Каква е вината на Фатмагюл ?(Fatmagül'ün Suçu Ne ?)~ 90

Не е нужно да си специалист сценарист, актьор, кинокритик или пр., за да разбереш или да знаеш, че СИЛАТА на един филм или сериал, тоест това, което го прави наистина интересен и интригуващ за зрителите, се корени в Добрият сценарий. Всеки един добър сценарист, уважаващ себе си, когато замисля историята за филма, и когато започва сценария се ръководи от няколко прости правила. А ето и основните правила:  За да създадеш един добър кинопродукт ти трябва на първо място да създадеш интересна история, която да грабне бъдещите Фенове и да ги държи и до последната серия залепени за телевизорите, а в нашия случай за комповете. Ок, до тук това Едже и Мелек са го постигнали и Аз им свалям шапка. Второ, когато успееш да вкараш в историята и някаква важна социална кауза или да обърнеш внимание на някакъв важен проблем, както нашите сценаристки направиха, значи че си нацелил Златната мина или другояче казано Постигнал си Максимума, който може да се изисква от един Страхотно добър филм. Това, обаче вече не само, че вдига Високо летвата, но и тотално те Задължава до края на сериала да поддържаш висотата на своя Продукт. Както се казва ти вече нямаш право на Грешки, тъй като си поел не само отговорност към своите зрители и фенове, но и към – в случая, жените жертви на насилие. И не само си поел отговорност към тях, но и си длъжен, когато изграждаш образите на своите Персонажи,  да внимаваш за всяко тяхно действие. Защото всяко тяхно действие, особено в Кулминационните моменти, отключва бъдещото развитие на предстоящата Развръзка. И ето конкретен пример-  от действията на Злодея Мустафа в предпоследната кулминационна серия 64 и в последните две следкулминационни серии 65-66, зависи и края на историята за останалите Действащи лица. Като тук по специално ще обърна внимание, че от неговите постъпки в миналите три епизода ще зависи какъв ще бъде краят за Фатмагюл и Керим. Ето защо мили дами, личното ми мнение е, че Тук Едже и Мелек се изложиха. След малко ще наблегна на това излагане малко по- обстойно.
Но преди това стигнах до там, че след като си уцелил Джакпота и си измислил една добра история ти предстои още много работа. Първо трябва да измислиш сценария, който се състои от четири основни части: 1. Въведение, тоест Начало; 2. Завръзка, 3. Кулминация- върховия най- важен и горещ момент, 4. Развръзка, тоест Край и тук евентуално може да се добави и Епилог, който да разказва за съдбата на героите например след десет години, както ни направи Славена. Така, най-важното, след като вече имаш основните свои идеи за историята, която все още е нешифлована и е в суров вид, е да измислиш Въведението, тоест началото. Много съществено е как ще бъде поднесено началото. То трябва да бъде такова, че да Грабне вниманието на зрителя на Макс, да го заинтригува. Началото трябва да постави Важни проблеми, чието разрешаване, да бихме искали да проследим във времето не само от любопитство, но и от психологическа гледна точка. Тук нашите сценаристки бяха брилянтни и аз съм на мнение, че тяхното начало беше един от най- силните моменти в тяхната творба. След като вече си поставил Брилянтно начало, задачата ти на сценарист се усложнява многократно. Следващият важен момент е да измислиш горе долу Края, тоест да имаш представа какво искаш да се случи на края с Главните Герои. Дори да не си измислил края на сто процента ти все пак трябва да имаш представа какво ще се случи за финал.  Това е така, защото ако не знаеш финала, няма как да направиш едно качествено изграждане на образите на Персонажите, от чиито постъпки ще зависи цялостното оформяне на облика на филма. Това изграждане на образите и завързване на основните сюжетни линии се случва във Завръзката. А ето и накратко що е завръзка:

Завръзката:
Е съставна част от композицията на сюжета в едно епическо или драматическо произведение, с която се поставя началото на действието или събитието.
Обикновено завръзката се предшества от въведение ( или с други думи от Начало ), в което читателя научава времето и мястото на действието, главните действащи лица и взаимоотношенията между тях, както и обстоятелствата за настъпването на конфликт.
Завръзката е онзи повратен момент в сюжета, в който определено събитие, действие или решение за действие дава тласък на развитието на конфликта. Тук в нашия сериал, много умело и перфектно Едже и Мелек ни дадоха възможност да Наблюдаваме няколко решения за действие:
Първото и най- съществено, което поражда конфликта е Решението за действие -взимането на наркотиците. То поражда и самото действие, което е изнасилването като физически акт. Събитието е самото изнасилване като морален казус, който ще резонира върху развитието на Персонажите и последвалите конфликтни връзки между тях, което ще даде тласък върху цялостното общо изграждане на сценария.
