Малко остава


Милото захарче! Дано оцелее до края на сериала!
Есра тоя път с право й се разкрещя. Вярно е, че събитията се развиха твърде бързо и някак си останаха извън контрола на Назлъ, но нито Али, нито Серкан заслужаваха това, което се случи. 


Милото захарче! Дано оцелее до края на сериала!


Ще си напиша вълненията и страстите по серията, но сега първо мисля да си излея ядовете за Мелиха, и то защото Вени каза, че я разбира. 
С викове, крясъци и сръдни ще го откаже ли? Не искала очите и да го виждат! И какво? Какво ще спечели от това? 
А тя какво направи- дори да е сгрешил- изгони го, не иска да го вижда, да прави, каквото знае, нея не я интересувало. Еееее, ади ятер бе!
Една майка така не постъпва- ще прави, ще струва, но ще помогне на детето си. Дори в очите и да е предател- тя го прави такъв и пред обществото- това не е поведение на майка!
И неизбежното сравнение с мама Гюнюр.
Тя и каза: „Той ти е дете. Опитай се да разбереш какво става в душата му!“
Е, не е ли точна. Добре бе! Нали и тя вижда това, което вижда Мелиха- и тя вижда, че работи за убиеца на баща си, за убиеца и на нейния съпруг, на всичкото отгоре е нормално да счита, че точно това, че работи за него е наранило и собственото и дете. И вместо да е по-наострена срещу него от собствената му майка, тя за себе си е решила, че нещо става в душата на този човек и някак си не иска да приеме, че той е станал предател.
Как нейното майчино сърце усеща, че има нещо, а майчиното сърце на Мелиха не го усеща.
Тя се стреми да помогне и на своето дете и на своята приятелка- препоръча и да говори с него, да го разбере и след като разбере какво става в душата му беше убедена, че Мелиха ще намери пътя към сърцето му и ще му помогне да успокои душата си
. А какво направи Мелиха?! Ами тя, може би изобщо нямаше да се срещне с него ако не беше чула Назлъ и Озан да говорят за работата му при Вейсел.
Та тя го повика отново да го стъпче, отново да му покаже колко му е ядосана, отново да го изгони от дома му и от живота си.
Нима се опита да види душата му?!
Защо не го предразположи да говори, защо не се опита с добро да му покаже верния път, според нея? Толкова ли малко познава собственото си дете?
Та аз в определени моменти дори оправдавам Назлъ за отношението и към Али, защото вярно те се познават от малки, но виждайки поведението му- примерно разправията с продавача на апартамента- тя би могла да предположи, че не познава тази страна на любимия си и че той изправен пред трудностите, породени от липсата на средства за да и осигури по-хубав живот би могъл да залитне.
Нооо, това не би трябвало да са мисли и на Мелиха- та нали тя е човекът, който го е възпитавал, който му е показвал кое е добро и кое лошо. Как тогава така с лека ръка ще реши, че синът и е сребролюбец и заради пари ще отиде при най-големият им враг! 
Тя го гони непрекъснато. Не се замисля къде спи, какво яде. Дали с поведението си няма да го тласне точно там, откъдето иска да го откъсне, защото ако той наистина е син на Вейсел и ако това наистина и минава през акъла защо не се замисли малко.
Ами ако Вейсел вече се е усетил или е разбрал отнякъде, че това е синът му? Затова защо не се замисли? Нали тогава, този толкова омразен за нея човек, ще направи и невъзможното за да върне доверието на детето си. И така както го е зарязала тя, той става много лесна плячка за Вейсел. След това, тя на какво ще разчита-ако той установи, че няма дори роднинска връзка с нея- дали няма да промени и отношението си към нея.
Ето тези въпроси трябваше да си постави Мелиха и да направи опит да си върне детето, защото ако той е край нея, ако черпи сили от нейната майчина любов, дори да установи, че тя не му е майка не би могъл да и обърне гръб. Трудно се обръща гръб, когато те гледат с обич право в очите, лесно се обръща гръб на обърнатия вече гръб! 


Да ти е жив и здрав!!!!!!!!


Препоръчани теми