Публикувана: 11 ян. 2006, 14:45 ч.
Последно мнение: 19 фев. 2006, 12:48 ч.

Дали таткото е готов?

5 860
52
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво мога да направя, ако се тревожа, че съпругът ми не е готов за дете?
Каква може да бъде причината за съпруга ми да не се чувства готов за дете?
Как да се справя с несигурността относно готовността на съпруга ми за дете?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво мога да направя, ако се тревожа, че съпругът ми не е готов за дете?
  
  Ако имате притеснения относно готовността на съпруга си за дете, важно е да проведете открита комуникация с него. Изразете чувствата и опасенията си и му позволете да сподели своите мисли. Установете отворена линия на разговор и изслушайте взаимните очаквания и страхове. Не бързайте със съпруга си, а се обичайте и оставете нещата да се развиват естествено с времето.
- Каква може да бъде причината за съпруга ми да не се чувства готов за дете?
  
  Причините за съпруга ви да не се чувства готов за дете могат да бъдат различни. Те включват страхове от отговорност, финансови притеснения, липса на увереност или просто несигурност. Важно е да проведете открит разговор с него, за да разберете неговите мотиви и притеснения и да намерите общо решение.
- Как да се справя с несигурността относно готовността на съпруга ми за дете?
  
  За да се справите с несигурността относно готовността на съпруга ви за дете, от решаващо значение е да проведете честен разговор с него. Изразете притесненията си и споделете чувствата си, като му дадете възможност да направи същото. Поддържането на открита комуникация и разбирането на взаимните очаквания и страхове е от съществено значение. Не прибързвайте със съпруга си, а вместо това се фокусирайте върху любовта и изчакайте нещата да се развият естествено с времето.
- Как мога да убедя съпруга си да имаме дете, ако той не се чувства готов?

# 15 15 ян. 2006, 09:40 ч.

Мнения: 1 765

Здравей Аугуста! Simple Smile

Благодарение на твоята тема и аз открих поприще за изява във форума, който от скоро чета и в който намирам много неща, които силно ме вълнуват. Crazy

Конкретно по твоя въпрос...от натиск под формата на мрънкане, въздишане и захласване по сладки бебоци просто няма смисъл. Мъжът сам трябва да се пребори със страха си, а повярвай ми той е ужасен, с очите си видях до какво води той. Имаше кратък период в моя живот, за който всячески се опитвам да не мисля, но тогава човекът, който толкова ме обичаше, а и аз него, ме накара да се чувствам като престъпница. Направих жесток компромис със себе си от страх, а и нали връзката, сериозната се градяла на компромиси. Както и да е отнесох се...
Така че мила просто се радвай на момента, обичайте се, а той или тя ще дойдат в мига, в който най-много не очаквате bouquet

# 16 15 ян. 2006, 13:54 ч.

Мнения: 5 177

Моят мъж стана готов на 32, вече е осъзнат мераклия татко и вчера ме изненада, че коментира темата открито пред родителите( до сега знаеха само кръсниците, за бабите беше изненада така да се каже)
И да ви се похваля вече иска ДВЕ бебета, ама не наведнъж.. family

# 17 17 ян. 2006, 00:53 ч.

Мнения: 3 248

Цитат на: elfljo в ср, 11 яну 2006, 22:33

От един мъж никога не можеш да очакваш да има майчин инстинкт. Ти като жена може да си вътрешно убедена и с цялото си същество искаш да имаш дете, но при мъжете не можеш да очакваш толкова силно желание. Мъжете се проявяват като бащи, едва когато детето е вече факт.
В този смисъл таткото никога не можеш да очакваш да е готов. Може би звуча песимистично, но това е моето мнение.

