Много бих искала да прочета мненията ви относно този иновативен подход към Бога....
Не е мое творение, да съм честна. Ето го и текста, който публикувам по молба на другарче:
Ценността на идеята за Бога
Общопризнато е, че оригиналните идеи и решения в областта на техниката водят до по-рационално използване на природните ресурси и съкръщаване на количеството положен труд в дадена сфера на икономиката. Нека разгледаме в кои области на живота абстрактните идеи от хуманитарно естество могат да ни носят икономическа полза. Например идеята за Бог е една от могъщите идеи, които могат да подобрят живота ни. Не става въпрос за вярата в Бог, която е пределно абстрактна и може да има по-голям или по-малък интензитет, който сам по себе си може, от научна гледна точка да има нулев, или дори отрицателен икономически ефект от гледна точка на повишаването на Брутния вътрешен продукт. В рамките на протестантството като форма на християнството Макс Вебер доказва, че протестантската етика води до по-добри икономически резултати на протестантите, в такъв случай, ако разглеждаме конкуриращите се религии като подкрепяни от съответните им икономически субекти, бихме могли да разработим план за видоизменение на съществуващите религии с цел повишаването на икономическите показатели на обществата, в които те преобладават. Бихме могли да въведем коефициент на икономическата ефективност на дадена религия (Ер) и да формулираме от какви параметри зависи Ер, например – политеизъм-монотеизъм, догматичност-отвореност, негативизъм-позитивизъм и т.н. Разбира се, в резултат на това бихме могли и да разработим впоследствие в зависимост от тези параметри и идеалната религия от икономическа гледна точка, като под икономика имаме предвид пазарната икономика със съответните и пазарни равновесия в рамките на класическата икономическа теория. Това вероятно би направило чрез механизъма на обратната връзка икономическите системи на държавите на света повече или по-малко божественни по своята природа и бихме могли лесно да определим и в коя държава Бог присъства в най-голяма степен в зависимост от нетната успешност на икономиката на страната (изчистена от фактора на влиянието на икономически важните природни условия, които играят голяма роля за богатството на една или друга страна). По пътя на тези разсъждения в тази страна с най-голяма вероятност бихме могли да срещнем по улицата разхождащия се по земята Бог, тъй като според идеите за края на света в 2000 г. той би трябвало вече отдавна да е измежду нас, но вероятно още не е бил открит. В рамките на шегата това би било много по-ефективен начин не само за търсенето на «частицата на Бога», опити за което се правят с помощта на Андронния колайдер, но и за Бога в неговата цялостност, ако приемем, че Бог може да приеме формата на човешко тяло. Човек винаги се е стремил да «втисне» божественната същност в незначителния според вселенските мащаби обем на човешкото тяло, което в рамките на настоящата монография се разглежда като свеждане на Вселенските мащаби на божественото до нищожните според мащабите на Вселената човешки проблеми, което очевидно е свързано с ограчеността на разбиранията на homo sapiens за Вселенната. Така например Православието претендира подобно на организаторите на конкурсите Мис Вселена, да има възможност за издигане на Вселенски партиарх, но е очевидно, че в такъв случай Православието би трябвало да има власт и върху НЛО и марсианците, и по принцип формално погледнато би трябвало да бъде най-доброто място за организиране на събирания на Мис Вселени и Мистъри Олимпия, като се има предвид, че според гръцката митология Олимп е бил мястото за събиранията на боговете от гръцкия пантеон. По принцип ако обществото в по-голям или по-малък световен мащаб вече е отхвърлило култа към личността от коммунистически тип, то религиите все още поддържат култа на човешката личност като свой основен лозунг, без който те като че ли не биха могли и да съществуват. Това само по себе си говори не за друго, а за ограничеността на човешките разбирания за хипотетичните (в определен смисъл) феномени в мащабите на Вселената, който биха могли да се определят като божествени и които бихме могли да наречем Бог и притежаващи според дадената теория редица качества като например степен на разумност, клонящ към безкрайност, хармония, клоняща към безкрайност и други хипотетични за даденото изследване качества, които биха могли да се опишат в една или друга степен с математични понятия.
Въпросът отново се свежда до следното – има ли икономическа полза от тези хипотетични концепции за Бога или човек със същия успех би могъл и да не знае за съществуването на подобни концепции.
