България- страна на полиглоти?

За някои може да са незначителни, за други - значителни. За малкия ми син, примерно, са незначителни, но за големия са значителни. Следи като изостава от връстниците си и на моменти се чувства като пате в калчища като му говорят, а и му е доста по-трудно в училище хич не ми е за пренебрегване проблема. Въобще тази идея, че два езика се усвояват много лесно и без никакви проблеми почва да ми звучи все повече като мит, поне за някои деца, защото, да, знам, че някои проблеми никакви нямат или поне ако имат, то е с майчиния език, а не с местния. Което е по-малката беля. Тогава само ще те набедят какъв нескопосан родител си, че не си учиш детето на български, но поне в училище и сред връстниците си проблеми няма да има.

Имам колега, който е чужденец. Жена му също, но друга националност от неговата, съответно друг майчин език. Живеят в България и тук им се роди дете. Родителите говорят помежду си на английски, който и за двамата не е майчин. Майката говори на детето на нейния си език, бащата на неговия си. Детето е на 3 години и говори с думи от тези три езика, плюс български, които чува от децата в парка, от съседи, от личната лекарка и т.н. Не мога да опиша как изглежда речта му, какви изречения прави и въобще какъв хаос е. На практика казва всяка дума или фраза на какъвто език си я знае. По едно време уж говореше по-добре на езика на майката, после се засили с българския, сега е така с английския. Езика на бащата ползва най-малко, но да кажем поне го разбира.
Сега ще тръгва на детска градина (българска) и най-вероятно ще учи в българско училище.  

Аз предлагам да бъде още по-евтино. Ние сме инвестирали години в нашето обучение. Нищо не ни пречи от раждането вкъщи да говорим на детето на чуждия език, който владеем. Уин-уин - и ние печелим и детето печели

Споко, детето ще изчисти езиците.

Трудно ми е да го повярвам, но всичко е възможно.   А и родителите изобщо не се притесняват и не полагат някакви специални усилия, като курсове или други допълнителни занимания. Даже английска детска градина не му търсят. Но пък и те не са от страни на полиглоти, което обяснява нехайството им. 

Ето това У не схващах до сега... 
Иначе не бих искала да се отдавам така лесно на никого, де... 

Благодаря ти! 

уин, уин, ама не сте нейтив на чуждия език!   

Абсолютно сигурна можеш да бъдеш, че ще разграничи езиците и ще се открои българския, тъй като средата е българска. Вкъщи ще говори както говорят родителите му - всички заедно на английски, с майка си - на майчиния, с баща си - на бащиния.
Дори само 2 езика да чуваше - пак щеше да е бъркоч от 2та езика речта му. Щом не ходи още на градина е съвсем нормално да смесва езиците - казва фразата, която му изникне първа в главата, за малките деца няма отделни езици, започват да ги отделят по-късно.

и аз така смятам, че ще изчисти езиците  
не виждам нехайство

аз съм също такава по тази логика . според мен , ако му потрябва , и мандарин ще научи. не се впрягам, а просто я карам по инерция. аз говоря на един език, бащата на друг, а ние с бащата на трети. оправиха се и двамата.
аз дори развих комплекс за малоценност, че говоря на децата си на майчиния им език, в чужда среда. вече като спомена, че детето /малкото/ говори И български, ме гледат много странно. това тук, де, сред местните основно, и сред българите.

Е за какво да е нехайна...дай да го запише на английска градина, със забавачка на майчиния и курсове по бащиния език   Може да вмъкне и тук там частни уроци по български, та съвсем да се впише в гордите редици на загрижените майки, а детето спокойно да лудне.

Ние сме, но познавам семейства, които не са, но говорят достатъчно добре чуждия език. Децата плюс това, от един момент нататък започват да те поправят, така че и да не си нейтив, ще изгладиш нещата )))))))

Има общо, защото се инвестират ресурси в изучаването на чужди езици от първи клас, а всичко останало е мъгла, плюс и изучаването на чуждите езици, което е на изключително ниско ниво.
За детските градини, пък продължавам да твърдя, че ако не са изцяло чуждестранни- немски, френски, английски към посолствата, водят само до това децата да изостават със стандартното обучение. детето губи година или две, за да се научи да разбира учителките и се появява в предучилищната като не знае какво е квадрат и може да брои до десет, но на английски, т.е. да рецитира.

И темата не е за двуезичните деца, напротив. Там нямаш избор, защото единия родител има различен роден език или пък сте в чужбина и се говори различен от родния език. за останалите става въпрос и то за позицията на държавата, която има погрешни приоритети по отношение на образованието. Даже въпросът не е в чуждите езици, а в желанието да се замазват очите на родителите с гръмки имена като графичен дизайна за първолаци и паралелка с английски, например. Това е измама, защото прикрива цялостната мизерия в образованието. хората си казват, че детето поне ще научи език, а като разберат, че и това не е научило въпросното дете вече е шести седми клас.

Накрая детето ще знае най- добре български. Познавам и други такива семейства, за децата е е трудно, някои проговарят много късно, но какво решение предлагаш? И двама родители имат право детето да знае езика им, говорят на английски помежду си, живеят в България или друга страна- обстоятелства, които не могат да се променят.

Детето е много малко, за да изискваш от него каквото и да било. С възрастта ще се наложи един език, който е много вероятно да е български.
Моите са двуезични и в периода на проговарянето и малко по-нататък смесваха езиците. Сега вече големият не го прави. Затова пък проявява интерес(самичък) да учи английски(трети език) и само ме моли да му пускам байбиТВ. Вече има впечатляващ запас от думички.

Нехайни родители?????

Шегувам се, мислех, че е ясно от иконата.   Но хората наистина въобще не се притесняват и не планират нищо специално във връзка с езиковото обучение. Просто ми е интересна такава ситуация. Още по-интересно ще е когато детето започне да говори преобладаващо български, а родителите му за вече доста години, така и не научиха по повече от 50 думи на български.

Има доста родители, които записват децата си във френски и немски детски градина, а  след тях и в съответните училища без да знаят дума на тези езици. Това за мен е по- странно, но е доста разпространена практика.