Напълно съм съгласна! Peace

# 18 18 ян. 2006, 11:31 ч.

Мнения: 4 662

Не мога да се съглася , че един мъж никога не е готов за дете . При нас съпругът ми беше инициаторът , мъжките реакции под формата на съмнения , уговорки и др. идваха от моя страна . Аз също много исках дете , но исках първо да се преместим в новото жилище и т.н.
В крайна сметка БЕБО си дойде , когато се успокоихме , не говорехме за това , а таткото не стъпваше по земята от радост . През цялото време , докато бях бременна страшно ми помагаше и се грижеше за мен , а съм сигурна че преживяваше всичко с мен , така че има и такива татковци . Да не говоря сега как се грижи за малкия . smile3504

# 19 18 ян. 2006, 16:01 ч.

Пловдив Белащица
Мнения: 1 447

Какво означава готов? Как може да си готов за нещо, което не знаеш какво е? А жената готова ли е, в този ред на мисли?
Като човек искащ дете от както се помни и действащ за бебе вече две години и отгоре, мога да ви кажа, че и аз не се чувствам готова. Искам да, но готова .......
А мъжът ми - в началото и дума не даваше да се издума за дете, казваше ми "като толкова искаш, намери си някой друг да ти го направи". Мина се време и сам каза, че иска бебе. А сега вече мрънка повече и от мен, че иска.
И съм напълно съгласна с това, че при жените има майчин инстинкт преди да стане бебето, а при мъжете се появява след като видят наследника.

# 20 26 ян. 2006, 10:13 ч.

Мнения: 2 616

Моето момче искаше детенце още когато се запознахме-мисля че още първият път, когато бяхме заедно ми го каза,като уговорката беше да започнем с бебеправенето след около 2-3 години, когато аз ще съм завършила. Моите планове винаги са били да си направим и отгледаме едно бебе, докато си правя магистратурата или може би ще завърша две , което него доста го учуди тогава,защото това беше след около година-година и половина тоест точно периода, в който попадаме в момента. Сега обаче някак си искаме бебето само да дойде и да ни изненада-нито той, нито аз имаме съмнения,че искаме дете (аз може би страх дали ще се справя,но не и съмнение), но въпреки това продължаваме да се пазим с тайната надежда да стане някак си Хем ми става приятно, хем мъчно, когато го видя с каква надежда посреща месечното ми закъснение на цикъла. Може би причината е, че нямаме още сключен брак, въпреки че живеем като семейство вече цяла година, обаче и аз самата не знам как да постъпя! От една страна искам първо брак,за да действаме по въпроса, от друга знам,че това е човекът и че именно той е Мъжът за моите деца!

# 21 26 ян. 2006, 12:49 ч.

Мнения: 62

Ивелина здравей! Явно таткото е готов , а ти не си! newsm78

Това май е по-рядко срещано явление! Струва ми се, че не се чувстваш готова за това или поне така прозвуча от написаното от теб.
Щом мислиш че това е Мъжът, не се притеснявай..... знаеш ли аз мисля че най-подходящия момент не може да бъде чакан вечно. Човек никога не може да е готов на 100% за нещо, което не му се е случвало за сега, така че не се страхувай. newsm10

Страховете и съмненията не са хубаво нещо.
Това че си сигурна в човека до теб е чудесно ..... просто действай и всичко може би ще бъде наред! Желая ти успех!

# 22 26 ян. 2006, 15:47 ч.

Мнения: 686

Да споделя и аз: в началото (преди около 7-8 месеца) първо аз се почувствах готова за едно малко сладко бебче! Съпругът ми искаше да изчкаме още малко, за да свикне с идеята. Бяха му необходими само две-три седмици и сега е по-нетърпелив и от мен! Така че моят съвет към всички бъдещи майки, дайте им малко време на мъжете. Без да ги притискате им покажете какво искате и чувствате.

# 23 26 ян. 2006, 19:42 ч.

Мнения: 1 128

то си зависи от мъжлето.При нас само аз повдигам темата,знам 4е тои съШто много иска,но е много мъл4алив относно това.Понякога много се ядосвам.Ама с него търпение му е маиката.

