Затваряне на домовете за изоставени деца до края на 2012

На мен всичко ми се видя збъркано и пак стигам до извода,че след като на тези хора не им е обяснено какво точно е приемната грижа те няма да останат приемни родители защото се чувстват излъгани.Но най-много ме притеснява,че са много.Ако обърнахте внимание там ставаше на въпрос за над 10 писма от подобен характер и като сметнете ,че има и такива които не са писали,а има и такива /и те са много/ които си гледат роднински деца и също няма да вземат други от домовете и накрая да не забравяме и тези като твоите познати Елито сигурна съм,че и те няма да искат друго дете.Плаша се от тази статистика,защото това означава ,че домовете ще си остават пълни.Съседите ми на вилата чакаха повече от 6месеца да им намерят дете и най-накрая им намериха утре ще го вземат,но Таня беше възмутена от това ,че като са били на среща с детето в събота учителката си е позволила пред тях да удари през лицето едно момиченце ,представете си какво ги прави когато няма външни хора.

Не, няма да искат друго. Още повече, че са на възраст и че са били доброволни, а не професионални приемни родители. Аз си представям нещата така - щом си приемен родител, даваш от себе си всичко, работиш с детето, обичаш го, обгрижваш го, но не забравяш, че то не е завинаги при теб и ти не си неговият родител. Просто не си мама и тати и трябва да си подготвен, че то ще си тръгне един ден. То нашите деца си тръгват също, когато пораснат, но това си е друго и съвсем естествен процес. Може и да бъркам, но не може всеки приемен родител да стане осиновител и с това да приключи приемната му грижа, защото това си е заобикаляне на правилата един вид. Ето, затова трябва много добре да се обяснява на хората какво ги чака.

"Практиката показва, че на теория всичко е възможно" Този израз си харесах днес и мисля че съответства на подхваната тема, за това как хем си родител хем не си.

 
    
     Какво искаш да кажеш с това , Линд?

 

Имам предвид, че приемните семейства не са гара-разпределителна за деца! Че е нереалистично, непрофесионално и нечовешко очакването от страна на РДСП, ОЗД и сие и широкото пропагандиране на идеята, че приемните родители трябва видите ли да са готови да се разделят с децата лесно и спокойно, щото били предварително предупредени, че това може да се случи.
От друга страна те трябва да са готови да не се разделят с тях до пълнолетие, ако не се появят осиновители.

От децата се очаква да живеят със събран багаж, като на гости, като за малко...

Че всеки относително психично здрав индивид формира силна привързаност към хората, с които живее и за които се грижи - съпрузи, деца, родители. И ненавременното и насилствено прекъсване на тези връзки е опустошително и нараняващо и за двете страни. Загубата на близък не се преживява "леко" само защото предварително "си подготвен" че тя може да се случи.

Че зачестилите напоследък осиновявания на деца отглеждани от приемни семейства (нищо че домовете са още пълни) се извършват в разрез със всякакви професионални и морални правила.
Че няма никаква мисъл и синхронизиране при вземане на решение за живота на децат, че ги подхвърлят насам натам следвайки някаква административна логика и паравила.

Lindt, напълно съм съгласна с написаното от теб. Децата се извеждат от домовете, освобождават място за нови изоставени, приемните ги осиновяват, осиновителите чакат, новопостъпилите стоят по домовете, докато не се намери приемно семейство, което да ги осинови. Виждаш логиката, нали?

Така ссе обезсмисля цялата идея на приемната грижа.

ДА! Ако не логика, то поне ПОЛЗА за ДЕТЕТО!
В крайна сметка, едно дете е намерило своето семейство. Да, идва друго изоставено дете, но и за него ще се намери приемен родител(и то забележете от най-ранна възраст, а не както преди - да престоява с години в домовете), който родител после ще го осинови - ПРЕКРАСНО! Така  наистина се заобикаля системата, заради която децата престояваха по домовете с години, което водеше до тяхното изоставане и след това никой не искаше тези деца.
А за осиновителите, какво да кажа - ами да чакат! Или и те да станат приемни родители.
Говоря от позицията на осиновител, защото моето момиченце дойде при нас на 2 години. И ако преди това имах възможност да си го взема още  след раждането(БМ го е изоставила веднага), ами бих го направила с най-голяма радост.
И сега, когато  си мечтая за 2 - ро дете, много се колебая дали пък да не стана приемен родител. Да, ще поема риска това дете да бъде върнато на БМ, но - само толкова. Мисля, че риска си струва.
А какво ще спечеля - несравнимо повече: да бъда с детето си още от първите му дни!
РИСКА СИ СТРУВА, не мислите ли така!?

