Мъж Телец - 7

Аз не я схващам много тази логика, но за морето съм и аз много навита:)
Благодаря ти още веднъж за проявеното внимание. 

Какво й е на логиката?  
Задала си му конкретен въпрос. Отговорил ти е. Доволна си и спокойна.  
Сега просто е твой ред.     Опитомявай го и не го изтървай. 
Май имате доста сходни характери? Като гледам звездната ти карта.

Май имате доста сходни характери? Като гледам звездната ти карта.

[/quote]

И според мен заради това всичко е така сложно:)

Изненадваш ме!
Би трябвало да възприемате, усещате и разбирате нещата по сходен начин...   

Ами той иска доказване, за да прояви инициатива и аз съм на същото мнение. мисля, че тук се припокриваме или бъркам нещо според теб ?

Вече се обърках... 
От предишните ти постове разбрах, че той вече ти е дал нужния ти отговор - за своя интерес и сериозно отношение към теб... 

Да, но явно и на мен не ми е достатъчно само това....... абе луда работа сме:)

Ами, в любовта трябва и рискове да се поемат. Какво толкова? Ама, много си сладка!  
Искам го, но той да обърне света заради мен!    
Май наистина сте луда работа!  
Просто покана за кафе не върши ли работа като за начало?
А след няколко дни, като усетиш атмосферата - и поканата за море? ...  

Ние живеем в различни градове през цялото време, освен за малко в началото. В настоящия момент аз ще променям местожителството си, но то пак е различно от неговото.
Що се отнася за риска-мисля, че доста голям такъв направих и не съжалявам. Няма проблем да продължа в същия тон:), но както се казва за всичко има граници.

В любовта нерешителността, срамежливостта, неувереността и неинициативността водят до неуспехи... Виждаш какъв е живота...
Вчера мисля че беше, гледах филм, една реплика ми направи впечатление "живей без да правиш планове..." Беше много въздействаща...
Ако бях на твое място - хващам телето за рогата и се отдавам на щастието...
Не го мисли толкова, просто покажи по-уверено чувствата си... Със сигурност няма да бъдеш отхвърлена - сам те е уверил в това...

Нещо специално за теб:

"Любовта е приятелство, обхванато от огън. Тя е лесно разбирателство, взаимно доверие, споделяне и прощаване. Тя е вярност в добри и лоши времена. Тя приема и несъвършенството и проявява снизхождение към човешките слабости." — Ан Ландърс

Благодаря ти още веднъж!
Аз знам, че си права, но ми трябва малко време и на мен за анализ и действия. През това време той ще има нужното пространство за неговия анализ и действия. На мнение съм по-добре сега, от колкото след време някакво такова любовно терзание.

Опомнете се - "давам така необходимото пространство", "ще се отдръпна малко за да си помисля и анализирам"... и други подобни реплики са за самоуспокоение, докато всъщност чакате времето да позаличи спомена.
Истината всъщност е че щом ви харесат няма да имате никакви проблеми с време, дистанция, обмисляния и т.н. Просто ще сте заедно и това е. Елементарно, просто и гениално.
Няма как един мъж да ви хареса и да продължава да ви върти мозъка. Щом ви хареса значи всичко приключва до там - просто си обръщате внимание и сте щастливи.
Зарежете глупостите за загадъчност и таинственост - това са неща от миналото. По-добре е да сте честни, открити и искрени. Не се замозаблуждавайте, нали уж жените имали интуиция и шесто чувство и прочие, а фактите ви избождат очите в същото време.

Човек трябва да движи света, не той него. Приемете фактите още на първо четене, вдигнете си самочувствието и стига сте хленчили като... жени

В крайна сметка искаш или не искаш? - този въпрос му задайте и спрете да си губите времето.

 

Това е най-смисления пост в цялата тема до тук.
Много си прав, RedBull.

Аз също съм съгласна с Redbull, който макар и рядко да се включва, дава абсолютно точни преценки!   
Redbull, обичкаме си те!   
С нетърпение очаквам да се включи различна86 да разкаже дали е получила достатъчно доказателства. Надявам се нейният любим да й е дал доказателството, от което се нуждае. 

Зададохме го вече. Отговорът за друга би бил повече от задоволяващ, но не и за мен. 
Последния път, когато се чухме, му казах в прав текст, че повече не го искам в живота си, както и не искам да присъствам в неговия по какъвто и да е начин, после... После заминах за известно време и там, сред птичките и тревичките, осъзнах, че не мога да си го избия от главата вече година и половина, пък се опитвах всячески. Първо културно - книги, филми, изложби, после - както си знам - излизания с приятели, купони всяка вечер до ранни зори, случайни забивки... Но не ми мина. Грам дори. Оказа се, че не ми се е обидил. Даже май не ме е приел особено насериозно. Почна пак да чертае планове за бъдещето в мн.ч., говори ми, че иска да сме заедно и че не ме е забравил нито за миг за всичкото това време, обаче... Не искам да повярвам пак. На думи е голям, но на дела страшно издиша. Вързах му се първия път, подигра се с мен, пусна ме по пързалката и сега пак наново... В интерес на истината, откакто показах някаква слабост, т.е му признах, че реално ми липсва, се държи по-различно. Но ей това са ми най-големите притеснения - че не ме взима насериозно, че ме пуска все на въртележката. 
Чета ви отдавна и съм останала с впечатлението, че телците обмислят внимателно и не си признават чувствата току-така, а това теленце е... Признава си всичко, на тепсия ми се дава, както се казва, и съм страшно объркана, не мога да разбера дали отново играе театър, или е искрен. Все си мисля, че сме големи хора и ако съм му неприятна и не му трепва нищо при мисълта за мен, въобще няма да ми вдига телефона и да ми звъни той самият, но знам ли. Съвсем се обърках вече. Някакви идеи какво, по дяволите, се случва?