Слънцето го гъделичка, а МАРтенче е с късо панталонче или поличка! - тема 16

хахахха,докато живеехме в къщата не ми пукаше,но сега в този апартамент,аз чувам дори разговорите на съседите без да се старая,представям си за каква майка ме мислят... 

Пуфита - 7ми месец  Кога стане бе моме? Какъв ще е пола?Измислихте ли име?Как се справяш с корема и дребосъчка? Уфф направо не си го представям,аз така едвам я вдигам,а бременна не знам...Браво,герой си!Наде и ти също 

Аз съм се отдала на активна творческа дейност,цял ден (разбирайте 2та часа,през които Анастасия спеше следобяд)майсторя картички.Правих овчици за неделя,абитуриентска за един бал и тъкмо се чудех какво още да си измисля и свекърва ми каза,че ще си празнува юбилея - 50год...Та ето,че ми се отвори ново тържество за организиране,само че тя не иска и се чудя дали ще е грубо,ако отиде в ресторанта и завари украсено? Торта съм поръчала на Леля Ог,да видим дали ще може да я транспортираме...Сега мисля за подаръка? Приемам идеи

anelisa, знаеш си ни ти, че сме поспаланковци! За сутринта не обещавам, но към 13 мога да се джойнна в парка, въпреки че май го дават да вали.

Ще ви 4акаме 

Айде и тука да кажа, че в събота и неделя ще сме в София, та , ако иска някой да се видим, да пише на лични. Имам уговорка с редрени, сиренце и зина.

Морски целувки от нас .Бобо се страхува да стъпва по пясъка иначе се чувства супер и храната е много хубава и разнообразна и той си хапва от всичко. Ние нямаме включен обяд и тогава му давам пюре.

Здравейте! Благодаря за съветите за храната, в крайна сметка наистина и взех само две пюрета , вече изяде едното цялото  за 3 мин. , взе че и хареса. Спа през повечето време от пътя. Нещо подухва тук , но и хареса на пясъка и не искаше да се прибираме.Настаниха ни в апартамент с кухня , и си виках , ех защо не и взех продукти да и готвя, после се замислих..., в крайна сметка  съм на почивка , а не пак в кухнята да стоя. .Ние пак излизаме , да разтъпче пюрето

lilyrose  Мъжът ми си идва веднъж на две седмици за по един ден, което е много малко, но пък е по-добре от нищо. Все се надявам, че скоро ще излезе нещо по-хубаво и по-близо, но засега съм си само с надеждите.

Аслан вече забрави за палеца и не го смучи  Освен това се научи да пие от чаша и вече прибрах шипето с биберона Тези две неща се случиха горе-долу по едно и също време.
Отделно вече се пуска по-спокойно у дома, така че ще правим и ние скоро прощапулник 

Ивелина, съжалявам за неприятностите  Не мога да си представя ужаса, който си изпитала, дано никога повече не ви се случват подобни неща! И честити ходещи краченца


Същата работа и при нас, трябва малко време на Аслан да се отпусне пред баща си, а на него му иде да заплаче... и така всеки път като се върне

Шапка има винаги на главата си, освен когато в количката е на сянка.

Нищо против комари не съм ползвала още. Слънцезащитен ползвам всеки път, дори и слънцето да ми се струва не много силно.

На тревичката го оставям редовно, даже като сме в морската сядаме под шарената сянка на тревата и прекарваме 2-3 часа. Страх ме е от кърлежи, но те могат да скочат върху нас и на асфалта от току-що миналото куче...

Андули, в пясъчници до сега не съм го пускала, той прояви веднъж интерес към един, но той беше ужасно мръсен и аз успях да го забаламосам и да се отдалечим от там. Иначе на плажа вече бяхме веднъж, той беше само по боди и ужасно му хареса на пясъка

Миналата седмица сложиха тривалентната ваксината против шарките и три дни по-късно Аслан вдигна малко Т, после се оказа, че има отит, възпалено гърло, инфекция на едното оченце и мнооого сополи. Лекарят изглеждаше загрижен и изненадан, че сме сложили ваксината, а педи ми е казала да не очаквам реакция, и даже ми изписа противоалергичен сироп. Днес сме отново на преглед и се надявам само сополите да са останали, което е видимото, а друго всичко да е излекувано 