Второто решение за действие е на Мустафа, който зарязва Фатмагюл, Третото решение за действие е на Керим и Фатмагюл, когато се оженват, единия, за да потули истината, а другия, за да спаси годеника си да стане убиец. И четвъртото решение за действие е лъжата, която поддържат семействата на Насилниците, както и Тоталното отричане на Насилниците да си признаят вината и да излежат присъдите си в затвора.
 Така породилата се сюжетна верига от противоречия и противодействия между част от героите резултира в достигането на кулминацията на творбата и последвалата логическа развръзка. А ето и някои от основните противоречия и противодействия между Персонажите: Между Фатмагюл и Насилниците, Между Фатмагюл и обществото, между Фатмагюл и Мустафа, между Фатмагюл и Керим, между Керим и Насилниците, между Керим и Мустафа, между Насилниците и Мустафа, между Мустафа и родителите му, а също и между Фатмагюл и Мукадес, между Мерием и Мукадес, между Насилниците и техните родители, между Селим и Мелтем, между Семейството на Селим и Семейството на Мелтем, и не на последно място между Съдебната система и Престъпниците.
Освен това важна задача на сценариста в Развръзката е да направи едни много добри психологически портрети на своите Герои, благодарение на които ще може по- лесно и естествено да представи на зрителя заплитането и завързването на основните сюжетни линии.
Тук сценаристите ни представиха една много добра завръзка, с много добро установяване на психологическите профили на Персонажите. Имахме Гневната Фатмагюл, после по малко гневната Фатмагюл, започнала да се влюбва в своя враг Керим, водейки Велика Борба със себе си. Това е една от основните сюжетни линии- раждането на една Забранена любов, която ще бъде поставена на множество изпитания, за да просъществува. Имахме Виновния Керим, и все още имаме чувстващия вина Керим, но той премина през Борбата да се приеме такък, какъвто е, да признае грешките си и пред себе си, и пред Фатмагюл, и пред съда, да бъде внимателен и търпелив, и любящ съпруг.
Видяхме Селим, Ердоан и Вурал, всеки разкриващ своя характер, двамата Братовчеди, не само не съзнаващи, но и не искащи да се признаят за виновни, искащи да им се размине деянието и да живеят един добър живот. Видяхме Мустафа, алчен за пари, благодарение на които реши да търси вината не там, където трябва във Фатмагюл и Керим. Видяхме неадекватността му да приеме насилниците като Злодеи и да търси Злото в тях, а не в грешните хора. Видяхме още много други Герои и изпълнения, които сега няма да разглеждам.
Като завръзка се определя моментът, в който след силна вътрешна борба главният герой прави избор, взема решение за целта си и предприема стъпки към осъществяването ѝ. Това е моментът, в който Фатмагюл подаде своето оплакване в полицията и заедно с Керим решиха да се справят и да осъдят виновните. Това е моментът, в който Мустафа реши да стане подметка на Яшаран, да вземе техните пари, коли и пр., да бъде съюзник на Злото, в който сам и по собствено желание тръгна по стъпките си към собственото си унищожение като една от неговите цели още от самото начало, според мен, беше да повлече към Гибел и всички останали – Фатмагюл, Керим, Яшаран. Да До тук сценаристките се спариха брилянтно, но само с една Перфектна Завръзка ( да не забравяме и Сензационното Начало ) не се претупват нещата, според мен. За да бъде сериалът Страхотен, такъв, какъвто самите Едже и Мелек до сега ни го представяха, в никакъв случай не може да си позволят да Претупват останалите предстоящи много Съществени, Сюблимни моменти. Във всяка творба на изкуството- в Музиката, Изобразителното изкуство, Киното и пр., се знай, че Кулминацията е Моментът Свише, дългочаканата Връхна точка, която трябва да бъде едва ли не най- прецизно изпипана и детайлно оформена, това е един от най- запомнящите се моменти, след които вече развитието на творбата ще поеме към своята Развръзка, към разрешаването на своите проблеми, което трябва да стане по- най виртуозен начин. Ето сега и за Кулминацията:
Кулминация: Кулминация или кулминационна точка (от лат. culminatio - възвишаване) е връхната точка на напрежението в едно сюжетно литературно произведение, най-острият момент в конфликта, в който антагонистичните ( това са персонажите като Мустафа и Яшарановите, които са главните противници на Протагонистите, тоест на Главните действащи персонажи, каквито са нашите Фатмагюл и Керим)  влизат в колизия ( остро противоречие ) - и една от страните, нанасяйки решителен удар, предопределя развръзката в произведението.