# 24 26 ян. 2006, 23:57 ч.

Мнения: 1 854

Цитат на: Augusta в чт, 26 яну 2006, 12:49

.... не се притеснявай..... знаеш ли аз мисля че най-подходящия момент не може да бъде чакан вечно. Човек никога не може да е готов на 100% за нещо, което не му се е случвало за сега, така че не се страхувай. newsm10

Страховете и съмненията не са хубаво нещо.

И аз смятам така, дори опита ми е показал, че за никой момент не е подходящо времето, а едва когато стане факт си казвам и установявам, че по-добре, че така е станало Wink

.
Друго нещо - важна е и вьзраста на жената и ако тя е на 30 и повече, а не е раждала досега е препорьчително да не се изчаква дьлго подходящия момент, защото Природата е велика и е над нас - както може да бьде плодородна, така може и да ни лиши от това, което искаме.Дано да не сьм прозвучала много песимистично.
Успех на всички бебеправещи двойки, както и на тези, които искат да имат бебета, но момента не е дошьл за някой от партньорите им.

# 25 27 ян. 2006, 08:37 ч.

Мнения: 62

Цитат на: Оранжево небето в чт, 26 яну 2006, 23:57

[Друго нещо - важна е и вьзраста на жената и ако тя е на 30 и повече, а не е раждала досега е препорьчително да не се изчаква дьлго подходящия момент, защото Природата е велика и е над нас - както може да бьде плодородна, така може и да ни лиши от това, което искаме.Дано да не сьм прозвучала много песимистично.

Добре го каза !!! Някой неща не зависят само от огромното ни желание за съжаление!!!
Хората са казали че на този свят има време за всичко - но не е хубаво това време да бъде изпуснато . smile3507

# 26 27 ян. 2006, 10:00 ч.

Мнения: 2 616

Здравей,Augusta,
може и да си права,знам ли,може би наистина съм малко уплашена, но се надявам да се успокоя и да поема някак си нещата в свои ръце, благодаря ви, че ви има и има кой да каже една хубава и успокоителна дума.Мисля,че това е всичко, от което имам нужда,за да се наредят нещата!
Благодаря! newsm51

# 27 27 ян. 2006, 10:14 ч.

Мнения: 62

Цитат на: IvelinaKancheva в пт, 27 яну 2006, 10:00

...... и има кой да каже една хубава и успокоителна дума.Мисля,че това е всичко, от което имам нужда,за да се наредят нещата!
Благодаря! newsm51

Май повечето от нас имаме нужда точно от това - някои просто да каже добрата дума и да ни успокой ..... а тя истината може би си е вътре в нас и винаги сме си я знаели...... но друго е когато някои те подкрепи. На мен също много ми харесва че тук във форума намирам съмишленици и хора с които мога просто да споделям и съм сигурна че ще съм разбрана!

Успех Ивелинче !!!!

# 28 29 ян. 2006, 17:40 ч.

Това положение ми е до болка познато.Аз исках бебе той не искаше и така 4 години го 4аках и ми писна и го зарязах. На сегашния ми съпруг му го казах като ултиматум"Или ще сме заедно и ще има бебе или иазобщо няма да съм с теб."И така и стана-той се съгласи.Така4е ако те оби4а ще иска,ако ли не...пътя... Laughing

Зву4и малко вулгарно,но аз направих така моя избор.Реших кое е по-важно за мене-дете или мъж(то пък какъв мъж ще е ако не може да реши дали иска или не иска дете.)

# 29 29 ян. 2006, 22:15 ч.

Мнения: 58

Цитат на: Илит в ср, 11 яну 2006, 15:34

Мисля, че трябва да поговориш за съмненията си със самия татко. Знам, че звучи клише, но наистина повечето проблеми идват от това, че хората не разговарят достатъчно по между си.
Кажи му, че се притесняваш дали не е дал съгласието си само, за да те зарадва, а всъщност да не е готов. Покажи му, че си готова да изчакате още малко, ако той смята, че още не е дошъл момента. Така той ще се почувства свободен да изкаже какво мисли наистина. Говори с него и не забравяй, че това е съпругът ти. Нима имаш по-близък човек от този, с когото си избрала да споделиш живота си? Grinning