Аз ли съм се чалнала.. или камъчето отдавна е обърнало колата-детските площадки

Камъчето отдавна  е обърнало колата,но няма кой да спре ставащото.
Децата се учат от възрастните ,а след време и от връстниците си и е факт,че ако родителите не се намесват своевременно,нещата ще се изпуснат извън контрол много бързо,за сметка на другите деца наоколо.

Не съм се карала с никоя майка досега по този повод, защото обикновено има реакция, идва майката и издърпва детето по-надалеч и му се кара или му обяснява, че така не може. Проблемът е, че в някои случаи просто се стига до такива неща. Както казах по-горе, сега синът (1 г. 9 м.) ми има склонност към сеене на пясък и за разлика от дъщеря ми, него избягвам да говодя по пясъчници. Сега дъщеря ми (4 г.) вече харесва друга площадка без пясъчник, защото там са децата от нейната група и не се налага да ходим в пясъчници и да дебна малкия пакостник дали няма да полее някого.
Но с една баба размених по-остри реплики, защото пуснала 1,5 г. си внуче на пързалката за 4-7 г. деца. Тя е тип спирала и съответно като се спускаш отгоре, не можеш да видиш дали долу не седнал някой на края. Съответно бабето блее и си говори с другото бабе до нея колко безотговорни били дъщерята и снахата и не забелязва, че едногодишното внуче е седнало в долния край на пързалката и отгоре не го виждат. Дъщеря ми, като и други деца, се пуска отгоре и връхлита внучето. И сега кой бил виновен и какви лоши деца имало на площадката. Та така. После всички деца били невъзпитани.

Аз не разбирам какво трябва да направим ако детенце на година-две разсипва пясък невнимателно играейки си или посяга към чуждите играчки. Да идем да ударим два шамара на майка му или да вдигнем скандал? Особено при положение, че самата майка се чувства достатъчно неудобно, че детето не се вслушва моментално в забележките й, както почти всяко дете /изключвам децата на майчетата от форума де /.

Оххх, с тези площадки винаги е било драма...
И аз съм се ядосвала от определени случки и ситуации, когато по-често сме посещавали такива и когато Калина беше малка.
Сега някак си...претръпнах, а и избягвам вече да ходим на толкова малки места. Неминуемо ако площадката е с квадратура 5х5м. и на нея има м-у 5-15деца, ще настане някаква драма.

Едно малко дете в повечето случаи играе или невнимателно, или го кефят разни неща като разпиляване на пясък. Ами и на мен ми харесва да мятам пясък с ръце на морето. ))) но не става номера, когато около теб има Х души.
Едно дете обаче не разбира това.
Нормално е и едно дете да иска чужда играчка. Едни си ги дават, други не...има и по-агресивни деца, има и по-големи. Когато си познаваш детето и знаеш как реагира и какво прави, и ако е от по-агресивните то би трябвало да си наоколо и да го наблюдаваш, за да предотвратяваш големи драми. )

Не ставаше дума за посягане от едногодишно дете, а за умишлено сипване на кофи с пясък по главите на децата и то не от едногодишни. И ако майката наистина се чувства неудобно няма нужда нищо да правиш, тя сама ще направи каквото е нужно. А ако не и прави впечатление и не реагира, аз бих я помолила да прекрати деянията на отрочето си. Как ще го направи - дали ще го убеди или ще го махне от там си е нейна работа.

Аз съм по-скоро от модела ''майка квачка'' не ,че му се меся в игрите или му вися на главата ,но все се озъртам насам-натам,опитвам се да го възпитам  добре,НО на моменти и аз съм изпадала  в ситуации в които съм от майките на ''хулиганите''.С едни деца по един начин с други по друг начин протичат игрите,странно е че при наличието на един подстрекател  игрите добиват вид на меле/това,когато са много деца на едно място.А  по повод пушештите необезпокоявани майки-нямам какво да кажа,същото е и с мамите по кафетата седнали в дъното без да ги интересува какво правят подивелите отрочета 

