Слънцето го гъделичка, а МАРтенче е с късо панталонче или поличка! - тема 16

Здравейте и от мен )) Така като гледам скоро пишещите ще останат съвсем малко. Активността определено е спаднала много. Но така е, времето не стига за всичко. Честно казано не ми стига и на мен времето да ви изчета, а имам голямо желание. Малкото ми мрънкалче става все по- капризно и сме си постоянно залепени един за друг. Преди го нямаше това, но сега само да отида в другата стая и плътно зад мен )

От утре и аз съм на работа и вече сърцето ми е свито. Направо не знам как 10 часа ще се разделим с детенцето, а и до края на месеца ще имам 7 работни дни от 9, които остават и направо не знам. Дано с майка ми се оправят, да не я мисля и нея. Успокоява ме факта, че те и сега са пак почти всеки ден заедно и се разбират много добре. Стискайте палци, момичета, че честно казано ми е много тежко и очите ми се насълзяват само като се сетя ((

Лъки да ти кажа не съм и не правя нищо особено. Според мен си е и от характера на детето. И Стиви беше много кротък и се заиграваше по дълго време сам. Сутрин понякога ставаше без да го усетя /като беше по малък/ играе си нещо с играчките и не ме буди. Като огладнееше тогава идва при мен да ставам. По тази причина започнах да го оставям от рано сам къщи. Когато ги отписаха от ДГ за у-ще почти цялото лято си стоеше сам в къщи. Беше много отговорен и не се притеснявах да го оставя.
Алекс също е спокоен /с леки изблици на инат на моменти/ от малък се заиграва сам. Сутрин като станеше поне още 1 час му давах играчките в кошарата и той си играе - аз пък си изпивам кафето на спокойствие. На моменти иска внимание, да седна на земята и да играем заедно, но в повечето време си играе сам. Като отидем пък на гости, където има нови играчки за него хич и не се сеща за мен. Оставям го да щъка, да пада и става сам, без да му помагам и да скачам при всяко промънкване и инатене. Надявам се и той да расте спокоен като батко си. Може би и аз съм по спокойна и затова и децата ми са такива, може би всичко е до характер
Лъки по назад четох за Ади дето се е тръшнала на земята, а ти си провела един разговор на спокойствие и си я оставила да и мине ината - и аз бих постъпила така
Имам колежка, на която детенцето всеки ден като се връщали от ДГ пред един магазин за лакомства започвало да иска да му се купи шоколадово яйце и ако тя откажела, започвали инатлъците от рода на тръшкане, рев и въргаляне по земята. И тя всеки път отстъпвала защото не можела да го гледа така. Ето това е грешен подход, защото това дете продължава по този начин да ги манипулира. Аз не бих търпяла това. Със Стиви съм имала само два - три пъти такива инътлъци и като види, че не отстъпвам и не става на неговото просто спира да ги прави. Ще си призная и че в даден момент съм повишавала тон доста /не обичам да ми се качват на главата/
Възпитанието е много дълга тема и много спорна и всеки е прав за себе си, но да ви кажа много се радвам сега като видя Стиви да поздравява бабите във входа, да помогне на някой по възрастен или просто да му задържи вратата /повечето негови връсници не го правят/
На родителските срещи, учителите винаги го хвалят, колко много помага на по слабите /с каквото може/, винаги защитава момичетата и не обича насилието

