Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 28

Танче, чак сега ти прочетох подписа   

Как си открих рака?
Сама си го напипах и марш на мамолог, ехограф, хирург...разбира се, началната диагноза - фиброаденом.
И въпреки, че беше 1 см. имах и метастази в 1 лимфен възел - това вече след операцията.
Нататък знаете...

Сигурно вече спинкате, но.... без приказка за лека нощ не може  Попаднах на една, която ми хареса и реших да ви я споделя 

Приказка за глухото жабче
Имало едно време една групичка от малки жабчета, които решили да си организират надбягване. Целта им била да се изкачат на върха на една много висока кула. Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците. И състезанието започнало...
В действителност, никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания, като например - Ооо, пътят е толкива труден! Те НИКОГА няма да достигнат върха!... Или пък: - Не, НЯМА НАЧИН да достигнат върха! Кулата е толкова висока!... И малките слабички жабчета започнали да се скапват. И се отказвали. Едно по едно... ...Освен онези, които с бодра крачка продължавали да се изкачват нагоре и нагоре. А тълпата продължавала да крещи: - Толкова е трудно! Никой няма да успее!!! И все повече жабчета се уморявали и се отказвали. ...

Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре... - Това НЯМА ДА СЕ ПРЕДАДЕ! На самия край всички други вече се били отказали да изкачват кулата. С изключение на онова мъничко жабче, което след неимоверни усилия, единствено успяло да стигне до върха!
Тогава всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно ТОВА жабче е успяло да го направи. Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило нужните сили, за да достигне върха? Оказало се, че... Победителят бил ГЛУХ!!!

А поуката от тази приказка е:
Никога не слушайте негативните и песимистични изказвания на другите!
Подминавайте ги, защото Ви отдалечават от Вашите най - красиви мечти!Тези, които носите в сърцето си!
Винаги мислете за силата, която носят думите! Защото всичко, което чувате или четете повлиява на духа и действията Ви!
Бъдете винаги позитивни! Негативните хора не намират решения и увеличават проблемите.
Бъдете глухи, когато някой Ви каже, че няма да се справите!
Или, че реализирането на една мечта е химера!
Ние сме това, което мислим!
Добрият хумор, смехът, щастието контролират и стреса!
Винаги мислете - АЗ МОГА ДА ГО НАПРАВЯ!


 

днес кафето е от мен

Таничка,мерси за кафенцето !! Хубав професионален празник ти желая!!   

Исках да те питам-ти от къде си взе перуката? ОТ Амоената или от друг магазин?

Хубав ден на всички!!   

 antom , приказката за лека нощ много ми хареса .
KaRoLa  - от Амоена я взех , от единия магазин на Николаевска

Мерси, Танче, то и аз от там. Всичко останало е супер изкуствено. Дето казва мъжът ми: все едно са ти сложили найлонова торбичка на главата, така лъщиш Ама за 45 лв как да ти продадат качествена Пък и в нашия град има много малък избор 

Не се коси Карола и много магазини и перуки да има все е тая. Аз си купих две перуки едната уж по евтинка за около180 лева ама с изкуствен косъм, докато ми направят другата дето беше от естествени коси за около 500 лева/беше по настояване на съпруга ми, за да не се чувствам различна/. И двете ги подарих и не съм ги носила нито ден. Така, че не си давай парите за скъпи перуки ами си направи един стойностен подарък

joremimi,
ти си ходила при добри специалист. Просто трябва да се довериш на някой от тях и да го следваш.