Пожелавам на всички много хубав и слънчев ден 
 

Събли4аш Анастасия гола след разходка и оглеждаш цялото тяло, вкл'4ително и в косата за малки 4ерни то4ици, които не се махат, като ги побутнеш. Дано не се налага, но ако намериш, ти4ате на лекар. Колкото по-бързо се извади толкова по-добре. Не си спомням ве4е то4но, но минаваха към 10-12 4аса докато кърлежа се впие както трябва и запоне да сму4е, т.е. евентуално може да предаде някакви болести. Преди това изпуска обезболяващи и си проправи пътя за смукане, така 4е е трудно да се усети от възрастен, да не говорим за дете.

А къде и кога ще се видите? Може и ние да се присъединим 

Няма за какво, защото децата масово минават през този етап. Пък и най-вероятно само ти се струва, 4е вси4ки теб гледат 

noive, браво на Каролина  Много си права а кухнята, отдай се на по4ивката пълноценно   

VSD, а няма ли възможност вие да ходите при него за 1-2 дни? Тъкмо и за вас ще е разнообразие.

migeo, а едър ли е пясъка, където сте? Да не би да му боцка на Бобо? Дъждовни софийски целувки на вас 

не е толкова трудно момичета, давайте смело за второ
аз съм дребничка и ми е по-лесно с навеждането, засега кръста ми издържа:))) Катрин проходи на 11 м. и вече направо тича, не се спира, аз само ходя след нея да я следя, че много обича да яде боклуците от земята. За вдигането - тя е 9.200 кг. така че не е от тежките. Но все пак, като му се наложи човек става доста изобретателен. Например сетих се, че като и мия ръцете мога да я слагам да стъпи на стол, научих я сама да ходи до банята за къпане и разни такива, като цяло я водя за ръка, вместо да я нося.
Сега ако се оплаквам, после как ще се оправя с две Пола е ясен - момче ще е )) Името е ангажимент на мъжа ми, а той ще го измисли в последния момент. Предният път, ми каза как ще се казва чак след като родих,но пък добре се справи ))

pufita - супееер,сега освен да връзваш кордели ще се радваш и на малък мъж А пак ли в Токуда? При същия лекар ли?

Мър - мерси за техниката с кърлежите

Noive - къде сте на моренце? Чакаме снимки на Каролинка на плаж 

ВСД - представям си колко ти е трудно,скоро се замислих за майките,които сами си гледат децата и ми стана много криво,друго си е да има на кого да се опреш,вечер дори и късно да се прибере все ще си кажете някоя дума,абе не мога да го обясня,но ти си силна и се справяш,аз сигурно не бих могла. Браво на Аслан,а пръстчето нали беше казвала,че ти изглежда "деформирано" (може би не е точната дума,но не се сетих за по-подходяща) оправи ли се?

Абе след 1 годинка кога се ходи на консултации? На 3месеца ли? - ние с ЛЛ не сме се виждали от годинката,а трябва и ваксини да слагаме,ама нито аз я търся,нито тя мен 

Ето какво творя тези дни (най-накрая събрах смелост и си създадох фейсбук страница на творенията ми,с идеята да се рекламирам и евентуално в някой слънчев ден някой да ме забележи и да превърна хобито си в работа):

Маринелке, ти си готова за работа. Не чакай някоя да те забележи, а действай!

Ето и отговори на въпросите:
Шапка слагам задължително когато сме на вън.Имаме доста цветове и модели според облеклото,например капели,каскети,кърпи. Обаче Мартина постоянно ги маха,след малко аз пак слагам и така докато се сети пак да я махне.
По тревата в парка не влиза иска само да я скубе отстрани,но като ходим на пикници в гората се въргаля като праценце.
Слънцезащитен крем използваме от тази година 50+ на Bioderma.Макар,че вече имаме тен на ръцете и сега когато е с къс ръкав е много смешна черни ръце ,а нагоре до рамото бяло сиренце.
В пясъчници не играе,защото не обича да седи на едно място.Дори вчера това си говорехме с баща й как едно детенце си седеше кротко на дупето и си играеше,пък нашата хала ако влезе не знам ...Иначе много обича да събира камъчета около пясъчника и пак хуква нанякъде.
Маринелс,наистина добре проверявай дори уши.Миналата година бях намерила  кърлеж на ухото на Мартина.Не знам как я беше намерил  в количката,но беше бебе кърлеж на бебе Мартина/тя беше 4-5 мес/.Като малка тя много обичаше да се вози по корем и да гледа света около нея и забелязах "бенка"отзад на ухото й ,а тя нямаше там.Дори баща й не ми повярва ,беше толкова малък,че го гледа с лупа за да разбере че съм права.За щастие не се беше забил добре и падна.Ходихме на лекар за да видим как е положението ,но всичко беше ок.
И браво за творенията!