Таша, това , което описваш за сина  ти звучи страхотно! Тийновете са неконтролируеми, просто ми се напълни сърцето като четох, че има и такива деца като твоето. Браво!
А дано не е много досадно за мамите с първо дете/на 1-годишно дете не се налага/, но да попитам тези с 2 и 3 как успявате да не повишавате тон/като стана дума/? На Емил напоследък доста често ми се случва да му повиша тон и ми е  неприятно да го правя, защото не съм нервак, търпелива съм и винаги започвам с доброто, обяснямам, моля, но докато не кресна той ми се хили насреща и продължава да тероризира сестра си/позволявам си да викна, когато играта му с нея става много опасна/. Чак тогава си отваря ушите. Защо трябва да е така? Къде бъркам?
А, Лъки, като те чета колко са ти различни децата и се успокоявам. Преди все си мислех, че аз бъркам във възпитанието, щом и двете ми са ревливи, будят се по няколко пъти на вечер, плачат, искат внимание, искат на ръце, изпадат в истерии в колата по време на път,винаги стават от сън в лошо настроение и реват,никога не са си играели в кошара  и т.н. Но с много малки разлики това е и при двете ми деца/Ева е с една идея по-самостоятелна от брат си-10-15 мин. може да се заиграе понякога./ Викам си:" Аз такива си ги направих явно", щото не ги оставям да реват. Но сега разбирам, че си е до дете. Жалко, че поне едното не ми се падна кротко, самостоятелно, неизискващо внимание и играещо си щастливо само. Само , ако са на чуждо място си играят с новите за тях играчки и имам малко спокойствие.
Сабрина, стискам палци раздялата да мине безпроблемно.

маринелс, не си чела внимателно, цели два пъти съм споменала Яна в дъъългия си пост. Но ако ти пречи, мога вече да го правя в друг цвят или с малки букви, че да знаеш да го пропускаш. Така ще знам и като отговарям на Ена за Емо.

За тръшкането се сещам преди няколко дена гледах при Гала ( нали има детска рубрика ) разискваха този проблен, но за теца на които можеш да говориш, а те да те разберат. Или с други думи психоложката обясни, че е добре да се отлага желанието на детето, за да знае, че ще му се даде това което иска, но не защото се държи така, а защото го е заслужил. Примерно "да, ще ти купя тази играчка, но нека първо да идем да купим еди си кое или да направиш нещо си и ще получиш, това което искаш! Не бива да се поддаваме на манипулацията му, когато ревне и каже искам това!
Сабрина, успех и дано мине лесно този период!

Аз лично се сетих как процедирах с едно от тръшканията на Кирил, просто му разсеях вниманието без да позволя да се наложи и нали си е будалинка и си знаем номерата се хвана на номера ми 

Привет, момичета  

Иночкада, ние закусваме най-често банан - с малко елда, овесени ядки или смесен с някакъв друг плод (като шейк). Аз и преди писах, че взимам идеи за безмлечни ястия от този сайт www.natureinsider.com, които мога да адаптирам за бебе, въпреки че при нас няма непоносимост.


И при нас тези неща зависят от нейното настроение, тя не обича да пазарувам  , нито да се вози в кола и това определя какво ще свърша и къде ще идем.  И моят живот МНОГО, МНОГО се промени с нея, но аз затова поисках да имам дете
Избрала съм да се съобразявам и със съня ѝ и не го прекъсвам (освен ако не е нещо важно и под час, което трябва да се свърши -напр. лекар) (не мога да я премествам, без да се събуди), защото ако не се е наспала, е кисела (като мен  )
И според мен си е до характера на детето, затова и не искам да я 'дресирам' нито да си я 'направя' някаква, а се надявам да успея да ѝ помогна да бъде себе си. Сега е залепена за мен, но това е период, не мисля, че ще остане зависима. До тогава каквото мога, ще ѝ дам
Понякога страшно много се изнервям, но си мисля, че най-доброто предстои;), казвам си, все пак нали детето ми е по-важно от готвенето   Не знам обаче, ако децата бяха 2 и всяко искаше нещо, какво щях да правя 

Браво, че си го постигнала!

