Парфюмни размисли и страсти - 152

Днес тествах разни новости из Мола. Новият Шалимар е слабичък, за пореден път се убедих.
Oud wood на Том Форд е плашещ, ужасяващ, не бих го ползвала при никакви обстоятелства. Обичам Ауда на Монтал, но той е красив и дълбок, а този е лекарствен, остър, непоносим.
В Ести Лаудер тествах за пореден и Сеншъс  ноар. Тъй като обожавам Сеншъс и досега не можех да разбера въодушевлението по него. Е, все още не го разбирам. На моята кожа е ….едно голямо НИЩО. Консултантката ми обясни какво чудо ще се случи сега, как ще се разгърне, каква дълбочина има. Уви. И домашните и те не констатират да имам изобщо някакъв парфюм на кожата си, а нещо като сапун. 

Златото на Торенте е прекрасен парфюм, но в ЕДП версията. ЕДТ е провал с пипер.

Днес тествах ароматът набеден за парфюмен подпис на невероятната Одри Хепбърн.
Пръскам смело , разчитайки на спомени отпреди две години, когато ме плени и го пожелах. Първите молекули ,които подуших обаче, ме озадачиха.. Така ли е миришела Одри?!? Да бе да.

Ако беше някой ужасяващ шипър, безобразен алдехид..или каквото и да е друго, но Класно , щях да повярвам.
На тази симпатична, с добри съставки, плодово- цветна водица, Одри можеше да мирише ,ако беше девойка на 13-16 години.

Не ме разбирайте погрешно.Парфюмът е хубав или по скоро симпатичен.Има дори изискана нотка, но в драйдауна. По добър е от типичните за жанра аромати .Но за парите  , които му искат?!? Да ме прощават.  

В началото силно ми напомни на Acqua Missoni.Предполагам заради пъпеша или ябълките...Същата  стеблена/акватична нишка.

Силно се надявам, че като се затопли , ще разцъфне и ще покаже истинската си прелест. До тук е просто - става.

Моя нос регистрира точно обратното. По принцип де, в момента нищо не регистрира, защото съм с хрема.  По-скоро някакви гадни са ми всички аромати, отдавна не ми се беше случвало да съм хремава и съм като в ступор. 

Коя беше винтидж версията на Роша Фем? Със златната или черната капачка?

seemly, честита придобивка !  С радост да си го носиш.


Да споделя и моите предложения (от лесно достъпните) за пролетни парфюми:Ralph Ralph Lauren ,Miss Dior Cherie,Chance Eau Fraiche,Dior Addict Eau Fraiche,Baby Doll,Anais Anais, Laguna Salvador Dali,Eau Mega

А моите любимци са : Cinema Festival d`Ete ( с какъв акъл го размених не знам  ) , Le Feu D'Issey Light и Charm Rose Thomas Sabo

И последно, след като излях в горния дълъг постинг разочарованието си  , да споделя с лека завист една прекрасна колекция , на която попаднах в тубата. Различна от типичните Ралф-ове, Фентъзита и пр..
Първа част "Рози". Колекцията от "Черни парфюми" на същата потребителка , направо ми сви сърцето.

Малко топли, нишови клюкини от Милано.

Днешните парфюмни акценти, които успях да покрия са две нови колекции - на Робърт Пиге и на Кейко Мечери. Учудвам се колко смело лансират нови имена в условия на криза и не издържах та попитах Дж. Гарсес /президент на Robert Piguet/ - "налага се да ухажваме различни пазари, арабският ни е много важен затова и ние пускаме oud парфюм. Гледаме да обхванем различните предпочитания и да предложим на различните култури - подходящите аромати". Нещо такова като обяснение ми даде, но цитатът е по памет.

Mademoiselle Piguet - е посочвана за звездата на колекцията. Олекотен диетично, но не омаломощен портокалов цвят. Този е моноароматът, който лових през цялото време. Неглавоболно цветен, умерено мощен, с вироглаво младежко присъствие. Две капки ТУБЕРОЗА има, но ги има! Утре ще се хвана на бас с някой за това. Или е друг индолов източник, но го има и прави парфюма класически белоцветен, пригаждан за ежедневие и не най-строго официалните поводи. Пролетен радиус на излъчване, без да души, тоест. От контингента на ТУБФИЛ заверата в отбора ни. За фобите, опасността е само код оранжев.


