Много тежък бебешки пубертет

и аз нямам проблем с детския нудизъм  . знае, че у дома може да си ходи гола. няколко дни след като ѝ хрумна, че ще ходи гола ѝ беше интересно да се размотава по близо час така, но после интересът отмина.

Детето трябва да разбере от рано кога НЕ трябва и какво НЕ трябва. То ще се пробва много пъти да види дали това НЕ е станало ДА. Ако родителят успее да удържи НЕ-то, успеха бързо ще дойде.
Разбира се нещата с НЕ трябва да са малко на брой и за важни неща.

Здравейте! С голям интерес прочетох темата за бебешкия пубертет. Имам момченце на 2 г и 4 месеца, преди няма и месец тръгна на ясла. Имал е периоди, в които не иска да върви с мене за ръчичка, или обръща посоката и се дръпва и тръгва сам, не се впечатлява като му кажа "айде чао тръгвам си", тръшкал се е по улици, по магазини, страшно беше, да не говорим периода, в който удряше децата по градинките, това пък беше още по-кошмарно... НО тези периоди минаха преди месеци, сега с тръгването на ясла част от тях се върнаха с пълна сила. Той ходи 2 седмици на ясла, но само до обяд, след което се прибираме и ляга да спи.  Пропуснах да кажа,че в яслата плаче почти постоянно (поне по думите на леличкитe). Та, като се приберем и тръгна да го слагам да спи, той си намира хиляди други занимания, а аз го виждам, че едвам гледа, иска да си играе, да гледа детски, да рисува с моливи и т.н Започнах да го слагам на спалнята да си легне и да гледа малко детско, след първите 10 минути натискам дистанционното и му казвам, че детското е заспало, че всички вече спят и трябва да си ляга. Да, но щом го сложа в креватчето се започва яка истерия, не иска там, опитва се да прескочи, сочи с пръст спалнята и вика - искам тука искам тука, аз в началото го взимах, гушках го по малко докато се унесе, но гледах да го преместя преди да е заспал, за да види къде си ляга. В началото нямаше проблем, като е супер уморен вече заспиваше в креватчето, но с всеки изминал ден нещата се усложняват. Най-неприятното е, че междувременно след първата седмица ходене на ясла ни се наложи да го оставиме при едната баба, която никога не използва кошарата, която всеки път й носиме, просто защото така й е по-лесно, слага си го да си спи до нея на спалнята и това беше края... Той явно разбра, че на спалнята е по-хубаво и щом може при баба, значи може и при мама и тати, и истериите започнаха да стават нетърпими, не само на обяд, ами и през нощта. Събужда се по някое време и започва да се опитва да прескочи. Карам му се , споделих и с едната сестра в яслата, тя каза, че трябва да сме твърди, непреклонни, защото децата манипулират. Знам, че е права, ама как да стане това, направо вече полудявам от нерви, той като спи между нас аз не мога да спя изобщо, по цял ден съм труп, предстои ми връщане и на работа, незнам как ще издържа. Аз съм много против децата да спят до родителите си, признавам си, че много обичам да го гушкам, но наистина съм против, той трябва да си знае леглото, някой ден ще трябва да го отделиме и в отделна стая, как ще стане това, като той свикне да спи на нашто легло, направо незнам... Много се притеснявам и много се ядосвам, понякога не си сдържам нервите и започвам да му се карам и да му викам, някой път и го шляпвам по дупето, след което той ми се сърди, прави на инат и така.. Кажете имате ли опит с подобно държание, аз незнам как да постъпя, да му купя нови шарени чаршафи, с любими герои, да му махна решетките и да види, че може да си ляга там когато поиска, или нещо друго, много ще съм ви бладогарна ако дадете съвет..

Вили, да не е стрес от яслата и да търси повече близост с вас (страх от изоставяне)?
когато дъщеря ми тръгна на ясла правеше нещо подобно. понеже и аз държах да спи в нейното легло (тя е в отделна стая), временно отстъпих. в стаята ѝ има разтегателен диван. лягахме там заедно, а после я премествах, но оставах да спя при нея. така близо месец. и все ѝ казвах, че съм при нея, че няма да ходя никъде, че като отвори очички и ще съм тук, у дома и т.н.
купихме ѝ нощна детска лампа, която може да си пуска сама през нощта, оставяхме ѝ шише със сок/вода, ако се събуди, да види, че няма нищо страшно, че може да пийне водичка и пак да заспи.
после отново имаше моменти, когато искаше да спи при нас. връщах я в стаята и оставах, докато заспи. с времето премина.
а, и за яслата, винаги ѝ казвах, че винаги ще я взимаме. като я оставях сутрин, пак ѝ повтарях, че ще се видим след като поспинкат с децата и хапнат закуска.