Doncho, и ние се тръшкаме. Всички дечица от/на тази възраст го правят - кои повече, кои по-малко. Аз тръшканията за по-разумни неща гледам да ги предотвратявам, като предугаждам и съответно – угаждам на интересите му; да ги изпреварвам, като взимам съответните предпазни мерки, защото ако го ограничавам много, по ред причини няма да бъде добре  за бъдещото му развитие. Не го правя, за да спре да мрънка, а гледам да не започне да го прави, като се опитвам да задоволя не каприза му – а интереса му. Да дефинирам какво са за мен "по-разумни неща", защото тук  - колкото майки, толкова и мнения ще се изразят: иска да играе с очилата ми (диоптричните такива), или с мобилните ми телефони, проучва копчетата и на тях, и на стационарния телефон; върти кръглата закачалка за дрехи; "обследва" дръжката на моп-а за чистене на пода, и т.н.  - всичко това му го позволявам, само че завишавам визуалния контрол и чистотата на предметите, защото обикновено ги хапе доста. Не се ядосвам, например, че вече развали едно дистанционно на телевизор, и трябваше друго да търсим, защото за сметка на това много рано се научи целенасочено (не случайно) да включва телевизора, когато реши; както и че развали любимия будилник на татко си - единствения „чеиз”, който той си донесе от Гърция - love in Paris, знам малко гръцки, нали таткото ни е наполовина грък) когато дойде да живее тук, защото, както ви казах, сега открива всички часовници навсякъде и сладко „тик-така”, като имитира  с пръстче движенията на стрелките. Иначе, за сериозно опасни или пък страшно ценни и/или скъпи предмети, обикновено му отвличам вниманието  с някакви други предмети или играчки, които скоро не е виждал, и номерът минава. Почти всеки път, когато искам да го прибера в количката след дълго негово ходене, се тръшка и огъва подобно на Петя, но успея ли да му щракна  предпазните колани, и тръгна ли да го возя, бързо се успокоява.
И на мен ми е интересно другите мами как успокояват тръшканията.
За „кристалните деца” – не съм сигурна доколко приемам тази квалификация, но така или иначе ми е рано да разсъждавам конкретно.
На мен/нас детето ни се вписа в живота, не ме лиши от нищо любимо, но сигурно защото съм от тези с помощниците, а и защото на 35 вече не ни  е интересно да ходим по барове и дискотеки, по-домошарски са ни хобитата. Макар че, когато използвам "вълшебните помощници" , (почти) никога не влагам време за себе си, за почивка, винаги щурмувам някакви цели с идеята за по-добро бъдеще именно на детето ми. Вярно е, че - както казва Катилиас, аз си ги избирам тези неща, но ако не посееш днес, утре няма да има какво да пожънеш.
Лъки, книгата излезе, и представяне имаше, ама не беше в България, затова не съм ви поканила. След Гергьовден ще изпратя две или три на някои от вас лично (е, за супермамата трябва да има, защото съм убедена, че ще го приложи на практика ), а ще има и една бройка, която тези от вас, които се интересуват, могат да я прочетат и препратят после на друга мама, но за това чак след 7-ми май ще ви кажа.
Аз съм убедена, че разковничето  на лекотата, с която Катилиас приема майчинството си, се корени в положителния й начин на възприемане на света, адекватната й самоувереност, че лежерно може да се справи с всичко. Така че това е нещото, на което всички можем да се учим от нея, и тогава и децата ни ще се променят в нашите очи. Аз съм близо до този светоглед, но тя ме надминава значително, най-вече защото  при нея и  средата й на живот подпомага всячески това. Кати, да знаеш, че ни си права, че повечето тук са само домакини - една фирма върти, друга превежда, трета на мъжа си в работата помага, четити-пет учат, виж и Иночкада за кампании пише, друга мама преподава ... И, ако работата се налага (а при нас, в БГ си е почти винаги така), е много по-успокоително (макар и да е трудно, тежко) да се знае, че ти вече си на работа, и друг отговаря през работносто ти време за бебока, отколкото да се разкъсваш и да търсиш мъничко време за този или онзи служебен е-мейл, или превод, а детето да се "тръшка" неутешимо, усетило тази твоя раздвоеност.

Сабрина, желая лесно приспособяване на малкия с баба, но той е в най-добрите ръце, след тези на мама и тати, не мисля, че ще има за какво да се притеснаваш!

Семенцата и коренчетата са в децата, но с грижите на добър  и любящ градинар ние ги поливаме и отглеждаме. Ако има трънчета и плевелчета покрай житцето, и ние ги пропуснем, мъчна става реколтата. Понякога просто не различаваме вредителя, мислим го за нещо хубаво. Искам да кажа, че има много от самите деца, и много от нас.