Oud de Robert Piguet - сух до саунест, дрезгав, но не особено стипчив. Не ти прехъсва гърлото както моето  от Тусканската кожа. Няма бакелити, гърмели бушони и зъболекари, категорично. Модерен ууд с много шафранено дъно, пикантен и пушечен от смирна. Съхне доловимо сапунено, вехне цветно. Унисекс повече, отколкото мъжки. От юрисдикцията на Сънчо и Милейди. Не е като да не сме го виждали, даже сме и го чували в подобни аранжименти.

Bois Noir - започна тривиално дървесно, римейк на поне десетина, които познаваме отлично и нямам време в момента да изброя. Засъхва сладнеещо с роза, която търсих под лупа да намеря. Няма да изгори никой от нас, който познава поне три дървесни аромата.

Notes de Robert Piguet - се нанася класически многопрофилно, но разочарова на втората секунда. Силно перилен, което е остро сапунен с други думи. Галбанум не му достига за да зеленее, нито мушкатото е смогнало да надвика поредният портокалов цвят /Атти, тази тема направо е наболяла, а пък ти със сигурност познаваш нотката отлично/. Склонен да дразни и провокира кихане. Гъделичка в носа като да си си го потопил в кутия Бинго за цветно пране.


За Casbah думите не ми стигат. Православно църковно опело. Със житото, свещите и пешкирите за помен, стояли в ракла с нафталин. Този е от най-известният нам тамян, другите може и да се фасцинират, но на нас това определено ни напомня стая с мъртвец - пази, боже. Рязък е много, не е от тихите, далечни тамяни. Предозирали са го с индийско орехче и оттам е много остър, буквално задира. Цветя и прочие - всичко е станало дармадан на гробищен парк. Отвори ми прясна рана този парфюм.

Повечето впечатления са от блотер, поради дефицит на кожа. Като свърши моята, подкарах по едно време ХН, който е неповторим, но отказа да го напръскам  с последния парфюм. В обобщение за колекцията - няма неотложни парфюми в нея, кавър-версии на успешни попадения от последните три години. Ако мога да разнося на кожа, ще пиша и повече. Поствам това и продължавам в друг пост, да не става прекален роман.

За новата колекция на Кейко Мечери имам една дума - изискано елегантна. Като почнеш от бутилките, капачките, кутиите и свършиш със самия сок вътре. "Ако не ти кажа, че вътре има ууд, няма да го разпознаеш сигурна съм"- с това започна Кейко Мечери. "Всички правят силен ууд, аз направих колекцията по моя си начин". Никакъв ууд няма. Просто липсва и ако не си мислех, че няма повод да лъже, щях да кажа, че си измисля.

Bal de Roses - би трябвало да е балът на розите или направо роза до смърт, но е фин и пудреещ, с изнесен розов център на тежестта. Ефирно цветен, ненатяган. Приятен за носене и за мирисане.

Ambre Mirabilis - е сладко амбров и би допаднал много на ценителите на нотката. Аз го оценявам едва сега, след няколко часа. Изсъхнал е на блотера до лукс. Непоразяващ и минорен /обеззвучено глъхнещ/ както ми действа на мен всеки амбров аромат.


Vetiver Velours - идеално нацелена зелена резидавина с две лъжици сладост. Хрупкав в началото - да го зарупаш като маруля, надолу карамелизиран или само озахарен колкото е нужно без да става гурме калория.

Soussanne - ми стана любимец заради тихата му пудрена идея. Пълен релакс, никакви докарвания и напрягания. Кротък и старомодно срамежлив.Балсам за след зарин или зоман.


Cuir Fauve -  лъх от велур, няма садо-мазо каиши, бичове и белени животни. Кожата е само в името.

Tangeri е добър цитрус! Не никнат бради, не си търсиш самобръсначката. Уцелен в десятката и като сила и като неутралност по пол. Приятно цитрусов, без щипания и киселини после в корема. Сутрешен фреш.


Тази колекция ми допадна повече и по други причини. Кейко Мечери ми разказа, че иска да даде на хората възможност да се порадват на парфюми без да мислят за нотки и съставки. Никъде не възнамерява май да ги описва. Сузаната ще се хареса на лявото крило в отбора. Тези, дето сме по пудрите.

