Много тежък бебешки пубертет

Мами, помагайте, че съм на ръба, не издържам вече, ще се побъркам. Няма смисъл да изброявам какво не ми дава малката, по- лесно ми е да кажа какво ми разрешава- нищо. Не ми разрешава нищо да правя. Къпането е кошмар, едвам я удържам, "пищи" е много нежна дума за това, което тя прави. Чакам всеки момент комшиите да ми извикат полиция. Нищо не я успокоява, опитва се със всички сили да се отскубне от мен. Пробвахме всичко- да гледа как се къпя аз, баща й да я къпе, напълнихме банята с играчки, надухме плажното басейнче, няма и няма. Нищо не помага. Същата история е с рязането на нокти. Там е страшно. Яка е и двамата с баща й не можем да я удържим. И там пробвах какво ли не- рязах си ноктите пред нея, дадох й да разгледа нокторезачката, баба й пробва, баща й, пробвах докато спи (буди се), пускам й реклами, детско, няма ефект. А за ходенето при лекарката направо не ми се говори. Предния път я изкарах гола на двора на болницата, за да се успокои, защото лекарката каза, че ще й гръмне сърцето. А прегледът беше профилактичен- мерене, теглене, слушалка. Специално тази лекарка не й е причинявала нищо, за да има страх от нея (не й бие тя ваксините). Не ми дава да я обличам/ събличам, по улиците е кошмар, сутрин не ми дава да я извадя от кошарата, извива се, пищи. Страх ме е, че ще я изтърва, мята се, рита ме (в операцията най- вече). Не ми дава да я докосна, все избутва ръцете ми от нея. Най- лошото е, че не ми дава и да я успокоя, да я гушна, когато се е притеснила от нещо (примерно от друго дете на площадката). Ляга на земята и започва да пищи и да се тръшка и нищо не може да я успокои- нито играчка, нито бисквитка примерно..... Вече и детските не са й интересни, играчките също, каките в занималнята казаха, че много бързо й омръзва всичко. По принцип е нормално, но при нея е малко по- бързо. Иначе на занималнята свикна бързо, не е агресивна с другите деца, добре се държи. Говоря, обяснявам, показвам.... няма ефект. От малка е много ревлива, разказа ми играта направо, и съм я разнасяла и в количката..........не млъкна. Успокояваше се само от звук на прахосмукачка донякъде. Бутам количка, а отвътре- звук на прахосмукачка (от телефона)  Хората ме гледаха като луда по улиците. Направо само като си помисля, че трябва да я вкарвам в банята и ми се иска да скоча през терасата. Не минава ден без драми. Душата ме боли. 2 години не млъкна това дете. Сондирам мнения на други мами- и техните деца са горе долу така, но например едното ще реве в банята, но с ноктите няма проблем, другото се тръшка на улицата, но при доки няма проблем. При нас е пълна програма. Взех да се сдухвам с някакви диагнози като хитерактивност или дефицит на вниманието.  Чета какво ли не щуротии. Почти не ям от нерви, за сега се сдържам да се посегна към Деанксита. Усещам, че започвам да й викам, има ефект от викането ми, но не искам да й викам, сърцето ме боли.....За яденето също се цупи, дори не иска да опита. Първата лъжица е голям зор, знам например, че обожава огретен или бисквитена торта, и че не е яла от 8 часа, но не, ще и пищи и се извива, докато набутам първата лъжица, после разбира, че е вкусно и даже вика "още".
Моля ви, не ме критикувайте, много ми е тъжно, супер безсилна съм, какво да правя, да не би да има някакъв здравословен проблем  Според ЛЛ всичко е наред, роди се едра и здрава- 4 300 гр., кърмена е 1 година, сама се отби, като 6 месеца беше само на кърма, месеци наред от 9 до 21 часа сме били навън, в пек и в студ, захранена е с най- хубавите храни, по почивки и екскурзии сме я водили много, купувам най хубавите дрешки,  водя я при приятелчета, на занималня, по детски кътове, площадки, чета й книжки, пускам й филмчета, играем заедно, зарината е с играчки, има 2 любящи баби, има си всичко, винаги е чиста, облечена, обута, сресана, измита, нацелувана даже (сега се сетих, че поне с ентусиазъм си мие зъбите). Къде бъркам, не мога повече