Ето това много ми хареса!Сиренце,личи си ,че си творческа личност! Всяко дете е с характера си, от нас се изисква да го направим добър човек,а не да го моделираме защото така ни е удобно.
Таша,браво на сина ти.Нека има повече такива младежи.

 Сиренце това с книгата съм го изтървала
Може ли да задоволиш любопитството ми
Просто книгите са ми втората страст и не можах да го подмина

Таша, не си пропуснала същността, защото само казах, че пиша книга, а иначе не бях споменавала каква точно. Книгата е за това как децата осмислят преносните значения и как може да им се помогне това да става по-достъпен за тях начин. Макар че е насочена предимно към учителите и е малко на по-научен стил, би била поне по някакъв начин полезна и за родителите, поне по-амбициозни такива. Както писах, имам желание на всички да ви я подаря, ама това е невъзможно, та измислих да изпратя една, която тези, които се интересуват, след като я прочетете, да я препратите на друга наша мама, която се интересува. Моля на лични да ми пишете, да направя организацията кой на кого, и след 7-ми да ви я пратя.
За мен винаги е интересно да пишете и за по-големите си дечица тук - нали по тези стъпки вървим, живи-здрави. Няма нужда да бъде с малки букви, или скрити текстове. Бета, сигурна съм, че Маринелс не е имала предвид онова, което си разбрала; било е най-добронамерена закачка. Бобо е много сладък на стола, като маймунче  
[ Ена, щом поетесата ми го казва - голяма чест за мен   Поправка - ама то Аничка била  - прозвуча ми като Ена Аничка, ти също си една изтънчена душа, така че е приятно са го чуя от теб  

sirence а тази книга като е имала представяне но не в БГ, тук ще може ли да я открием по книжарници например да си я купим..ако е така моля сподели поне заглавие да знам какво да търся.

Привет,мами
Маринелс,честити ви ходещи крачета!Безпрепятствено да изминава пътя в живота си Анастасия!След пищните рожден ден и кръщене,с нетърпение чакам да видя какво ще организираш за прощъпулката 
Яни,да ви е жив и здрав племеника!Ех,страхотно е да си леля
Лъки,дано никога не се повтаря случката със забравения котлон .Голям страх ми е и на мен всеки път като излизам.Все се питам дали изключих фурната,котлона...
Бързо да минават раните на малките геройчета-Ади и Бобо
Лилинчо,няма да настоявам предвид натоварения ти график,но наистина би ми било приятно ако успееш да ни вместиш в него  Много озъбена Ивана,ние сме още със скромните 4.Забравиха да растат тези зъби и това е

