Много тежък бебешки пубертет

едно дете доброволно никога няма да умре от глад.
насилието е много по-лошо от едно пропуснато хранене.

И аз така мисля. Което не значи, че не побеснявам вътрешно, когато е гладен и каже "не", без дори да е опитал храната. Но да го тъпча насила е просто абсурд. Ето, сега например си легна гладен, защото не искаше да опита манджата, а сочеше десерта. Казах му, че без първо няма второ. И толкова. Той не протестира, явно не е бил достатъчно гладен. Сега като стане се надявам да е размислил.

Аз не насилвам за храна, просто я сменям с нещо друго. Винаги имам по няколко купешки пюрета за такива дни.

А който отдавна е минал периода на пюретата?

Винаги може да се върне към тях, хахах. Няма майтап, моята племенница, която е на 5 си хапва понякога, сестра ми и е купувала за плаж или дълъг път, да се намира.

Ами и щерка ми е на година и седем месеца и още яде от тях. Не всички- ама пет, шест вида яде.

ами питаш детето какво иска.
аз предлагам банан, мюсли, пълн. хляб с кашкавал или кисело мляко. ако откаже - ляга си гладен.

днес на обед имаше крем супа и не искаше да яде. за десерт имаше ашуре (не го яде). отказа супата и отиде и си взе десерта. опита и се отказа. заспа гладен. после яде банан. вечерята също я отказа.
толкоз.

мен ме тъпчеха като дете, никога няма да го причниня на детето ми! 
П.П. да кажа само, че с тъпченето при мен не постигнаха абсолютно нищо!
на аватара си съм бременна в 7м. хихихии
междудругото проядах повече неща като тийн - взех да опитвам.

Не бе, няма проблем. Просто ми е странно, дете, с вече изграден вкус към храната, да харесва тези безвкусни истории (щото те са си точно такива, няма какво да се лъжем ). Моето, примерно, откак се научи да дъвче, започна да плюе пюрирана храна, защото е скучно и няма какво да джвака

Абсолютно подкрепям нетъпченето и ненасилването...мен ме гонеха и имам много неприятни спомени. Обаче съм против десертите.

Моето дете е почти на 3 и все още яде плодови пюрета. Основно за десерт, а и те са толкова вкусни, че не мисля да го ограничавам, до когато иска до тогава ще си ги хапва.
Има дни, в които яде по 3-4 такива пюрета и почти нищо друго.

Рядко децата стават не-злояди с тъпчене. Родителят трябва да покаже на детето, че храната е удоволствие, а не нещо, което се прави на сила.

И моето дете на 3 години яде пюрета. Харесва плодовите, тези със сьомга на Гербер и готовите каши на Овко (в бурканчета). Купувам ѝ ги.

Иначе и аз не насилвам за ядене. Тя беше доста ящна, след това изведнъж спря да яде, после започна, но ограничен брой неща. Каквото - такова, само да не е джънк. Ако не ще - не ще.


Напълно съм съгласна.

аз със сила не тъпча, но съм от досадно подканящите майки  дъщеря ми може да се храни и по 2 часа, като количеството винаги е малко повече от символично. като седнем на масата, си говорим много и тя като че ли забравя защо сме седнали всъщност. завиждам благородно на майките, чиито деца успяват да се нахранят в рамките на 30-40 минути.

То и моето блее марулите. Вече не ми дава и да го храня, ако не е попара, явно тя му пари.
Колкото изяде - толкова. Вече си казва, че е гладен, така че ако сега яде малко, след час пак ще яде, лошо няма. В един момент ще разбере, че е хубаво да се яде, щото иначе оставаш гладен.

ами това се възпитава.
половин час на вечеря. после вдигам. е за половин час и ние сме приключили храненето.
ако вие също вечерята за 2ч. е нормално и детето да се мота.

И моята дъщеря има мнение за всичко. Ако не стане на нейната и се почват едни ревове - край нямат. Затова аз подхождам така:

1. Иска да тича гола - казвам и може само малко, когато мама каже се обличаме. След десетина минути я водя до шкафчето и и казвам. Хайде сега си избери дреха, с която днес ще ти е удобно да си играеш много. Тя ми подава и се обличаме.

2. Не иска да се къпе- казвам и мамо, хайде отиди да си вземеш една играчка да я изкъпем, защото е много мръсна и ще се разболее. Измислям и разни игри - пръска с душа, пълним балони и т.н.

3. Не иска да реже ноктите - пробвам след няколко часа или на следвашия ден. Обикновено и показвам мръсно или счупено нокътчи и я питам дали и харесва така.

4. За храна не насилвам никога. Ако иска иска, ако не - когато тогава. Тя обикновено ми казва,че и се яде сладичко - позволявам бисквита или бонбон по веднъж на ден и то след като е яла друго. Обикновено преди обед или след обедния и сън. Солети, зрънчовци  и всякакви такива не давам. Не давам и като награда.

5. Винаги подхождам положително. Много рядко може да ме ядоса и тогава не и се карам, просто я игнорирам, оставям я да се наплаче, гушвам я и и обяснявам как стоят нещата.

Снощи не искаше да си облича пижамката. Преди това беше помолила баща си да и купи суши с краставичка за вечеря. Аз просто и обясних - ти каза моля на тати и получи суши, аз сега те моля да си обуеш пижамата. Нали разбираш, че както ти ни молиш за нещо, така и ние постъпваме с теб. Веднага се облече - без драми. Детето трябва да разбита, че е обичано , че разбираш чувствата му, че си готов да ми съдействаш и обясниш нещата. Макар да звучи травиално, то е една празна крига, в която родителите пишат.

При нас има неща, които се правят задължително, няма мрън. Научи се. Това са къпането и обличането на определен вид дрехи - пижама или дрехи за вкъщи/игра. Пиенето на лекарства, чистене на нос, миене на ръце и други дребни неща.
Ноктите му режа докато е буден от както се е родил, някак свикна, че това е част от ежедневието. В началото ми беше много трудно, но сега нямам никакви проблеми.
Може да тича гол колкото си иска, вкъщи сам си избира, докато е буден, дали ще е облечен и как ще е облечен. Задължително преди лягане мием дупе, ръце и зъби, ако е мръсен и останалата част на тялото.

За задължителните неща не правя компромиси, понякога се случва и ревейки да ги правим. Обяснявам, че трябва и толкова. Все по-рядко се случва да не иска или да се противи.
Така или иначе има достатъчно неща, които избира дали, как и кога ще ги прави.