Стрес от ялсата е това. При моето дете беше в рамките на няколко седмици денонощен рев. Малко по малко нещата се наместиха.
Сега го има и стреса от 1-ва градинска група, но не е толкова страшен.
Нещата ще се наредят след някой друг месец ходене на ясла.

Вили имам приятелка с момеченце колкото твоето,което не иска да си спи в кошарата,защото и то е било при бабка на спалнята  
Та,взеха си го те и бам в коша,обаче той реве яко,дере се, и се моли с думите "Икам дода вас,икам дода вас.." Спят в една стая и това е продължило цялата нощ,не са могли да мигнат и са били на ръба на нервна криза,детето е прегракнало от викане,но моята приятелка не го е взела при тях с ясното съзнание,че кошарата ще се ползва по предназначение и това е
Така се е решил проблема,дребния се е примирил,че няма да стане неговото и повече такива изпълнения не е имало

уф, аз съм мека мара, не знам дали ще мога да изтърпя "икам дода вас" цяла нощ 

Моето не съм го оставяло да спи само, от бебе си спи при мен. Имах 2-3 неуспешни опита като бебе да спи в леглото си и след час рев си го вземах. Мисля, че най-естественото е бебето са спи при майка си.
Но откакто ходи на ясла и сега на градина, той сам иска понякога да спи на своето легло, най-вече за обедния сън. В момента редува - веднъж с мама на спалнята, веднъж на сам на леглото си.
Не го спирам, за мен това е най-нормалния начин за започване на самостоятелно спане. Местя като хахава завивки всяка вечер от детска стая в спалня и обратно.

Моят син съм го оставила да спи, където пожелае - ако поиска си спи сам, ако не - на спалнята. Не съм твърдо против това, макар че е хубаво да свикне да спи сам. На моя позната детето от раз започна да спи само на около 4,5 г. Така че не се притеснявам, че ще спи при мен до гимназията  Дори сега в студеното време ми е по добре да е при нас, че да не ставам през 10 мин да го проверявам дали не е отвит...
Но всеки си знае, де!

В един момент децата сами искат да спят сами и да стоят сами.
Ето сега пи нас етапа е преходен, не му преча, избира си. По-удобно ми е да спим заедно, но не настоявам, защото ще попреча да отделянето. Местя си спалните неща между 2 стаи и толкова.
Принципно не преча на наченките на самостоятелност. Нищо, че ми е по-удобно аз да го направя.

Моят син е на 3,5 г., може да се храни сам, но напоследък все иска да го храня. И то го казва с подмазваческо-умолителен тон "Мамоооо, моля те да ме храниш". Питам го защо не иска сам - защото искал да го храня, по-вкусно му било 
Не знам дали да му угаждам....  Виждала съм дете на 8-9 години, което майка му го хранеше. Доста странно ми се стори....

Моето е на 3. За сега иска сам, макар че бая маже и доста бавно се храни.
Но понякога иска мама да го храни.
Natali_, може да пробваш с номера - мама е заета, трябва да събере прането, примерно, нахрани се и после ще играем.
Детето да се храни само, а ти свърши казаната работа, но да те вижда.
При нас работи това.

Ceca, той може да се храни сам, дори доста добре, почти не се цапа. Просто се глези.... та въпросът е дали да му угаждам или да го оставям да се храни сам. Той е придобил доста добри манипулаторски умения  - моли се, глези се, гушка се, дори се сърди понякога, за да постигне желаното....

Сама си определи какво може и какво не може.
Детето има нужда от глезене, има нужда и от здрава ръка.
Всеки си има начин за постигане на своето, децата сега опитват и се учат, нормално е първо вкъщи да пробват номерата.
Родителят слага границата да допустимото и недопустимото.

При нас сега номерата са - няма да заспя докато и мама не си легне, а заспиваше сам без проблеми.

Аз също търся решение на проблема с тръшкането! На 2г и 10 м. и се тръшка за всичко и на всякъде и от всекиго!