И при нас е абсолютно същата картинка.Залепени сме като гербови марки.Ако готвя,задължително е с мен в кухнята.В началото успявам да я залъжа с шприцове,формички за сладки,капаци на тенджери и каквото още се сетя.Изсипвам ги на одеялце на земята и така си открадвам поне 10-15 мин.Ако не съм готова,докато й омръзне,увисва на краката ми и започва едно хленчене  Когато съм в тоалетната,седи отвън,думка по вратата и плаче
С баткото никога не е било така.Беше си много самостоятелен.Заиграваше се в кошарата след като се събуди,заспиваше си сам в кошарата,докато си играе.Вярно докато тръгна на ясла,не се отделяше от мен по градинките,странеше от другите деца,но това не го приемам като мамино детенце,а просто защото до тази възраст си имаше нужда само от мен.Плачеше и от баби и дядовци в първия момент като ги види.Но след втората година се промени и няма проблем с контактуването.Никога не ми се е тръшкал за каквото и да било,нито в къщи,нито на вън.Обожаваше да спи в колата,в количката,излизали сме и вечер с него без проблем,заспива си в количката и после спокойно си го местим в кошарата.За разлика от него малката е фурия във всяко отношение-гони всички момченца в градинката да ги целува  (какво ли яйце ми се пече на дупето...),бие батко си,крещи,когато той си я гушка,спането е както при повечето от вас-буди се поне по 2 пъти  през нощта.Не търпи в кола повече от 10 мин,до 8-ми м. и в количката не искаше-бутах си я само за красота,с бебе в ръцете.Тръшка се за ВСИЧКО,което иска или не и харесва,или не става както тя иска Блъска батко си,когато види,че го гушкам и пак пуска заплашителното "РРРРРРРРРРР"В чудо се виждам с нея!Ха сега кажете ми,къде е грешката-една майка ги гледа-никой друг не ми се бърка,дори и баща им ги е оставил изцяло на мен,по един и същи начин ги гледам,а от къде идва тази разлика???????Единственото различно е,че малкия не беше кърмен повече от месец,а коконата вече си цока цяла година(без намерение скоро да се отбиваме  )
За спането-винаги съм се движила по децата-не съм налагала режим нито на единия,нито на другия-просто в един момент и двамата си харесаха час за сън.Заради малката трябва по това време да сме си у дома,ако сме били на вън.Когато пътуваме до Ямбол или някое от селата,часът се спазва,защото иначе става кошмар.За заспиване в количката и после местене в легълцето не смея и да помисля.През деня се е случвало с обедния сън и резулататът беше кисела Мони цяяяяяяял ден.На мен като ми разбият съня се чувствам по абсолютно същия начин,така че избягвам да й го причинявам.Като обобщение-първото ни дете живееше заедно с нас-където и по което време сме ние-там е и той,а с второто-картинката е различна-живеем според нея.Не мога дори да я оставя вечер на бабата,когато сме в Ямбол и да излезем с ММ,тк  не знам кога ще се събуди да си успокоява нервичките,изнервената ми тя Така,че мами с първи кротки дечица-искрено ви пожелавам и вторите и третите да са ви такива Все си казвам,че ако първото ми беше такова,никога нямаше и да помисля за второ  Да са ми живи и здрави само,пък каквито-такива
Ена,за съжаление и на мен се случва да му повиша тон няколко пъти.До скоро беше достатъчно да му се каже само веднъж и слушаше.Напоследък,обаче,точно както описваш с Емо-трябва да извикам,за да спре,или да не започва да прави нещо нередно.Започвам да си го обяснявам с липса на внимание Колкото и да се опитвам да го гушкам и играя с него,винаги се намесва малката и го избутва на страна.Така си имаме само приказките за лека нощ и гушкането преди сън само двамата без нея.И съм сигурна,че го ощетявам,страшно много
Сиренце,винаги ме впечатляваш страшно с постовете си-толкова добре си служиш с думите,така увлекателно изразяваш всяка мисъл и толкова подредено,а че си дипломат-две мнения няма И аз като Томасито искам да знам,дали може книгата да се намери по родните книжарници,и ако да-от кога
Сабрина-успешно завръщане на работа!Дано и двамата се адаптирате по-лесно с новия начин на живот

Попаднах на 1 статия за тръшкането пускам я, може на някой да му е полезна.

"Тръшкането и гневните изблици при малките деца - как да се справим максимално ефективно с любезност, твърдост и последователност

секи родител е запознат до болка с темата на статията, а именно тръшкането, гневните изблици, яда и други по принцип нетолерирани детски прояви. През последните години се обръща особено внимание на детската психология, дотолкова, че се забравя за детското възпитание. Много родители, възпитавани добре като малки, не знаят какво да правят с едно почервеняло от яд, крещящо, плачещо и удрящо каквото му попадне (включително родителите си) дете. Картинката е позната - отказвате му бонбони, отказвате му достъп до нещо опасно, или пък е време да си тръгвате от парка. Независимо какви са ви намеренията, детето има огромното желание да прави каквото си иска и изобщо не се интересува от "благото на обществото" (както сигурно си мислите, като му казвате "Моля те, не удряй сестричката си, ще я заболи" или "Моля те, не чупи това/онова, на другия човек ще му е тъжно"...). Много родители се заблуждават, че дете на 2 години се впечатлява когато нарани някого или унищожи нещо. Много родители си мислят, че като кажат нещо (без да подплатят думите си със съответните действия), детето го има в предвид и се старае да направи каквото искат родителите. Много родители вярват, че детето им е толкова добричко, че няма нужда от възпитание. И накрая, много родители "знаят", че детето е толкова нещастно докато те му отказват нещо желано, че ще му осакатят психиката, ако не му дадат каквото иска (или ще бъде най-нещастния човек на света до края на живота си, защото е имало половин-минутен пристъп на ярост).
Всички тези заблуди доведоха до следната нещастна картинка: Детето крещи и плаче за нещо, до което е най-разумно да няма достъп (или което желае, но не трябва да получава заради възпитателни цели), родителят пребледнява от притеснение ("О, Боже, дали детето ще спре да плаче, длаи ще се успокои, дали няма това да му се отрази..."), започва да го успокоява, да му говори мило, нежно, през това време детето го удря където намери или се тръшка на пода и накрая родителят казва "Добре, ето ти това, което искаш, само, моял те, не плачи" и дава на детето това, за което е пищяло няколко минути. Разбира се, че детето спира да плаче, а родителят се успокоява. Да му кажем на родителя едно Браво! Защо? Защото следващия път дори да реши, че детето не може да получава всичко, което поиска, малкото ще крещи двойно или тройно повече, защото то вече знае - ако крещиш достатъчно дълго, получаваш каквото искаш.

