А иначе и аз мисля, че Саре никога не би се усъмнила в Али, винаги би го подкрепяла. Но какво да се прави и в живота никой не е господар на сърцето си.
Хм, мама Гюнюр/дали правилно го изписвам
/- много точна жена!
Обича много децата си, но не ги задушава с любовта си.Изключително строга, но безкрайно притеснена от всичко, което се случва с тях. И някак си покрай своите две рожби е приела и Али за своя. Вълнува я какво се случва с него, какво преживява, даже имам чувството, че е повече загрижена за него от собствената му майка. Опита се да разбере, да оправдае това, което се случи в сватбения ден. Застана зад гърба на дъщеря си, остави я да поплаче на рамото и, но не и позволи, а и до сега не позволява Назлъ да си мисли, че е настъпил краят на връзката им. И в същото време се разтревожи за Али- за душевните му рани, нанесени както от Назлъ- нейната дъщеря, така и от собствената му майка. Гюнюр не го изостави, не спря да мисли за него, срещна се с него, покани го да влезе вкъщи, направи всичко, което бе по силите и и да вразуми Мелиха.
Олеее, пак съм се отнесла и съм написала огрооооомна изповед!
И аз много я харесвам. Толкова разумна и уравновесена. Опитва се всеки да разбере и подкрепи, на всеки да помогне, без да се натрапва и да прави излишни драми. Мисля, че тя най-трезво преценява ситуацията, докато Назлъ и Мелиха са заслепени от своите страхове, подозрения и ревност. Харесва ми идеята, точно Гюнюр да помогне за сдобряването на Али и Назлъ. Дано е така. Каквото и да стане обаче си мисля, че тя винаги ще подкрепя Али и ще милее за него като за родно дете.
Не разбрах какво точно наговори на Назлъ, когато се скараха, ама май и каза някои истини, от което на нея никак не й стана приятно. 
Препоръчани теми