С шарени яйца и козунаци, очакваме първите МАЙски моми и юнаци!

Христос Воскресе, момичета! Да сте живи и здрави! Пожелавам много семейно щастие на всички ни:)

Христос Воскресе милички! Ние снощи се прибрахме и още не бяхме си влезли у дома и ни нападнаха едни гости.
 Отивам да спретна някаква закуска докато дребната и баща и спят.
Желая ви хубав ден! 

Честито Възкресение, бъдете живи и здрави, много щастливи и обичани!!!
Гери, стискам палци да не е нищо сериозно 
Хубав и слънчев ден!

Христос Воскресе, Май-чета!

Аз напоследък чета доста за раждането и все ми се струва как до 14 май, когато ми е термина, има мноооого време, но май-май не остана... Ние с ремонта сме все още до под кривата круша, но се надявам до края на тази седмица всичко да приключи

Надявам се всички да сте добре, приятна разходка - денят е чудесен!

Здравейте! Как сте?
Честит празник на юристите в темата!   

Да се оплача и аз от бисерите на роднините... Уж се старая да не обръщам внимание, но цяла нощ се будих и си мислих за глупостите, които ми наговориха вчера. Обикновето се усмихвам, мълча и търпя и после правя каквото си искам, но стават прекалено креативни, за да не се издразня. Всъщност вчера сякаш си бяха направили планче - нищо не пропуснаха - започна се от пола на бебето, пък после майчинството, секциото, датата на секциото, името на бебето, избора на болница... Сигурно някоя от темите пропускам...много бяха... 

krisi72 ,rali4ka не се нервирайте излишно аз напълно ви разбирам знам че е невъзможно,нооо така е със зле възпитаните и бих казала прости хорица,за мен такива хора са дребни души.Винаги да се бъркат в чуждото.Аз лично на моята свекърва съм и дала пълен игнор   ,

Но какво да се прави,ще я търпя до когато мога,но аз съм много директен човек и нищо не и спестявам и не и позволявам да изказва мнение за нещо свързано с бебето,така че ако някои пак се опита да ви каже нещо поставете го на мястото му  

Shusha123, шийката ми е скъсена, главата е центрирана (това не знам какво значи, така каза докторката) и имам регулярни контракции, които се виждат на записите, но не са болезнени – рядко усещам болка, но стягането определено се усеща. Естествено всичко това е по информация на моята лекарка и на другите доктори от болницата, които ме преглеждаха - аз нище не усещам, освен стягането на корема и болките и тежестта ниско долу, които на моменти са доста гаднички. Сега съм се ошашкала за багажа за болницата, защото го обърках като ползвах част от него тези дни. Днес изпрах и се надявам до утре да не се случи нищо, за да мога като изсъхне всичко да си го подредя отново.
Колкото до подмятанията на роднините – не се ядосвайте излишно – това им е работата на роднините да дразнят – аз лично гледам да не ги слушам и бързо-бързо да се озова в нашата си хралупка, където ми е спокойно. Обаче вчера на празничния обяд и аз се ядосах и се изрепчих на бащата на мъжа ми, защото наистина прекалява – не знам дали е нарочно или без да се усеща, но не ме интересува всъщност. Взел да ми обяснява, че трябвало да си сложа някаква кърпа или пък текстилна салфетка, за да не се капя. И аз се хиля, щото мисля че се бъзика с големия ми корем – как да допусна, че не е така?! Обаче по едно време той наистина се появи с някаква салфетка от плат!  Казвам ви издивях!  Първо, защото не съм прасе и претендирам, че се храня възпитано – просто не проумявам откъде го измисли това - и второ, защото той има по-голям корем от моя. И го попитах дали не е по-добре той да си я сложи или ще си вземе друга! 
По отношение на детето все искат да дават акъл на кого да го кръстим и питат какво ще е името. Ние не казваме нищо, въпреки че няма да е на никого. Само наскоро им обясних (пак на неговите роднини), че детето ми цял живот ще живее с това име и дори и да не го харесва искам аз да поема отговорността за това, а не да се оправдавам че трябвало да го кръстя на някого, заради мераците на някой дядо или баба. Истината е, че аз никога не съм си харесвала името и като по-малка питах майка ми защо ме е кръстила така и тя все ми отговаряше едно и сащо – „Така се казва баба ти.”. Този отговор никога не ме е задоволявал, но все си мислех, че като порасна ще разбера. Е, не стана така – все още не го разбирам – звучи ми като измъкване от страна на моите родители.
Ох, много дълго стана, че и нищо смислено не написах. Хайде, оставям ви в това готино време – излизам пак малко навън. 

Благодаря ви момичета за подкрепата   
Май не успях да я затъпя тотално, че повече да не смее да ми поговори, но нищо ще му дойде времето. Важното е, че й казах, че за мен на първо място е детето ми да е живо и здраво.
blagovesna хареса ми твоя коментар, че това са думи на зле възпитани хора  .
Иначе Krem_IM  и аз съм се замисляла над това нещо каква свекърва ще съм, а както се оказва свекърва на квадрат, но само да сме живи и здрави.   

