Сарухан Хюнел-Saruhan Hünel-сега в "Araf zamanı" -тема 19 *KY-31*

Бризче, няма да споря с теб  Напълно подкрепям всичко, което си написала за Мелиха. Адвокат не искам да й ставам, защоно и аз не мисля, че постъпва правилно.  Просто се опитвам да погледна през нейните очи и да си обясня поведението й. Ясно е, че обича сина си. Той й липсва, мисли за него, притеснява се за него, боли я за него. И в същото време е толкова студена и непрестъпна, отблъсква го, обвинява го, наранява го. Изгони Али от дома им в момент, в който той беше нещастен, уязвим, напълно съкрушен. След това го изгони и от болницата, макар да знаеше колко е притеснен. Защо?  Какво кара една майка да постъпи така?
Обяснението за мен е във всепоглъщащата й омраза към Вейсел Алтай и страхът й, че синът й тръгва по неговите стъпки. Предполагам, че цял живот Мелиха е втълпявала на Али колко зъл е този човек, как е разрушил семейството и живота им. И след всичко това, тя разбира, че синът й се е съюзил с този убиец. Това е голям удар за нея, предателство спрямо семейството и паметта на бащата. Множество отделни факти лека полека я убедиха във "вината" на Али. Парите и пистолета, които намери в джоба му, ареста, напускането на полицията, необяснимите изчезвания, думите на Мурат, думите на Назлъ. И най-лошото е, че Али не може да отрече, не може да й обясни и да я успокои. С мълчанието си той само затвърждава нейните подозрения. Тя не може да надникне в душата му, защото вече го е осъдила. Не се интересува от мотивите му, тя вижда крайния резултат и от това я боли.
Аз виждам Мелиха като твърда, неотстъпчива и непреклонна жена, която много трудно прощава, особена пък на хората, които обича.  И може би точно от нея Али е взел упоритостта, решителността и волята, с които неотклонно преследва целта си и които го тласнаха към мисията, за която той знаеше, че най-вероятно ще преобърне неговия живот и живота на близките му.

Бризче, хубави яйца си приготвила, но най-красив е великденския венец  

Честит Велики четвъртък момичета,

от мен за вас хубав и спорен ден!
А венеца е уникален!

Мисля, че вече трябва да споделя впечатленията си от серията, че ей сега ще дойде следващата- не, че толкова бързо ми минава времето, а просто непрекъснато се сещам за нещо ново и интересно или пък виждам нещо, което съм пропуснала/че то аз май всеки ден си правя преговор на серийката/ и се получават огрооомни постове. Та преди да ми се е препълнила главата да кажа това, което бръмчи в момента из нея.
         За Мелиха няма да пиша повече - дали е упорита и твърда, уплашена или решителна- това всеки сам да си го реши. За мен е вироглава и инатеста. И най-вече егоистка, защото една майка в името на детето си трябва да е готова да прави жертви. И ако Мелиха разбира като жертва от своя страна да се лиши, да се избави, да изгони детето си- това за мен е чиста проба егоизъм, а не жертва.
Назлъ- и нея вече трудно я разбирам. Колкото и да се опитвам да погледна нещата през нейните очи все не успявам. Да, тя вижда Аху и Али- вижда целувките, вижда, че общуват, но защо не вижда неговите реакции в такива моменти? Нали уж е влюбена в него, нали го познава!? Как така не забелязва, че след всяко общуване с нея, той е смутен, притеснен и нито веднъж не е инициатор на каквито и да било действия с Аху- дори разговорите. Да, Вени ще каже, че тя не вижда кой е инициатора. Добре, но вижда как той се държи в такива моменти. Нали ако има нещо повече, Али няма да е толкова резервиран. И ако на празненството в хотела можеше да си обясни държанието му с това, че и тя присъства там, то сцената в болницата би трябвало да е по-сърдечна. Али нямаше как да види, че тя е там- зад гърба му. И още – по отношение на побоя над Серкан- дори след заплахите на Али да се превърне в убиец, дори да си помисли, че той е способен на това/да не говорим, че реакцията му кореспондира с характера, който тя познава- визирам избухването в апартамента, визирам и ревността, която тя познава/, но дори и да е така, дори Али да го беше направил, това ли е начина да му покаже, че е постъпил неправилно? Какво спечели от това, че реши да приеме предложението на Серкан? Не само, че не спечели, напротив загуби- и то много! Първо- падна ми в очите, че сама се предложи. Би могла да стане малко по-благосклонна примерно към него, но да си остави вратичка и да помисли какво прави. Най-малкото да си даде време за да разбере как точно се е случила срещата между двамата. И още нещо- трябваше да и светне лампичката  като чу, че Серкан дори не е видял кой го е нападнал- дали това е в стила на Али. Да не говорим, че точно с това- скрито, подло и анонимно нападение можеше да умори Али психически- и щеше да го принуди да разкрие поне част от играта си, но откъде акъл за това? Ядосана и прекалено мнителна, тя направи първото, което и хрумна- като малките деца- „Нъц, нъц  сега пък ще се оженя за него, пукни се ако щеш!“ - точно това си мисля, че стана в главата и. Въобще не се замисли за последиците от думите си. Как не можа да прецени, че това, което направи е една много важна стъпка в живота на Серкан. Че това толкова чакано от него „Да!“ той няма да го пази в тайна, а ще го разгласи навсякъде, защото то го прави щастлив. И после когато видя резултата, хубавицата наша, се държеше като препикано мушкато- и в болницата, че и в дома на Вейсел.
Да не говорим, че кашата, която забърка, ми се струва, че трудно ще се оправи- навлезе в рода на Вейсел- и като имам пред вид колко много държи той на семейството си, дали ще я оставят да се откаже от този годеж? Струва ми се, че тепърва ще бере ядовете от необмислените си думи в болницата. И да беше само Вейсел? Очаква я сблъсък с онази канара на правосъдието- мама Гюнюр! На нея какво ще обяснява? А покрай мама Гюнюр е и мама Мелиха- пред нея как ще се изправи- все пак за голяма част от действията на Мелиха косвено влияние има и самата тя!
Няколко думички за Серкан.
Това момче, поне засега в сериала, заслужава моите адмирации! Винаги е точен, на точното място и в точното време. Не прави компромиси с работата си- факт е, че отказа да се занимава с убийците на Етем, а това ще накара и Вейсел да внимава кога какво го кара да прави и кого да защитава. Така по-малко ще се набърка в престъпните дела на баща си. По отношение на Назлъ- също беше много точен- настоятелен, но не нахален. Съобразява се както със състоянието и, така и с волята и. Неговата обич е всеотдайна, но търпелива. Непрекъснато и показва колко важна е за него и в същото време не спря да и повтаря, че е готов да я чака безкрайно и че ще говорят по въпросите на тяхната връзка, когато тя е готова. Зареден с търпение и надежда, нямаше как да не се ошашави от предложението и в болницата! Та той милия полетя от щастие, видя реализирани най-съкровените си мечти! Изобщо не ме очудва, че веднага купи пръстените и сподели с всички своето щастие! И не го направи, за да я притеснява или за да не вземе да се откаже, направи го просто защото е толкова влюбен в нея, че всеки миг без нея му се струва като вечност, направи го от нетърпение да я има непрекъснато до себе си.
Как ли, милият ще понесе удара на Назлъ? Та той изобщо не го заслужава...