Кулминацията следва да бъде логическа последица от развитието на характерите на героите и всеки един предшестващ я момент от действието да насочва към нея и да я обуславя. Тук основната кулминация е съсредоточена в 64 епизод и основната Кулминация е отвличането на Фатмагюл. Тук става ясно, че Антагонистът Мустафа със това свое действие нанася решителен удар на Протагонистите- Фатмагюл и Керим като по този начин по нататък в развитието на сериала ще предопредели развръзката в творбата на Едже и Мелек. Ето защо тук аз не мога да сдържа своята критика към тях. Добре, отвличането беше ясен логически завършек на психологическия портрет на Мусти, до там доведоха всичките му деяния. Какво целеше с това отвличане всички ние разбрахме- да развали връзката между К и Ф и да спечели отново Ф на своя страна. До тук имахме Страхотен подход на сценаристките към кулминацията, съгласна съм. В следващия миг, обаче хич не съм съгласна с прекаленото Възвишаване на образа на Фатмагюл. От това, което видях по време на разговорите й с Мусти, успях да доловя не само нейната омраза и отчаяние и страх от евентуално последващо изнасилване, но и известна доза Опрощение към него. Дори прочетох едва ли не състрадателност към Мустафа в очите й, и ако някой от вас оспори това, съм сигурна, че не може да оспори, че поне намек за опрощение по време на тези разговори категорично имаше. Та този човек съсипа бъдещето й, разби тяхната любов, ако въобще са били влюбени, в което дълбоко се съмнявам, простреля любимия й, каза, че иска да го нарани още повече, че това не било достатъчно и прочие и прочие…, унищожи всичките й мечти….и т.н. Как въобще човек в такъв момент, та и най- добрия човек на света да си, би могъл да бъде склонен да гледа с известна доза състрадателност. Тя просто не  го мрази истински и напълно докрай и това сценаристките решиха да ни го уврат и в последващите серии, е направо нямам думи да опиша възмущението си. Това е нечувана Хиперболизация на образа на Фатмагюл, дори и Фатмагюл, със всичките си адмирации към нейния персонаж и състрадателността ми към това, което я сполетя, дори и тя не може да е толкова добра. Обикновено, когато си жертва на такъв Невиждан Злодей, който тотално те е разграбил до шушка, оставил ти е само празна душа, разрязал те е и теб, и семейството ти на парчета, е последното нещо, което може да ти хрумне е да му простиш или пък да се чувстваш виновен за, каквото и да е случило се с него. Тотална излагация за мен е това представяне на реалността на сценаристките. Каквито и да са им обичаите и манталитета в Турция, със сигурност това е прекалено преиначаване на реалността, според мен, прекалено ПреПРеПреиначаване и нереално пресъздаване на образи, въобще да не споменавам Мустаковия Железен торс, който може да устои и на най- силните куршуми и не само да устои, ами и да оживее, влачейки се навред- натук, натам с отворена рана, абе абсолютна фантасмагория и лош опит за абстакция.
Та да не забравим и моментът преди раняването на Мусти, ей още ми бърка и аз не зная къде. Най- изнервящо пак поставиха Фатмагюл в неадекватно положение. Адекватно решение на цялата ситуация беше тя да стреля по Мусти. Просто това е инстинкт за самосъхранение, който цели да запази не само човека, станал обект на насилие, но и близките му. За мен в случая обект на насилие беше Фатмагюл, а близките му- Керим. Това е реална човешка реакция, която човек може да извърши, само когато е притиснат в ъгъла, когато други шансове да се спави със ситуацията няма, дори и да беше стреляла тя, това нямаше как да значи, че тя е лош човек, просто, че е силен човек, успял да защити своето семейство и себе си. Разбира се аз също съм по- доволна от това, че все пак Едже и Мелек я пощадиха, защото психологическата травма щеше да е доста по- неприятна и не се знае на къде щеше да избие, Но мисля, че можеше да спестят на всички нас последвалите самосъжаления и самообвинения на Фатмагюл по повод на това, че не би могла да стреля дори и в този така напрегнат момент, и какво било да се случи, видиш ли, ако не бил тати Фахретин. Е, това е доста горчив хап за мен, а предполагам, че и за някои от Вас. Дори това, че Керим си отнесе доста добре и с разбиране не успя да ме успокои. То е ясно, че той е добър и я разбира, но не беше нужно поне и с този излишен разговор да ни го доказват. Лично аз исках да видя повече доказателства за тяхната любов в този 65 епизод, да видя как те като нормални човешки същества реагират психологически нормално. Кое, питам беше логично в техните реакции? Единствено прегръдката, когато се намериха, това беше логична реакция. Ок, когато бяха с одеялата, нищо не стана, макар, че тогава наистина логично щеше да е като се видяха, да хвърлят одеялата и да се прегърнат, не страстно, не разбирайте погрешно, ами