Как действате когато мъниците не слушат?

Нима да ровя в търсачката вместо теб и да ти предложа купища информация по темата, която те интересува, е липса на толерантност и дреболия? 

Благодаря,че си го направила,за да ми помогнеш!Но на мен ми прозвуча, като за да ми натриеш носа.Ако бъркам-извинявам се  !А за труда благодарих и казах,че ще прегледам пропуснатото.

Много приказвам. Ама наистина много. Повишавам и тон. Изобщо правя всичко, което правят нормалните родители. Нормалните - не тези с отклонения към садизъм, нито другите, които стават роби на децата си или онези, които са в крачка с всички най.нови тенденции за възпитание. 

Ако се тръшка в нас го игнорирам, защото като му говоря нещо и става по-зле. Той се успокоява след няколко минути и идва сам. Ако сме на вън го гушвам, в колата и в къщи. Когато реве, защото иска да прави някаква беля - например да ми къса гарденията или да се хвърля от дивана надолу с главата - последното му любимо занимание, го отстранявам физически; тука е описано и действам с този съвет (на Бояна), защото детето ми е палаво от доста малко:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=513877.msg20360569#msg20360569
При мен действа това.
Когато му викам става по-зле и за по-дълго време. Това, разбира се, не означава, че не повишавам тон, но няма резултат. Особено сега, когато знае само "не, не, не". Дано минава по-бързо този период.

Първо говоря и обяснявам с нормален тон, после най-често повишавам тон и ако няма резултат игнорирам или по скоро казвам, че мама се сърди защото той прави така...Последното винаги работи, въпреки че на мен много не ми харесва така да се случват нещата.

Още не разбира толкова много, но въпреки това се старая да й обясня, защо не може. В повечето случаи се налага да и взема нещо или да я изведа от място където възниква проблема.

ох маметааа дано да е бебешки пубертет защото и у дома е същото.Дидо е на 1г.и 8м. и си прави каквото си иска постоянно.Науми ли си нещо трябва да е на неговото.И спокойно до му обяснявам и в истерия да изпадам резултат 0. 

Този метод го прилагам, засега само към възрастни, действа!

Гушкам я,говоря и,подкупвам я,но не я оставям да се въргаля по земята и да си прави каквото поиска.

   Обикновено става на неговото, а когато е невъзможно - само отстраняване от проблемното място и то толкова надалеч, че да не може да се върне дотам (когато сме навън). Ако сме вкъщи и прави нещо опасно, започвам да му преча. Цветята, за да не ги обръща, ги махнах; инструментите на баща му ги скрих; половината ми шкафове са празни, за да не им вади съдържимото и всичко е вдигнато на високо и т.н.
   По-напред някой беше писал за шептенето, но неговите деца никога не се били тръшкали и пищяли ...  аз също мисля, че при пищящ субект шепнене не минава, но съм пробвала за всеки случай. Докато не родих второто дете (пълна противоположност на първото), също не го вярвах.

То може би действа,но не и когато нещата са ескалирали до такава степен.При мен първото дете е кротко и сговорчиво,а второто  е уникален бяс.Способна е на всичко само и само да стане на нейното.Голям зор виждам.И наче с каката работи този подход(е не съм шепнала точно ,но с по-занижен глас),но тя и сега като цяло е склонна да се води.

ЗА всичко действам по различен начин, ако ми се тръшка и инати не й обръщам внимание, при мен тези не действат, все по някое време спира. Ако се раздивее прекалено и прави бели /под раздивее имам предвид да прави неща, които знае, че не са добри/ й казвам със сериозен тон, че така не бива, ако не ме слуша й казвам, че й се сърдя, и че няма да й дам мляко  /цял ден може да пие мляко, много го обича/. Когато ме удари просто й казвам, че й се сърдя и като пожелае да си играем и казвам, че й се сърдя, от което моментално както се казва й става "много мазна баницата", почва се едно омилкване, едно целуване, въобще чудо. НО по принцип тръшкането и всички "лоши" неща ги прави, когато сме в къщи с още някой /с баща й, или са на гости баба и дядо/. Когато сме сами двете, ме слуша само при думата "моля те". А за плюенето... там не знам как да действам и аз, карала съм се, обяснявала съм, лишавала съм я /за момента разбира се/, но нищо не действа...  За това приемам съвети

Моите действия ги няма в анкетата. Аз имам няколко начина:
1 - отстранявам физически от мястото на друго по-безопасно и изчаквам занимавайки се с нещо друго да премине фазата /това, когато фазата е викане, тръшкане, удряне, рев и прочие/. След това гушкам /те сами идваха/ и докато гушкам "набивам клинци", т.е. обяснявам как, защо и т.н.
2 - понижавам тона /това действа преди да е назрял конфликта във физическа саморазправа/
3 - изръмжавам /действа при моите когато вече са в конфликт и са започнали да се бият или да се карат, отначало ги стъписваше, защото е нещо нетипично, а сега вече знаят, че са пристъпили границата и нататък следват наказания/
4 - правилото 3 / когато съм казала нещо да се направи, а отсрещната страна си прави оглушки казвам, че ако докато преброя до 3 не започне да действа следва еди какво си наказание и започвам бавно да броя до 3, първите пъти и двечките си правеха оглушки, но наказанията следваха мигновено и винаги гледах наказанието да е такова, че на момента да може да се изпълни, вече не ми е необходимо да измислям наказание, докато кажа че броя до 3 и влизат в релси/.
5 - викам в абсолютно крайни, животозастрашаващи ситуации /някоя се е затичала към улицата, а по нея хвърчи кола например, заковава на място, време достатъчно за да прехвърчи колата и аз да стигна до нея, а по лицето ми на момента разбра какво е можело да стане и не повдигна дори въпроса вече повече от половин година кога ще я пусна да се прибира сама от училище/.

Тези правила вървят заедно с още някои.
- Говорим много за всякакви теми, по всеки повод.
- Обяснявам и показвам каква тя е била като малка, как е говорила и какво е правила, показвам на клипчета и по дневника в книжката за деца, където си водех записки, показвам и разлики между нея и сестра и. Казвам и как да се държи, показвам и игри, които могат да играят заедно.
- Уча малката, че нещата на кака са на кака и и тя може да ги ползва след разрешението и и нещата за училище са категорично забранени за пипане.
- Не се правя на следовател, ако имат конфликт на който не съм била пряк свидетел си го отнасят и двете по равно след като съм ги разделила физически в 2 различни стаи, естествено ги изслушвам, ако искат нещо да кажат по въпроса, но не взимам страна - щом не могат да се разберат човешки, няма да са заедно.
- Ако съм била пряк свидетел взимам страна обяснявайки какво и как трябва, не трябва да се прави, помагам да разрешат конфликта, гушвам, успокоявам засегнатата страна /другата сама идва да се извини и приласкае и тя, не е задължително в този ред, но държа на извинението/.

Момичета, хубаво е да се пише и възрастта на децата /на повечето я има в лентичките, но на други прим. на Tsv оставам с впечатление, че става въпрос за големички деца, но не е нужно да гадаем, нали така  /. При 1-год. бебета едва ли ще "вървят".....

Все пак тактиките зависят и от възрастта и се променят според нея. 

Определено при деца на 1 год. е по трудно, каквото и да е било възпитание, ама честно казано тогава като чели щерката не правеше такива бели чак  Или аз съм забравила, сега е във вихъра си буквално, но пък тогава не разбираше много, много за какво става дума общо взето малки деца малки проблеми, големи деца - големи проблеми