Ох, още мноооого имам да казвам, но пак стана огромен поста ми! Ще оставя другото за довечера или утре!

Ох, ох, ох и аз мисля, че Назлъ постъпи детински, глупаво, необмислено, първосигнално. Гневът и ревността дотолкова я заслепиха, че тя сякаш вижда Али като в криво огледало. Нали каза на майка си, че вече не го познава, че в очите му я няма старата любов, има само омраза. /ох аз поне така си го преведох, ама дали е така  / Разбирам че и нея я боли, че и тя се чувства предадена, но това което направи изобщо не беше решение на проблема. Дори да оставим на страна Али, Назлъ нямаше право да постъпва така със Серкан. Даде му такава надежда, накара го да полети от щастие само, за да го върне после с трясък на земята. Не го заслужаваше това Серкан  Изобщо Назлъ се възползва се от любовта на единия, за да накаже другия и в крайна сметка пострада и тя.
Сцената на годежа беше направо абсурдна. Серкан сияещ от щастие, Вейсел горд и доволен, а Назлъ объркана, стъписана, осъзнаваща, че това е една голяма грешка, но сякаш изпаднала във вцепенение. И всичко това пред очите на неочаквания свидетел Али. И докато цялото семейство радостно поздравява Назлъ, тя вижда само изпълнения с болка поглед на Али. Много силна сцена.  Още потръпвам като си я представя.
И после мигновеното изчезване на Али, сякаш той вече няма място там в живота на Назлъ. Бясното каране на колата, като че ли в опит да избяга от агонията. Но болката го залива, заедно със спомените от един друг, щастлив живот. И думите към Мурат: "Назлъ си отиде. И аз умрях тази вечер." 
Дали пък Али наистина не умря там в къщата на Вейсел Алтай, докато гледаше как друг поставя пръстен на ръката на любимата му? И дали в следващите серии няма да видим един нов, различен Али 

Ето ги и двете мами 

 

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!

ЧЕСТИТО ВОСКРЕСЕНИЕ!



Здраве и благоденствие за всички!

Мерхаба,къзлар   
Честит празник на всички,аз отново съм тук

 
Христос возкресе!
Здраве, радост, щастие и благодат за Вас и Вашите близки!
Благоденствие и благополучие за семействата Ви!

И понеже си имам две именнички! Да почерпя и за тях! Заповядайте!



aleynam , щастие за очите ми-хошгяльдин!

Бризче, да са ти живи и здрави именичките и много да те радват!


Алии, изключително много се радвам да те видя тук отново      

и едно видео, което признавам се ме изпълни със завист 

Добро утро в НАШИЯ-ден- вторник!   
Вярно, че е първият работен след петдневни празници, но за сметка на това вечерта ще си получим направо награда !
Вени, клипчето е страхотно! Дамата, /имам подозрения, че е от нашия форум- вчера някой спомена за "ловец" в Истанбул/ от клипчето, искрено се надявам да се появи и в нашата темичка със своя сюрприз! Може би и ще ни каже няколко думички за тази среща!