да се хвърлят в прегръдките на другия и там да намерят топлото убежище, да се убедят, че любовта на живота им е добре, да се вкопчат един в друг от преживените неприятности и да не искат да се пускат. Ок, съгласна съм да преглътна и това, да кажем, че са били много парализирани и афектирани, но за мен лично това тяхно държание въобще не беше адекватно, въобще не подхождаше на ситуацията. Но, дори и след като се прибраха от болницата, е тогава вече трябваше да видим повече развитие, дори и за кратко в отношенията им. Това отвличане не трябваше да ги отдалечи, защото чрез това именно отдалечаване, сценаристките едва ли не обричат края. По дефиницията за кулминация, изложена по- горе, би трябвало след като Мустафа е успял по един или друг начин да ги отдели един от друг, да им влее студенина в отношенията, следователно ние да очакваме следващите събития да клонят към Много сериозни проблеми във връзката им. Но, ако бяха ни представили едно по- детайлно развитие на събитията в къщата на Кадир, едно по-логично сближаване между нашите Любимци, щеше да бъде много по-истинско от това глупаво пренебрегване на цялата работа, даже за мен всичко това си беше едно претупване. Именно Керим трябваше да бъде до нея, да я прегърне, да избърше сълзите й, а не да слухти. Със сигурност Ф нямаше да го изгони, но карай да върви. Разочароваща кулминация, със разочароващ и следващ 66 епизод, за който хич даже няма и да коментирам. Да повечето от събитията в 66 трябваше и нямаше как да ги подминем, трябваше да се случат, то е ясно, но общо взето само Мустафа и разни глупости се въртяха, а Фатма и Керим си останаха на заден план, което хич не е професионално от страна на Едже и Мелек. Лично аз не мога да преглътна и с лека ръка да отмахна и да кажа: Ми то това си беше преходен епизод и тем подобни глупости. Хич не си беше преходен епизод и не трябваше да бъде. Това е епизод, който е следкулминационен, отзвук на Кулминацията, важен епизод, където трябваше да ни се разкрият съществени подробности, а не само да гледаме Мустафа. И не мога да простя на сценаристките, които са с такъв опит и с такъв ранг, че подобни грешки обезсмислят донякъде изграденото до тук. Създават вероятно погрешни усещания, представи и очаквания на хората за бъдещия край. Казвам вероятно, защото ако краят е лош за нас, следователно представите и внушенията на Едже и Мелек ще са си били съвсем понятни и логични. 
И най сетне стигнахме до Края, тоест до Развръзката:
Без добър замисъл за добър и въздействащ край, няма как да направим Добра Завръзка и обратното. Та какво стана? В Завръзката ние видяхме едно Перфектно създаване, изграждане и постепенно усъвършенстване на Персонажите, тяхното израстване и пр. От тази завръзка ние можем да съдим за края ( тук непременно се опитвам да игнорирам недоволството си от Кулминацията и предходните два епизода ) и ако сценаристките ни изложат един Страхотен край, в който Фатмагюл и Керим остават заедно, следователно те са изпълнили добре своите задачи- На първо място да подкрепят жените, жертви на насилие, да им помогнат да се изправят на крака, да бъдат по- силни, да вярват, че любовта съществува и в ръцете на един добър, нежен и внимателен мъж, те ще съумеят да превъзмогнат случилото се. На второ място Едже и Мелек ще са осъществили и своите подсказки и намеци от всички действия  и събития, разиграли се в Завръзката за края на фамилията Яшаран и за краха на Мустафа. По пътя на тази логика краят наистина трябва да е щастлив за Керим и Фатмагюл и справедлив за всички Злосторници, или, както се казва Всеки сам да си бере плодовете от своята градина. Ако си посадил добро- ще пожънеш добро, ако си посадил лошо, ще пожънеш лошо.   
Ако, обаче, по някаква, непонятна за мен причина, Едже и Мелек, решат да Турят края и всичко да завърши зле, следователно въобще смисълът и каузата на целия филм се обезсмисля. Те просто биха си ПЛЮЛИ на прекрасния труд, изграден в Началото и Завръзката.Това би било Престъпление в Киното, въобще филмът би се превърнал за мен специално в Боклук, тъй като ще се обезцени стойността на Каузите и Препратките, които откриваме във сериала. Образите на Героите Протагонисти ще се размият, тоест К и Ф вече няма да значат нищо. Любовта им ще бъде тотално грубо, безпризорно и несправедливо смачкана в калта, а всички Злодеи и Грешници въздигнати в Небето и оправдани.
И така аз лично бих искала към края на филма, ако бях сценарист да добавя и Епилог или с други думи казано- какво ще се случи с нашите Персонажи след 10 години например, както е направила Славенка. Сега няма смисъл да гадая, тя Славенчето достатъчно въображение е вложила, но определено почти всички турски филми така завършват и искам и тук да видя Епилог.
Използвала съм Уикипедия за по- точно дефиниране на частите на Сюжета.