Ей, най-мразя да пиша след собствения си пост, ама като ви няма...
Ето обещаното стихотворение, специално в чест на Тути и нейната публикация "Ако можех..."
*********
Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.
Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"
Ето обещаното стихотворение, специално в чест на Тути и нейната публикация "Ако можех..."
*********
Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.
Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"
)
.
) Ако не дай си боже му отнема неподходяща вещ от ръцете(разбирай камък пръст,инструмент на баща му) започва да пищи, да се тръщка, тропа едновремено и много бързо с двата крака, ляга на земята, като види, че не му обръщам внимание, става и се напъва да реве, без да му се реве и се получава нещо като плезене и с напъни към повръщане. 
Засега прилагаме търпение и игнор. Има моменти, в които искам да го спукам от бой 
обаче броя до 10, после броя овце, мишки, магарета и така докато се успокоя. 
Беше си наумил още преди обяда, че иска да кара проходилката. Аз си викам ще забрави, нали да се наобядва, после преобуе, да спи. Ми, не 
Нито яде като хората, нито спа. После не иска следобедната си закусва, тръшка се и мрънка. Сложих го накрая в проходилката, ееееееййй като се ухили. Кара, каквото кара и реши, че иска нещо от закачалката. Сочи и се пули. Дигам го да видя какво иска, ми не знае човекът, що да знае!