Ето най-разпространените погрешни реакции на детските гневни изблици:
1. Говорите му успокоително, да му мине. Грешка! Изобщо няма да му мине от спокойния ви глас. Със същия успех можете да си мълчите - няма да е нито по-нещастно, нито ще допринесете по-малко за приключване на крясъците му, а дори има вероятност да сте по-ефективни докато не говорите.
2. Опитвате се да го убедите, че не трябва да крещи, че не е в правото си, че това, което иска е забранено, защото...Грешка! Детето въобще не го интересува защо е забранено нещо или какви са плановете на родителите му за прекарване на деня. То иска да получи веднага желаното (предмет или случка) и въобще не му пука какво мислите вие. Отново, ще допринесете повече ако мълчите.
3. Опитвате се да залъжете детето като забранявайки му нещо, му предлагате друго на негово място (играчка например). Грешка! Детето трябва да разбере, че тръшкането не е приемлив вариант на реакция и давайки му играчка (само и само да се успокои) е равносилно на награда, за това, че се е тръшкало досега. А то не е глупаво и знае, че му давате не каквото иска, затова често не приема поднесения подарък. А вие, горките, го поднасяте едва ли не като извинение, че сте разстроили детенцето.
4. Детето се тръшка известно време (5 секунди или 20 минути) и накрая му давате каквото иска. Грешка! Най-голямата ви грешка! По-лоша трудно ще допуснете в подобна стуация. Да, вие си мислите "Детето толкова крещя, плака, толкова е нещастно...горкото! Аз съм ужасен родител, че така го карам да страда, а то само искаше (и следва някаква глупост, за която "едва ли" си е заслужавало да го карате да плаче). И за да се покажете добри, давате на детето това, за което е плакало. Какво разбира детето от това? Разбира, че ако плаче достатъчно дълго, ще получи каквото иска, независимо какво иска. Тук родителите вече стават "лоши", а не когато му забранят. Работата на родителя е да поставя ограничения и да решава какво ще се случва. Не е нормално да "играете" по правилата на детето, нормално е то да "играе" по вашите. Не е нормално да го свиквате, че ако крещи и плаче, ще получава каквото иска в живота. Не трябва и да си подкопавате авторитета като му позволявате да прави каквото си иска. Ако вас не слуша, кой може да го контролира? Не е нормално да се мислите за лоши родители, само защото възпитавате детето си и се стараете да направите разумна личност от него. Много родители правят най-голямата грешка от възпитанието именно с позволяването на абсурдни неща, само и само да не плаче детето. Не може да се съгласявате с всичките му желания, особено след като сте наясно, че на 2-3 годишна възраст желанията на детето се сменят с вдишванията му. Сега не обича картофи, защото искате да ги изяде, но след 5 минути ги обича (както винаги)...Сега не обича мама/тати, защото са го ядосали, но след 5 минути ги обича, разбира се...Сега не иска да се облече, защото трябва да се облече, но не е седяло да замисля плана "Няма да се облека на сутринта" цяла нощ (нещо, което родителите трудно разбират)...Сега не желае едно, но след 2 секунди му е все тая, че това "едно" се е случило. Ето защо детето не трябва да командва вкъщи и родителите не са създадени, за да го слушат и да му се връзват на капризите. Да, малкото дете трябва да получава възможност за избор (този панталон или другия...баничка или сандвич), но първо трябва да му предложите да изпробва всяка от двете възможности, за да знае то между какво избира. Питате го "Сок от портокал или от киви искаш?", а никога не сте му давали да пробва сок от киви - не се прави така (последвалата случка - то ще каже киви, а вие можете да му дадете каквото искате, дори водичка със захар, и то изобщо няма да разбере или да се интересува какво се е случило).
И така, въпросът, който всички родители си задават:

Как да реагираме на тръшкането?
Детето играе с важна домакинска вещ (например ваза) и очевидно ще я счупи. Вие нямате избор, освен да вземете вазата. Взимате я и следва едно страхотно изпълнение. Детето се тръшва, крещи, плаче. Адекватната ви реакция следва да е пълно игнориране (ако сте у дома). Детето ще поплаче няколко секунди, може дори минути, но ако няма ефект то ще спре да плаче (стига да не знае от предишен път, че трябва да очаква ефект - тогава ще продължи по-дълго да плаче, а вие следва да го игнорирате по-дълго време, ако все пак сте решили, че няма да го учите да се тръшка). Това става много лесно - напускате стаята, пускате телевизора, взимате книга и се правите, че четете, сядате пред компютъра, отивате да изперете, да измиете и т.н. - намирате си занимавка, несвързана с обръщане на внимание на детето. Ще се изненадате как след първите 3-4 пъти тръшкането му ще продължава не повече от 10 секунди.
Друг вариант (ако в момента на тръшкането си играете с детето) е да вземете въпросната вещ (ваза или каквото и да е), да я вдигнете на рафта и да останете при детето, което се съдира от рев, без да обръщате внимание, че плаче. Просто трябва да продължите да правите това, което с детето сте правили досега. Без да обяснявате, без да го успокоявате, без да му "помагате" в пристъпа. Малките деца нямат навика да плачат повече от минута, за да получат нещо, като вместо това могат да си играят и да откриват света (те много се интересуват от това). Времето за плачене се отнася за деца, на които преди не е било давано желаното нещо след грандиозно тръшкане - след такива случаи можете да очаквате дълги тръшкания - нали номерът е минал някога, значи може да мине пак. След като тръшкането премине и детето е спокойно, му обяснете защо не сте изпълнили желанието му - така ще започнете да го учите да разсъждава, да усеща причинно-следствените връзки и след време дори да стига само до изводите.

Никога не позволявайте на детето да ви удря. Ще съжалявате след няколко години. По-добре е (ако ви удари) вие да го ударите (така че да разбере, че като го ударят го боли), отколкото да научите детето, че може да ви удря когато му скимне. За да не стане побой, след удара просто оставете детето в кошарата или някъде на неинтересно място и напуснете сцената.

Детето не иска да спи в кошарата си, а вие имате правило, че всеки спи в своето легло? Значи детето ще легне да спи в леглото си и отстъпването от принципа, само за да не плаче, е голяма грешка. Сложете го в леглото му, затворете вратата и след няколко минути ще му е минало, а и ще заспи. Ако тръгне да ви търси, обяснете му, че не искате ревящи/тръшкащи се/непослушни деца около вас. Кажете му, че като се успокои, може да дойде да ви пожелае "Лека нощ" и да отиде да спи в стаята си/ леглото си. Така другия път ще спре да се тръшка след много по-кратко време, докато накрая разбере, че с тръшкане не постига нищо интересно. Ето тогава вие ще сте постигнали много, а и ще сте поставили основите на авторитета, с който след време ще спрете 15-годишното си дете да излиза по нощите със съмнителни компании (защото можете да го наказвате ненормално брутално, но пак да не го спрете да излезе, докато можете без наказания, а само с думата си да приключите опасните дейности).

