На 2 год. синът ми ползваше едва 10 думи. След като тръгна на ясла към 2г. и 9 м. учеше по 10 нови думи на ден и започна едно говорене- сега му се молим да помълчи 
- Публикувана: 30 март 2012, 14:09 ч.
- Последно мнение: 21 май 2012, 02:26 ч.
говорене при 2 год. дете?????
Дъщеря ми проговори чак след като навърши 2 г. и едва на 2,5 г. говореше що-годе нормално. Синът ми като го гледам сега ще му трябва може би повече време. Не се притеснявайте, детето ще проговори, после няма да може да му затворите устата, като стане на 3-3,5 г. и ще ви се иска да млъкне поне за 2 минути. И аз като вас не вярвах на тогава на това твърдение, ама сега се моля поне за 1 минута тишина.
Един съвет: не си слагайте на сърцето никакви коментари от типа - ама защо детето още не говори, нашето на тази възраст ехе-е-ей знаеше да чете и пише и т.н. Хората много се хвалят, ама на практика единици са тези деца, които говорят на 2 г. и им се разбира.
Един съвет: не си слагайте на сърцето никакви коментари от типа - ама защо детето още не говори, нашето на тази възраст ехе-е-ей знаеше да чете и пише и т.н. Хората много се хвалят, ама на практика единици са тези деца, които говорят на 2 г. и им се разбира.
Моят син е на 1г.9м и говори много, но на "японски", както се шегуваме вкъщи. Казва няколко думички правилно - мама, тати, баба и т.н.; имитира звуците на някои животни; казва "да", "не", "няма" и други по-прости думички. Всичко останало сам си го разбира, но не му спира устата. Говори с изречения, пее си, обажда се по телефона, но на неговия си език. Иначе, разбира почти всичко, изпълнява прости задачи, иска си разни неща, даже ни се кара от време на време. Мисля, че всичко това е нормално за тази възраст.
Все пак, всички деца са различни - аз съм казвала прости изречения на годинка, докато брат ми, не издаваше и звук до 3 годишна възраст. После, изведнъж проговори със сложни изречения, приказки, песнички. А е доста по-умен от мен - така, че и това няма значение!
Все пак, всички деца са различни - аз съм казвала прости изречения на годинка, докато брат ми, не издаваше и звук до 3 годишна възраст. После, изведнъж проговори със сложни изречения, приказки, песнички. А е доста по-умен от мен
- така, че и това няма значение!
Моята дъщеря до 1г и 7 м,нищо не говореше освен мама и тати,след като тръгна на ясла започна да говори все повече и повече,сега е на 2 годинки и 2месеца и постоянно говори,прави изречения ,казва кога и се пишка(искам пишам на гънето),познава някои цветове,знае и числата от 1 до 10..,песнички пее...За всичко си има време,тя проговори и започна да говори след 1г и 7 м като тръгна на ясла,и това си е от значение,гледат от др деца,повтарят и така.....
Каката каза първата си дума на 9 месеца - баба. На година и 8 месеца тръгна на ясла като вече правеше прости изречения и дори се опитваше да обясни ситуации кой какво направил. Племенницата до 3 години не говореше, само отделни малки думички, иначе всичко разбираше, ако иска нещо - ъъъ-каше и сочеше, а ако майка и не е наблизо с рев я извикваше да дойде и да и даде нещото, което желае. Консултираха се със специалист и и бяха казали, че детето не изпитва нужда да говори, защото всичките и нужди са задоволени. Тръгна на градина и за по-малко от 6 месеца започна да говори много добре.
Малката също като племенницата проговори късно. На 2 години знаеше само няколко думички, останалото беше на китайски, но пък разбираше много добре. И досега /на 3/ ми се случва кака и да ми превежда какво иска. Все още не говори правилно. Изрази от рода на : мамо, къде я тати? които тя сега употребява сестра и ги използваше преди 2 г/още помня феноменалното - тате, боса си/. Ако не беше опита с племенницата и аз да съм хукнала при логопеди. Малката не е ходила на ясла, племенницата - също, но изобщо не съм си и помисляла, че яслата може да има нещо общо с проговарянето, тъй като кака и тръгна говорейки на ясла, но пък имаше ежедневен контакт по няколко часа всеки ден с една и съща групичка от 10-15 деца на почти една и съща възраст. Може и това да е дало някакво отражение.
Та с целия този ферман искам да ти кажа, че ситуацията с детето ти е напълно нормална.
Малката също като племенницата проговори късно. На 2 години знаеше само няколко думички, останалото беше на китайски, но пък разбираше много добре. И досега /на 3/ ми се случва кака и да ми превежда какво иска. Все още не говори правилно. Изрази от рода на : мамо, къде я тати? които тя сега употребява сестра и ги използваше преди 2 г/още помня феноменалното - тате, боса си/. Ако не беше опита с племенницата и аз да съм хукнала при логопеди. Малката не е ходила на ясла, племенницата - също, но изобщо не съм си и помисляла, че яслата може да има нещо общо с проговарянето, тъй като кака и тръгна говорейки на ясла, но пък имаше ежедневен контакт по няколко часа всеки ден с една и съща групичка от 10-15 деца на почти една и съща възраст. Може и това да е дало някакво отражение.