Не е мое творение, да съм честна. Ето го и текста, който публикувам по молба на другарче:
Ценността на идеята за Бога
Общопризнато е, че оригиналните идеи и решения в областта на техниката водят до по-рационално използване на природните ресурси и съкръщаване на количеството положен труд в дадена сфера на икономиката. Нека разгледаме в кои области на живота абстрактните идеи от хуманитарно естество могат да ни носят икономическа полза. Например идеята за Бог е една от могъщите идеи, които могат да подобрят живота ни. Не става въпрос за вярата в Бог, която е пределно абстрактна и може да има по-голям или по-малък интензитет, който сам по себе си може, от научна гледна точка да има нулев, или дори отрицателен икономически ефект от гледна точка на повишаването на Брутния вътрешен продукт. В рамките на протестантството като форма на християнството Макс Вебер доказва, че протестантската етика води до по-добри икономически резултати на протестантите, в такъв случай, ако разглеждаме конкуриращите се религии като подкрепяни от съответните им икономически субекти, бихме могли да разработим план за видоизменение на съществуващите религии с цел повишаването на икономическите показатели на обществата, в които те преобладават. Бихме могли да въведем коефициент на икономическата ефективност на дадена религия (Ер) и да формулираме от какви параметри зависи Ер, например – политеизъм-монотеизъм, догматичност-отвореност, негативизъм-позитивизъм и т.н. Разбира се, в резултат на това бихме могли и да разработим впоследствие в зависимост от тези параметри и идеалната религия от икономическа гледна точка, като под икономика имаме предвид пазарната икономика със съответните и пазарни равновесия в рамките на класическата икономическа теория. Това вероятно би направило чрез механизъма на обратната връзка икономическите системи на държавите на света повече или по-малко божественни по своята природа и бихме могли лесно да определим и в коя държава Бог присъства в най-голяма степен в зависимост от нетната успешност на икономиката на страната (изчистена от фактора на влиянието на икономически важните природни условия, които играят голяма роля за богатството на една или друга страна). По пътя на тези разсъждения в тази страна с най-голяма вероятност бихме могли да срещнем по улицата разхождащия се по земята Бог, тъй като според идеите за края на света в 2000 г. той би трябвало вече отдавна да е измежду нас, но вероятно още не е бил открит. В рамките на шегата това би било много по-ефективен начин не само за търсенето на «частицата на Бога», опити за което се правят с помощта на Андронния колайдер, но и за Бога в неговата цялостност, ако приемем, че Бог може да приеме формата на човешко тяло. Човек винаги се е стремил да «втисне» божественната същност в незначителния според вселенските мащаби обем на човешкото тяло, което в рамките на настоящата монография се разглежда като свеждане на Вселенските мащаби на божественото до нищожните според мащабите на Вселената човешки проблеми, което очевидно е свързано с ограчеността на разбиранията на homo sapiens за Вселенната. Така например Православието претендира подобно на организаторите на конкурсите Мис Вселена, да има възможност за издигане на Вселенски партиарх, но е очевидно, че в такъв случай Православието би трябвало да има власт и върху НЛО и марсианците, и по принцип формално погледнато би трябвало да бъде най-доброто място за организиране на събирания на Мис Вселени и Мистъри Олимпия, като се има предвид, че според гръцката митология Олимп е бил мястото за събиранията на боговете от гръцкия пантеон. По принцип ако обществото в по-голям или по-малък световен мащаб вече е отхвърлило култа към личността от коммунистически тип, то религиите все още поддържат култа на човешката личност като свой основен лозунг, без който те като че ли не биха могли и да съществуват. Това само по себе си говори не за друго, а за ограничеността на човешките разбирания за хипотетичните (в определен смисъл) феномени в мащабите на Вселената, който биха могли да се определят като божествени и които бихме могли да наречем Бог и притежаващи според дадената теория редица качества като например степен на разумност, клонящ към безкрайност, хармония, клоняща към безкрайност и други хипотетични за даденото изследване качества, които биха могли да се опишат в една или друга степен с математични понятия.
Въпросът отново се свежда до следното – има ли икономическа полза от тези хипотетични концепции за Бога или човек със същия успех би могъл и да не знае за съществуването на подобни концепции.