Аз сега се връщам назад във времето и си спомням, че в банята си напипах едно малко топче като оризче. След това не знаех какво да правя и попитах приятелки дали им се е случвало. Оказа се, че на много момичета се е случвало. Някои се лекуват с препарати, други се оперират и го махат, трети само го наблюдават. Това са фиброаденоми, липоми, кисти... все доброкачествени. Докато лежах в болницата всяка сутрин приемаха по 4 момичета с такива образувания, отстраняваха ги и след обяд се прибираха у дома. Една от сестрите ми разказа, че дъщеря и е оперирана 6 пъти с фиброаденом, като първата и операция е била на 16 години.
След като си открих оризчето, първият лекар, който ме прегледа диагностицира Фиброаденом и нареди незабавна операция. Аз не съм ходила при други лекари за консултации. Дори нямах време да кажа на близките си, да чета в интернет. Веднага се подложих на операция и тогава се е разбрало, че образуванието е злокачествено и има засегнати лимфни възли.
KaRoLa
аз дълго време преди диагностицирането имах болки, вдигах температура и се чувствах ужасно отпаднала. Нямах желание за нищо и ме беше обзела тежка депресия. Свързвах тези симптоми с всичко друго, само не и с ракЪТ. Не съм се консултирала с лекар дори. Имах лични проблеми. Предполагах, че симпомите са в следствие на стреса. То и какво да се консултирам - боли ме рамото ... ами вдигнах температура снощи и преди седмица също .... ами настинала ли си  ... Сама си предписвах и прилагах илачи и стимуланти като парацетамол и кръвен здравец, гинкобилоба ...
Та ето това оризче ми спаси живота за добро или за зло. Ама ми го спаси в буквален и преносен смисъл. Защото сега съм много по-жива от преди - и физически, и духовно.

bigbaba4, има много млади жени, които не могат да си позволят дори и евтинка перука. Затова много добре си направила като си ги подарила и двете.

И аз така казвам,че живота ми се спаси в пряк и преносен смисъл. Ако не ме болеше, НИКОГА нямаше да ида на лекар,защото не хая за здравето си... Докато не влязох в болница. Миналата седмица имах една пъпчица под лявата мишница, където ми е шевът и казвам на баща ми,че искам да ме види хирург. И той веднага:ама боли ли те нещо,какво ти има Аз :НЕ, искам да види раната и пъпчицата. Отивам при хирурга, той: раната ти е спокойна, всичко е наред, карай спокойно... До къде стигнах-за една пъпчица и айде при хирурга...

Бигбаба, аз не се вталявам толкова в перуката,защото аз вече изпрах МОЯТА перука. Но исках да видя къде какво има. Ясно ми е,че говорим за няколко месеца... И това ще мине.

Честит празник на всички медицински работници! Бъдете живи и здрави!      

Да се изкажа и аз за перуките...
Купих я...Разходих я веднъж до една сватба и това си беше...
добре,че ѝ бях купила стойка,та да си стои на нея удобно...
След това я подарих на едно от момичетата в темата,но май и тя толкова я е носила!
Предпочитах си кърпите.Приятелка ми подари шапка с надпис Metalica и си я носех с кеф.
А като ми стана косата около 2 см си ходех просто по коса.
Два три дена ме гледаха странно ,но после свикнаха и вече никой не забелязваше,че почти нямам коса.Ама пък после като ми стана една гъста,къдрава...Все едно че бях минала на студено къдрене...

Сисан,  като ти чета поста се сетих, че в самото начало като си правехме срещичките се разпознавахме по голите глави . Колко красиви бяхме!!! Не, че сега сме по-грозни! Ама сега вече като влезем в кръчмата не будим учудването на никого!!!!

Здравейте, момичета!
Честит професионален празник на Маргич, Таничка и всички здравни работници, на които дължим живота си! Благодаря им от сърце за знанията, опита и професионализма, с които ни лекуват! Желая им най-ценното - здраве и дълъг живот!
http://vbox7.com/play:5fa8e11d&al=2&vid=2303851
Не случайно световният ден на здравето е избран точно в този годишен сезон, може би, защото пролетта е свързана с възраждането на живота, който е толкова крехък и за него се грижат именно здравните работници! 

Благодаря ти мила! Трогната съм от поздрава! Обичам те!