Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Мили наши априлчета, бъдете здрави, силни, разумни и добросърдечни, талантливи и с много късмет! 
И така, онзи ден отидохме на зъболекар да й го вадят, с местна упойка. Тя беше много храбра, всичко мина ок, обаче кошмарът започна след това. Детето пребледня, в колата на път за вкъщи все повече пребледняваше, започна да трепери, изведнъж и да се дави....Спрях колата (всичко това се случи на междуселски път при 100км/ч 
), опитах се да я успокоя, после се прибрахме вкъщи. Тя се оплакваше от болки в корема и гадене и легна на дивана, където заспа на момента (беше преди обяд). Постоянно я следих, и след час и половина станах неспокойна. Обадих се на зъболекарката, после и на педиатъра, който ми каза да я будя и ако не успея, да съм отишла при него 
Идеята си нямате какъв камък ми падна от сърцето (и как ми се искаше още на обяд да си сипя една ракия)! Само се надявам да не се налага да се вадят още повече зъби 
понеже в момента има още една къща която тепърва ще се събаря, парцелът ще се дели, и т.н. 
"Пясъкът" ядлив ли е? 
Честит рожден ден на Ивчо, Дани и Кало! 