Хич не усетих кога минаха толкова дни, много добре си изкарахме, хапнахме, пийнахме и много се забавлявахме 
Сега ще си легна пък утре пак ще пиша
наистина лошо са се стекли нещата при вас, но важното е, че сега сте вкъщи и сте живи и здрави!
Радвам се, че повечето сте си изкарали чудесно на празника. А като ви гледах какви вкусни козунаци сте замесили чак ми се прииска и аз да опитам. Нищо, че хич ме няма с месенето.
Аз съм ви изпуснала, вие захранихте ли се?
Нали уж оранжевите и червените са по-рискови от жълтите и зелените...
Приемам съвети де, всякакви. 
( а и да са повече, сигурно само ти ги виждаш
), които неусетно ще свалиш в забързаното ежедневие
Не ги мисли!

Поне Ая е мъничка и не те пиа всяка сутрин "Къде е тати?". Приеми го като приключение и то ще е такова 
Официално е захранен с оризова каша от 3 дни (Не броя сандвича с кашкавал, с който Мишо го почерпи тези дни
Червените са рисковите. 
Всичко е в нагласата момичета.
Благодаря ти! Понякога ми е нужно някой да ми напомня за нагласата. Винаги като се подсетя и нещата започват да изглеждат по различен начин
Пък и кой не обича приключения?
При нас тя не се прие 




По-опитните, моля за съвет
Беше много забавно и весело, жалко че неможах да го снимам с фотоапарата, ама така се бях омазала, че нямаше как да си отварям вратите, пък камо ли да държа фотоапрата!Винаги боядисвам яйцата на двора под лъчите на слънчецето и ми едно такова готино.В събота с майка ми правихме козунаци, станаха много вкусни, ама си сложихме бая стафиди и орехи в тях и бях размирисали цялата махала, че който идваше до магазина на чичо ми питаше откъде мирише така вкусно!

Здравейте, извинявам се, че не писах, но както Нуриии е предположила, доста работа имах в градината, която с огромно желание предоставих на майка ми и сега се радвам на малки коренчета краставички, дупки с картофи, набраздено с боднати лукчета, забравен чесън, поникнал грах, изпогазени от Нуна (Ники така кръсти кучето) репички, попарени от необявена в минутите на Времето по btv слана домати и разбира се, гордостта на мъжа ми - 5 сантиметров вече, причличащ на пубертетско окосмяване по лицето на пъпчив младеж (мравуняци) райграс. Мине не мине половин час и той с усмивка поглежда през прозореца за да отбележи колко бързо е поникнал, как добре са му се отразили дъждовете и как там, където се огрява през по-голяма част от деня от добронамереното слънце е доооста по-висок; с огромно удоволствие разлиства брошурки на Карфур, Метро и други шарлатани в търсене на достойната косачка за този така желан, но подлежащ на усъвършенстване плевел. 
(ще бъдат приложени в съответните недостъпни за кой да е места, дано не забравя)
. Радвам се, че ме свързваш с дивата естественост, а не с брандираната, маркетирана, блогирана, етикетирана, ценообразувана неестествена естественост, "практикувана" от днешната младеж. Нищо против нея, но държа да се разгранича от всичко кръстено, трейдмаркнато, обявено за движение с последователи "естествено", от "кърменето като начин на живот", от техниките за кърмене, ексклузивното кърмене, предлагането на гърда, цялото говорене за кърмене, естествената бебешка хигиена, активното раждане, педагооческо захранване, baby led weaning, right hand ass wiping и т.н.
Явно сме ги загубили всичките, защото не намерих да съм задълбочила някое в гардероба дори извън торбичката, при разглобената въртележка за легло на Ники, струваща почти 200 лв, части от която могат да се намерят в почти всеки гардероб