Много тежък бебешки пубертет

Това състояние при всички деца ли го има?

Ели, съчувствам ти 
мисля, че ти самата си много изнервена и неуверена и че първото нещо, което трябва да направиш е да се успокоиш. да си кажеш, че няма нищо страшно, че имаш здраво дете, че детенцето ти има характер и да се настроиш, че единственият, който може да овладее ситуацията си само ти.
в истеричните периоди на дъщеря ми се научих да правя следното:
първо сядах и наблюдавах. гледах я какво прави, как преживява нещата, как ескалира емоцията, слушах я какво ми говори/крещи (доколкото се разбираше). от това се опитвах да разбера какво точно я е разстроило и защо. като установя причинита, започвах да работя върху отстраняването на проблема.
напр. дъщеря ми изпадаше в луда истерия когато ѝ падне кулата от кубчета, подобно на тези, които описваш. стигала е до там, че да си удря сама главата или да се опитва да се нарани сама, много е стряскащо като видиш мъничето в такава ситуация. реших, че се чувства така в безсилието си да се справи сама. за това когато беше спокойна взимах кубчетата или някаква друга игра и започвах да играя, но така, че да не ми се получава (парчето от пъзела не влиза, кулата пада и т.н.) и да си говоря театрално на глас "ееех, как ми се срути кулата. мнооого ме е яд. толкова ме е яд, че ще седна на пода и ще поритам малко с крака. уф, ама тя кулата пак не е построена. чакай да опитам отново...“ и т.н. каквото ми дойде на акъла. когато готвех или не направя нещо добре пак говорех на глас “оф, не ми се получи. ама пак ще опитам, а това просто ще изхвърля/преправя“. целта ми беше да види, че всички грешим и че в това няма нищо страшно. отне седмици, но имаше ефект.
знам, че подобен подход отнема много време и енергия, но при моето дете дава добри резултати.

Не.

Хммм, опитай се да успокоиш положението,  и аз мислех, че насила ще стане. И с пляскане и с викане, но не стана.
Пробвам се да бъда себе си, т.е. без да наставлявам, играя си с малкия, говоря спокойно,  предлагам му да ходим на кафе, после на фризьор,после на лекар все неща коити мрази.
Пробвам се да му бъда приятел.
Понякога се получава. Но стана ли аз отново лоша, настоятелна и нервна и той също става такъв.
Намитах се в период от страшни нерви покрай него и не бях добра, съответно и той не беше. Всичко ставаше мъчително.
Не си го слагай на сътцетп.
Това е само период.
Настрой се психически ти самата, ще ти олекне.
Като знаеш какво не иска -не я карай, то ще стане от самосебе си.
Вярно е и аз продъшжавам да изтрещявам изспускам си нервите,никой не е идеален, но се опитвам да бъда добта и спокойна.
Като ти се успокоиш и станеш най добрата за себ си и малката ще стане най добрата за теб.
Поне при мен така се получи.

момичета, моето дете се тръшка и истеричи само пред мен и пред баща си. в градината, при леля си и баба си се държи много добре. забелязали ли сте такова нещо и при вашите деца?

Има го това. В градината има дисциплина. Вкъщи може да се полигави малко и да си прояви ината. Къде другаде, ако не на мама да си покаже рогцата 

ох, благодаря, нат, дано повредата не е в нашия тв. то не рогца, ами рогища направо, че и с копита (зодия телец е) 

разбира се, в градината има групова динамика и там други неща са важни.

Хмм и аз забелязвам, че само пред мен и татко си е такъв: )
Първо много ме беше яд, че слуша другите, а мен не.  Ревнувах от баба му, защото я слушаше и беше добър, а мен не.  Хаха
Сега се чудя, за тези мои чувства как съм могла да ги изпитвам.

да ви разсмея малко, че поне да видим и светлата страна на истериите:
днес не можа да си обуе обувките, голям рев беше. после по пътя за градина в колата все си събуваше и обуваше обувките и ядно подритваше с крака. по едно време пак се запъна и... отвори прозореца и просто си изхвърли едната обувка навън 

 

Дано да не сте били сред някое кръстовище.....

Моят маймун редовно си обуваше обувките наобратно /лявата и дясната разменени/ и отказва да ги оправи, защото така се носели, така било правилно!!! 

Хехе, моят хубостник се научи да се обува и вече не дава на никой да му обуе обувките, ако някой се опитва, той започва да се тръшка. Тръшка се и ако не може да си обуе обувката, другите са му виновни.
За това и в градината сам се обува, въпреки че е бавееен, та бавен.
От скоро се опитва да се облича и съблича сам, пак със същите истерии.

Natali_, ох трудно ни беше с обувките, но поне половин година му повтаряхме - лявата обувка на лявото краче и показвахме кое е ляво. От зор детето научи кое е ляво и кое е дясно.
Ако объркваше му казвахме - неее, това ти е дясното/лявото краче, това е лявата/дясната обувка и пак - лявата обувка на лявото краче и сочим, дясната обувка на дясното краче и пак сочим.
Всичко е въпрос на 1081093810 повтаряния, латерните ряпа да ядат.

хахаха, ако мислиш, че не повтарям  , ама овнето, си е овне!

аз така като повторям и започвам да си мисля дали детето не ме смята за олигофрен  тя даже понякога ме пита: "а ти защо така не спираш да ми казваш?" 

Ели, без да смятам проблемът ти за незначителен, веднага се сетих за коментара на една потребителка в темата, която пусна за неуспешното ви водене за ръка:
"Ели, с нетърпение чакам да пуснеш тема, в която това дете е направило нещо, от което си доволна "