Госпожичката продължава да кротува. Какво ли не правих за да я размърдам...Едва ще издържа до сряда, когато съм на лекар.
Като гледам, че ми остават 24 дни и  не мога да повярвам, че толкова скоро ще се случи това чудо. А то най-вероятно ще е и по-рано.

elliee, Опита ли номера със студената вода? Ще напиша, каквото си спомням за него, извинявам се, ако пропусна нещо   Изпиваш чаша студена вода наведнъж, лягаш на една страна и до около 15 мин се размърдва. При мен е безотказно. Някой беше писал, че по принцип трябва да ги усещаме поне веднъж на 8 часа. Пиши дали номерът със студената вода е проработил. И не се измъчвай да издържиш до сряда - направо звъни на док /предполагам имаш номер на мобилен/, бременни сме само веднъж.      

blagovesna, merry-mimi , благодаря за разбирането        

Здравейте девойки,

И аз лекичко да се пооплача - на връх Великден, малко преди да стане време за обикаляне на църквата,  почнаха едни контракции, ама точно на 10 минути и то така се стяга корема, че имам чувството, че мога да почукам на него и ще се чуе звук. 5 не болят, една боли и така часове наред. На мен ми беше целия ден някакво лошо, без апетит, с лека температура и по едно време си викам - защо да си мъча мозъка да го мисля - ставам и отивам в МД. Та в 3:30 през нощта - отивам аз и на вратата на спешното охраната  препречил пътя и вика "вие за какво сте". Погледнах го тъпо предвид, че коремът ми стърчи половин метър пред мен и осъзнах, че ми задава въпроса, защото се смея /бяхме с едни приятели и точно ме бъзикаха/, освен това съм с черна рокличка и токчета, което очевидно не е обичайния вид, в който се появяват разни изстрадали жени там. Та, след 2 мин обяснения ме пусна, последваха 5 минути обясненияи  с акушерката, след това още толкова с дежурния лекар, накрая се почна и с прегледите - 1 час - то не беше ехограф, запис на тонове, проверка за разкритие, доплер, взимане на мерки и тн. После се усетих, че това се случи чак след като обясних, че ще раждам там, имам си дата за планово секцио с избор на екип и някак си се разшаваха. Оказа се, че дребният е много неспокоен и пулсът му е над 160 и не ме пуснаха да си тръгна. В 4:30 попълних куп документи, че съм съгласна с всякакви секциота, анестезии и тн. И отидох "да спя" в една от стаите.

Не бях мигвала предните две нощи и вече бях тоооолкова крайно изморена, но и там нямаше заспиване.  В стаята облещени едни силни лампи, 2 легла и 2 нощни шкафчета + счупено парче огледало - няма телевизор, диван, нищо. В 7 пак тонове, после ми взеха 9 колбички кръв, акушерката брутално ми спука вената, в следствие на което ръката ми направо е лилава в момента, а моите вени се виждат суууупер много и ярко като стисна ръката.

Пуснаха ме да си ходя към 9, но се водя "хоспитализирана". Днес отидох на тонове и само дето не ме наби акушерката, на която попаднах. Обяснявам й за какво съм и тя - ааа ти си тая дето дойде по никое време и не си беше сложила фраксипарина, знам те аз. А аз наистина не го бях сложила, защото го слагам като си лягам, независимо от часа. Както и да е. Странни хора. После - защо не съм била стояла там като съм хоспитализирана /докторката каза - тръгвай си!/ , защо идвам в 12 /като са ми казали да дойда след 10 задължително ???/, след като всичко си беше наред с тоновете, питам утре да идвам ли - получавам отговор "че аз откъде да знам". И така на още 2 въпроса и се отказах да питам повече.

В общи линии - докторите и анестезиолозите са супер, сестрите обаче ... пфф. Та утре ще ме "изпишат" официлано, след като мине визитацията. Всички казват, че май няма да си стои до датата дребното, но божа работа. Освен контракциите, които са уж безболезнени, ту регулярни, ту не, шийката се е скъсила, всичко друго си е "по старо му".

Бая изписах, ама да се отчета Хубав ден!

Anjella, стискам палци всичко да е ок 
Искам да споделя една статия, която ми беше интересна... с трите основни признака на раждане - http://www.moetodete.bg/rajdane/purvi-priznaci-za-rajdane.html

Anjella големи премеждия ,с тия контракции и твоето бебче май ще е априлско
elliee въобще ли не я усещаш или просто е по-кротичка
При мен нищо ново,в четвъртък съм на консултация и после ще се отчета

Лелеее, Anjella, егати и премеждията... Ужас! Направо не ми се мисли...

Леле, Anjella, как ги изтрая? Що не им викна и ти?
Имам кофти спомени от МД когато правих амниото и сега като прочета, че някой примерно ще ражда там и настръхвам.
Ами...хич. Не знам какво да си мисля, търся логична причина. До преди два дни ме подритваше долу и правеше вълнички с главичката си почти нон стоп. Чудех се кога спи това човече. А сега - нищо. Пробвах и с водата /след малко пак ще опитам/ побутвах, подрусвах...