Слънцето го гъделичка, а МАРтенче е с късо панталонче или поличка! - тема 16

И аз мисля да направя дебюта в цирка, но тук: http://www.sofiacircus.com/  Балкански са наистина страхотни, но за мен не са подходящи за дребните.

lilyrose, моето диване за нещастие проявява нулев интерес към четенето. Седи мирен макс. 5 мин и драсва да дивее Ние също имаме поредицата на Дисни и с каката я четем редовно. Когато Вики беше малка много и допадаха Приказки незабравими в рими: http://www.zlatnoto-pate.com/?viewID=2&cid=19  "Златно пате" имат готини книжки за мъници.  Друго любимо четиво ни е поредицата "Във вълшебната гора": http://www.book.store.bg/c/p-pc/id-4494/poredica-vyv-vylshebnata-gora-.html

И на мен кюфтенцата от елда ми се получиха супер. lilyrose мерсажжж за рецептата  

Томасито, много полезно

sirence, и на мен ще ми е интересно да споделиш за книгата. Бих я прочела с удоволствие

А за раздялата с децата....аз съм някаква странна порода, трудно ми е за ден да се отделя от тях, камо ли за месец. За първи път оставих Вики при баба и' на 2,5 години за 3 седмици поради риск да зарази малкия с варицела, ако щеш ми вярвай първите 5 дена не бях на себе си. Ред сълзи ред сополи, нон стоп звънене по телефона ....луда работа. В момента съм изоставила всички професионални ангажименти и възможности за развитие, осъзнавайки прекрасно, че това ще ми струва скъпо и прескъпо, но това си е моят личен избор и не съжалявам за него.

Лъки, не ти прави чест, мацка! Никога не е писала подобно нещо катиас, нито пък лично аз съм усетила супериорен тон от нея. Специално вие двете, поне доколкото се преценява от постовете ви, сте тоооолкова диаметрално различни, че изобщо не знам как ти хрумна. Верно, че са ви сходни ситуациите, но както мама веси написа, не е ли време вече да си кажем че всяко дете/деца са различни, както и ние, и да спрем да налагаме шаблоните.  Мама веси, съгласна съм с поста ти от край до край.
 Сиренце, къде тръгна и ти за месец , бе жена! Теб ако те няма тук, ще се избием виртуално:) Дипломатическия корпус си ни!
 Лилироуз, Белослава още не се заслушва в текста, но обожава да разгръща и прелиства. С това се занимава около 20% от времето си будна. Любими съответно , са й всички дебели страници, най-много търси книжката с животните и звуците на Хермес, Таша беше дала линк. За по-нататък, сериите с Франклин знам че са много харесвани от дребните, пък ако почнеш от сега да събираш поредиците на ПАН с детски класики, никога няма да сгрешиш.
 Бедствие, и аз мразя циркове и зоо градини, вярвай ми, все успявах да прекарам някой друг да води Давид там За дребните мисля, че е рано, ама си е мое мнение.

Ето ме Четох последните 2 страници ( и по - специално статията от Томасито) признавам си  Изпуснала съм ви края

Лилироуз, може би кюфтетата с елда станаха сухи, защото нямах цяла връзка с лук, сложих 2-3, че толкова имах. Ти колко слагаш?
За книжките: Ние с Яна сме чели книжките от поредицата "Във вълшебната гора" на Фют, около 40 са, гледам и Зина е писала за тях. За малки деца са много подходящи, защото са римувани (което се препоръчва за тази възраст) и имат хубави картинки. Толкова сме ги чели, че Яна знаеше цели пасажи наизуст, а и ние с баща й . Бобо засега не ще нито да четем, нито да разглежда, докато на нея й харесваше от по-малка от него, ама явно ще е инженерче той, на него копчета и колела му дай  . За секунди му се задържа вниманието и си става и заминава .
За цирка им е рано според мен, той е около 1.5-2 часа, не виждам как ще стои толкова дете на тази възраст. А и Балкански не е точно такъв тип цирк, те наблягат повече на акробатизма, нещо, което малките не могат да оценят, а номерата с животни, които повече се харесват, са им малко. Яна сме я водили на 1г. и 10м. и издържа, но се умори накрая.

Аз да ви питам, какво вечерят вашите деца? Бобо досега беше на каши, наобяд яде супа, която аз му правя. Днес на вечеря пак супа му дадох, че взехме кухня за първи път, от Хер Бебе. Ама се чудя какво да правя, да взимам ли пак, да си му готвя ли  . Много ми идват по две-три яденета на ден да готвя - нали все пак и навън трябва да ходим, не мога все в кухнята да вися.
Не мога да му се нарадвам на Бобо как яде сурови плодове и зеленчуци, днес си хапна едно чери доматче със супата и ябълка за десерт. Яна само морков и ябълка ядеше, а плодове само на сок й пробутвах. Как я бях намразила тази сокоизстисквачкааа  .

Сиренце, според мен ще те забрави за един месец и на теб ще ти е гадно от това, а не на него. Те се нагаждат някакси, само ние си мислим, че сме незаменими, но когато усетим отчуждението, на нас ни е мъчно. Яна когато тръгнах на работа, на две години и нещо беше, някакси ми се разсърди ли, не знам какъв беше този период, но като ми кажеше "не искам при тая мамааа" и сърцето ми се късаше  .

Мама Веси, радвам се, че писа  . Много добре си обяснила това за влиянието, което оказваме на децата, съгласна съм с теб.
То и на мен периодично ми писва от форума, но после пускам пердето и пак си пиша. За мен специално тук има и хора, с които имаме взаимна симпатия, и такива, с които имаме взаимна липса на симпатия .

Лъки, хубаво, че нищо не е станало. Не е до светената вода, просто не можем да се клонираме или да сме мулти-таск като машини. И Яна веднъж ми включи котлона и отгоре имаше една пластмасова чиния с фигурките от тортата й за РД   и оттогава не оставям неща върху печката. Аз пък всичко топля на МВ, лошо ли е, вредно ли е - не знам  . А за GSM-ите и яйцата недей да ги вярваш тия неща, няма нищо научно в това. Аз работя в сервиз за GSM-и от 12 години (не че аз ремонтирам, но имам представа от тия неща). А колко разговори съм провела, да ми се беше изпържил мозъка, ако беше вярно това. Или пък се е изпържил  .
Очаквам да видя снимките на цялото ви симпатично семейство  .

Колкото до викането по по-голямото дете, Ена, да не е някакъв период на 5-6 годишните  . Аз имам чувството, че Яна си прибира ушите понякога, нииищо не чува. Ако нещо играе с Бобо, решила е да го храни или пък го тормози, хич не ме чува, че й викам да престане. Онзи ден се вмъкнали и двамата в бебешката кошара, чуват се смях, писъци и аз бързам да видя какво става. Значи Яна лежи вътре, Бобо се покатерил на гърба й и я мачка, хилят се, после Яна пищи, че я скубе, като я настъпва  . Аз като видях, че много нависоко стига, като е върху нея, викнах да го маха оттам, че ще се прекатури през оградата и докато го кажа, той се заби надолу с главата  . Направо ми се изправи косата, като видях как се фрасна с челото надолу  . Е, добре е, само малко се беше ожулил от килима  . Аз помислих, че вратлето му ще се счупи  .
Днес пък Бобо ухапа два пъти Яна, защото тя се гуши в мен, а той ревнува, бута й главата, скубе я  . Тя пък той като цока, вика "и аз искам" и какво да ви кажа, лудницааа  .
Много е привързан към мене Бобо напоследък. Като ме няма, става неспокоен, а когато ме види, ме гуши и целува с едни мокри, зъбати целувки  .

Лилироуз   Браво на Марти, че седи и слуша. Мойто диване не ще   Аз имам такова желание да му чета обаче той е на друго мнение   Имам една книжка с дебели страници за "Дядо ряпа вади"  и най после успявам с доста зор докато го храня да му я уж чета и да разгръщаме страниците уж последователно. Иначе много обича да ги разглежда и прелиства, но не иска да му чета. И много харесва книги за големи, няма картинки за гледане обаче той разлиства ли разлиства и разнася, но ме е страх да му ги оставям, че още ги къса.    За разлика от кака си която сама ми носеше книжките за да и чета.    Ама нали ще става ритнитопковец, за какво му е да става учен  

За цирка то май си е до дете, моя много обича животните, но не мисля че ще мога да го кротна за толкова време. Поне за мен е рано.

Лъки Добре че не си подпалила къщата  

Я момичета кажете има ли някоя мама тук дето да е отбила вече дребосъка? И ако да, как? Събирам идеи  

Бета   и аз днес му взех от ДК мойто диване не ще всичко да яде и се изчерпах и реших да пробва с нея. за първи път яде и ще видим как ще е.

И нашата кака си седи понякога на ушите  ама напоследък е по послушна и много се занимава с Вики и тя понякога го тормози, но по скоро си играе с него като с кукла и и е много забавно, само дето той по някога протестира. Когато тя си е в къщи мога да свърша нещо което с него не мога. 

 Хайде лека вечер!

аз малко на час по лъжичка се включвам 
мама_веси, моят не се сърди като му се скарат, а започва да напада и той като хапе 

мерси, че се включихте за книжките, ориентирах се какво да търся.
за цирка ме разубедихте.

Мама Веси, Стихия, тъкмо се бях замислила за вас. Много странно, не се познаваме, но понякога, като правя нещо, ми идва мисъл за някоя мама... Луда ли съм, що ли?
Пипиллота, благодаря ти. Аз никога не съм си мислела, че звуча като супер мама. Изобщо не съм... Нямам мераци да храня децата си с 10 собственоръчно приготвени от мен манджи, да ги уча да познават нюанси на цветовете, да правят срички... Къщата ми не е излизана и се научих това ама в никакъв случай да не влияе на настроението ми... За мен важното е да имаме FUN с децата и да не задълбаваме в сивото ежедневие. Затова и се стремя, всеки ден да правим нещо с децата, пък къщната работа - с или без деца нея си я има.
Лъки - аз пък често си мисля, че понеже си перфекционист, някакси се стремиш навсякъде да огрееш. И може би това е проблема при теб - прекалено високи изисквания и влагане на много сили в неща, в които другите хора ги правят ей така, дори и без да се замислят. Сега се сещам, че разказваше, че готвиш отделно за Дени и за Ади (колко коса има тази твоя дъщеря...), ми аз ако го правя всеки ден, то за друго време няма да имам. Както и си спомням, че когато се оплакваше, че Ади не спи и не спи, след това призна, че я оставяте да спи между 7-7.30, защото имала нужда. Моята София подозирам че е същата като Ади - предната седмица, цяла седмица, направо ни скри топката. Обикновенно става между 7 - 7.30 и после заспива към 11 часа. И това и беше съня за деня, но предната седмица все се случваше така, че сме някъде между 4 - 4.30 - я навън с количката, я в колата, и моята девойка заспиваше за малко - 10,20 минути. Е казвам ви - едвам успявахме да я сложим да спи към 11 часа. То не беше гъзене, скачане, криене, кискане. Разбира се, на мен бързо ми писна и сега си имаме строго правило - никакъв сън след 13 часа. Знам ,че ако заспи, ще трябва да и правим компания за един аператив до към полунощ.
Та с всичко това написано исках да кажа, че децата са такива, каквито са, но все пак, по някакъв начин, всичко е поправимо....
Добре, че не е станал пожар. Аз си имам правила - никакви неща върху котлона, като свърша да готвя, измествам тенджерата върху някаква поставка, за да няма такива ситуации. Един път си правя нещо, Александър ме гледа, аз съм си сложила ръката на котлона и о, ужас, почти ми залепна кожата. Нашият го завъртял, без аз да го видя, от тогава - нищо по котлоните, включително и детски ръце. Нямаш ли функция да се изключва автоматично? Ако си мислиш, че си разсеяна, просто си го включвай на самоизключване...
За книги - София обича да разглежда книжки. Тук пък никой не чете рими и тем подобни, особенно на 1 годишни деца. Гледаме книжки, показваме разни неща - животни, плодове, зеленчуци.....
Цирк - не виждам как едно дете на 1 година би издържало на някакво представление около 1 час, с Александър скоро ходихме на цирк, на него му хареса, но към края вече явно му писна, защото искаше да си ходим. А е почти на 3.
Бета, по никакъв начин не съм искала да те обидя с моето изказване за лампите. Просто на мен разни такива, безполезни умения ама хич не ми се нравят. И майка ми непрекъснато пита София "Къде е лампичката, бабе", направо ми иде да я ударя с нещо.
За оставянето - мой избор е да имам деца и не си мисля, че някой ми е длъжен с нещо. Камо ли да си оставя детето на някой, пък било то за ден, седмица или месец. Аз лично, ако зависи от мен и само от мен, никога не бих си оставила детето на някой - баба, леля, дядо... Пък важната работа може и да почака  
Хайде, че се разписах за векове, лека Ви нощ

  и аз още веднъж

Тук явно се очертава тенденция девойките повече да харесват четенето на книжки от младежите  .
Мама Веси, и ние с Бобо, докато яде разглеждаме една найлонова книжка, че лесно се мие. Има котета, кучета, слончета, които явно обаче не са му особено интересни и не иска да ги покаже, като го питам. Обаче на гърба има 6 пилета, аз все му ги броя и явно това е единственото, което му е интересно - само боде пръстчето по тях, все едно брои  .
Браво на Димана, аз когато са двамата, съм по-нащрек и по не мога да свърша нещо, отколкото ако Бобо е сам  .
А ако му се скарам на Бобо, реве нещастно, друг май не му се е карал, та не знам как ще е. Реве и като се карам на кака му. Явно не им понася, ама току ми избият нервите. Имам чувството, че откакто не пуша (отказах ги, след като забременях с Бобо), нещо не намирам начин да се успокоявам лесно и само крещя на всички поред. А и недоспиването хич не ми помага да съм спокойна  .

още една статия от мен за малко по нататък....
"Възпитанието на детето - "такова се е родило" или "както си го научите, така ще е"

 През последните години възпитанието на децата доста бързо се измести от "уважение на детето към възрастните" (донякъде еднопосочно) до "уважение на възрастните към детето" (за съжаление почти изцяло еднопосочно). Книгите за отглеждане и възпитание на деца са хит сред майките. И това е добре - родителите разбират, че има и други начини да се възпитава дете, освен с шамари и наказания. Но описаните в книгите методи се оказват не по-малко опасни за бъдещата личност от шамара и наказанието. Методите сами по себе си са добри, но родителите, неясно защо, често не могат да ги приложат подобаващо. Получава се една смесица от различни реакции, примесени с безпомощността на родителя, който се чуди защо това или онова не дава резултат, връща се към друг метод, решава след ден-два пак да опита нещо ново... През това време детето прави каквото си иска, а родителят се чувства безсилен да наложи граници на поведението му.

Какво липсва? Липсва последователност. Дали става въпрос за избиране на дрехи, прибиране на играчки, рев и тръшкане, навсякъде каквито и да са модерни методи биха дали резултати, стига да бяха приложени с твърдост и последователност.
Какво означава последователност? Очевидно това е едно от нещата, които родителите "правят", но всъщност не правят. Някои може би не могат. Наистина е възможно да има родители, които не осъзнават какво правят с психиката на детето, когато не проявяват последователност в реакциите си на детското поведение.
Първото нещо, което, освен логично, е и очевидно, е, че детето ще прави нещата, които вие сте го научили да прави, и точно по начина, по който сте го научили, че може. Няма такъв филм като "падна ми се палаво дете", "от раждането си е такова", "такъв му е характерът", "такъв му е темпераментът"... Толкова ерудирани изрази от хора, които дори не се сещат, че с действие или бездействие са оформили сами това, което наричат "вроден характер", "палаво дете" и "такова си е". Детето в действията си ще стигне точно докъдето му се позволи да стигне. Ще стане точно толкова палаво, колкото му се позволи да стане. Характерът му определя с какви действия ще си послужи детето, когато за пръв път реши да направи някоя беля, да не слуша... Но вие определяте дали след това проявите ще продължат или ще престанат и ще приемат друга, по-приемлива форма. Характерът определя дали детето първият път ще приеме спокойно забраните или думичката "не", дали ще се разплаче, дали ще се тръшка... Но вие определяте дали след този първи път тези реакции ще продължат да са същите.

Повечето родители не осъзнават как позволяват детето им да израсне невъзпитано, неуважаващо никого, неслушащо никого и правещо буквално каквото си иска хлапе. Някои специално се стремят към това, погрешно интерпретирали главите на тема "детето е личност, съобразявайте се". Тези глави в книгите не целят да започнете да се държите с детето като с равноправен, интелигентен и опитен възрастен, което много от родителите се опитват да правят (и не им се получава както са си го представяли, защото детето няма необходимите умения, начин на мислене, опит и знания, за да бъде третирано като възрастен, то си реагира като дете, на което по случайно стечение на обстоятелствата му е било позволено да взима решения, които въобще не му е работа да взима).

Какви са най-често допусканите грешки? В началото, първата грешка, на която сякаш никой не обръща внимание, е родителското "не". Родителят казва "не", детето продължава да прави каквото си е наумило, и ако науменото не е опасно за живота му, родителят с недоволство, мрънкане и обяснения... оставя детето да си прави, каквото си иска, независимо, че е казал "не". Тук детето научава, че вашето "не" няма тежест. Още 5-6 пъти като повторите урока, до втория си рожден ден детето вече знае, че може да прави каквото си иска, независимо от ничие мнение. В следващия момент обаче детето решава да направи нещо, което вие наистина смятате за опасно или неподходящо и държите да не бъде направено. Тогава идва истерията. Защо истерия? Ами как така винаги всичко може, пък сега не може?! Детето е длъжно да се тръшка и да вика, за да ви покаже, че не може току така да сменяте правилата. Щом вашата дума няма значение, няма да започне да има значение сега, когато толкова му се иска да направи нещо, което по някаква причина не одобрявате. А вие с цялата си наглост си позволявате да не му давате нещо... Ето как си учите децата да не ви слушат. Не проявявате твърдост в 10-те секунди, в които е необходимо да го направите, и следващите месеци и години детето продължава по същия път, по който сте го насочили - да не ви взима насериозно, да не ви чува какво говорите. Същото е с "нечуването". Защо като кажете нещо, детето се прави, че не ви чува? Ами защо да ви чува? Има ли значение какво сте казали?

Следващата равна по глупост грешка е да дадете на детето желаното след като е започнало да се тръшка за него. Добре, замисля ли се някой какво ще научи детето от това? Ето, вие казвате "не" (престрашили сте се да забраните нещо, което сте преценили, че сега не трябва да се прави) и детето се разтръшква. Ако сега му дадете желаното, какво ще направи детето следващия път, когато решите да кажете "не"? Ще се разтръшка пак, щом това дава ефект. Ето как си учите децата да се тръшкат. После се чудите колко палаво ви се е паднало... Да, то така се пада, от небето...
Какво ще стане, ако вместо да му дадете каквото иска, му кажете "не може", обясните му (ако не се тръшка) или изчакате да му мине тръшкането и тогава му обясните защо сте казали "не"? Какво ще стане, ако не обърнете внимание на тръшкането?
За да не пиша суха теория, опитах метода на 4-годишно дете, научено да се тръшка/реве/крещи, когато не стане това, което то иска или не му се позволи да направи/получи каквото иска. Не чаках дълго за първото тръшкане (на улицата, пред хора). Предимство е за мен, че запазвам пълно спокойствие в подобни ситуации и изобщо не се впечатлявам. Накратко: детето поиска нещо, реших, че сега не е подходящо време за това и казах "не", като почти имах време да обясня отказа си преди крясъците и ревът да станат твърде силни, за да ме чува детето какво говоря. Тръшкането протече с всички "екстри" (с изключение на лягането на земята, не стигнахме дотам, все пак на 4 години не е като на 2...). Първото, което казах, е че с тръшкане нищо няма да получи. Следващото, което направих, беше да седна на една пейка (добре, че бяхме близо до кварталната градинка) и да изчакам тръшкането да премине. Казах на детето, че ще продължим по пътя, когато се успокои (бездруго не бързахме - идеална възможност). Толкова. Дори не споменах за "предмета на тръшкането". И започнах да разглеждам някаква брошура, която намерих в чантата си. Детето видя, че не обръщам внимание, а още по-малко се втурвам да го успокоявам. Знаех, че самичко ще се успокои, ако няма реакция от моя страна. И така стана. Можех да разваля всичко като започна да преговарям с афектираното дете защо "не може", да се вайкам, че то се тръшка и да се чудя как да го успокоя... Можех да му дам каквото беше поискало и следващия път да си скубя косите как да кажа "не" (ако преценя, че трябва) и да изгледам още по-голяма сцена от тази, заедно с останалите хора навън. Реших, че реакцията ми сега е ключова за бъдещите ни отношения (не само "искам-получавам", а "уважавам, взимам под внимание, замислям се над чутото").
Няколко месеца не съм видяла тръшкане. Не ме е страх (като повечето родители) да вляза с детето в магазин за играчки, само за да разгледаме. Знам, че ако предварително се разберем да не купуваме днес, то няма да направи сцена там. Дори на място там да му откажа да купим играчка без да съм предупреждавала, то няма да легне да се тръшка, а ще ме попита възпитано "защо" и ще изслуша отговора ми.

Следващата, макар и не толкова опасна като предишните, грешка: давате на малкото дете (възраст 2-6 години) отговорности, които не са негова работа. "Кога искаш да ядеш?", "Какво искаш да облечеш?", "Ще спиш ли на обяд?", "Ще ходиш ли на детска градина"... Звучи като отлично отношение към човек на поне 10 години, който има достатъчно опит и може да прецени какво и кога иска да прави. Но малкото дете научава някои уроци, които може би убягват на родителите му. Детето научава, че може да прави каквото си иска, когато си иска, няма правила, няма режим, няма нищо - то си решава. Следователно, ако някой се опита след седмица-две да му "наложи" нещо, то е длъжно да се възпротиви - нали то само си решава. Вторият проблем е, че детето е твърде малко, за да знае какво и кога да направи, за да се чувства добре, кое е полезно/правилно и кое не, какви ще са последствията от действията му в дългосрочен план, а и през ум не му минава да се съобразява с останалите хора (нещо, което възрастен би взел предвид - една от причините възрастните да имат свобода на действие, и дори те понякога не я използват правилно). За някои "модерни" родители не е проблем, че детето си решава кога да яде, кога да спи, кога да прави каквото и да е, но те не виждат последствията от това. Детето не знае какво да прави с толкова много предоставена му свобода, защото няма опит и определено трудно ще го набере като няма и изградена основна рамка в съзнанието си за това какво е нормално (поне според неговото семейство). То започва да се лута хаотично сред възможностите, да избира възможно най-неправилните (в началото - за да види дали му е позволено, но това е до време, след година подобно възпитание, то знае, че всичко му е позволено, и започва да се плаши сериозно, че каквото и да направи, никой няма да го спре, а вече е научено да прави каквото си иска).
За да не пиша суха теория, реших да опитам дали е възможно да накараш дете да направи каквото е правилно, въпреки желанието му (в случая - да излезе навън на снега по чорапогащник без панталон). Да, детето много искаше да излезе така, не беше само хрумка. Но навън беше около нулата... Казах "не". И ключовият момент беше да подкрепя това "не" с действия. "Няма да си тръгнем от детската градина, ако не се облечеш" (с любезен тон - никога не се дръжте надменно с дете, поставяйте правилата любезно, но неотстъпчиво). И това направихме. Детето обаче много искаше да си тръгваме вече.. и се наложи да си облече панталона. Знаеше и защо трябва, но пак обясних, да не би да забрави

И още една грешка, която отчасти засяга първата (че думата ви няма тежест) - родителите учат детето да се отнася зле с тях. Или по-точно, не го учат как да се държи с тях, а го оставят на самотек по този въпрос, както и по всички останали... Как става това? Лесно - детето в изблик на емоция изкрещява "ИСКАААААААМ!" или "НАПРАВИ ГОООО!!!" и вие, вместо да му обърнете внимание на отношението, се втурвате да изпълнявате, или с треперещ глас, мило и любезно (каквото от детето си няма да видите) обяснявате защо сега не може. Добре, какво ще стане, ако обясните на детето, че ако продължава така да иска крещейки и да ви заповядва какво да правите, няма да изпълните нищо? Какво ще стане, ако го научите да иска с думичките "Може ли?", "Хайде да...", "Искаш ли?" (да, детето пита вас дали искате)?
За да не пиша суха теория, опитах метода на вече споменатото 4-годишно дете, научено да ИСКААААА! и да заповядва на възрастните около себе си. Обясних на детето веднъж (добре, два пъти, може да забрави все пак), че повече не искам да чувам думата "Искам", нито заповедите (посочих му пресни примери от същия ден). Казах му, че ако иска нещо, може да попита по следните начини: "Може ли?", "Хайде да...", "Нека" и т.н. и то с нормален тон. Това, което беше изключително важно, за да проработи методът, беше реакцията ми в следващите минути на поредното ИСКААААМ и заповедите. Никаква реакция. Не дадох каквото се искаше, не направих каквото ми се казваше. Не обърнах внимание на тръшкането. Единственото, което направих, беше да кажа "Как се пита?". Вече няколко месеца не съм чула нито "ИСКАААМ!", нито заповед. А детето продължава да иска доста неща - и ги иска прилично и възпитано. Но само с хората, които не се връзват на крясъците и заповедите му...

Какъв е изводът от всичко това? Изводът е, че детето, което и да е дете, не си е "такова" по рождение, а е научено да е такова. Как с едни хора (най-често родители или възпитатели) може да си позволява възмутително поведение, а с други да се държи възпитано? Ето как: едните изискват възпитаното поведение, а другите - не (не искат или не знаят как да го поискат). Едните показват, че думата им има тежест, а другите - не. По-интересното е, че след време детето се чувства в безопасност с хора, чиято дума тежи. Защото може в някои моменти да не му харесва, че трябва да направи нещо, но в дългосрочен план то знае, че на този човек може да се разчита, че като каже нещо, ще го направи. То знае, че думата на този човек тежи не само пред него. То знае, че този човек ще го защити ефективно, ако се наложи. И не на последно място - то знае, че този човек няма да го остави на самотек да му се случи каквото и да е заради неправилен избор, а ще му помогне.

Колко ли щастливи са децата, за които "този човек" е мама или татко"

Thomasito - хем на теория ги знам тези неща,но като дойде време до практиката и на моменти се "дъня". Иначе много благодаря за статията,копирам я и я слагам на екрана,следващия път като усетя,че се "дъня" да си я препорчета...

 
Отдавна не съм влизала, НО ми се налага да го направя 
Моля мамите от Пловдив да ми пишат на лични за детски педиатър, че си нямам идея при кого и къде да запиша малчо. 
Обещавам да ви поизчета и да пиша до края на месеца... или следващия   

Привет 

Томасито заела си се с ролята на просветителка.  Браво за ентусиазма, много ме кефиш 

katilias Странно е наистина ама и аз от време на време се сещам за някои от вас. Нищо че и аз не познавам всички  Рано ли ви е да носите шапката? Сетих се нещо дето исках да те питам. Като сезоните са ви на обратно, кога са на училище децата? пак ли зимния сезон?   

Привет и от мен. 

Ами времето се стопли и не се застояваме много у дома, и как иначе, така бързам да си наваксам времето през зимата, когато все у дома си стояхме, сякаш нямам цяло лято за целта...

Аслан все още не върви сам, само хванат за пръст. Онези инцидентни крачки явно са си били точно такива-като инцидент. Нали е плашлив, явно ще му трябва повече време да събере смелост. Каквото такова

Преди Аслан винаги заспиваше с палеца в уста, сам, без да го приспивам аз. От близо месец обаче и през деня го смучи, като ме види на близо се хвърля в скута ми и си лапа палеца. В началото мислих, че иска мляко, но той си има друг начин за искане. И стигнах до заключението, че от както тати липсва, Аслан изцяло се е вкопчил в мен и все се гушка, често плаче, но без сълзи, извисява гласове до небесата в различни тоналности, хленчи, вика, ядосва се и т.н. Определено си иска вниманието, за да е сигурен, че поне аз съм винаги наоколо.
Та за пръста де, нямаше да му отдам голямо значение точно сега, но палецът му е в рани и е подут, сякаш мазол ще му се заформя, а и долните му зъбки от един леко крив и два равни стават всеки със собствено мнение за посока на никнене... И реших да опитам Даум Ексол, който сложих три пъти до сега и с голям успех. Заспива на тиха музика, след като съм го погушкала малко, после като си лежи го галя и му припявам с песничката. Опитва палеца, но той е ужасен на вкус от мазилото, и бързо се отказва. Единственото, което ме притесни, е че нямаше написано на листовката възрастови ограничения, но после на кутийката с дребни буквички видях, че е за над 24 месеца. Та ще питам педи тя какво ще каже... Ако обаче забрави за палеца, няма да има по-щастлива от мен 

Томасито, благодаря ти за статиите, намирам ги полезни 

Книжки четем, но Аслан не се заслушва много, само като си преправям гласа, за да вляза в ролята от приказката му е забавно, иначе по-скоро обича да гледа илюстрациите.

На цирк също искам да го заведа, особено Балкански, но не сега, не вярвам да му задържи интереса толкова време...

Сиренце, аз се присъединявам към желаещите да закупят книгата ти 

Лъки, супер рок-банда сте се събрали, жалко, че не се виждат надписите на снимките. Пусни някоя снимка да ви видя 

На цирк не бих я завела , много е малка. Емил го заведохме на 2 и нещо и едва изтърпя-един пакет пуканки изяде , за да седи мирен.  Ако беше половин час-да, но търпението бързо ни се изчерпа.
Книжки не четем. Нищо не разбира още. Само ги разглеждаме и и обяснявам разни неща от илюстрацията..... наблягам на детайлите. Някой ден тя ще ми разказва, като я питам.
Сиренце, ти си знаеш най-добре. Не мога да дам съвет за такова нещо.
Всички си мълчат, но аз да кажа, че много хубаво беше вчера на срещата. Е, вече почти не можем да си говорим, като хукнат на различни посоки децата, но все пак ми беше приятно да ви видя всичките.
Хайде, хубав ден.

За цирк ми се струва малка Мартина.Тя не се заседява и 5мин.на едно място,пък да изгледаме представлението абсурд.
Към книжките проявява интерес,но само да ги разглежда и посочва някои животни,а понякога и да си похапва от тях. Не й е интересно като й чета.
Бета,не е от лука и аз сложих колкото теб,но не станаха сухи.Дане би да си сложила по-малко кашкавал?На мен и на Мартина много ни допадна тази рецепта и определено ще си я похапваме с наслада.За това какво вечеря,ами всичко й давам например:може от обедната манджа или супа,мляко с бисквити или и плод,качамак или пшеничен грис с нещо,понякога от нашата манджа,абе няма закономерност както с другите яденета.
Лилироуз,благодаря за рецептата.