Какво да правите, ако сте навън и детето хване чужда играчка и опита да я счупи (или се тръшне за нещо друго, все едно какво)? Взимате въпросната играчка и я слагате на недостъпно за детето място или просто не я давате на детето. То ще дойде при вас, плачещо, крещящо и т.н. Оставете го да си крещи. Ако смущавате хората, хванете детето за ръката (здраво, защото то ЩЕ се извие, за да освободи ръката си) и тръгнете нанякъде другаде. Ако по пътя детето се отпуска и не желае да ходи (омекването на краката е добре познато на всички родители), изправете го и пак тръгнете (без да говорите, без да обяснявате, просто си мълчите). Ако пак не стане, имате 2 варианта: оставяте детето да си седи (или лежи) на земята и сядате някъде на пейка или наблизо, без да се занимавате с него, или го вдигате на ръце и го носите където трябва да отидете (това се отнася и за случаите, в които детето се тръшка, защото трябва да си тръгвате от парка). Логиката в главата на детето не е толкова сложна: ако направя това, ще се случи онова. Затова, не го учете, че като се разкрещи и разплаче, ще получи каквото иска. Научете го, че вие решавате какво е добре за него докато не се научи (чрез обясненията ви) да разбира само опасностите и да може да контролира поведението си спрямо ситуацията. Детето контролира нещата когато знае какво да прави в съответната ситуация, ето защо се тръшка когато знае, че ще му дадете каквото иска, ако плаче. Ето защо след като му кажете "Не взимай играчката на другото дете", трябва да отидете при него и да върнете играчката вместо своето дете (защото първия път то ще се направи, че не е чуло). Не го учете, че може да не ви чува. Не позволявайте да се стигне до синдрома "Говори си, не ми пречиш". Като кажете на детето да свърши нещо (и то "не ви чуе"), следва да отидете при него и да го накарате да направи каквото трябва. Ако го направи, добре. Ако не го направи, намесвате се вие (или взимате съответната играчка и не му я давате до края на деня, или го хващате преди да удари друго дете, или го извеждате от магазина с мисълта, че след няколко тръшкания няма да ви се случва повече този проблем с пазаруването, или като принцип - лишавате го от това, за което се е тръшнало или за което не ви е послушало). Така учите детето на правила и принципи (то знае, че не трябва да удря, но ако вие му позволите, защо да не го прави? То знае, че не трябва да взима играчки от ръцете на другите деца, но ако вие му позволите, защо да не го прави?), както и че правилата и принципите важат наистина, а не си ги мърморите под носа, с надеждата да ви послуша някой. Ако детето хвърли нещо и вие му кажете да не хвърля, то вероятно ще повтори действието без дори да ви погледне. А вие си говорете, че не трябвало така, може и да ви чуват други родители. Идеята е като кажете, че така не трябва, да направите всичко възможно случката да не се повтори, а това включва логичните последствия от поведението на детето ви. Като удря другите, няма да играе, а ще седи до вас докато не решите вие (а вие решавате НЕ под влияние на страха си от тръшванията на малкото). Като взима чужди играчки от ръцете на децата (или забранени предмети), ще го лишавате от тях. Като "не ви чува", ще ви "усети", и по-точно като не слуша какво му говорите, ще се намесите и ще му покажете, че няма да мине номерът му.

Възпитанието на децата изисква не само добро отношение, уважение и възможност за избор, а и логични последствия, решения, здрав разум и твърдост. Любезност и твърдост едновременно - това е ключовата идея. Детето ще разбере много бързо как стоят нещата, и ще научи правилата, заедно с идеята, че тръшкането доникъде няма да доведе, стига да проявите любезност, твърдост и последователност. "

здравейте и от мен   скоро не съм ви писала, но ви чета редовно 

Чудех се...прегледахте ли си гърдите след като спряхте да кърмите?
Ако ДА, къде, как??  Искам да ида на преглед, но ми се щеше да кажете как точно стават нещата. За пръв път ще ми е

Потвърждавам, че не е от кърменето. Виктор не може да изкара и секунда без мен.