О, площадките 
И аз като всички вас съм се сблъсквала/се сблъсквам с екземпляри от най-различен тип. Първо, малката от бебе я уча да е отстъпчива, да дава играчките си да ги видят другите, и после ще й ги върнат, а тя през това време може да види техните. Ако се държат лошо, не й ги връщат, или пък посягат да удрят, я съветвам да се отбранява и да не се оставя. На площадката пред блока ни се събира горе-долу еднакъв контингент от майки с деца, като се познаваме визуално и разменяме по някоя и друга реплика с повечето, с 1-2 само си комуникираме повече, но дотам. Децата си играят заедно, макар моето да е по-малко и понякога да й викат, че е бебе, но хайде, деца, преглътваме го това и продължаваме с игрите. Интересно, че като излезе с някоя по-интересна играчка, всички й се накачулват    Като при възрастните    Детето ми е много контактно и си общува с най-различни възрасти. Като цяло е миролюбива и обикновено в настроение за игри. На тази ни площадка не ходим често де, но си спомням две случки... Първата беше с едни "батковци" на по 12 години, ритаха топка буквално по главите на 2-3-годишните деца, вдигаха прахоляк и крещяха до небесата. Никакъв контрол съответно. Люлеейки отрочетата на люлките, с една баба завързахме разговор по повод тия младежи, че не отбират от забележките ни, и тя ме светна, че едното било много невъзпитано, ама "те и родителите му са такива"    Типично.    Накрая ги заплаших, че ще им взема топката и няма да я видят повече, ако не се махнат веднага, и тогава се изнесоха.
Другата случка беше с 2 момичета, не мога да кажа на колко години, може би 5-6 г., всяко по 50 кила    Няма лошо, ама майката и бабата ли, какви бяха, не разбрах, седнали на пейката, люпят семките и не виждат как тия ми ти деца се редят зад моята щерка на пързалката. Е, хубаво де, редят се, ама малката като по-малка, докато се намести и тръгне да се спуска, чувам едното как казва на другото "Ей сега като я прасна тая!"    На което с 2 скока съм при тях и ги емнах. Хич не чакам заспалите им родителки да се офлянкват. Казах им, че ако косъм падне от главата на малката, лично аз ще ги опердаша. Да видиш как се смъкват от пързалката със скоростта на светлината. Повече не съм ги виждала на тая площадка.
   А сега, докато пишех, се сетих за 3-та случка, бяхме с една приятелка и сестра й, като моята приятелка има бебенце, а сестра й 5-годишен младеж. Та младежът и мойта девойка играят на една площадка, ние ги гледаме и си приказваме. Изведнъж виждам как малката пада на земята и реве - едно момиче на 14-15 год.  , нагримирано и нагласено, се люлее на една греда на ръце, и замахвайки с крака, рита моето дете. На 1 метър от нея младата й майка, също толкова гримирана, но и с цигара в ръка наблюдава внимателно, но и невъзмутимо.  Тъй като аз бях заета да успокоявам малката, сестрата на приятелката ми им сви сърмите - вика им "Ама вие сте за дискотека вече, не за детската площадка за малки деца" 
Понякога просто трябва да вземеш страха на простака, иначе възпитано и цивилизовано оправия няма. 

Да пробвам- ако те срещна някъде, гарантирам ти, рискуваш да те "опердаша".

Ще ме скъсате от смях днес!
То и затова е по здравословно за всички да няма много площадкови дни, а повече паркови дни запълнени с бягане , топка, големи пространства и свобода. Въздух трябва!

  +1

Дори при цял парк на разположение, дъщеря ми си харесва определена площадка, там и се ходи, да се пързаля, люлее и т.н. Не обича да играе с топка, колело и тротинетка кара от ден до пладне. 

Аз нещо не мога да вляза в тон с това цялото "опердашване, праскане и вземане на страхове" Не съм имала такива случаи, а не че не съм гледала деца
Успокойте се, бе хора, извели сте децата си на разходка, не на боксов мач.

Кафе с мед, то тук се раздават "шамарите". ) На вън не съм се сблъсквала с подобни майки. )
Неприятно е голямо дете да ти блъска твоето съкровище, но с подходящ тон, всичко се оправя. Да говориш на деца как ще ги ошамариш и не знам си какво още...не си далеч от техния акъл в такъв случай.

Ако има такива деца и майки като описаните, най-спокойно -дори и от любимия парк-ще си тръгнем и ще предложа на детето да идем някъде на по интересно и спокойно място.
И утре е ден ,пак ще има игра ,важното е спокойствието ни и приучването на моето дете на обноски,а не възпитаването или превъзпитаването на чужди деца и пораснали родители.
Не обичам конфликти и има хиляди места където а се наслаждаваме на времето си заедно с детето !

Виждала съм и съм постъпвала по горе описаният начин !

Синът ми е същия - иска си площадки, но се чувствам неудобно, когато досажда на големите деца и гледам да го спирам. Не е хубаво да си мисли човек, че неговото дете е център на вселената и всички трябва да се съобразяват с него.