Този Селчук..голям "чук"...да му римувам, името..барем...изнасили, Букет...простака, направи се на мъж...ама и Букет, хубаво му го казва...огорчи я, ненормалника...добре, че Алп..малко след това, слезе...но Селчук, като го видя...след направеното...си помисли, че детето е станал свидетел на...простотията му! Така, говореха кадрите....
..някъде, имаше реплики..зърнах, Попито е сложила онзи разговор..преди и след този момент...те, разказват....почти, епизода...
....Орахан, щеше да отпътува за Бейрут, на работа в Либия....но Аслъ, го спира мислейки си, че Букет и Алп са при него....защото, се забавиха..нямат новини от тях, трябваше да са се прибрали...от Анкара ..помислила че при него..направо, са отишли...ядосана, дойде...притеснена, после се извини....звънят, тогава на Айше....тя, отива у Букет ...но, къщата свети, пък никой не отваря....втория път, кога се чуват с Аслъ...Айше, обясни че е говорила с адвоката на Букет....същият ден, тя е прехвърлила къщата, колата ..всичко, тук в Анкара...на Селчук, на името....но, от Букет никаква следа....затова, отивам в полицията....вече!
Орхан, притеснен...забрави за самолетният билет....за Либия, хвана пътя за Анкара...
Пристига на време, разбира се....но не може да влезе...чува, гласовете им...карат се, отново...Селчук е заключил, всичките врати....не ги пуска да си тръгнат...демек, Букет да отива при Орхан...това е твоят дом, тук ще останеш....докато, аз...пожелая, твърдеше мръсникът....Алп, започна да задава, въпроси..понеже, преди това му обясниха..че с майка си, се раздялят...и той ще живее, по-добре ще му е при майка му....заминават, ще живеят в Истанбул....а, сега чувайки баща си...питаше, но преди това ти каза...друго, защо не ни пускаш....да тръгваме...с малкото си мозъче, не се меси на големите..в работите, го срязва..баща му...по-мило и по-сдържан не можеше да е....в него, момент...бащата!

Букет, преди да дойде Орхан...беше, горе...но, твърдо решила слизат и настоява да ....отвори, вратата...Селчук, не иска....понеже, преди това Айше...тропаше, на вратата...този път, беше Орхан...Селчук се ядоса и си мисли, че е тя...тази, мърморейки.. вече ме изнерви...и става, но през стъклото вижда Орхан....и се започва....той, чак тука е дошъл...как успя, ти... кога му се обади....довлече го и тук, така ли...е добре, да видим сега дали, ще те спаси....отворете, вратата крещи Орхан...кой, за кого говориш...питаше Букет от неговите викове, не успява да разбере и различи гласа на Орхан...не, успяваше да разбере че, онзи отвън е той....че, бе..дошъл....през това време, Селчук взе пистолета от касата....да, дойде..готов съм, отваряй...пусни ме, искам аз да го посрещна.. да го видим..сега, отвори вратата...Букет, отвори...искам, да му кажа....как не е добре дошъл...в моя дом..отваряй! Крещеше...Букет се опитва, в изненадата си..първо, че Орхан е отвън...второ, че Селчук е така разярен и иска да стреля по него.....трето, Алп е там....гледаше, детето...хвърля се, иска да му вземе пистолета...в боричкането, той пада....но, Селчук отново го грабва..стига до него...и той, произведе изстрел след това...на, как и защо....стана всичко, не се разбира...куршумът, счупи...стъклото на прозореца.....навярно, няма да има...ранени...само, ще ги отрезви...
..по време на боричкането, пистолетът бе насочен..право в Букет..по едно време, ако...някой неволно бе направил, това което ..отпосле се случи....не ми се мисли, надявам се и сега да не му се размине....за всичко, комплексар....ненормален! Айше, отвън..водеше..полицията! Много, пекана тази...мома, а как обича..селчук, направо като мен...му е фенка..ама, не съвсем...









Сутринта ще видя онези...реплики...мисля че, Мамчето ги е сложила....в предните страници!



