Здравейте,
пиша Ви с надеждата да ми дадете съвет.
Имам дъщеричка на 1,4 месеца. С баща й не живеем заедно и никога не сме живели заедно, той обаче я призна като негова дъщеря. Въпреки, че вече си хапва нормална храна, аз ппродължавам да я кърмя сутрин, вечер и през нощта.
От както съм излязла от болницата този човек не спира да ме заплашва, че ще ми вземе детето. Че ще дойде с полиция да я вземе, че ще изпрати социалните да ми я вземат и да я занесат на него, че ще ме съди .... не знам в безслието си ли или просто не е добре той не може да раговаря нормално непрекъснаго се заяжда с мени да ме тормози, а чрез мен и малката. Представете си какво е да излезете от болница след операция(родих
със секцио защото бебка беше седалищно) да се опитвате да се възстановите и да се грижите за детето си, същевременно на сте спокойна за да може да я накърмите и да не й предавате лоши емоции и в същото време някой да ви крещи как ще дойде пред врата с полиция и ще вземе детето. И това продължава вече повече от година , да не говорим, че докато бях бременна беше почти същото, няколко пъти щях да пометна от нерви защото ми е викал и се е карал с мен. Опитах всичко да се разбера с него, едиственото което не желая е да живея с него и явно това го озлобява и го кара да се държи така. Това е човек който ми казва, че е кърмата не е важна за едно дете, че има също толкова добри изкуствени млека и аз съм използала кърменето като оправдание....
Няма преки свидетели на държанието му защото обикновено стават по телефона разговорите, пред хора се държи кротко и добре и никога не бихте казали че избухва по такъв начин. Един или два пъти родителите ми са чули как крещи.
Въпреки всичко се стараех да поддържаме нормални отношения заради бебка, всеки ден излизахме заедно за да се виждат, да играе с нея и тя да го познава, но изведнъж преди 6 месеца той спря да идва, да пита дали ще излизаме с детенце, разпитваше как е само на скайп и малко преди Коледа получих искова молба в която казва, че съм забранявала да вижда Сияна (така се казва малката). Наех си адвокат разбира се и се започна.... съда присъди привременните мерки за лични между него и Сияна да бъдат всяка сряда от месеца от 10:00 до 16:00, всяка първа и трета неделя от 10:00 до 17:00 и всяка втора и четвърта събота от 10:00 до 17:00,както и 20 дни лятото. На мен това ми се вижда страшно много като се има предвид възрастта на детенцето и това че още я кърмя вече само сутрин и вечер и това че той не я беше виждал близо 6 месеца по негово желание ... не съм забранявала срещите между баща и дъщеря. Сега откакто я взима за толкова часове тя започна да се държи по агресивно, започна да удря, да скубе, блъска с ръчички по масата, когато е при него не иска да се храни, прибира се пригладняла и нервна. Тя е още прекалено малка за да си каже ако нещо я притеснява и не мисля че толкова дълъг престой й се отразява добре. Не целя да я отделям от баща й, но все пак искам да защитя детето си и да й дам спокойно и безгрижно детство. Отидох един ден да я взема от неговия дом и там нямаше нито една играчка освен няколкото които аз изпращам всеки път. Непрекъснато парадира колко пари има, а не е купил на дъщеричката си една играчка например да не говорим за нещата които са си нужни за гледането на толкова малко дете. Какво мога да направя за да огранича стреса на дъщеря ми? Към кой да се обърна? Всеки път когато я взима тя започва да пищи , да реве, не иска да тръгва, това е ужасен стрес и въпреки че е толкова малка ще остави травмираща следа в нея и за напред. Чувала съм от приятели и познати случаи при които 4 - 5 годишни деца прекарват при бащите си по 3 -4 часа два пъти месечно, как е възможно едно бебе да бъде дадено на човек който не познава за толкова много време(макар и неин баща, 6 месеца да не се виждат е много време тя го е забравила). Това което определи съда е привременна мярка, но кой може да знае колко ще се бави окончателното решение и ще бъде ли по различно от това? Ами ако лятото още я кърмя, как ще я вземе? Това да бъде отбита изведнъж още повече ще я травмира.
Ужасно съм притеснена и уплашена за детенцето ми. Има какви ли не случаи за емоционален срив на малки дечица при такива внезапни промени. Нямате представа какво жизнено, будно и весело дете е Сияна, непрекъснато танцува, говори си с куклите, играе си, гушка се, а когато се върне от посещението при баща й цяла вечер крещи, не дава на никой да я докосне, хвърля играчки и удря. Кажете ми как да съм спокойна когато виждам какво се случва с детенцето ми?
пиша Ви с надеждата да ми дадете съвет.
Имам дъщеричка на 1,4 месеца. С баща й не живеем заедно и никога не сме живели заедно, той обаче я призна като негова дъщеря. Въпреки, че вече си хапва нормална храна, аз ппродължавам да я кърмя сутрин, вечер и през нощта.
