Спира ли изобщо някога чувството за вина?

Уф, понякога родителите толкова много вредят на децата си

  те ще свикнат с времето, предполагам, че и на тях не им е лесно 

Лошото обаче е че, от всички страни, ние майките обираме пешкира...Родителите мрънкат, бившия само се чуди к'ва глупост да измисли, детето пита "кога ще си ходим в къщи", познати и не познати коментират и слагат етикети, роднините те гледат с такова съжаление, все едно живота е свършил... а ако добавим и малък град...
  Добре, че е този форум, и добре че имам две истински приятелки...иначе 

 

Никой не знае по-добре от теб самата какво е било ВЪТРЕ в семейството ти, така че никой няма право да ти вменява вина. Не се оставяй на хорското мнение. А мъжът ти, ако е свестен човек, като му мине "злобния" период, ще се нормализират нещата и ще си се вижда с детето редовно. Ако е свестен. Ако не е - още едно доказателство, че си взела правилно решение.

И аз се обвинявам ,че съм се жертвала за децата няколко години,после се чудя дали не им навредих повече,като му повярвах ,че се е променил и станаха свидетели на скандали.Дали ще се виня после като останем сами с децата.
 На тези въпроси само времето ще отговори и трябва да си вярваме повече,но мисля ,че като аз съм спокойна и децата ще са.

Бъди сигурна, че ще е така

Виновна? Що аз-той да се чувства така. Никой не бяга от хубавото, ако ми е било добре с него защо ще отделям децата си от баща им и ще се нагърбвам сама с целия товар по отглеждането им, да не съм луда! Аааа без такива лирични отклонения.

Децата ми са достатъчно големи-9 и 6 да разберат какво ми е причинил. От време на време им го напомням-нали си спомняте, че това и това. Сами виждате, че за мама е невъзможно да живее с тати, иначе ще се разболее много от неприятности. Разбират ме добре човечетата. Иначе той си ви остава тати, макар,че по-рядко ще се виждате. И най-важното е да знаят, че те не са виновни за случилото се. Това е много важно.

Благадаря!!!Вярвам в доброто бъдеще.

Знаете ли, преди време си намерих "тайния" дневник от времето, когато съм била на 11, 12. И там прочетох : "Животът ми е един кошмар! Домът, в който живея е изпълнен  с омраза. Всяка остра дума, която си разменят родителите ми се забива като кама в сърцето ми...
Мама пак плака. И аз плаках. Сърцето ми отвътре се къса, когато мама страда. А толкова ми се иска да е щастилва..."
И все в този дух. Едно дете не трябва НИКОГА да се чувства така. Обожавам родителите си, знам, че заради мен се опитаха да останат заедно, но ето резултата. Така че, всеки родител, който успее да спести такива мисли и терзания у детето си, е взел правилно решение...

 

Здравейте, мами...и нашият град е малък. Разделени сме с мъжът ми от скоро, сега съм при родителите ми в най-близкото село до града. С мъжо имахме общ бизнес...и познайте...като се разхождам в града по центъра всеки трети го познавам от работата...и само се чудят как да ме погледнат. Разделихме се защото изгубихме връзката един с друг, близостта и любовта. Не е заради скандали, пиене, или излизания. И по същият начин нашите не могат да приемат това, че съм си тръгнала с малкия, който е на 4год. Знам, че ни мислят доброто, нали са родители, също като нас. И аз като чета тук и ми става едно спокойно, добре, че Ви има. Мисля, че човек като си подреди нещата, може да бъде щастлив и да се чувства удовлетворен, макар, че аз съм в началото на това нещо, но се надявам да се справя. Надявам се и малкия да свикне със ситуацията, макар, че за сега всичко е наред. Таткото го взима Събота и Неделя. Разбрах преди дни, че таткото ще заминава за чужбина, ще затваря общия ни бизнес, защото не можел сам да се прибира вкъщи и да гледа обстановката. Не мисля, че със заминаването ще оправи нещата. Трябва първо да мисли за малкия и да е до него когато има време и пожелае. Донякъде се чувствам виновна, че той тръгва, защото казва, че е заради това, че сме се разделили. Но, ако се върна ще рискувам собственото си щастие и ще бъде от жал. Не знам какво ще кажа на малкия като замине баща му, как да му обясня, макар, че мисля, че татко му трябва да даде това обяснение. Дано малкия не ме намрази заради това някой ден. Много ми е трудно, но не мога да се върна, заради чувствата в себе си. Няма да бъда щастлива.

Аз изпитвах вина. Но след като се разделихме, детето започна да говори, преодоля някои свои страхове.Горе главата и напред! Децата имат нужда от спокойна майка и любов.  Само с пари не се живее.