А не е ли по-добре да си осиновиш детето от самото начало, а не да минава през други хора и после те да страдат за него както и то за тях, защото детенцето не е предмет и хората не са машини, че да ги заменят едно с друго набързо без проблем.
 Не съм съгласна осиновителите да чакат година -две. Така всички ще страдат повече.
Всъщност Линд не ме е разбрала добре, или аз не съм се изказала както трябва Точно това имах предвид, че не се обръща внимание достатъчно на човешкия фактор, че хората не са роботи и трябва да се осмисли цялата система, защото иначе хората ще почнат да се отказват. Аз самата не бих станала приемен родител точно заради раздялата, но темата живо ме интересува, защото като малко ми поотрасне детето ще искам да си осиновя друго, а дотогава нали няма да има домове, та затова...

Момичета незнам какво да ви кажа всичко е много сложно,нашето момиченце е отказвано от 3 български семейства и сега е за международно осиновяване.Тя вече стана на 4год. и добре,че чужденците не се притесняват от възраста на детето.Да ви се оплача ние пак сме болни и не могат да разберат какво им е на децата, 5деца от нейната група вчера са вдигнали температура и нищо друго,но изследванията не показват нищо.Цяла нощ и свалях температура и чак сега успях и тя заспа.Точно вчера си говорихме с една приятелка ,че вече 1 месец сме здрави и ето на.

За приемните родители мога да кажа от моета гледна точка,ние станахме приемни родители защото искахме да осиновим но така се стече живота ни ,че останахме с много малки доходи и нямаше да ни одобрят.Тогава видях обявата за приемната грижа и тъи като си търсех работа а и искахме деца/ние много ги обичаме/реших че това е най доброто за нас и децата.Вече няколко пъти съм споменавала ,че раздярата е страшна но когато първото дете си отиде ние вече имахме опознавателни срещи с другото и това ни успокой донякъде/мисълта че ще помогнем на още едно дете/.А за привързаноста няма как да не се превържеш то към едно животинче се привързваш а какво остава за дете.Та така поради това че ние неможем да им дадем нищо друго освен грижи и любов решихме че за тях е по добре да бъдат осиновени и да получат това което не могат от нас.

Не Ирина, не мисля. Трябва да има ясна разлика между приемната грижа и осиновяването. Така или иначе целта на приемните семейства е да заменят домовете, докато се намери трайно решение за всяко дете. Когато приемните семейства осиновяват, "свободните места" за настаняване на децата намаляват, а от там се увеличава броя на децата, отглеждани в институция, а не в семейна среда.
А, идеята е да се изведат всички деца от сега съществуващите институции, не едно или две.
От друта страна, престоя на детето в институцията зависи от много фактори. Моето дете, също беше на почти 2 години, когато се взехме и на 1 год. и 3 месеца, когато се срещнахме. Аз започнах процедурата по осиновяване три месеца, след като то е било вписано в регистрите. Останалото време от раждането му е минало в издирване и установяване на позицията на БМ, работа по превенция на изоставянето на детето, която не е довела до резултат и в крайна сметка след подписване на отказна декларация, детето е било веднага вписано в регистрите. Такъв беше закона. Сега поне този период би следвало да се свежда до 6 месе;а.

Да поясня. Става въпрос за това, че в списъците за осиновяване се вписват (сякаш приоритетнонапоследък) деца от приемни семейства и се предлагат на осиновители различни от приемното семейство. Независимо че приемното семейство е изразило ясно желанието си ако детето бъде и когато вписано в регистрите, семейството в което се отглежда да го осинови. Ако детето не е живяло в семейството 12 месеца, а 11 например или 6 или 8 месеца, нито приемното семейство, нито детето имат "право на глас" . Драмата за всички страни в тези случаи е огромна.
Такава офанзива по вписване на децата от домовете не съм забелязала.
Обаче така се запазва статуквото - постоянен брой на децата в домовете, отчитане на дейност в графа приемни настанявания и осиновявания.

И двата процеса - осиновяването и приемната грижа имат място в деинституциализацията на деца, просто трябва да бъдат правени с мисъл, професионализъм и в ИСТИНСКО съблюдаване на интересите на децата.

