Публикувана: 14 март 2012, 15:54 ч.
Последно мнение: 26 март 2012, 18:29 ч.

Как да кажем на 8 -годишно дете, че любимият му дадо няма да се върне вече?

18 362
196
1

1
...
5
6
7
...
14
Всички

# 75 15 март 2012, 14:02 ч.

Мнения: 3 371

тайна, знам, че сега едва ли ти е до това, но ето ти една фондация за пострадали от катастрофи, водят делата, имат безплатна консултация.
мисля, че трябва да се съди водачът на колата, която го е блъснала.

Фондация Хърс

Ул. „Ангел Кънчев” № 14, ап. 2

П.К. 1000

София, България

Тел. 02 9810380

Мобилен тел.: 0877 93 91 96

Ел. поща: hars.foundation@gmail.com

# 76 15 март 2012, 14:05 ч.

out of space
Мнения: 8 573

Миналия месец почина единствената и любима прабаба на децата им. Казах им директно "Баба ви Цана почина днес".
Разреваха се разбира се, обясних, че баба им е живяла един достоен и щастлив живот, че никой не живее вечно, че в реда на нещата е старите хора да си отиват, че не я е боляло и е дошло време да си почива.
Мъчно им е, но поне вникнаха в положението и го приеха.

Божеее, сега прочетох останалото. Мила Тайна, ужасно съжалявам мила! Cry

# 77 15 март 2012, 14:15 ч.

София
Мнения: 15 466

Цитат на: слънчева* в чт, 15 мар 2012, 14:02

Благодаря ти, ще ми трябва, но по-нататък.

# 78 15 март 2012, 15:30 ч.

СоФиЯ - ДрАгАлЕвЦи сега в Lloret de Mar (Costa Brava) - España
Мнения: 1 856

Мойте съболезнования , миличка!
Сили и кураж!

# 79 15 март 2012, 16:05 ч.

София
Мнения: 15 466

Сега въпросът е да водим ли детето на погребението или да си го помни жив?Той е много чувствителен, да не го стресираме прекалено много и за цял живот.

# 80 15 март 2012, 16:08 ч.

I want it all and I want it now.
Мнения: 4 694

Миналата година почина дядото на моите деца. Семейно ,решихме да не ги водим. Стресът за тях е доста голям.

# 81 15 март 2012, 16:09 ч.

София
Мнения: 17 283

Аз май също бих оставила детето у дома.

# 82 15 март 2012, 16:11 ч.

София
Мнения: 15 466

Ние решихме да го вземе баща му, но ако после ни се разсърди,че не сме му дали да го види за последно? Но пък това си е шок за големите, какво остава за него.

# 83 15 март 2012, 16:12 ч.

София
Мнения: 735

И според мен погребението е доста тежко като емоционално преживяване... мисля си, че е по-добре да го помни жив. Но от друга страна, като е бил толкова привързан към дядо си, да не се почувства ощетен... много сложен и деликатен момент. Хем е голямо детенце, хем си е детенце.

# 84 15 март 2012, 16:16 ч.

Мнения: 4 916

Не мисля, че ще ви се сърди, ако не го вземете.
Като се връщам назад в годините, не си спомням дете, дори по-голямо от вашето, да е било водено на погребение. Оставяше се вкъщи с по-голямо дете или възрастен.

# 85 15 март 2012, 16:19 ч.

София
Мнения: 17 283

Говорете с него, вижте как ще реагира - не мисля, че има дете, което иска да иде на погребение, като малка помня, че се ужасявах от мисълта, че могат да ме накарат да отида с тях на някое погребение.

# 86 15 март 2012, 16:28 ч.

където ми харесва
Мнения: 4 086

Цитат на: Тайна в чт, 15 мар 2012, 16:11

Тайна, първо моите съболезнования Hug

Много е тежко, но ти явно си силна жена и ще се справиш.
А, относно това-повярвай ми, шока е голям, когато видиш любим човек в ковчег, но горчилката, че не са те допуснали да се сбогуваш е по-голяма, дори и да си на 8 години.
Когато почина баба ми (мир на праха й), не казвахме на сестра ми (която е доста по-малка от мен), защото беше извън София. Направихме погребението, мина всичко, и когато тя си дойде и й обяснихме, тя се разсърди много, прие го много вътрешно, защото мисълта, че не е могла да види баба за последно, да се сбогува с нея, да я изправи, направо я изяждаше.
Колкото и да е чувствителен, не му отнемайте това. Ако все пак сте категорични-ок, но шанса да ви обвинява после е много голям.
Желая ви сили!

# 87 15 март 2012, 16:31 ч.

Страната на чудесата
Мнения: 6 484

Когато бях първи клас, почина любимата ми баба. Нейното име нося, по цели лета бях при нея на село. Заведоха ме на погребението, плаках много, целият ден, следващите седмици също поплаквах. Не знам дали е било добре,че са ме завели, не ми помогна и да осъзная ясно,че вече я няма...Все още се случва да я сънувам жива, в онази селска къща.Защото тя е жива-в сърцето ми, нося нейната кръв, част от нея е жива в мен,в моето дете и в обичта към нея.

# 88 15 март 2012, 16:41 ч.

Мнения: 4 965

Ох, Тайне, толкова ми е мъчно за вас. Прегръщам ви.
По-добре не го водете. Не е съвсем малък, но това е много тежко изживяване за всички близки, пък какво остава за едно детенце. А и там самите вие ще сте достатъчно зле и е добре да си изживеете вашата болка, без да е необходимо да се сдържате, заради детето(нека не вижда майка си и теб в подобно състояние). И най-важното, дори и да се сърди, ще носи винаги образа на дядо си такъв, какъвто го помни жив, а не от погребението.
Аз съм била на погребението на единия ми дядо и досега (вече повече от 15 г., хем бях голяма - на 18 г.) в спомена ми до живото му лице виждам и другото и ми се свива сърцето. От тогава не съм стъпвала на погребение.
Много, много съжалявам за това, което изживявате.

# 89 15 март 2012, 16:50 ч.

София
Мнения: 71

Аз явно съм от малкото деца, които са водени на погребения и от от рано. Сега питах майка ми - за първи път са ме завели на около 3 години (на погребението на далечна роднина, която аз не помня) - не че са искали, но така се е случило, че не са намерили на кой да ме оставят. Когато бях на 4 почина дядо ми и този път не ме заведоха, което и до ден днешен предизвиква у мен смесени чувства. Confused

В училищна възраст са ме водили пак няколко пъти на погребенията на роднини и на бащата на моя близка приятелка.

Не се чувствам травмирана от погребението и не мисля, че родителите ми са направили грешка като са ме водили. Досегът със смъртта не е смутил особено детската ми душа. Напротив, мисля, че сега като възрастна бих го понесла много по-тежко и последните десетина години почти не съм присъствала на погребения (слава богу не се е и налагало). Нещо дълбоко отблъскващо намирам в погребалните ритуали по нашите ширини и поведението на много от хората, присъстващи на погребенията. Но това е една друга тема.

Препоръчани теми

?Въпроси всякакви за СО? 2024

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Не знам как да продължа и какво е редно

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Причина:

Причина: