Слънцето го гъделичка, а МАРтенче е с късо панталонче или поличка! - тема 16

Маринелка честити ви ходещи краченца!Сега ще стане една идея по-лесно,поне при нас беше така.
Еna идвам си в края на август,дано да можем да се засечем   ,Лъки,Атанасова  
mama_vessy още ли ремонти течат?Ти как разбра,че е намаляло много млякото?
ino4kada Дара ли е с непоносимост към млякото?Моята Ивана е ок,но на моята кума детенцето е с непоносимост,та тя дава овесени ядки,киноа,амарант,елда.Може да комбинираш с плод.
Кати за кой ли път се убеждавам,че имаш мноооого кротки деца.От сърце ти пожелавам и третото да е такова кротанче,че с три деца си е трудно каквито и да са.

 

Момичета, радвам се , че споделяте възгледите  си за живота-така можем да научим нещо полезно една от друга. А и да се замисли какво можем да променим, за да се улесним в отглеждането на децата си.
Права е Маринелс, която каза, че както си ги научиш децата, така свикват. Аз и двете си деца предимно ги слагам да спят вкъщи, много рядко в кола и почти никога в чужда къща-просто не са свикнали и не заспиват там. Но съм изхождала от това, че моят сън е ужасен. Почти не спя, всичко чувам, намествам се 1 час, докато заспя, и то в собственото си удобно легло. Не мога да си представя детето ми да спи в количката вечерния си сън/в заведение, на концерт или друго шумно място/.Избягвам и в кола да спят повече от половин-един час. Ако се поставя на тяхно място как ще мога да се наспя седнала с клюмнала глава, без да си сменям позата, с възможност само да си премествам главата наляво и надясно ?! Да, случва се да дреме Ева в количката през деня, ако я бутам непрекъснато, но там може ли да се завърти? Няма как да спи повече от 40-50 мин., без да и се схване гърбът.
Радвам ви се на тези от вас, които не му мислите като мен ще му е удобно ли на детето , или не, а просто си живеете живота без драми, ама какво да направя-такава съм. Един път в годината ходим на море-от сега съм се затюхкала как ще издържим 5 часа път.
Катилиас, все се каня да питам как децата приеха българската си баба? Радват ли и се като всяко внуче на баба си, или по-скоро не я чувстват достатъчно близка, тъй като не я познават? София сигурно я вижда за първи път?

Здравейте и аз да споделя моето мнение
Като цяло не се съобразявам с режима на моето дете,когато трябва да излизам вземам му храната  в една кутия и се храни навън,спи си в стола за кола и в количката-миналата година на морето излизахме към 8 вечерта той си заспиваше и като се приберем към 12-1  го преместим и така,после ходихме на балкан и после месец на село,много добре му се отрази,нищо че попътува доста,но аз пък изхождам от себе си че навсякъде мога да спя като ми се спи и изобщо не съм се замисляла като Ена за това ,много пъти се е случвало по цял ден да сме навън,но като цяло моето дете няма режим,вечер си ляга късно към 11-12,никога не е лягал в 8-9,но аз също съм нощна птица и не се опитвам да го слагам да спи по-рано.Но според мен всичко е толкова относително-има дни в които върша сто неща-когато се забавлява и си играе сам,тези дни са рядкост,а има дни в които и едно не мога да свърша,но не защото той не ме оставя а защото имам нужда да си почета книга , да си поговоря с някой по телефона,да си початя,неща които ме карат да се чувствам по-добре.Човек се приспособява и намира начини,стига да иска,това е лично мое мнение.Но има неща които не мога да ги свърша с него-ето до скоро ходих на зъболекар дълго време,взимала съм го и с мене,но е по-трудно когато е с мен,лятото като се бях обринала цялата и ходих на кожен с него в кенгурото и лекаря много се учуди как може така да го нося с мен,чак ми стана неудобно,но на гинеколог няма как да ида с него но както се казва такъв е живота,понякога ми тежи и искам да има на кой да го оставям и да изляза сама но към момента не може и съм се примирила Но съм съгласна че и стреса е по-голям когато сам се оправяш,майка ми като дойде ми е добре защото ми помогне,но пък ме дразни като почне да ми дава съвети и мнения и пак има стрес  ,но както се казва няма пълно щастие
Лъки по въпроса с козунаците-аз ги правих защото за мен това е удоволствие,свеки меси козунак и можеше и без моя,но пък аз си бях решила, а и за  мен това e едно разтоварване.
Хубав ден на всички!

Здравейте мами скоро не съм писала,че бяхме на гости на свеки.Интересни теми разисквате.Аз като цяло предпочитам детето ми да си спи в леглото/говоря за вечерния сън/.Не че не ми се е случвало като сме били на море или гости да закъснеем с прибирането и Мартина да заспи в количката,но като цяло е рядкост.Обикновенно се съобразяваме с графика й.Обаче от скоро време не иска да спи в количката.Няма значение кой сън.В началото ми беше много странно защото преди тя само чакаше да я сложа там и на 5-та мин.е заспала,ако не ,малко по разбитите ни тротуари и е готова.Първо си виках,че като се умори и ще заспи.Едвам гледа вече ,криви се,но не заспива в количката,а като се приберем и след 1мин.вече спи.Затова спрях да я пробвам и си спи в леглото.А като ходим на гости гледаме да се приберем най-късно до 21-22ч.

Ето за това говорех,много точен пример е за твърдението ми,че детето е такова,каквото ние го направим (или поне до определена възраст). Вие сте гледали все да сте си вкъщи и сега тя не иска да спи на друго място,което неминуемо води до неудобството да се прибирате рано от гости,да не излизате вечер и т.н. И понеже и аз като Яни съм на мнение,че спи ли ти се ще спиш навсякъде не се съобразявам с тези неща за малката.

Е точно тук не съм съгласна с тебе Маринелс.Аз не съм я "направила"да не иска да спи в количката,просто тя вече иска да си спи в леглото  на спокойствие.Преди изобщо не й пукаше дали ще спи в количката или в къщи.Може вечерните ни "похождения' да са били малко,но дневните си бяха на ниво,по цял ден на вън и спеше.И не сме гледали да си бъдем все в къщи,/дори лятото все бяхме някъде/ ,ами да се приберем на време.А относно спането и аз така мислех,но тя не се предава.Излизали сме на пикник или другаде и не е спала от 6,30-7ч.сутринта и до 15ч.не заспива ,а й се спи,мрънка,ако сме си в къщи със тогавашния режим най-късно в 11 ч. е заспала.Пък и не искам да я мъча като не с е съобразявам с нея.

съгласна съм с marinels

Не съм писала отдавна и сега влизам да се оплача, че Преслав е в някакъв кофти период и само мрънка и плаче за всичко, още не може да върви и там е мъка, вече наистина съм уморена, болят ме ръце, кръст... Освен това вместо да намалим кърменето, сякаш суче повече и направо не приема отказ и уговорки. Как ще го отбивам, идея нямам.

Относно заспиването - не иска в количката, откакто седи и наблюдава света и дума не може да става да легне там. Преди само като излезем и започваше да се приспива.
Относно това дали сами си ги правим навиците на децата - да, така е, аз мога да кажа, че изцяло съм съобразила начина си на живот и т. н. с малкия, за съжаление от предишните излизания и хойкания нищо не остана. Промяната в начина ни на  живот е доста значителна, не бих казала, че това ми се отразява особено добре, но живея с надеждата, че един ден пак ще си влезем в ритъм. Разбира се, нищо не може да бъде същото след появата на дете.

Катуолк много точно е казала това за заспиването и при Мартина е така,а не защото не сме излизали.Не искам да звучи сякаш се оправдавам,но това го прави от около месец.

Добър вечер

Дали ние си правим децата такива.....ами може би да, но мисля, че те са си своехарактерни хора и аз не мога да го оправлявам! Аз лично съм оставила детето ми да има избор, а ако не спи в количката, ами нещо не му е кеф сега и ще се приберем, не си го слагам на сърце! Мисля, че трябва да живеем в симбиоза с децата си, а не да се чудим как да ги ръководим и да им правим режима. За съжеление не живеем в Австралия, като Кати, за да ни е така лесно, за което и завиждам тайничко  , точно за това мисля, че е добре да го раздаваме по-небрежно и да обръщаме внимание на дечицата, такива каквито са си! Дали ние ги правим каквито са, ами нали са си наши, няма да приличат на съседа 
Малко въпросче Мислите ли, че детето ви е "кристално" ?

katilias, честно казано и аз не разбрах ти защо се оправдаваш. Гледаш си двете деца, чакаш и трето, въртиш къща, градина, пазаруваш, готвиш и децата ти са винаги доволни и усмихнати. Какво повече може да иска една майка. Аз се обяснявам, защото откакто се е родила Ади не мога да постигна този резултат за себе си, а мисля по-добре, когато пиша. Лесно ми беше с едно дете, всичко си вървеше "по ноти", не изпитвах и грам тежест, винаги намирах път към детето си и то е доволно и усмихнато през повечето време и до ден днешен.
Ами защо, защото съдя по децата си или по-точно по Ади  Дени много обича да се вози, още от бебе, беше на 20 дни, когато за първи път го водихме на разходка извън града с колата, много обичам да пътувам. Но Ади е на настроения, ту е ок, ту не. Онзи ден пътувахме само 40 мин. докато се приберем от село, тя не спря да протестира. През целия път трябваше да я залисвам с нещо. В момента пак й никне зъб, може и това да е причината.
Ти сама си отговорила каква е разликата - тук много хора си мислят дали ще имат пари за тока, храна и памперси. Въобще нямах предвид почивки и пътешествия.
Цветята си ги имам от преди да имам деца. Сега да ги хвърля ли? Пък и мен не ровенето ме притеснява, а да не ми изскубне някое. Виж колко хубаво ми цъфти орхидеята вече втори месец!
Маринелс, твоето ежедневие съм го изпитала и не е за мен нищо ново. С едно дете животът ми беше песен, казвах си, че така мога да изгледам и 20 деца. Аз ли добре съм си го била "направила такова детето" или то си е такова? Но katilias ми е като "полезно изкопаемо" (в добрия смисъл на думата), защото е с породени деца като мен. Верно с по-голяма разлика, а при децата всеки ден има голямо значение, но се справя с всичко сама и без да й тежи изобщо (поне по нейни думи). Като чета темата на майките с породени деца как не срещнах една, на която да й е много лесно... или едното дете се тръшка, или се ревнуват, или в парка тичат в различни посоки и се чуди след кое да тича, за да не излезе на улицата, или не искат да се возят в количка и т.н. ... всяка си има своите предизвикателства. При katilias не съм чула досега нито едно оплакване - обичат и в кола да се возят, и сами да си играят, и спят навсякъде и ядат всичко, въобще като във филм всичко е прекрасно. Никой не се тръшка, нито се бие, нито ревнува, няма за какво да се оплаче просто. И това ме гложди - децата ли са такива или тя прави нещо по-специално (което до момента не мога да открия), което да води до този резултат.
marinels, за никой друг не се лепва така, както за мен. Случвало се е, когато се сърди нещо да я вземе някой друг - баща й, някоя баба, но тя протяга ръце към мен. Иска точно аз да я взема. Мисля си, че това може да се е получило от кърменето - при мен си утолява и глада, и жаждата, и се успокоява. Тя не иска да я взема, за да й показвам нещо, просто иска да е в мен/ до мен. Не знам дали и това, че първите 3 дни в родилния дом бяхме разделени не й е оказало някакво влияние. Все пак 9 месеца сме били преди това заедно. А ме пускаха в неонатологията само когато няма други бебета вътре - по за няколко минути дневно.
marinels, тук изобщо не съм съгласна с теб. Да не искаш да кажеш, че аз съм направила каквото и да било, за да не спи Ади през нощта 11 месеца? Че пробвахме какви ли не варианти, включително да спи само с баща си, да не я кърмя, да спи с мен, да я кърмя нон-стоп, държах я будна по цял ден и какво ли още не... Защо ли не си го направих спящо детето, а съм си усложнила така живота според теб?
А какво правиш ти, за да не е закачена за теб Анастасия?
Tasha, katilias, кажете моля ви как точно ги насърчавате децата да си играят сами? Аз имам от Дени златно правило - когато детето се е заиграло само никой не му прекъсва играта. Точно вчера си допълвах дневничето "За първи път" и четох как Дени всеки ден след сън си е играл по един час сам, без дори да ми се обади, че се е събудил, а на 1.9 м. е поставил рекорд 3 часа. Само че Ади просто не се заиграва сама, така че няма как да я прекъсна. И как да я насърча да си играе сама след като в момента, в който аз стана, тя зарязва всичко и тръгва след мен? Дайте идеи, моля ви 
Еna, ние купихме за Коледа на децата преносимо ДВД с 2 екрана, които се монтират на облегалките на предните седалки. Планирахме докато пътуваме поне час да мине в това забавление, въпреки че това като ни забраниха всякаква ТВ се чудя дали да го ползваме.
Ади много обича засега да спи в количката, все още се събира, свалям я в легнало положение и спи дори повече, отколкото вкъщи в леглото й. Дени също беше така като бебе, но от един момент нататък започна много да се разсейва, да надига глава при всеки шум и не можеше да заспи. Оттогава с него се прибирам вкъщи наобяд или спи в колата докато пътуваме.
Сиренце, аз цял роман написах, при теб върви ли книгата? Така ме запали с превода на парижанката, че днес проверявах "мантрите" на Ади и Дени. За "бътьо, бътьо" на Ади няма точни съвпадения, появи ми се песен на Лепа Брена "Бато, бато" и разни "батьо". За на Дени "гагин, гагин" обаче попаднах на Тимур Гагин и съм се зачела сега там 

Лъки,    
Как е оченцето на Ади? И на Бобо точно онзи ден се цепна, риташе топка в Кауфланд, дадох си му неговата, че ревна да му купувам нова. Той си има определени неща, които като види и ги иска веднага - колела, колички и топки. Хората му се усмихваха и му подаваха, докато накрая не се засили срещу тръбите около касата и се фрасна и аз не разбрах как. Като видах кръв от оченцето, ми призля, а на една баба щях да й ударя един, той реве, та се къса, а тя ми обяснява знаеш ли как обичала такива ревящи като него  . Как пада това дете, ужас, от повече от два месеца ходи, а все още пада като талпичка понякога - не мога да разбера много ли е смел или много смотан  , кака му не помня да е падала така.
Чудех се с какво мога да го намажа в такива случаи - цепна се под веждата, там, където се събират клепачите. Мазах го с Пантогел, но те нали са като кученца, почти му мина вече.

катилиас, ти вероятно си мислиш, че действаш "най-правилно" с децата си и то вероятно има нещо такова, ако съдим по това, че децата ти са такива, каквито разказваш. Има нещо вярно в това, че някои неща, които правим, водят до определено държане и навици на децата, дори и без да осъзнаваме това. Нещата, които казваш, ме карат да се замисля за това аз как постъпвам, че моето дете прави едно, а твоето - друго. От друга страна понякога така грубо се изразяваш, че да се чуди човек откъде тази самоувереност, че всичко ти е толкова ясно. Например това, че ако човек учи детето си къде е лампата, значи има болни амбиции. Все ми се струва, че хората са забелязали, че на бебетата са им интересни лампите и затова ги питат. И Бобо знае къде е лампата и където и да отидем, сочи лампите и вика Да  .
И все пак не всичко можем да моделираме и да създадем като навици. Тези, които знаят как всичко се възпитава, да ми обяснят как така моите деца и двете не спят в количка, а Бобо - и в кола. Колко трябва да го оставя да реве, за да свикне  . Бобо като новородено трябваше да реве по 20 минути, за да спи 40. После удължаваше времето за рев все повече и накрая се отказах да го отказах да извеждам, когато му е време за спане. За около три пъти си спомням да ми е заспивал сам в колата - на  2-ри април, на 11/11/11 и преди това още веднъж, а не е да не се возим . Аз лично пък ако съм една нощ на палатка, после ми трябва една седмица, за да се възстановя  . И въобще не съм човек, дето не сяда на едно място. По-скоро даже съм флегматичен тип, не въртя къщата перфектно, все нещо ми е изостанало, ама какво да правя, да нямам деца ли, щом не съм идеална  .

Лъки, не знам как се учат децата на самостоятелни игри. Аз специално съм използвала телевизията, за да го науча да стои сам в стаята. За заиграването не знам колко имам заслуга, преди след ставане го оставях на леглото, изсипвах му една кутия с играчки или го оставях сам да си вади и той се занимаваше около час - премята, пробва на вкус, дрънчи, върти им въртящите части. Сега много не се заседява, може би и защото го тормозят зъбките, седмият вече прозира. Но пак сутрин като се събуди към седем, а аз не мога да отлепя, си слиза от леглото и започва да си инспектира любимите занимания едно по едно - слага пръчките в дупките на масичката (има такава една дървена игра), пуска няколко топки по ролито, върти си количките (обръща ги по гръб и ги върти като пумпали  ), разнася разни балони. Аз ставам не защото ме търси, а защото много се развихря - започва да отваря шкафовете и да вади неща, дето не искам да вади . И през деня обикаля из стаите и пак така си играе, аз по-скоро ходя след него да събирам, че като разсипе много неща, започва много да се спъва. Иначе е много любвеобилен, особено сутрин, като се събуди, е голям смях - хили се, гуши ме, катери се по мен, целува ме, хвърля се върху мен със засилка, а аз умииирам за сън  .
Имаме си и едно ново забавление - въртящият се стол се оказа голям кеф: http://www.youtube.com/watch?v=TAI6RsVmUNc

Лилироуз, правих кюфтетата с елда и не бяха лоши, но малко сухи му станаха. При теб как беше?

Лъки - нещо не се разбрахме - за неспането на Ади - тя се е така от бебе,т.е. от неосъзнатите си моменти,тогава няма как да го контролираш.И Анастасия ревеше по 19часа на денонощие първите три месеца,но отмина. Ето обаче,че успяхте да го промените - с калинката ли,как ли,но Ади вече заспива по-рано вечер,нали? Айде сега ми кажи,че не си си го направила ти такова детето - тя беше неспокойна и ти намери правилния метод (може би другите методи - с таткото,кърмене/некърмене просто не са й харесвали) Това е мое мнение,защото съм го наблюдавала във всички около мен. Ето за "нелепването" на Анастасия - от както е почнала да се пълзи - винаги когато протегне ръце към мен и е основателно! (ударила се е,нещо я боли и т.н.) аз я взимам,но когато ги протяга просто за да я "кача" на някое място,т.е. да ме използва като стълба или пък подава ръце и се тръшка не го правя. Както и когато мрънка за нещо,изчаквам период на спокойствие - може и секунда да е,в която да не мрънка и тогава го давам. За мен така ще я науча,че като се иска нещо и аз не й го дам/направя,тя трябва да се тръшка,за да го направя.
Може да бъркам

За породените - аз винаги съм казвала,че тия майки за мен са героини. Не случайно искам децата ми да са със минимум 5 години разлика,най-добре седем. Затова и родих толкова рано,за да имам време за още 2 с по 5-7 години разлика.Така,че само факта,че се справяш с двете (с/без помощници) за мен те прави герой 

Бетта - толкова изписани редове и нито дума за Яна,нещо да не си пропуснала 

Лъки - това с "не прекъсвай самостоятелната игра" мнооооого ми хареса.Страхотно правило е,да видиш таткото колко караници е "изял" покрай неспазването на правилото.

О да кажи Лилироуз,че планувам в събота-неделя да й ги направя.
Лъки,Бета Бързо оправяне на малките мишлета.
Бета,ако знаеш как благородно ти завиждам,че малкия така се заиграва сутрин.Пробвали сме с Мартина,но не се получава.Ако е в леглото си седи/стои 2-3 мин.и започва да хвърля първо бибите,а после всичко останало на земята и следтова мрънкоти да я взема.Ако е на нашето легло прави походи и може да падне.Ако пък е на земята става мазано.Научи се да си отваря шкафове и чекмеджета без дръжки и вади съдържанието им, шишетата като мляко за тяло и др.отваря с уста и не питай.

Не знам как си мислите,че можете да контролирате,дресирате или възпитате нещо в детето си ако то не иска.Вярно е,че някой се поддават по-лесно,но поне моето не е от тях.Това съответно рефлектира на това колко точно перални мага да пусна,къде мога да отида,колко манджи да сготвя и т.н.При нас вече това е само минало,но само до преди два месеца Ивана изпадаше в истерия в колата(чак посиняваше).Същото нещо ставаше и в количката още като й опре дупето там,за заспиване в нея и дума не можеше да става.Не е като да не съм я тренирала,просто защото никъде не мога да отида без колата(магазин,парк ит.н).Е как не се научи това дете?Това бяха 10-11 месеца.За трудното заспиване,вечното будене и капризите към храната няма да споменавам.
 Много пъти съм се чудела къде точно сгреших и как направих детето си такова.Истината е ,че тя си е такъв модел и това е.Искам не искам такова ми се е паднало 
  Иначе и аз като Бета съм много спокойна и търпелива,та чак флегматична. Не въртя перфектно домакинството и все с нещо назадвам,ама то няма кой да ми го свърши,все мене чака 
   Не се чудете как Кати се справя с толкова много неща и как Маринелка обикаля църквите посред нощите с бебе.Искат се две неща-да имаш червейчета в дупето и спокойни деца.
Лъки не е от кърменето.Направих си труда да се разходя из кърмаческия форум и да попитам.Има страшно много кърмачета,които са много самостоятелни.Разбира се почти всички минават през такъв период,но като цяло не са лепки.Аз не съм се отделяла нито за минута от Ивана в родилното,но все ми виси по крачолите.
Какво да се прави  ,милите душички още даже не разбират,че мама е отделен човек.Все още си мислят,че сме част от тях.