Мърче, в неделя към обяд. Мисля, че в Южен парк. Ще се радвам да дойдеш и ти.

 Без изобщо да се правя на съдия и да коментирам "правилно" или "неправилно", се чудя защо мислите така? Какво ви кара да вярвате, че раздялата на бебето е по-тежка за майката от самото бебе? Точно вчера говорих с една майка, която е дала дъщеря си на майка си и месец раздяла е обичайна при тях. И през цялото време ми говореше как отишла (след месец) да я види защото толкова й липсвала, че вече не издържала... в целия разговор дума не обели за чувствата на детето. И обичайно става ли въпрос за раздяла, поне родителите, с които съм говорила, коментират собствените си чувства - няма да издържа, сигурно много ще ми липсва, плача си...
 Мисля, си че майките се убеждават една друга, че раздялата е много по-тежка за тях от колкото за децата, защото само се надяват да е така. Ако се налага раздяла и няма приемливи варианти за семейството, ще е чудесно майката да успее да намери начин да намали дискомфорта си и поне да успее пълноценно да свърши работата, като така или иначе не е с детето. Но точно за това твърдение се чудя дали наистина сте уверени в него или само се опитвате да му повярвате.
 Например при мен по-лесно проработи това, че знаех, че Никола е много близък с човека, който го гледаше, знаех, че детегледача(в случая беше баща му) няма да го остави да се дере, да не му обръща внимание, ако се разстрои, ще направи каквото е по силите му, за да го разведрява и да отмине по-леко раздялата. А като звъннах и разбрах, че забавленията си вършат добра работа, най-малко пък ми беше тъжно или гузно. Бях спокойна и си вършех работата спокойно.

 Надавам се излиянието ми да не бъде разбрано погрешно. Личното ми виждане по въпроса е, че ако имаше вариант майката да отложи, съкрати ангажимента си, бих я насърчила. Ако може да се свърши с детето или на по-кратки сесии раздяла, също бих я насърчила. Ако е премислила всякакви варианти и е открила, че няма друг приемлив вариант, пак бих я насърчила. Всякакви идеи, които може да измисли или да вземе от други с положителен опит, вероятно ще са добре дошли, за да се облекчи максимално раздялата за детето. Но за съжаление често попадам на обратните случаи - раздялата като първи и най-желан вариант, ако не се намерят варианти детето да е някъде, тогава се мисли как да се комбинира. Имам бивша съученичка, която пусна детето на ясла още малко след годинка, без да й се налага да работи или да поема други ангажименти. Каза, че го прави "за да свиква" за някога си, след безизвестно време, когато евентуално ще се наложи да започне работа. И тази майка бих насърчила, но не да продължава да бяга от майчинството, а да потърси радостта в отглеждането на собственото си дете, защото това може да е наистина прекрасно и уникално изживяване, което ни кара да се чувстваме щастливи, пълноценни, завършени... на кой каквото му дойде.

 Изпуснатите мигове сега е невъзможно да се наваксат. Много неща се случват само сега и никога няма да се повторят.

П.п. разбира се, не очаквам всички да чувстват това, което аз. Но пък съм в тази тема, за да кажа какви са моите мисли и да прочета вашите  

П.п. 2 : Шапка още не слгам, по жегите не излизаме, с кремове не мажа, той има мургава кожа и е много по-лесна за поддържане. Вероятно в разгара на лятото ще мажа. По тревата играе, но най-обича пясъка.

Скреч, страхотна си Благодаря ти за насърчението!