Още преди повече от една година, когато го тествахме заедно в Милениум, ти казах, че това нещо е просто нищо за парите, които му искат и суперлативите, които ръсят за бранда... 

Не остана много време за парфюми днес, по-интересните събития течаха в конферентна зала. Първо лекцията на Емануела Г. от Осмотека. Парфюмерката направи обзор на ирисовите парфюми от 1900-та насам.От всеки парфюм получавахме блотер. Осмотека е възстановила 1:1 спрените измежду тях за да може да направи лекциите си. Тук има много да се каже и имам голямо желание да разказвам. Ще опиша подробно всички рупорни ирисови парфюми, които са от колосално значение във парфюмерията според парфюмерката. От цялата тази сага днес ми светна като бял ден, че аз ОБОЖАВАМ ирис. Като ни раздаде първоначално само чисто масло, после с усилен ъгъл на молекулата Йо... /не я запомних, на записа я има/, ирисът замириса на теменужки, после с усилена молекула нам-коя стана морковен, землист, КОЖЕН. Старото червило-дъно на чанта-ретро - носталгията от началото на Шалимар Инициал е копие на Iris Silver Mist (Serge Lutens, 1994). Влюбих се безпаметно в Hiris Hermes, a за няколко капки Ivoira (Balmain, 1980, спрян отдавна) мога да си продам и цялата колекция парфюми. Умопомрачително красив.


Днес беше представянето на книгата на Денис - блогърката от Grain de Musc. Извънредна личност, записах напоително ценно интервю.
Обаче ми падат клепачите и спирам, пък и надали някой може да изчете всичко изтропано дотук. Утре пак - топлиии, докато парят новини.

Прочетох и още как. Пиши още!  

Изчетох с удоволствие и съм жадна за още

Ivoire de Balmain в ЕДТ версия все още се среща на прекрасна цена, стига да не е реформулиран. Мен лично ми дойде не тягостно ретро,но все пак ретро.Незнам какво ти си пробвала,Нат!?

Ох Натали, за тази лекция искрено ти завидях! Моите любими ириси....  И неимоверно благодаря за споделелянето!   
Ivoire Balmain отдавна съм го нацелила за придобиване, много ми е летен и прохладен. Но в сегашната му версия няма ирис, поне аз не съм усетила... Ако става дума за него.

Ivoire Balmain, който ние мирисахме днес, е със сигурност възстановен в оригиналната версия от Осмотека. Нямам идея дали беше ЕДТ или ЕДП, но това което парфюмерката обясни беше, ама внимавайте да не паднете като мен - щото три пъти го повтори и аз три пъти го разбрах така - че това е немски ирис от Мароко . Досрамя ме да питам, реших, че е от лошия ми френски, ама пък три пъти да не го чуя вярна. Разказа прелюбопитни неща за трите години, които са нужни като посадиш растенията да можеш да ги ползваш после в парфюмерията, оттам и извънредно високата цена.

Денис е авторката на The Perfume Lover, която излезе на 15 март. Освен книгата и блога, тази шарматница е член на Сосиете Франсез на парфюмерите и съдия във Френския клон на Fragrance Foundation. Не знам как ще заспя - така съм развълнувана от срещата с нея. Интервюто се надявам да хареса и на вас - най-после получих еднозначни отговори на въпроси, които ме боцкат в петата отдавна.

Ако стана един ден звезда ще си поръчам непременно да ми направят въпросния парфюм. Този немски ирис от Мароко трябва да го душна непременно. Натали, чудесна си. Ще чакаме затаили дъх пресни новини. Направо все едно съм там! А семинарите защо всичките са на френски? Тия хора английски не приказват ли?  

ПС: в Пловдив във всяка книжарница ли може да се намери книгата на Калина?

Книгата на Калина я предлагат вече повечето онлайн книжарници  

Ето, вече разбрах коя молекула е виновна аз да усещам само теменужкови бонбони в Hiris. Явно кожата ми я изявява повече, а при други излизат кални моркови. Теменужките напълно ме устройват, предпочитам този вариант. Морковите са ми ок, но настъргани на салата (измити, разбира се  ).