Сисли, според мен приемните семайства на са алтернатива на домовете или поне са малка част от алтернативите.
Превенцията на изоставянията, а на още по-ранен етап семейното планиране са алтернатива на домовете. Подкрепата на родителите на деца с увреждания с адекватна медицинска, рехабилитационна, финансова, психологическа... помощ е алтернатива на домовете. Осиновяването още от родилен дом е алтернатива на домовете. Какъв е смисълот от закон, който изисква минимум 6 месеца за да започне тепърва да се събират документи за вписване в регистри, ако остане време покрай другата спешна работа на отделите.
И товага вече идва мястото на приемнага грижа, за деца, за които не може да бъде намерено друго трайно и устойчиво решение. И веднъж настанени в приемни семейства да се търси начин те да останат там.
Нали основната идея е да се следва интереса на детето, а мисля че създаването на устойчиви взаимоотношения на любов и привързаност, на ясен план за бъдещето е в интерес на детето. Местенето на деца от семейство в семейство би трябвало да се случва в краен случай и по изключение, а не както се случва напоследък.

Lindt, подркрепям напълно написаното от тебе. Много е тъжно, че заради хлебеца на персонала по домовете и по разните служби се разбиват толкова детски съдби. Многобройни интересчета, липса на цялостна политика и на най-обикновена човешка загриженост, инерция на обществото... И сегиз-тогиз някоя сърцераздирателна акция... Няма абсолютно никаква логика в това, държавата да 'стопанисва'  децата, преди да уреди осиновяването им, освен запазване на статуквото на домовете. 

     Искам да отговоря на първоначалния въпрос на авторката на темата -какво мисля за приемната грижа. Не знам дали точно тук е мястото, но пиша  с надеждата повече хора да прочетат . Днес имах една среща с социалните работнички, която ме изведе от равновесие и искам да споделя. Имам нужда. Сигурно ще бъде упрекната ,че мисля за себе си а би трябвало да мисля за детето.  Искам да ви уверя че детето е добре. Но две години преглъщах неразбиране и непрофесиoнални реплики от страна на соц работници и повече не мога да мълча. Няма къде другаде обаче да се оплача и да бъда чута освен тук.
  Мисля, че приемната грижа е един необмислен социален експеримент, пълен с парадокси.
 Аз като ''професионален приемен родител''  в крайна сметка не съм нито родител, нито професионален. Натоварена съм с безброй задължения, отговорности и  изисквания от длъжностната  характеристика , трудовия договор  и  очакванията на социалните работници . А  права на родител  на приемното дете нямам. Един пример: не ми беше дадено право да реша  кога детето е готово да тръгне да детско заведение , въпреки че аз го познавам най-добре. А професионалните ми права са само проформа, те просто не съществуват.
 Нямам никаква конкретна помощ и никаква реална подкрепа от подкрепящите уж органи Само празни приказки , срещи и доклади с които се отчита дейност.
Не чувствам добронамереност към мен,а това би трябвало да е емоционалната част от подкрепата и мотивацията . Ако това го няма за каква подкрепа и доверие въобще говорим! Напротив била съм единствено нападана, неразбирана и злепоставяна . На тази среща бях направена на мат и маскара от една от соц работнички , затова че  давам на детето ножичка  и ютия. А аз винаги съм до детето в тези  моменти и няма никаква опастност да се нарани .
Излиза ,че всичко което споделя със социалните, може да бъде обърнато срещу мен от хора,които  не са гледали деца, не познават техните нужди , и са много, много далеч от реалните нужди на едно приемно семейство.
  При последното посещение на соц раб в къщи , се случи така , че докато разговарях със социалната,детето излезе от стаята,остана за малко без надзор и след малко се върна  с цигара в ръка в стаята Типична реакция на дете ,докопало се до цигарите на татко
 Това беше изтълкувано от госпожица социалната работничка като създаване на опасна среда за детето .
  Малкото което съм поискала от социалните ми е било отказано.
  След като споделих със соц работници ,че здравето ми е влошено и имам нужда от почивка, бях сплашена,че ще ми бъде взето детето, ако не взема мерки да се подобря. Което ми се струва крайно непрофесионално и некоректно от тяхна страна. Реорганизирахме се в семейството, намерихме решение и този път без тяхната ''подкрепа''.
 И още нещо, понеже знам, че социалните четат чат-пат тук. Всичко това го пиша тук за информация на др приемни майки, и отговарям за думите си .