Та с целия този ферман искам да ти кажа, че ситуацията с детето ти е напълно нормална.
Проговарянето е един сложен и строго индивидуален процес.По официални данни децата трябва да започнат да казват думи и срички между 1 и 2 години/статистика,какво да правим.. 
/
Не мисля,че има нужда от притеснения за детето ти.Не прави паралел между твоето и другите деца.То се развива по строго индивидуален за него си начин и не бива да се поставя в рамки,определяни от по-възрастните.Според мен е важно да се говори на едно дете постоянно и да се общува с него не като с бебе, което не разбира езика.Няма нищо лошо да се гука на малките деца, защото това е техният начин на общуване, но с времето трябва да се премине на разговаряне с детето, трябва да се говори и обяснява, да им се разказва какво правим и да не им се говори на бебешки. Има различни начини, важното е детето да си трупа речников запас. Когато реши, ще го активира. Четенето на приказки също може помага, нищо, че няма да разбира всичко отначало.
Айнщайн е проговорил на три....тъй че,спокойно
/Не мисля,че има нужда от притеснения за детето ти.Не прави паралел между твоето и другите деца.То се развива по строго индивидуален за него си начин и не бива да се поставя в рамки,определяни от по-възрастните.Според мен е важно да се говори на едно дете постоянно и да се общува с него не като с бебе, което не разбира езика.Няма нищо лошо да се гука на малките деца, защото това е техният начин на общуване, но с времето трябва да се премине на разговаряне с детето, трябва да се говори и обяснява, да им се разказва какво правим и да не им се говори на бебешки. Има различни начини, важното е детето да си трупа речников запас. Когато реши, ще го активира. Четенето на приказки също може помага, нищо, че няма да разбира всичко отначало.
Айнщайн е проговорил на три....тъй че,спокойно
И у нас е строго индивидуално, при всеки от двамата 
.
Важното е, че разбира, умее да уподобява звуци и казва някои думи. Т.е. инструментите са в час. Оттук нататък търпение и толкоз, като му дойде времето ще проговори и ще се молиш да млъкне
.
Не може всички да са вундеркиндчета в област "говорене". Всеки си има силните страни - един моторно, друг ментално,... точно както при възрастните
.
.Важното е, че разбира, умее да уподобява звуци и казва някои думи. Т.е. инструментите са в час. Оттук нататък търпение и толкоз, като му дойде времето ще проговори и ще се молиш да млъкне
.Не може всички да са вундеркиндчета в област "говорене". Всеки си има силните страни - един моторно, друг ментално,... точно както при възрастните
.
Моят син е на две и половина и речникът му се свежда до ъ-ъ-ъ и няняня.
Ако на 7 още е така, мисля да се притесня
Но сериозно, нашата педиатърка ми даде един съвет. Понеже той не ходи на ясла и ние си го разбираме, според нея той не изпитва нужда да си даде зор и да проговори. Затова е добра идея да го събираме с други деца, но у нас, на негова територия. Защото навън е друго, може да се занимава, без да се провокира да говори. Докато на негова територия ще трябва да се бори за внимание, за неговите си играчки. И това ще го стимулира да включи и речта в действие.
Ако на 7 още е така, мисля да се притесня
Но сериозно, нашата педиатърка ми даде един съвет. Понеже той не ходи на ясла и ние си го разбираме, според нея той не изпитва нужда да си даде зор и да проговори. Затова е добра идея да го събираме с други деца, но у нас, на негова територия. Защото навън е друго, може да се занимава, без да се провокира да говори. Докато на негова територия ще трябва да се бори за внимание, за неговите си играчки. И това ще го стимулира да включи и речта в действие.
Големият ми син проговори на три години. До тогава мълчеше като партизанин на разпит, само "ЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪ" и сочене с пръст. Започна от "ОА"/кола/ и след две седмици бръщолевеше без почивка, директно със сложни изречения.
Малкият на година и три месеца започна да се мъчи да говори, повтаря, ораторства на "арабски", шегуваме се, че е ъпдейтната версия
Абсолютно субективно е кога ще се случи, едно е сигурно-че ще проговори.
После ще пишем в темата "Какво да направя, за да замълчи за минутка"
Малкият на година и три месеца започна да се мъчи да говори, повтаря, ораторства на "арабски", шегуваме се, че е ъпдейтната версия
Абсолютно субективно е кога ще се случи, едно е сигурно-че ще проговори.
После ще пишем в темата "Какво да направя, за да замълчи за минутка"
Няма от какво да се притесняваш 
Синът ми проговори чак към третата си годинка
Синът ми проговори чак към третата си годинка Проговори много ясно и отчетливо. 
Темата е стара и се надявам детето на zmeika да се е поразприказвало. Но като гледам линийката, наистина е малко още и няма защо да се притеснява. Един съвсем практичен съвет към майките, които имат подобни страхове - напишете на лист думичките, които казва детето ви и може да се окаже, че не са чак толкова малко. И все пак, ако имате съмнения, страхове, усещане, че има някакъв проблем - срещнете се с логопед. Ако не греша, прегледа при него е под форма на игра и съвсем не е стресиращ за детето.
И макар да знам, че "всички деца са различни", не го обичам това изречение.
И макар да знам, че "всички деца са различни", не го обичам това изречение.