От както съм излязла от болницата този човек не спира да ме заплашва, че ще ми вземе детето. Че ще дойде с полиция да я вземе, че ще изпрати социалните да ми я вземат и да я занесат на него, че ще ме съди .... не знам в безслието си ли или просто не е добре той не може да раговаря нормално непрекъснаго се заяжда с мени да ме тормози, а чрез мен и малката. Представете си какво е да излезете от болница след операция(родих
със секцио защото бебка беше седалищно) да се опитвате да се възстановите и да се грижите за детето си, същевременно на сте спокойна за да може да я накърмите и да не й предавате лоши емоции и в същото време някой да ви крещи как ще дойде пред врата с полиция и ще вземе детето. И това продължава вече повече от година , да не говорим, че докато бях бременна беше почти същото, няколко пъти щях да пометна от нерви защото ми е викал и се е карал с мен. Опитах всичко да се разбера с него, едиственото което не желая е да живея с него и явно това го озлобява и го кара да се държи така. Това е човек който ми казва, че е кърмата не е важна за едно дете, че има също толкова добри изкуствени млека и аз съм използала кърменето като оправдание....
Няма преки свидетели на държанието му защото обикновено стават по телефона разговорите, пред хора се държи кротко и добре и никога не бихте казали че избухва по такъв начин. Един или два пъти родителите ми са чули как крещи.
Въпреки всичко се стараех да поддържаме нормални отношения заради бебка, всеки ден излизахме заедно за да се виждат, да играе с нея и тя да го познава, но изведнъж преди 6 месеца той спря да идва, да пита дали ще излизаме с детенце, разпитваше как е само на скайп и малко преди Коледа получих искова молба в която казва, че съм забранявала да вижда Сияна (така се казва малката). Наех си адвокат разбира се и се започна.... съда присъди привременните мерки за лични между него и Сияна да бъдат всяка сряда от месеца от 10:00 до 16:00, всяка първа и трета неделя от 10:00 до 17:00 и всяка втора и четвърта събота от 10:00 до 17:00,както и 20 дни лятото. На мен това ми се вижда страшно много като се има предвид възрастта на детенцето и това че още я кърмя вече само сутрин и вечер и това че той не я беше виждал близо 6 месеца по негово желание ... не съм забранявала срещите между баща и дъщеря. Сега откакто я взима за толкова часове тя започна да се държи по агресивно, започна да удря, да скубе, блъска с ръчички по масата, когато е при него не иска да се храни, прибира се пригладняла и нервна. Тя е още прекалено малка за да си каже ако нещо я притеснява и не мисля че толкова дълъг престой й се отразява добре. Не целя да я отделям от баща й, но все пак искам да защитя детето си и да й дам спокойно и безгрижно детство. Отидох един ден да я взема от неговия дом и там нямаше нито една играчка освен няколкото които аз изпращам всеки път. Непрекъснато парадира колко пари има, а не е купил на дъщеричката си една играчка например да не говорим за нещата които са си нужни за гледането на толкова малко дете. Какво мога да направя за да огранича стреса на дъщеря ми? Към кой да се обърна? Всеки път когато я взима тя започва да пищи , да реве, не иска да тръгва, това е ужасен стрес и въпреки че е толкова малка ще остави травмираща следа в нея и за напред. Чувала съм от приятели и познати случаи при които 4 - 5 годишни деца прекарват при бащите си по 3 -4 часа два пъти месечно, как е възможно едно бебе да бъде дадено на човек който не познава за толкова много време(макар и неин баща, 6 месеца да не се виждат е много време тя го е забравила). Това което определи съда е привременна мярка, но кой може да знае колко ще се бави окончателното решение и ще бъде ли по различно от това? Ами ако лятото още я кърмя, как ще я вземе? Това да бъде отбита изведнъж още повече ще я травмира.
Ужасно съм притеснена и уплашена за детенцето ми. Има какви ли не случаи за емоционален срив на малки дечица при такива внезапни промени. Нямате представа какво жизнено, будно и весело дете е Сияна, непрекъснато танцува, говори си с куклите, играе си, гушка се, а когато се върне от посещението при баща й цяла вечер крещи, не дава на никой да я докосне, хвърля играчки и удря. Кажете ми как да съм спокойна когато виждам какво се случва с детенцето ми?
. Този факт сам по себе си е предпоставка за проблеми. Не разбрах опитали ли сте с адвоката ти да се споразумеете с него за издръжка и режим на виждане. Ако все още има такъв вариант, то той би бил най-безболезненият. Режимът в момента няма да го коментирам... и за големи деца рядко дават такива режими. За мен най-доброто решение е да говориш с него и да постигнете някакъв компромис. Вие освен това дете реално няма за какво да спорите и какво да делите, в интерес на всички ви е да решите въпросът цивилизовано.