.Незнам друго решение,но проблемът е че не се мисли за тези варианти ,а за къщи от семеен тип/по-малки домове със същия персонал/.

Каква е разликата между по-малък семеен тип дом и къщите в SOS селищата?